Арнауд Ван Дорн - ислямофоб и член на крайнодясната Партия на свободата на Вилдерс, прие Исляма

Фандор по време на молитва, Poetry News Agency 

Едно от наистина чудесата на Аллах, е приемането на Исляма, от члена на крайно-дясната Холандска партия на Свободата - Арнауд Ван Дорн (Arnoud van Doorn) - същия човек, който до края на 2011 година беше заместник-председател на Партията и това обяви самия той в профила си в Twitter. Беше написал на арабски свидетелството „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов раб и пратеник”. Първоначално другите блогъри помислили, че той се шегува. Но 46-годишния Ван Дорн, който сега служи като регионален съветник в Кметството в Хага лично, в официално писмо до кмета, потвърди решението си да практикува Исляма, разделяйки се с партията на Вилдерс.

снимка Roel Wijnants, AH

Той каза: "Чувал съм много негативни истории за исляма, но не съм човек, който следва мнението на другите, без да направя собствено проучване и да формирам собствено мнение. Ето защо аз в действителност започнах да задълбочавам познанията си за исляма от любопитство.

Колегата ми Aboe Khoulani от Градския съвет на Хага ме заведе в джамията as-Soennah, където бях посрещнат много топло...Това ме заведе по-надълбоко”.
Запитан дали съжалява за това, че е бил част от Партият на свободата, той отговаря: „Научих, че всяко преживяване в живота има цел. Въпреки че със съзнанието, което имам днес, със сигурност бих направил друг избор”.

Съвсем наскоро той подаде официално искане до кмета на Хага да му позволи да изпълнява задължителните мюсюлмански молитви през деня, докато е на работа.


"Разбирам скептицизма на хората, особено това, че това е съвсем неочаквано за много от тях", каза Дорн за Al-Jazeera English.

"Това е много голямо решение, което не направих с лека ръка".

"Близките ми хора знаят, че активно изучавах Корана, хадисите и сунната, в продължение на години", казва той. "В допълнение ще кажа, че многократно съм разговарял с мюсюлмани за тяхната религия".

Решението да приеме Исляма бе посрещнато в Холандия с много смесени чувства.
"Според някои хора съм предател, но според много други съм взел много добро решение...Реакциите като цяло са положителни и в Twitter получих много подкрепа". (това може да се види и от горния линк - бел.пр.)

За холандския политик откриването на Исляма най-накрая го е повело по истинския път в живота му. Правил съм много грешки, като всеки друг. От тези грешки научих много", казва Ван Дорн.  

Арнауд ВАн Дорн в Саудитска Арабия, заедно с Имама на Месжид Куба, Медина, уважаемия Шейх Емад Зухайр Хафъз

молитва на Ван Дорн в Месжид-ал-Набауи в Медина, Okaz photo, източник Saudi Gazette

"И чрез приемането на Исляма най-накрая намерих моя път. Осъзнавам, че това е ново начало и имам още много какво да уча".

източници The Amsterdam Herald , MuslimVillage.com

автор Милена Борисова - Иршад

Палестина, моя любима/ Palestine, ma bien-aimee, Asma Bourgi

Тук можете да прочетете за Асма Буржи и първата й книга с есета "Образи на една жена"

Ще стане дума за продължаването във времето на конфликта в Палестина и раната в сърцето на човека, съпреживяващ случващото се. И то не само защото авторката е омъжена за Палестинец, прогонен - тогава 4 годишно момченце, от родното село. А за жена, пълна с любов към хората, съпричастна към болката и страдането; жена, устремена към светлината и мира.

"Палестина, моя любима" е втората книга на Асма Буржи. Личното ми мнение е, че е прекрасна. Четейки я предизвика не само моите сълзи! Истинска, преживяна, стремеж и воля...

Препоръчавам я на всеки - тук не става дума за религия, етнос или политически пристрастия. Тук става дума са Хора и Мир - както казва самата Асма Буржи - "...мир, но мир справедлив и траен".

В книгата са включени интервюта на авторката с бежанци от Палестина, живеещи в България от дълги години - хора на преклонна вече възраст, но не забравили случилото се преди 65 години, унижението, но не изгубили надеждата, че някога ще се върнат по родните си места...Запазили ключовете от домовете си! 

Книгата е в продажба - цената е 11 лева. Ако желаете да я закупите, пишете на irshad@abv.bg

СТРАДАНИЕТО НА ЕДИН НАРОД

Нощта си отива и започва нов слънчев ден. Жителите на тази окупирана страна се събуждат, питайки се чии ред е днес. Вчера, а и в дните преди това мнозина заминаха: едните - убити от вражеските войници жестоко, без милост, други - арестувани, обиждани, малтретирани, измъчвани... докато смелите майки оплакват съдбата на децата си, неможещи нищо да сторят, за да спрат престъплението, без да знаят дали ще ги видят отново или са изчезнали завинаги. Жена гледа как задържат съпруга й, който, миг преди брутално да бъде изблъскан в камиона, отиващ в незнайна посока, погледна децата си, опитвайки се да им се усмихне – картина, която ще остане завинаги запечатана в паметта им. Майка му, със сълзи в очите, промълви: „Нека Бог бъде с теб”, срамежливо му помаха за сбогом, дарявайки му усмивка – тъжна и толкова лишена от надежда. А какво да кажа за стария мъж, седнал пред къщата си и неразбиращ нищо? Той е прекалено стар. Той отдавна не чува, само гледа и се моли. Приближиха се към него, задаваха му въпроси. Той не чуваше, не разбираше. Не можеше да отговори. Първият патрон достигна ръката му, после втори – крака му. Той плачеше. Страдаше! Не можеше да повярва, че има толкова жестокост в света. Тълпата, заобиколена от танкове и войници, въоръжени до зъби, крещеше от гняв и негодувание. А противникът – страхлив, толкова страхлив – се върна в камиона, за да продължи ежедневната си работа. Любимото им занимание – безмилостно да убиват, да унищожават... А вие, наблюдатели, седнали удобно в креслата си, гледайки тези картини, докато се наслаждавате на изкушенията на живота – по-добри ли сте?

Пиша, докато писалката ми плаче. Нямам повече думи, но сърцето ми е препълнено. Задавам си въпроси, без да получа отгвор. Това „защо” се завръща, за да измъчва душата ми. И няма кой да отговори и каже на висок глас: „Царува несправедливостта.“ 

Спомени и скърби

Роден си в Палестина. На колко години беше, когато бяхте принудени да напуснете родината си? Разкажи ми, подканвам го аз. Погледна ме за малко, с цигара в ръка, замислен, след това отново се загледа в земята. Връща се назад, много отдавна. "Бах на 5, а сестричката ми на 3, когато бяхме изгонени от земите си. Не си спомням много, но татко и майка ни разказваха често историята. Една сутрин моят баща се прибрал задъхан и казал на майка ми: "Побързай, йехудите са тук. Гонят хората от къщите им и убиват тези, които се съпротивляват. Но не се тревожи. Ще заминем само за няколко дни, арабската армия ще ни освободи, обещаха". Майка ми, която бе много вярваща, започна да се моли и да събира всичко, което се мернеше пред погледа й, включително и един матрак. Сложили всичко на гърба на едно магаре и треперейки, тези скромни и мирни хора поели в неизвестна посока, оставяйки зад себе си къщата си, земята си, маслиновите дръвчета, които отглеждали с любов. Отправили се към ливанската граница. По средата на пътя изгубили магарето. Било нощ. Децата плачели. Били гладни, жадни, измръзнали. Отнякъде майка ни дала парче хляб и сирене и ни сложила да спим. Баща ми настоял да се върне и да търси магарето. Тръгнал. Върнал се на сутринта, облян в сълзи. Казал на майка ми: "Вече нямаме нищо. Вазвушиха къщата ни, откраднаха добитъка ни. Какво ще правим?" А аз, 4-5 годишно момче, слушах и разбирах всичко. Днес съм на 60. Баща ми почина с надеждата да се върне в Хатин. Бях най-големия. Преди да умре, ми завеща една кожена торбичка. Беше запазил всички документи, доказващи собствеността ни в Пелестина и два ключа - един от къщата и един от голямата порта. Заръча ми добре да ги пазя. "Не ги губи. Ще ги дадеш на децата си, а те - на внуците ти". Запазих ги. Толкова искам да се върна в Хатин. У дома". Докато завършваше своя разказ го погледнах. Не се разплаках. Семо му благодарих, понеже не ме виждаше вече, потънал в спомените и скърбите си.

Асма Буржи и нейната първа двуезична книга „Образи на една жена“

снимка и текст az-jenata.bg

Асма Буржи е родена в Сенегал, но е потомка на емигранти от Ливан. Затова нарича себе си ливанка, родена да бъде бежанка, тъй като нейният съпруг е бежанец от Палестина. Съдбата на Асма е напрегната и разнообразна; тя търси мир, по-добро бъдеще за своите три деца. През 1992 г. семейството се установява в България със статут на бежанци. Днес, близо двадесет години след оставането у нас, тя споделя: „Само в България сме добре дошли, затова искам да остана до края на живота си. Тук съм спокойна, чувствам се добре сред приятели българи и прииждащи от други страни бежанци, на които се опитваме да помагаме. Ние знаем какво значи да живееш във война. Когато виждаш, че са разрушени домовете, убити са твоите родители, братя и сестри, ти искаш да спасиш поне децата си, затова оставаш всичко и тръгваш в неизвестна посока... Това съм описала в книгата, която очаквам да се издаде до края на тази година.“

В най-ранната си младост Асма е била стюардеса на международни линии, по-късно е работила като медицинска сестра, а в последствие се заема с козметична естетика. Живяла е в Сенегал, Мароко, Кот д, Ивоар. Тъй като носи литературна дарба в сърцето си, писала е в различни вестници и списания на арабски и френски, а в България продължава да пише на френски, макар че говори добре български. Книгата й с есета „Образи на една жена“ беше преведена на български и издадена съвместно с Центъра за европейски, бежански, миграционни, етнически изследвания (CERMES) и Червената къща – център за култура и дебати. Двуезичният сборник (на френски и български) на първа страница започва с посвещение „На всички бежанци – кураж и вяра!“ Тук се представя в експресивна форма дълбоката драма на човека, напуснал родината си по различни социални или политически причини, без право да се завърне в нея, тъй като вече се счита бежанец. В „Съжаленията на една бежанка“ се чете: „Тук съм една обикновена бежанка, затворничка на свобода. Каква ли бих била там? Какво ли бих могла да отговоря, ако ми зададат въпроса: „Къде беше? Защо ни изостави, когато имахме най-голяма нужда от теб?“...

Да си емигрант е лесно – винаги можеш да се завърнеш в родината си. Но да си бежанец, е все едно да носиш белега на носталгията пожизнено в душата си.

Асма Буржи

Литературната дарба на Асма Буржи е безспорна. Книгата й завършва с поетичната миниатюра „Аз съм от Кана Галилейска“: „Докато гледах как картините минават на телевизионния екран, докато сърцето ми плачеше, виждайки разкъсаните човешки тела, съзрях нашата къща в руини. Къщата, която баща ми беше построил с любов, търпение и гордост. Та нали точно нея той бе наследил от баща си? Разпознах я изпод разрухата, защото той беше написал с големи букви на една от стените, която все още стоеше изправена, името, което й беше дал. Той я беше кръстил САЛАМ. Това ще рече съвсем простичко МИР“

Квартирата на Асма в София е удобна и уютна. Тук живее със съпруга си и по-малкия си син Жад. Вече има седемгодишен внук от сина си Адам, женен за българка. Дъщеря й Майсун, омъжена за ливанец, живее във Франция и през октомври тази година очаква дете. Трите деца на семейството се отнасят с обич и благодарност към България, която считат своя втора родина.

Кое е облеклото, предписано за жената по време на молитва?

Islam Questions & Answers
www.islam-qa.com

 

изображение iloveallaah.com

Въпрос: Кое е облеклото, предписано за жената по време на молитва?

Отговор: В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния!

Облеклото, предписано на мюсюлманката за молитва трябва да покрива цялото и тяло освен лицето и ръцете, трябва да е свободно и плътно, така че да не очертава формата на никоя част от тялото ѝ. Това се потвърждава от хадиса на Ум Салама (Аллах да е доволен от нея), която била попитана за облеклото на жената при молитва. Отговорила: „Жената трябва да се моли с кхимаар (покривало за главата) и дълга рокля (риза), покриваща краката ѝ“. Абу Дауд, 639.

Хадиса е свидетелство, приписвано на Пророка с.а.с. (марфу’), а Ал Хаафиз Ибн Хаджар казва в Булуг ал-Мараам(стр. 40): „ Имамите категоризират свидетелството маукуф като сахих. Ибн Таймия казва: „Утвърденото  становище е, че е маукуф с инсад, който свършва при Умм Салама, но има същата тежест, както и свидетелство марфу“.  Шарх Китааб ал Салаах мин ал ‘Умдах, стр. 365.

Пророкът с.а.с. казва: „Аллах не приема молитвата на жена с менструация (тоест възрастна жена, не дете), ако главата ѝ не е покрита“.  Разказано от Абу Дауд, 641, Ал Тирмизи, 377, Ибн Маджа, 655 – категоризиран като сахих от Ал Албани в Сахих ал Джаами, 7747.

Така че е необходимо да се носи дреха, която покрива цялото тяло освен лицето. Мненията на учените се различават по въпроса за покриването на ръцете и краката. По отношение на ръцете мнозинството от учените смятат, че не е задължително да се покриват. 

Две гледища по въпроса са предадени от Имам Ахмад. В Ал Инсааф се казва: „Шейху-л-ислям Ибн Таиймия не счита покриването на ръцете (китките) за задължително. Това е правилното становище.“

По отношение на краката – повечето Малики, Шафи' и Ханбали смятат, че е задължително те да се покриват. Такова е становището на фатуата издадена от постоянния комитет за  издаване на фатауи. (6/178):

Шейх Ибн Бааз (Аллах да се смили над него) казва: „Когато жената се моли, цялата тя е ‘аура, освен лицето и. Мненията на учените се различават по въпроса за ръцете. Според някои е задължително да се покриват, според други – може да се оставят открити. Проблемът е доста обширен, но ин ша Аллах по-добре е те да се покриват, за да се избягват въпросите, по които няма единно съгласие на учените. Колкото до краката, според повечето учени, те трябва да са покрити по време на молитва“. Край на цитата. Маджму’ Фатауа Ибн Бааз, 10/410

Имам Абу Ханифа, Ал Таури и Ал Мазани поддържат становището, че на жената е позволено да се моли с открити крака. На същото мнение са и Шейху-л-ислям Ибн Таиймия и Ал Мардауи в Ал Исааф.

Шейх Ибн Утаймин (Аллах да се смили над него) казва в Аш Шарх Ал Мумти’ (2/161): „По този въпрос няма категорични доказателства. От тук, шейху-л-ислям Ибн Таймия счита, че свободната жена е ‘аура, с изключение на това, което се вижда от нея, когато е в дома си, а именно лицето, ръцете и краката. Той казва: „По времето на Пророка с.а.с. жените са носили дълги рокли в дома си и не всяkа жена е обличала две дрехи. Ако кръв от менструацията ѝ попаднела на дрехата, тя я изпирала и продължавала да се моли, облечена с нея. Ръцете и краката не са ‘аура при молитвата или при поглеждането.“ Като се има предвид всичко това, няма солидни доказателства по въпроса и аз приемам становището на Шейху-л-ислам. Така го разбираме, но не можем да сме напълно сигурни, тъй като дори ако жената носи дълга дреха покриваща краката и, когато тя е в суджуд, краката и ще се оголят.“ Край на цитата

Виж: Ал Мугни 1/349, Ал Маджму’ 3/171, Бадаа’и Ал Санаа’и 5/121, Ал Инсааф 1/452, Маджму’ Ал Фатауа ли Ибн Таиймиян 22/114

Но ако дрехата прозира и цветът на кожата може да се види, тогава жената не се счита за покрита.

Раудат Ал Талибиин от Ал-Науауи 1/284; Ал Мугри 2/286:

Това се вижда в хадис от Абу Хурайра (Алах да е доволен от него), който казва „Пророкът на Аллах с.а.с. казва: „В ада има два вида хора, които не съм виждал: хора с камшици като опашките на добитъка, с които те удрят други хора и жени, които са уж облечени, но са голи…“ Разказано от Муслим, 2128

По отношение на израза „уж са облечени, но са голи“, Ал Науауи казва в Ал Маджму’ 4/3998: „Казано е, че те носят тънки дрехи, през които прозира цвета на кожата им.“ Ибн Ал Барр казва в Ал Тамхид 13/204: “Под фразата „уж са облечени, но са голи” се имат предвид тези, които носят тънки дрехи, които прозират, а не покриват, така че на думи те са облечени, но не и в действителсност.“ Край на цитата.

Доказателство че дрехата трябва да е свободна и непрозрачна намираме в хадиса на Усама Ибн Заид (Аллах да е доволен от него), който казва: „Пророкът с.а.с. ми даде дреха кубти от даровете, които беше получил от Дихя Ал Калби и аз я дадох на жена ми. Пратеникът на Аллах с.а.с. ми каза: „Защо не носиш дрехата кубти?“ Аз казах: „Дадох я на жена ми.“ Той каза: „Кажи ѝ да облече галала под нея, за да не прозира формата на костите ѝ.“ Разказано от Ал Байхаки в Ал Сунан Ал Кубра 2/234, категоризиран като хасан от Ал Албани в Джилбаб Ал Мар’а ал Муслима стр 131. Дрехата кубти е изработена в Египет  от тънък  бял лен. Лисаал Ал’Араб 7/373. Галала е вид долна дреха (фуста).

С оглед горните докаателства, не се разрешава на жена да носи тесни дрехи, като панталони и клинове, които подчертават нейната ‘аура. Шейх Ибн Усаймин казва: „Дори и да са широки и непрозрачни, те не покриват достатъчно, тъй като разделят краката. Още повече това оприличава жената на мъж, тъй като панталоните са мъжка дреха.“ Край на цитата.

Мажму’ Фатауа Расаа’ил Ибн Усаймин 12/286

Колко до до валидността на молитвата, дори и жената да наруши това правило и се моли с тесни дрехи,  нейната молитва остава валидна, тъй като е изпълнила изискването за покриването на ‘аурата.

Шейх Салих Ал-Фаузан казва: „Не е позволено носенето на тесни дрехи, показващи крайниците и формата на женското тяло. Тесни дрехи не са позволени и за мъже и за жени, но са особено нежелателни за жени, тъй като при тях фитната е по-голяма. Във връзка с молитвата, ако човек се моли с тесни дрехи покриващи аурата, молитвата е валидна, но той извършва грях поради факта, че се моли облечен в тесни дрехи, което е нарушение на едно от изискванията за облекло при молитва. Друг аспект е изкушението и привличането на внимание, особено при жените. Така че жените трябва да носят свободни дрехи, покриващи крайниците им и непривличащи вниманието. Така че не бива да е тънка или прозрачна дреха, а дреха, която покрива жената напълно“. Край на цитата.

Ал Мунтака мин Фатауа Ал Шейх Салих Ал Фаузан 3/454

превод Милена Борисова - Иршад

Частта за ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ от книгата на Майкъл Харт "100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството"

52. ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ 

image source

ок. 586 — 644

Омар ибн ал-Хатаб е вторият и вероятно най-великият мюсюлмански халиф. По-млад съвременник на Мохамед, както Пророка той е роден в Мека. Точната година на раждането му не е известна, но по всяка вероятност е около 586 г.

Отначало Омар е един от най-върлите противници на Мохамед и неговата нова религия. Но някак неочаквано приема исляма и след това става един от най-ревностните му последователи. (Поразително е сходството със Свети Павел, който по същия начин приема християнството.) Омар е един от най-приближените съветници на пророка Мохамед и остава такъв до края на живота му.

В 632 г. Мохамед умира, без да е определил свой приемник. Омар бърза да подкрепи кандидатурата на Абу Бакр, близък помощник на тъст на Пророка. Така се избягва борбата за власт и става възможно Абу Бакр да бъде всепризнат като първия халиф, т.е. като „наследник“ на Мохамед. Абу Бакр е достоен вожд, но умира само след две години, но изрично определя за свой приемник Омар (който също е тъст на Пророка) и така отново е избегната борбата за власт. Омар става халиф в 634 г. и е на власт до 644 г., когато в Медина го убива един персийски роб. На смъртния си одър Омар определя шестчленна комисия, която да избере негов приемник и така още веднъж се избягва въоръжената борба за власт. Комисията се спира на Отман, третия халиф, който господства от 644 до 656 г.

През десетте години на Омаровото халифство арабите извършват най-важните си завоевания. Малко след като той поема властта, арабски войски нахлуват в Сирия и Палестина, които по онова време са част от Византийската империя. В битката за Ярмук (636) арабите удържат съкрушителна победа над византийците. Същата година пада Дамаск, а две години по-късно се предава Ерусалим. Към 641 г. арабите вече са завладели цяла Палестина и Сирия и напредват към днешна Турция. В 639 г. навлизат в Египет, тогава също под византийско господство. След три години го покоряват.

Арабските нападения над Ирак, по онова време част от персийската империя на Сасанидите, започват още преди Омар да поеме властта. По време на неговото водачество арабите постигат важна победа в битката за Кадисия (637). В 641 г. цял Ирак е в арабски ръце. Но това не е всичко: арабските войски навлизат в самата Персия и в битката за Нехавенд (642) печелят решителна победа над последния император на Сасанидите. Когато в 644 г. Омар умира, по-голямата част от Западен Иран вече е прегазена. След смъртта му арабите не губят инерция. На изток скоро завършват покоряването на Персия, а на запад продължават натиска си над Северна Африка.

Обхватът на Омаровите завоевания е толкова значителен, колкото тяхната трайност. Иран, въпреки че населението му приема исляма, в крайна сметка възвръща независимостта си от арабското господство. Но Сирия, Ирак и Египет не успяват да го направят. Тези страни са напълно арабизирани и остават такива и до днес.

Омар, разбира се, е трябвало да намери съответна политика, за да управлява голямата империя, завоювана от войските му. Той решава, че арабите трябва да станат привилегирована военна каста в покорените райони и да живеят в гарнизонни градове, отделени от местното население. Покорените народи са длъжни да отдават почит на мюсюлманските завоеватели (главно араби), но иначе са оставени на спокойствие. По-конкретно, няма да бъдат насилвани да приемат исляма. (От това следва, че арабските военни успехи са по-скоро националистическа завоевателна война, а не свещена, при все че не й липсва и религиозен елемент.)

Постиженията на Омар са наистина внушителни. След Мохамед той има главния принос за разширяване на ислямското влияние. Без неговите бързи завоевания е съмнително дали ислямът щеше да бъде толкова широко разпространен, колкото е днес. Освен това по-голямата част от покорените по Омарово време територии остават завинаги арабски. Очевидно е, разбира се, че Мохамед, основният двигател, трябва да получи главната заслуга за всички тези събития. Но би било сериозна грешка да се пренебрегва приносът на Омар. Завоеванията му не са автоматична последица от вдъхновителската роля на Мохамед. Сигурно щеше да се стигне до известно разширяване на арабските владения, но не и до огромните военни успехи, постигнати под неговото ръководство.

Може да предизвика известна изненада това, че Омар — фактически неизвестен на Запада — е класиран тук по-високо от прочути личности като Карл Велики и Юлий Цезар. Но арабските завоевания, постигнати под ръководството на Омар, и по размери, и по дълготрайност са значително по-важни от завоеванията било на Цезар, било на Карл Велики.

Авторско право

• © 1978 Майкъл Харт
• © 1995 Тодор Вълчев, превод от английски

Жени говорят за Ислям, филм, излъчен по ТВ7

На 21.04.2013 от 18 часа във Фронт на Карбовски (ТВ7), се излъчи филм, в който да се покаже, че мюсюлманките са само неразбрани - самия Карбовски добре го изказа с думите си. Неразбрани и нарочени несправедливо само заради външния си вид. И най-вече от хора, които сами не са съгласни за тях да се съди по външния вид. 

http://tv7.bg/front//video/?id=9718237

Исляма е неразбран, превпочетено е да не се чете за него, само да се говори и той е нещо, с което много хора избиват комплексите си. От това Исляма няма да пострада - той е това, което е дал Всевишния. Аз лично, бидейки част от обществото, бих желала религията ни да бъде разбрана по-добре. НЕ, нямам предвид да бъде харесвана - това са две съвсем различни неща. Да, разбрана и осъзната. За съжаление по медиите се говори предимно за едни и същи неща, рядко разнообразяваме. Интересното за много хора обикновено е сред секса и половите отношения...Малко са мислещите, за които точно тези неща са израз на доста по-дълбоки разбирания и осъзнавания. Да, точно така - религията ни НЕ тръгва от секса.

В същност наистина говорихме за Ислям, но това го правим често всеки ден, а не заради или по време само на някакъв филм. 

Съжалявам донякъде, че отговарях пряко на въпросите - филма снимахме още преди 6 месеца и след това отчасти коригирах поведението си в "Споделено с Кали", излъчено на 10.01, пак по ТВ7.

