Не бъди тъжен от Аид Ибн Абдуллах Ал-Карни (Пета част )

Ако Всевишният Аллах е Този, Който дава живот, причинява смърт и единствено Той дава препитание на всички Свои създания, защо тогава хората се страхуват и страдат от действията си? Мисля, че в съвременното общество причина за по-голямата част от скръбта и опасенята е нашата привързаност към хората – с усилията си да им угодим, да спечелим благоразположението им, да похвалим значимите измежду тях или да се почувстваме наранени от пренебрежителното им отношение към нас. И всичко това е сигнал за слабост на вярата ни в Аллах. Един арабски поет е казал:

„Нима не ще бъдете доволни дори и животът ви да е горчив,

и нима не ще бъдете спокойни дори и хората да ви се гневят,

 щом любовта ви към Аллах е истинска?!

Всичко останало е маловажно, и накрая всичко е пръст при пръстта.”

Упражнявай се да подчиняваш волята си на това, което ти е предопределено. Какво ще се случи, ако не вярваш в отреденото ти от Аллах? Всичко онова, което планираш извън пълното приемане на повеленото от Аллах, няма да ти донесе никаква полза. Сега сигурно би попитал кое е решението на тези проблеми?

Решенето е да кажеш искрено „Аз съм спокоен и доволен, и съм подчинил волята си на Аллах.”

„Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули.” (4:78)

Един от най-трудните и болезнени дни в живота ми беше този, в който лекарят съобщи, че ръката на брат ми Мохаммед  трябва да бъде ампутирана.  Новината ме удари като гръм от ясно небе. Бях обзет от емоция, а душата ми търсеше утеха в думите на Аллах:

„Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му.” (64:11)

„И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2:155-156)

Тези слова внесоха в душата ми мир и успокоение.

Няма сила, която да попречи да се случи това, което е отредено, затова трябва да запазим вярата си и да подчиним волята си.

„Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.” (43:79)

„И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става.” (2:117)

Вярата подсилва възможностите на човек да се бори с трудностите. Той постига щастие в този живот и в отвъдния, чрез признателност. Ако не си склонен да приемеш този съвет, тогава се запитай: има ли друга разумна алтернатива? Ако тази алтернатива е горчивина, оплакване и отказ да приемеш случващото се, тогава причиняваш на себе си единствено болка, както в този живот, така и в Отвъдния.

„Който е търпелив, за него има благодат, а който изразява недоволство, над него тегне гняв."

Когато на мъдрия човек му се случи трудност, той се утешава по два начина: първия е да остане спокоен, а втория – да се надява на добър изход от ситуацията, в която е попаднал.

Невежият е нестабилен и нервен в моменти на изпитание отново по два начина: първия – като търси помощ от много хора и втория – като таи постоянни страхове и опасения, които са по-тежки от това, което всъщност го е сполетяло.

Ал-Хасан ибн Сахл описва изпитанията като сигнал  за тези, които забравят; като средство за спечелване на награда – за търпеливите; и като напомняне за благодатта на Аллах – за всички. 

Най-добрият лек и най-правилното действие по време на трудност и изпитание, е да кажеш искрено: „Наистина ние принадлежим на Аллах и при Него е завръщането ни.” Това означава, че ние всички сме създания на Аллах, принадлежим Му, в Негово владение сме и ще се завърнем при Него.

При Него са и началото, и завръщането. Всяко нещо е в „Ръцете” на Аллах. Всевишният Аллах казва:

„Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.” (28:88)

„Всичко тук погива.” (55:26)

„И ти ще умреш [о, Мухаммад], и те ще умрат.” (39:30)

Ако си потресен да научиш, че къщата ти е изгоряла до основи, че синът ти е загинал, че дългогодишните ти спестявания са изгубени, какво би направил? Подготви се психически в този момент! Да се опиташ да избягаш и да се измъкнеш от това, което ти е отредено, е безсмислено. Просто бъди доволен, приеми реалността и спечели награда за това. Нямаш друг избор. Можеш несъмнено да кажеш, че имаш, но той е недостоен и моят съвет е да се пазиш от него, а именно - да започнеш да се оплакваш и мърмориш, да загубиш спокойствие и да изпаднеш в гняв. Какво би постигнало подобно поведение? Би спечелил единствено гнева на Аллах и неприязънта на хората.  Още повече, че това, което си загубил, никога няма да се върне и бедата няма да бъде смекчена.

„Който допусне, че [Мухаммад] не ще го подкрепи Аллах и в земния живот, и в отвъдния, нека провеси въже от тавана, после нека прекъсне живота си и да види дали неговото коварство ще премахне онова, което го разгневява.” (22:15)

В продължение само на един ден Уруа ибн Зубейр (Аллах да е  доволен от него) загубил единия си крак и научил, че сина му е загинал. Ето каква е била реакцията му:

„О, Аллах, за теб е всяка слава. Както отнемаш, така и даваш. И ако си ме изпитал с трудност, Ти също така си ме спасил и си се погрижил за мен. Ти си ми дал четири крайници, а си ми отнел само един. Благословил си ме с четири сина, а си ми отнел само един.”

„И ще ги възнагради -; защото бяха търпеливи -; с Градина и с коприна,” (76:12)

 „“Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е Последната обител!” (13:24)