понеделник, 8 октомври 2012 г.

Дъг Сондърс - "10 западни мита за мюсюлманите"

В новата си книга „Митът за ислямската вълна” аз описвам някои широко разпространени на Запад лъжливи представи за мюсюлманската емиграция. Според мен, както по-рано е било с евреи и католици, мюсюлманите днес са възприемани като хора, неспособни да се интегрират в обществото, като бързо възпроизвеждаща се общност и изповядващи религия, която е по-скоро идеология на завоеванието, отколкото вяра. С помощта на най-съвременните данни се опитвам да покажа доста по-малко тревожната истина за новопристигащите. 
Нека разгледаме 10 разпространени мита.

Мит 1 - мюсюлманите имат най-висок коефициент на раждаемост и ще завладеят света с броя си 
Преди две поколения изглеждаше, че ислямските страни са обречени на нарастване на населението, неподлежащо на контрол. Говореше се за някаква специфична ислямска раждаемост от 5 деца средно на жена и гора от минарета по света. 
Днес е очевидно, че ислямът не е директно свързан с нарастването на населението. В Иран, единствената в света ислямска теокрация, през 1980 г. едно средностатистическо семейство има около 7 деца, а сега 1,7 – ниво, по-ниско от съответоно за Франция или Великобритания. Друг пример са Обединените арабски емирства с 1,9 деца на семейство или Турция, която е управлявана от набожни мюсюлмани от 10 години – 2,15. Подобна е ситуацията и в Ливан, въпреки нарастващото влияние на “Хизбула”: 1,86 деца на семейство – т. е., населението на държавата намалява (това ниво е по-ниско от нивото за възпроизводство).
Навсякъде по света мюсюлманското семейство от 4,3 деца през 1995 г. пада на 2,9 към 2010 г., а до средата на века се очаква спад на тази стойност дори под нивото на растеж на населението (2.0) и преминаване към характерния и за Запада размер на семействата. Това е ясен знак за модернизационната и светска вълна, която премина през ислямските общности, дори тези, управлявани от ислямистки партии.

Мит 2 - имигрантите-мюсюлмани ще ни удавят

Хората смятат, че броят на мюсюлманските имигранти нараства експоненциално, но това не е така.
Подобна илюзия създават данните, сочещи, че раждаемостта сред имигрантите е дори по-висока, отколкото в родните им страни. Работата е там, че повечето имигранти раждат децата си скоро след като пристигнат – те са млади, а в родните им страни раждаемостта се разпределя статистически върху цялото население. Също така, статистиката понякога е некоректна, защото взема броя на децата в семейството и го умножава по броя години, в които жената може да ражда, като така се получават резултати, по-високи от действителните. 
В действителност, размерът на семействата на имигрантите мюсюлмани бързо се превръща в подобен на размера на западните домакинства – дори по-бързо от еврейските или католическите имигранти в своето време. Във Франция и Германия мюсюлманите са с 2,2 деца на семейство, малко над средното равнище в тези държави. Докато пакистанските имигрантки в Англия имат средно по 3,5 деца, то техните дъщери вече имат само по 2,5. По цяла Европа разликата в раждаемостта между мюсюлмански и немюсюлмански семейства е паднала от 0,7 до 0,4 и продължава да се изравнява.

Мит 3 – мюсюлманите ще станат мнозинство в Европа

Вече има достатъчно на брой представителни проучвания за Европа, които показват, че прирастът на мюсюлманското население се забавя и дори ако темпове на имиграция останат същите, към средата на века хората в Европа, изповядващи исляма, ще са 10% – в момента те са 7%. Но докато това се случи, както вече се спомена, мюсюлманските семейства ще са статистически еквивалентни на европейските семейства.

Мит 4 – мюсюлманите в САЩ ще са доминиращата група, която не е интегрирана
Въпреки истеричната реторика на американската крайна десница, мюсюлманите в САщ са много скромна група, при това – много добре интегрирана, въпреки че 70% от американските мюсюлмани са първо поколение имигранти, а 70% са пристигнали в Америка дори след 1990 г. В САЩ броят на мюсюлманите понастоящем е едва 2,6 милиона. Очаква се до 2030 г. това число да нарасне до 6,2 милиона или 1,7% от американското население, т.е. изповядващите исляма ще са наравно с евреите и хората, принадлежащи към епископалната църква. Въпреки че са ново пристигнали, интересно е да се отбележи, че в Америка мюсюлманите са икономически проспериращи и високо образовани. Те са на второ място след евреите по образованост, като 40% от мюсюлманите имат полувисше образование (колеж), спрямо средно 29% при американците.