За екстремизма

Автор: Khalid Baig

Изтоничк: Ilm Gate и Muslim Village

Превод: Милена Борисова - Иршад

“И така ви сторихме общност по средата ­ за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.” [сура ал-Бакара, 2:143]

Умматан Уасатан може да се преведе като общоност на средния път, една балансирана Умма. В тази фраза се съдържа есенцията на Исляма, която е да се избягват всички крайности. От друга страна (напр. сура ал-Ма'ида 4:12) в Корана препраща към пътя на Сауа ас-Сабил. 

Абдуллах Юсуф Али обяснява: “Арабската дума сауаa показва гладкост - обратното на грапавостта; симетрията в противовес на липсата на план; равенството на пропорциите, обратно на липсата на дизайн; високата нравственост, противно на  извратеността; скромността като противоположност на крайностите; правилността на даден обект, за разлика от неправилността.”

Екстремизмът е продукт на невежество. Когато зададем двете крайни точки на правата линия всеки може да посочи къде е средата й. Но човек, който не може да види цялата линия, ще пропусне средата. Ще стои на крайния ъгъл, мислейки че е в средата.

За разлика от линията реалния живот не е в едно измерение. Като индивидуалности се оказваме дърпани в много посоки, тласкани от безброй външни и вътрешни сили. В обществото сложността се увеличава многократно по сложни начини. Когато добавите динамичната взаимовръзка с времето, сложността става умопомрачителна.

Нашите прекрасни инструменти за наблюдение и интелект са недостатъчни за намиране на най-правилното поведение в този непрекъснато променящ се лабиринт. Няма сателитни обсерватории, образи или супер компютри да ни помогнат в намиране на решение. А трябва да го намерим. Физическото ни добруване изисква да се храним балансирано и умерено. Икономическото, социалното и духовното ни благосъстояние също изискват един балансиран подход и премерено развитие във всяка сфера. Общото ни благосъстояние изисква да намерим умерения път на развитие и действие за целия ни живот. 

За да направим това, се нуждаем от Божествено напътствие. Никой не е по-осъзнат от вярващия, който се обръща по 5 пъти на ден към Аллах: "Води ни по Правия път". Пътят, който избягва крайностите на Ифраат (прекомерност) и Тафрит (недостатъчните действия). Има ли друга група хора, които с еднакъв плам се стремят към правилния път на високата нравственост и умереността?

Че това е основаната на баланс Умма, можете да разберете по вярванията и практиките. Големия брой последователи от други религии, приели Ислям, са били впечателни от простотата,  задълбочеността, ясната логическа обоснованост на системата от убеждения. Те са в религиозните вярвания, от които екстремистките тенденции взимат най-много жертви. От една страна са хора, които почитат животни, небесни тела, природните сили; от друга, са отричащите всичко освен Бог. Тези крайности са избегнати в Исляма по блестящ начин. Слънцето, звездите, огъня, водата и вятъра, са творения на Всемогъщия Бог. Той е Създателя на Вселената и Той е единствения Бог и Господар. Ислямският монотеизъм е истината. Атеизмът и политеизмът са крайните изопачения на истината, намираща се по средата.

Подобен е случая с вярата в Пророците. От една страна са хората, приписващи божествен произхода на Пророците, обявявайки някои от тях като синове на Бог; от друга страна са уверените, че това са обикновени човешки същества. извършили различни грехове - съвсем по човешки. Отново истината е по средата - учението на Исляма. Аллах е избрал пратениците измежду хората, да им предаде Своето напътствие. Всички те са човешки същества, но пример за човечност -  били са най-добрите сред хората. Заслужавали най-дълбоката любов, преданост и подчинение от другите хора. Достатъчно е само да съпоставим описанието на Пророците в Корана и в другите писания, за да преценим разликата. В последните ясно личи изопачението, плод на човешко въображение. И това показва как екстремизмът може да се пренесе в човешките думи и описания, когато Божествените думи и учения не се спазват и съхраняват.

По същия начин стои въпроса с религиозните практики. Можем да забележим две крайности -  Християнството и Юдаизма. В първия случай любовта почти изцяло е заменила закона; във втория законът е превърнат в усмирителна риза, направила живота непоносим. Ако взаимстваме медийните определения по отношение на Ислямския закон, ще забележим, че думи, като суров и взискателен, се отнасят от клауза до клауза в автентичния Юдейски закон.

И отново можем да видим Исляма като обезпечител на средната позиция между двете крайности. Той осигурява закона и прави разлика между позволеното и забраненото. Но законът е освободен от потискащи формализъм. Коранът я споменава като важен атрибут на Пророк Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “И снема бремето и оковите, които са на тях.”[Aл-A'раф, 7:157].

Екстремизмът е нестабилен по своята същност. Неговата несправедливост води до недоволство и обратна реакция. Виждаме как Западният свят преминава днес от удоволствието-е-грях аскетизма към вчерашния греха-ни-освобождава. В тези постоянни лъкатушения от една крайност в друга, екстремистките тенденции не биват преодоляни. По-скоро произвеждат едни резки социални катаклизми в държавите. ИСлямската история няма подобни странствания, както и може да се очаква от религия, дошла да покаже средния път...

“А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.” [Aл-Maида, 5:12]

7-те големи гряха, хадиси

Абу Хурайра предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: 
„Пазете се от седемте големи гряха (ас-саба' ал-мубика'т)!” Хората попитаха: „Кои са те?”
Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговори: 
„Ширкът (съдружаването с Аллах), сихрът (магьосничеството), незаконното убийство на човек, преживяването с пари от лихварство, присвояването на богатството на сирака, отстъплението по време на джихад и обвиняването на целомъдрени омъжени жени в прелюбодейство.” ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

Ибн Аббас предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  е казал: 
„Човек, който е придобил знания по някоя от науките за астрологията, е придобил знание по един от клоновете на сихра. И колкото повече обогатява знанията си по астрология, толкова по-богати стават знанията му по сихр.”  Абу Дауд; Ибн Маджа

Имран ибн Хусайн предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
 „Не е от нас онзи, който практикува тетаййур (предвещаване) или го правят за него; който практикува текаххун (гадателство) или го правят за него; който практикува сихр или го правят за него. И който потърси услугите на гадател и повярва в онова, което той му каже, той става неверник в низпосланото на Мухаммед.”  ал-Хайтами; ал-Беззар

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него, предава: 
„Онзи, който е наел ясновидец, магьосник или гадател, и е повярвал в това, с което са дошли те, то той е станал неверник в низпосланото на Мухаммед.” ал-Мунзири, ат-Таргиб; Абу Яʿля; ал-Беззар

"Меч срещу магията", част от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали

Извадка от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали „Меч срещу магията”

Доказателства от сунната за съществуването на джинове и шейтани

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Една нощ бяхме с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато изведнъж той се изгуби. Търсихме го в долините и по хълмовете и се чудехме: „Или е бил отвлечен [от джинове] или е бил убит!”

Прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат. На зазоряване го видяхме да идва от страната на Хира и рекохме: „О, Пратенико на Аллах, изгубихме те и те търсихме, но не можахме да те открием и прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат.” Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „При мен дойде представител на джиновете и аз отидох с него и им четох от Корана.” После отидох с него и той ми показа техните следи и следите от жаравата им. Джинът попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) относно тяхното [на джиновете] препитание, на което Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: „Всяка кост, над която е споменато името на Аллах, е ваше препитание. Когато тя попадне в ръцете ви, ще се покрие с месо. А животинската тор е храна за вашите животни.”

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Не правете истинджа [почистване на срамните места след ходене по нужда] [с тези неща], защото те са храна за вашите братя [от джиновете].”9

Абу Саид ал-Худри  предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза: „Разбирам, че обичаш овцете и пустинята. Затова когато си с овцете си или в пустинята и искаш да призовеш с езан за намаз, повиши гласа си! Защото който го чуе - човек, джин или друго създание – той ще бъде свидетел за теб в Деня на възкресението.”10

Ибн Аббас предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   тръгна на път с намерението да отиде на Сук Указ (пазара „Указ”) заедно с някои от сподвижниците си. През това време беше поставена преграда между шейтаните и вестите от небето, така че те бяха замеряни с огън. Шейтаните се прибрали при своя род, които ги попитали: „Какво не е наред с вас?” Те отговорили: „Беше поставена преграда между нас и вестите от небето и сега хвърлят огън към нас.” Рекли им: „Онова, което е било поставено като преграда между вас и вестите от небето, трябва да се е случило скоро. Отидете на изток и на запад и да видим какво е поставило преградата между вас и вестите от небето.” Онези от тях, които тръгнали в посока Тухама, се натъкнали на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на място, наречено Нахля, което било на пътя към Сук Указ и където Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  кланял сутрешния намаз (салят ал-феджр) заедно със сподвижниците

си. Когато група джинове чули Корана да се чете, те слушали и рекли: „Кълнем се в Аллах, че това е нещото, което е поставило преграда между нас и вестите от небето!” Те се върнали обратно при своя род и рекли: „О, народе наш, чухме удивителен Коран. Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ.” Впоследствие Аллах низпосла следните айети на Своя Пророк: „Кажи [о, Мухаммед]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали…” (62: 1)

В действителност онова, което бе низпослано на него, са думите на джиновете.”11 
Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Ангелите са създадени от светлина, джиновете - от огън, а Адем е

създаден от това, което вече ви бе описано.”12

Сафиййа бинт Хуйай (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Шейтанът се движи в тялото на човека както кръвта.”13

Абдуллах ибн Умар предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се храните, използвайте дясната си ръка, и когато пиете, използвайте дясната си ръка, защото шейтанът се храни и пие с лявата си ръка.”14

Абу Хурайра  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Всяко новородено в момента на раждането бива ритнато от шейтана и затова то изплаква, с изключение на сина на Мерйем [Иса ] и майка му.”15

Абдуллах Ибн Масуд, Аллах да се смили над него, предава: „Запитан относно човек, който е спал през нощта до сутринта [след изгрев слънце и пропуснал салят сутрешния намаз], Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Това е човек, в чиито уши шейтанът е уринирал.”16

Абу Катада  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Хубавият сън е от Аллах, а лошият сън (ал-хулм) е от шейтана. Затова ако видите насън нещо, което не харесвате, поплюйте три пъти на лявата си страна, потърсете закрила при Аллах от шейтана и той няма да ви навреди.”17

Абу Саид ал-Худри  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се прозявате, прикрийте с ръка устата си, за да не влезе шейтанът през нея.”18

От споменатото по-горе изглежда, че няма никакво съмнение за съществуването на джиновете и шейтаните и само твърдоглавият, който следва желанията си без напътствие от Аллах, оспорва тази истина.

Доказателства за съществуването на сихр

Доказателства от Корана

„И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!” (2: 102)

„Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.” (10: 77)

„И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.” (10: 81-82)

„И страх усети Муса в себе си. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20:

67-69)

„И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я - поглъща онова, с което измамват! И се установи правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени там, и станаха унизени. А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на световете, Господа на Муса и Харун!” (7: 117-122)

„Кажи [о, Мухаммед]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!” (113: 1-5)

Според ал-Куртуби под „духащи по възлите” се има предвид жени магьосници (сахират), които духат по възли от конци, докато правят своите магии.19

Ибн Кесир казва, че според тълкувателите Муджахид, Икрима, ал-Хасан, Катада и ад-Даххак „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници (сауахир).20

Ибн Джерир ат-Табери казва, че според ал-Касими и тълкувателите „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници, които духат по възли от конци по време на своите заклинания.21

Айетите за ас-сихр и ас-сахара са многобройни и са известни дори на онези с малко знания за исляма.

Доказателства от сунната

Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава: „Мъж на име Лебид ибн ал-Аʿсам от племето Бену Зурайк направи сихр на Пратеника на Аллах, докато не започна да си мисли, че е направил нещо, което всъщност не бе направил. Един ден или една нощ, докато беше с мен, той отправи дуа към Аллах дълго време и след това рече: „О, Аиша, знаеш ли, че Аллах ми даде указания относно въпроса, за който го помолих? Двама мъже дойдоха при мен и единият от тях седна до главата ми, а другият - до краката ми. Единият от тях попита своя другар: „Каква е болестта на този човек?” Другият му отговори: „Той е бил омагьосан (месхур).”Първият попита: „Кой е сторил това?” Другият отговори: „Лебид ибн ал-Аʿсам.” Първият попита: „Какъв материал е използвал?” Другият отговори: „Гребен и космите, които са били по него, и цветен прашец от мъжка финикова палма.” Първият от тях попита: „Къде е това?” Другият му отговори: „В кладенеца Даруан.” В последствие Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отиде там заедно с някои свои сподвижници и, като се върна, каза: „О, Аиша, цветът на водата му е като накиснати листа от къна. Върховете на финиковите палми в близост до него са като главите на шейтаните.” Аз попитах: „О, Пратенико на Аллах, защо не покажеш това [на хората]? „Той рече: „Тъй като Аллах ме излекува, не бих искал да позволя на злото да се разпространи сред хората.” След това той нареди кладенецът да бъде запълнен с пръст.”22

Тълкувание на хадиса

Горният хадис се отнася до магията, сторена на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Евреите наели Лeбид ибн ал-Аʿсам, един от най-опитните магьосници измежду юдеите, за да направи сихр на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), в замяна за три динара. За да започне своята работа, се смята, че Лeбид се сдобил с кичури от косата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  чрез млада слугиня, която ходела в дома на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Той вързал космите на възел, изрекъл заклинанията си върху него и го хвърлил в кладенец. От различните варианти на хадиса изглежда, че този сихр принадлежи към категорията „причиняване на полова неспособност”. В резултат на това Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) смятал, че е в състояние да извърши полово сношение с някоя от съпругите му, но когато я приближел, той не можел да го направи. Въпреки това, този вид сихр не засегнал разсъдъка или поведението му, а бил ограничен само до половата активност. Между учените има разногласия относно продължителността на този сихр. Някои твърдят, че той е продължил четиридесет дни, а други имат различни мнения. Хадисът също показва, че евреите направили сихр с намерението да убият Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), като се има предвид, че съществуват някои смъртоносни видове сихр, но Аллах  го предпазил като ограничил магията до по-малко вреден вид – ар-рабт.

Опровержение на мненията на онези, които отхвърлят по-горното предание

Според ал-Мазери ал-мубтадиʿун (онези, които въвеждат нови неща в религията) отхвърлили по-горния хадис на основание, че това ще подкопае ранга на пророчеството и ще хвърли съмнения относно неговата истинност. Освен това, приемането на подобен хадис ще отслаби правдоподобността на ислямския закон. Те също твърдели, че когато Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал, че ангел Джибрил дошъл при него, той само си го е представял и че също само си е въобразявал божественото откровение.

Според ал-Мазери това е напълно невярно, защото доказателството на Посланието, което е чудото на получаването на божественото откровение, е показателно за правдивостта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и неговия безпогрешен характер при предаване на Посланието. Ето защо да се вярва в нещо, което е отхвърлено с доказателства, е грешно.23

Според Абу ал-Дженки ал-Юсуфи болестта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), причинена от ефекта на сихра, който му сторили, не засегнала ранга на неговото пророчеството. Това е така, защото болести без вредни ефекти в този живот са сполетявали пратениците като цяло, и това дори ще увеличи ранга им в отвъдния живот. Фактът, че в резултат на болестта, причинена от сихра, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   си въобразявал, че е свършил нещо от ежедневните дейности, които всъщност не бил свършил, и че той напълно се възстановил от тази болест чрез подкрепата на Аллах, Който му разкрил мястото, на което бил сихрът, означава, че Посланието не било засегнато изобщо, тъй като това е била нормална болест, подобна на всяка друга.

Всъщност сихрът не засегнал неговия разсъдък, а само възприятията му. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си въобразявал, че върши неща, като докосване на някоя от съпругите си, които всъщност не бил извършил, и от гледна точка на болестите подобни въображения не са вредни за здравето на човек.

Изненадващо има някои, които вярват, че болестта, сполетяла Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в резултат на сихр, унижила Посланието. Те го оприличават на историята за Муса (мир нему) и магьосниците на Фараона, спомената в Корана, когато Муса (мир нему), под влияние на сихр, си представял, че въжетата и тоягите на магьосниците пълзели. Затова Аллах насърчил Муса  да бъде твърд и да не се страхува от нищо, както показва айетът:

„Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20: 68-69)

Никога никой учен не е казвал, че въобразяването на Муса (Мир нему), че тоягите на магьосниците пълзят под действието на сихр, унижило Посланието му. Всъщност случки като тези усилили вярата на хората в способността на пратениците на Аллах (мир над всички тях) . Това е, защото Аллах им помагал да победят враговете си, да правят чудеса и да разочароват магьосниците и неверниците, както е посочено в Корана.24

Абу Хурайра предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Пазете се от седемте големи гряха (ас-саба' ал-мубика'т)!” Хората попитаха: „Кои са те?”

Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   отговори: „Ширкът (съдружаването с Аллах), сихрът (магьосничеството), незаконното убийство на човек, преживяването с пари от лихварство, присвояването на богатството на сирака, отстъплението по време на джихад и обвиняването на целомъдрени омъжени жени в прелюбодейство.”25

Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е предупредил, че сихрът трябва да се избягва, защото е един от най-големите грехове, и това е достатъчно доказателство, че той съществува.

Ибн Аббас  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Човек, който е придобил знания по някоя от науките за астрологията, е придобил знание по един от клоновете на сихра. И колкото повече обогатява знанията си по астрология, толкова по-богати стават знанията му по сихр.”26

В този хадис Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   споменава едно от средствата за научаване на сихр, така че мюсюлманите да се пазят от него. И това е доказателство, че сихрът е реална наука, която може да се научи. Още доказателства

може да се открият в следния айет:

„И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2:102)

Ясно е от горния айет и хадис, че сихрът е наука като другите науки, която има свои принципи. Въпреки това - и айетът, и хадисът осъждат изучаването на сихра.

Имран ибн Хусайн  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Не е от нас онзи, който практикува тетаййур (предвещаване) или го правят за него; който практикува текаххун (гадателство) или го правят за него; който практикува сихр или го правят за него. И който потърси услугите на гадател и повярва в онова, което той му каже, той става неверник в низпосланото на Мухаммед.”27

Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  срещу практикуването на сихр или

търсенето му от магьосник. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не би предупредил срещу нещо, ако то не е съществувало.

Абу Муса ал-Ашари  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Онзи, който пие алкохол редовно вярва, че способността на сихра да навреди на някого не зависи от намесата на Аллах или прекъсва роднинските си връзки, няма да влезе в Рая.”28

Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) срещу вярването в способността на сихра да засегне някого независимо от Аллах. Вярващият трябва да вярва, че сихрът и практиките, подобни на него, не вредят на някого или на нещо без позволението на Аллах, както показва следния айет:

„…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.”

(2:102)

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Онзи, който е наел ясновидец, магьосник или гадател, и е повярвал в това, с което са дошли те, то той е станал неверник в низпосланото на Мухаммед.”29

Мнения на учените за сихра

Според ал-Хаттаби някои хора отричат съществуването на сихра. Но сихрът е реалност, която арабите, персите, индийците и някои ромеи признават, а те са най-добрите и най-учените измежду народите. Аллах  казва: „…учеха хората на магия…” (2:102) и заповядва човек

да търси закрила при Него от сихра „и от злото на духащи по възлите [магьосници]” (113:4). Освен това няколко хадиса се предават от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   за съществуването на сихра, които само безразсъден човек може да отрече. Също така ислямските правоведи са отделили отделни глави в своите книги за наказанието на магьосника според шериата, а това означава, че сихрът не би бил толкова познат и обсъждан, ако не

съществуваше. Затова на онези, които отричат сихра, им липсват знания и опровергаването на техните твърдения е лесна задача.30
Според ал-Куртуби суннитите поддържат мнението, че сихрът е реалност, докато повечето мутазилити, както и Абу Исхак ал-Истрабади, който е бил един от сподвижниците на имам аш-Шафиʿи, го отричат, твърдейки, че това е само въображение и илюзия и действие, чрез което на нещо се придава вид, различен от истинския му. Също така те твърдят, че сихрът е измама и форма на шарлатанство съгласно айета: „И ето - стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.” (20:66) Изразът „стори му се” показва, че запълзяването не било наистина, а само на Муса така му изглеждало. Друг айет, който прави недействителна същността на предметите, наблюдавани под въздействието на сихр, е: „…омагьосаха очите на хората…” (7:116)

Няма доказателства, за да се опровергаят тези твърдения, като се има предвид, че ние не отричаме съществуването на илюзията в сихра. Има обаче още логически въпроси, които са посочени в Корана, че това е наука, която може да се научи. Това означава, че, ако сихрът не беше реалност, той нямаше да може да се научи и Аллах  нямаше да ни осведоми, че „…учеха хората на магия…” (2:102). Друго доказателство за реалността на сихра е айетът: „…и показаха велика магия.” (7:116) 

Освен това има единодушие сред тълкувателите, че низпославането на сура ал-Феджр било в резултат на сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  от Лебид ибн ал-Аʿсам, както е споменато по-горе. След като сихрът бил развален, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   рекъл: „Аллах ме излекува!” Думата „лек” означава премахване на съществуваща болест (в случая сихр) и това доказва, че сихрът съществува. Въз основа на това, учените единодушно признават съществуването на сихра и е безсмислено да се казва, че те одобряват възгледите на мутазилитите, които всъщност не са съгласни с онези, които казват истината. Сихрът е бил широко разпространен много дълго време и хората са написали литература за него. Следователно сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и техните последователи никога не са отричали неговото съществуване.31

Според ал-Маризи сихрът е признато явление, толкова истинско, колкото и всяко друго нещо, и което засяга човек, на когото е направено, за разлика от онези, които отхвърлят неговото съществуване въз основа на това, че то е само сбор от измами и илюзии.

Всички твърдения, които отричат сихра, са неверни, защото Аллах е споменал сихра в Корана, заявявайки, че той се преподава, че е форма неверие в Аллах и че може да бъде използван за разделяне на мъж от съпругата му. В гореспоменатия хадис за сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) от Лебид ибн ал-Аʿсам, предмети са били заровени и после - изровени, което означава, че действителни физически предмети са били използвани за направата на сихра. Следователно как би могло нещо да се преподава и практикува, освен ако не е истинско?

Ал-Мазери също казва, че е доста правдоподобно да се приеме, че Аллах може да даде на човек необичаен характер, когато човек изрича измислици, използва сили едновременно или комбинира две сили в такава последователност така, както само един магьосник знае как.

Онези, които са виждали смъртоносни вещества като отрова, отвратителни вещества като горчиво лекарство и оздравителни лекарства, не отричат възможностите на ума на магьосника да има знания за смъртоносни сили и език, който вреди или води до разделянето на мъж от съпругата му.32

Според ан-Науауи сихрът съществува. Това явление е факт, потвърден от повечето учени и подкрепен от Корана и хадисите. 
Според Ибн Кудама сихрът съществува и се състои от видове, които могат да убиват, да разболяват, да отдалечават жена от мъжа й, като го правят неспособен да извършва полово сношение с нея, и да разделят мъж от неговата съпруга.

Ибн Кудама добавя, че е общоизвестно, че в първата брачна нощ мъж може да разбере, че са му направили сихр, след като не успял да извърши полово сношение със съпругата си. Но когато сихрът се развали, той се чувства в състояние да извърши полово сношение с жена си. Практикуването на сихр се е предавало от поколение на поколение и това не може да бъде оспорвано. Освен това, сведенията за дейността на магьосниците не може да не са верни.33

Ибн Кудама казва в ал-Кяфи, че сихрът е сбор от обаяния, заклинания, възли, които засягат душата и тялото, и така сихрът може да разболее, да убие или да раздели мъжа от съпругата му, както е казано в айата:

„И се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2: 102) 
Също така, ако сихрът не съществуваше, Аллах  нямаше да ни предупреди за него и да ни съветва да се пазим от „от злото на духащи по възлите” (113:4).

Ибн ал-Каййим казва в Бедаи ал-феуаид, че сихрът съществува и че оказва влияние, основавайки се на айета: “Опазил ме Господът на разсъмването… от злото на духащи по възлите” и на хадиса за сихра, който Лебид ибн ал-Аʿсам направил на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Според Абу ал-ʿИзз ал-Ханефи учените не са на едно мнение относно реалността на сихра. Въпреки това, повечето смятат, че сихрът може да причини смърт или болест на човека, без да има видима причина.34

12 Имам Ахмад; Муслим

13 ал-Бухари, Фетх ал-бари; Муслим

14 Муслим

15 ал-Бухари; Муслим

16 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

17 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

18 Муслим; ад-Дарими

19 Тефсир ал-Куртуби

20 Тефсир Ибн Кесир

21 Тефсир ал-Касими

22 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
23 Зад ал-муслим

24 Зад ал-муслим

25 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

26 Абу Дауд; Ибн Маджа

27 ал-Хайтами; ал-Беззар

28 Ибн Хиббан

29 ал-Мунзири, ат-Таргиб; Абу Яʿля; ал-Беззар

30 Шарх ас-сунна

31 Тефсир ал-Куртуби

32 Зад ал-муслим

33 Ал-Мугни

34 Шарх ал-Акида ат-Тахауиййа