Мит 5 – мюсюлманските имигранти на Запад споделят същите виждания като мюсюлманите в Близкия изток и Пакистан
Всъщност, възгледите им драстично се променят след имиграция. Например, 62% от американските мюсюлмани казват, че може да се намери начин Израел да съществува и да бъдат уважавани правата на палестинците – процент, много близък до този на американците, смятащи това – 67% - и твърде далеч от резултати в Близкият Изток. Там с подобно твърдение биха се съгласили едва 20% до 40%.
Подобни са и резултатите, когато американски и германски мюсюлмани биват запитани дали толерират хомосексуализма – съответно 39% и 47% са отговорили положително. Сравненo с данните от повечето ислямски страни, където процентите са под 10, това е голяма разлика. Още повече, с всяко ново имигрантско поколенние, процентите на приемане на западните ценности нарастват.

Мит 6 – Мюсюлманите в Америка са лоялни повече на своята религия, а не на страната си
Наистина, в Америка 49% от хората, изповядващи исляма, се определят като „първо мюсюлманин, а после американец” и 47% от тях твърдят, че посещават джамия в петък. Ако се сравни това с американските християни, проличава, че възгледите на хората са много сходни – 46% от християните поставят принадлежността към вярата на първо място и държавата на второ (при евангелистите този процент нараства дори до 70!), а 45% от тях ходят на църковните служби всяка неделя.
С други думи, мюсюлманите приемат религиозните навиците на хората около тях в държавата, в която са. Това много силно се наблюдава във Франция, където 1/5 от мюсюлманите са атеисти, а едва 5% посещават редовно джамия – точно толкова, колкото и френските християни.

Мит 7 – мюсюлмани от бедните страни заливат Запада
На практика най-населените и бедни мюсюлмански страни „произвеждат” най-малко имигранти, при това много малко от тях се насочват на Запад. Мюсюлманите съвсем не са най-многобройната група имигранти, дори и в страни, които са разположени близо до мюсюлмански страни. Примерно взето, в Испания едва 13% от имигрантите са мюсюлмани, останалите идват от испаноговорящи страни отвъд Атлантика. Във Великобритания 28% от имигрантите са мюсюлмани.

Мит 8 – Мюсюлманските имигранти мразят приелите ги общества

Фактите сочат, че всъщност имигрантите са много по-доволни от нови си живот и светски институции, отколкото населението като цяло. 84-90% от мюсюлманите в Америка са доволни от живота си (75% от американците заявяват същото). Дори и в квартали, където джамията е била поругавана 75% отмюсюлманите заявяват, че това е „отлично” или „добро” място за живеене.
83% от британските мюсюлмани са горди да бъдат британски поданици – срещу 79% от британците; 31% от мюсюлманите са съгласни с твърдението, че най-добрите дни на Великобритания са в миналото й, но подобно мнение се споделя от 45% от британците.

Мит 9 – Мюсюлманите на Запад одобряват тероризма

Докато 8% от американските мюсюлмани смятат, че използването на сила срещу цивилни е „често или понякога оправдано”, ако каузата е справедлива, при американците от друга вяра процентът е 24%. Подобна е обстановката и в европейски страни като Алнглия, Франция и Германия, където процентите на мюсюлманите и немюсюлманите, вярващи, че “атаките на цивилно население са морално оправдани”, са много сходни, с разлика до 1%. Това никак не е учудващо, предвид, че 85% от жертвите на ислямският тероризъм са мюсюлмани.

Мит 10 – най-разпространеното бебешко име във Великобритания е Мохамед

Това е вярно, но не означава това, което си мислите. Сред детските имена има моди, освен това името Мохамед има 12 варианта и то е давано на почти всички бебета на родители мюсюлмани, независимо от истинското им име; също така нараства и броят на бели родители англо-саксонци, които дават неанглийско име на децата си.


Превод
Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации