сряда, 2 юли 2014 г.

Тарауих, въпроси, свързани с тази молитва

1. Салат ал-Тарауих за жената2. Отслужване на Тарауих у дома3. Времето на молитвата Тарауих4. Има ли разлика между Кийам и Тарауих



Салат ал-Тарауих за жената
Въпрос: Салат ал-Тарауих предписание ли е за жените? Кое е по-добре за жената – да направи Тарауих  в джамията или в дома си?
Отговор: Слава на Аллах!

Салат ал-Тарауих не е задължителна за жените и е по-добре те да правят нощната молитва в дома си, защото Пророка с.а.с. е казал: „Не пречете на жените си да ходят на джамия, но все пак техните домове са по-добри за тях“. (Абу Дауд в ал-СунанБааб маа жаа фии хурууж ал-ниса’ илаа’л-масжидБааб ал-ташдиид фи далик; виж също Сахих ал-Джами’ 7458)

Жената може да направи молитвата в дома си там, където смята, че е най-добре, но по-хубаво е да е на място, което е лично нейно и е по-скрито. Пророка е казал: „Молитвата на жената в дома й е по-добра от молитвата й на двора, а молитвата й в спалнята е по-добра от молитвата й в дома“. (Абу Дауд в ал-СунанБааб маа жаа фии хуруужал-ниса’ илаа’л-масжид. Виж също Сахих ал Джами № 3383)

Умм Хумайд, съпруга на Абу Хумайд ал-Саа’иди, предава, че отишла при Пророка с.а.с. и му казала: „О, Пратенико на Аллах, обичам да правя молитвата с теб“. Той отговорил: Знам, че обичаш да се молиш с мен, но молитвата ти в дома ти е по-добра, отколкото да се молиш в градината си, а молитвата ти в градината е по-добра, отколкото молитвата ти с джамията на твоите хора, а молитвата ти в джамията на твоите хора е по-добра за теб, отколкото в моята джамия“. Тогава й предложил да си направи място за молитва в най-отдалеченото и скрито място на дома си и тя винаги правила молитвата си там, докато срещнала Аллах (т.е. докато починала).(предава се от имам Ахмад: човека в иснада му и тикат (доверен).

Но това, че молитвата в дома е по-добра не означава, че жената не може да отиде на джамия, както личи от следните хадиси:
От Абдуллах ибн ‘Умар че казал: „Чух Пратеника на Аллах с.а.с. да казва: „Ако жените ви искат позволение да отидат на джамия, не им пречете“Билал ибн Абдуллах казал: „Кълна се в Аллах, няма да ги пусна“. (Ибн ‘Умар) се обърна към него и му каза най-безцеремонно да замълчи с думите: „Аз ти казвам какво Пратеника на Аллах е казал, а ти казваш „Кълна се в Аллах, няма да ги пусна“! (Муслим 667).

Но има предписания за жената, която иска да отиде на джамия:

1 – Трябва да носи пълен хиджаб
2 – Не трябва да е напарфюмирана
3 – Трябва да има разрешение от съпруга си.

Излизането й не трябва да е съпроводено с разни забранени действия, като например оставането в превозно средство с шофьор, който не емахрам. Ако тя прави такива неща, нейния съпруг или наставник трябва да я спре, за което е длъжен.

Питах нашия шейх ‘Абд ал-‘Азиз, за Тарауих в частност и дали е по-добре жената да я направи в джамията.Той отговори отрицателно и каза, чехадисите показват, че е най-добре жената да си прави молитвите в къщи, което включва и Тарауих.

А Аллах знае най-добре.

Мухаммад Салих Ал-Мунаджид

Отслужване на Тарауих у дома





Въпрос: Може ли човек да отслужва тарауих в къщи? Ако – да, моля да ми кажете от колко рака’ат и има ли специална дуа, която трябва да произнесе? Може ли да се ползува крем за лице или тяло, когато се пости?

Отговор: Наградата е от Аллах.

Молитвата тарауих е предписана за хора в джама’ат (колективно) в джамията през нощта на Рамадан, защото Пророка с.а.с е казал: „Който застане с имама, докато той свърши, това ще му бъде записано все едно е прекарал цялата нощ в молитва“. (Предаден от ал-Тирмиди, 806; класифициран като сахих от Албани в Сахих Сунан ал-Тирмиди).

Въпреки това ако човек направи тарауих в къщи, няма грях в това и неговата молитва ще е валидна. По време, различно от Рамадан, е предписано за човека да прави кийам ал-лайл у дома.

Що се отнася до жените, за тях е по-добро да правят молитвата си у дома, но ако те пожелаят да се молят в джамията, не трябва да бъдат възпрепятствани в това, защото Пророка с.а.с. е казал: „Не пречете на жените да идват в джамията, но техните домове са по-добри за тях“. (Предаден от Абу Дауд, 567; класифициран като сахих от Албани).

Той с.а.с. е казал също: „Не пречете на рaбините да идват в джамията на Аллах“. (Съгласуван хадис; ал-Бухари, 900; Муслим, 442)

А Аллах знае най-добре!


Времето на молитвата Тарауих


Въпрос: Позволено ли е да се направи салат ал-Тарауих два часа преди салат ал-Фажр? Или трябва да се отслужи веднага след ‘Иша?
Отговор: Слава на Аллах!


Времето на молитвата Тарауих продължава от свършването на ‘Иша до зазоряване, така че може да се отслужи по всяко време на този период.  

Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал в ал-Мажму’:

Времето на тарауих започва след вършването на ‘Иша, както заявяват ал-Багауи и други, и свършва преди да настъпи зората.

Но ако човек ходи да отслужва молитвата в джамия след имама, по-добре е да направи Тарауих след ‘Иша и да не я отлага за след средата или за края на нощта, а това не е трудно за богомолеца, в противен случай някои могат да се успят и да пропуснат молитвата. Мюсюлманите обикновено правят салат ал-Тарауих след ‘Иша и не я отлагат.

Ибн Кудаама е казал в ал-Мугни:

Попитали Имам Ахмад: „Отлагате ли кийам – т.е. Тарауих – за края на нощта?“ Отговорил: „Не. Уважавам това, което мюсюлманите правят“.

Но този, който прави Тарауих в дома си, има избор: ако желае, може да я направи в началото на нощта, ако не – може в края.

А Аллах знае най-добре.


Има ли някаква разлика между кийам и тарауих?




Въпрос № 2730
  
Въпрос:

Искам да знам каква е разликата между кийам и тарауих?

Отговор: Слава на Аллах!

Салат ал-Тарауих е вид кийам ал-лайл, като това не са две различни молитви, както много хора си мислят. Кийам ал-лайл през Рамадан се нарича Тарауих, защото салаф от ранните поколения на исляма (Аллах да се смили над тях) са правели почивки (истарааху) след всеки дварак’а, тъй като молитвата им е била много продължителна, за да направят повече за спечелване на голяма награда. Те са горели от нетърпение да спечелят голямата награда, спомената в хадиса„Който стои и отслужва молитва в нощта на Рамадан с вяра и с надежда за награда, всичките му предишни грехове ще бъдат опростени“.(предаден от Бухари, № 36)
А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A

Дума на деня - Уду, обмиване


вторник, 1 юли 2014 г.

Съвети за Рамадан - показание, тауба


Дума на деня - ТАУБА


Немюсюлмани в Саудитска Арабия се стараят да изпълняват поста през Рамадан

Приемайки предизвикателството,
 те казаха, че Мюсюлманската практика
 насърчава проявата на търпение и етика.
Немюсюлмани, живеещи в мюсюлмански страни се стараят да изпълняват поста в Рамадан.
“За първи път в живота ми е и ако трябва да съм честен, изпитвам трудности, но се опитвам всичко да мине нормално,” казва за Arab News (понеделник, 30-ти юни) Chariz Serrot, която пости заедно с работодателя си в Саудитска Арабия.
“Трудно е, но винаги съм искала да се впусна в това духовно пътуване, гледайки на него като начин за постигане на духовна дисциплина, независимо, че не съм Мюсюлманка.”
Serrot е една от намюсюлманките в Саудитска Арабия, които са решили да спазват Рамаданския пост през тази година.
Приемайки предизвикателството, те казаха, че Мюсюлманската практика насърчава проявата на търпение и етика.
Друг немюсюлманин, спазващ Рамадан, Neil Grajo каза, че е научил ценни уроци, спазвайки Мюсюлманския пост заедно с колегите си.
Филипинецът Grajo смята, че поста помага на хората да странят от вредни навици, което ги води към по-добър начин на живот.
“Рамадан е добър за страна, като Филипините, където пушенето и алкохолът са толкова разпространени, че вредят на икономиката, но предимно на общественото здраве,” казва Grajo.
Позовавайки се на няколко престъпления в страната си, извършени поради липсата на морални рамки, Rayan Mania смята, че прекрасните ценности, на които свещения месец ни учи, са необходими за модерните общества.
Рамадан, най-святия месец от Ислямския календар, тази година се пада между неделя, 29-ти юни и 28-ми юли (бел.ред. - за някои държави е между 28-ми юни и 27-ми юли).
Всеки ден през Рамадан възрастните Мюсюлмани се въздържат от храна, напитки, пушене и секс в часовете между изгрев и залез.
Болните и пътниците са освободени от поста, който не трябва да носи рискове за здравето.
Поста има за цел да учи Мюсюлманите на търпение, самоконтрол и духовност, а времето на месеца се използва за доближаване до Всевишния, посредством извършване на много молитви, четене на Коран, извършване на редица добри дела.
Източник Оnislam.net

понеделник, 30 юни 2014 г.

Съвети за Рамадан - съвет 3 - нека Тахаджуд стане навик за нас


Тахаджуд = Кийам ал-Лейл

Кои са ал-Мухсинун?

Aл-Mухсинун означава: 

Онези, които добротоворстват, които вършат добри дела:

1. Само заради задоволството на Аллах, скрито от хорските погледи, не заради похвала или да спечелят време, пари или слава

и 

2. Според Сунната на Пратеника на Аллах салАллаху алейхи уа саллам, това са единствените 2 условия, на които да отговарят добрите дела, за да бъдат приети от АЛлах.

Да си Мухсин означава да си достигнал до най-високо ниво в религията - арабската дума "Мухсинун" произлиза от думата "Ахсан", която значи най-добро, т.е. служене на Аллах по най-добрия начин.

понеделник, 9 юни 2014 г.

Ислямска история - михраби, галерия


Масжид ал-Бейа в Мекка - построена е през 761 г.Хр (144 AХ) на мястото, където хората от Медина дошли при Пророка с.а.с. и му се врекли във вярност.


Михрабът на джамията на Умар в Йерусалим. Построена е на мястото, където той е направил молитва до Църквата на Възкресението - поканен да направи молитва в нея, той отказал, за да не 
бъде превърната в джамия. 



Джамията на Укба в Кайруан, Тунис, построена през 670.


Михрабът на Джамията ал-Зейтуна в Тунис. Построена през 703, тя е втората джамия, построена в Магреба след Джамията на Укба. 




Голямата джамия в Кордоба, Испания - михрабът е построен през 961.




Хагия София, Истанбул - построена през 537, а михрабът е добавен след завладяването на Костантинопол през 1453.


Джамията на Умаядите в Дамаск, построена през 715...И вероятно разрушена миналата година или нещо такова....:(



Голямата джамия в Бурса, построена през 1399.




Михрабът на Голямата джамия в Алепо, Сирия - построена през 715. И най-вероятно разрушена миналата година :(



Михрабът на Медресето Bou Inania Madrasa във Фес, Мароко, построен през 1351


Михрабът на Джамията Фатих в ИСтанбул, построен през 1463 от Мехмед II след Османското завладяване на Костантинопол. Построена отново след като е била разрушена от земетресение през 1771


Михрабът на Шарената джамия (Šarena Džamija) в Тетово, Македония. Построена през1438 от две сестри и реконструирана през 1800s. 





Михрабът на Централната джамия в Сеул, Южна Корея. ТУК можете да получите още информация за Исляма в Южна Корея..




петък, 23 май 2014 г.

За Максимилиан - oбновена

Тази визитка е направена от ФБ групата
"Ако до всяко добро същество застане поне още едно"

Като видите снимката, няма как да не се сетите кое е това слънчице - Максимилиан - за пръв път говорихме за него миналата година - припомнете си ТУК. Но неговото заболяване не се лекува с една операция, с ден или определени дни в болница. Душичката има нужда от продължаваща, всекидневна рехабилитация, както и от проходилка и количка, която не е като тези за дечицата без проблем.
Може би сте гледали предаването за осиновените деца, в което даваха кратък филм и за тях - предаването беше по БНТ! на 5-ти април:

http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii/malki-istorii-5-april-2014 

В предаването материала за Макси започва след 44-та минута.

Не знам кое и как докосва сърцата на зрителя, но за Максимилиан не бяха събрани достатъчно средства дори за количка. Съжалявам да го кажа, но е факт. Рехабилитацията продължаа или поне трябва да продължи, докато има някакви пари за това.
Родителите не живеят в родния си дом, а за да не пътуват постоянно до центъра за рехабилитация, са взели квартира в Пловдив, за да е удобно за детето им! 
Всеотдайността е огромна...Дори биологични родители често не полагат такива грижи за детето си или може би трябва да кажем, че грижата и любовта, всеотдайността, не са резултат на биологията и родствеността. А са дар от Всевишния.

Молбата и зова са за докосване до този дар - да се възползваме и ние да вземем частица доброта, да дадем поне малко за доброто на това прекрасно слънчице Максимилиан и неговите мили родители. 

Нека поясня само, че междувременно бащата е станал пенсионер по болест - всъщност в момента тримата се опитват да направят всичко, което виждате, с 2 пенсионерски пенсии.

Количката струва 1250 лева, а проходилката - 1150, отделно се плаща рехабилитацията - всекидневна, както и логопед. 

Рехабилитацията се прави всеки ден, защото при "почивка", усилията стават напразни - положението се връща назад.
Това е новата дарителска сметка на името на майката. В горния линк сметката е нейната лична. Всъщност парите отиват на 1 място, за 1 нещо - изберете си сами къде да дарявате. Само го направете.

Мюсюлманите броят дните до Рамадан. Аз не съм този, който ще им каже къде да дадат садака или закята си (който го плаща през Рамадан), но ... давам идея. Ако се чудите на кого или къде да дадете закята си - Максимилиан е едно от възможните места. Знам че в България положението е тежко и има къде ли не да се помага...

Максимилиан има нужда от помощ.
А ние имаме нужда от хасанат.

Заради Всевишния, заради доброто и милостта.

Банка ДСК
IBAN BG47STSA93000015356284
Титуляр: Ирина Веселинова Младенова


петък, 16 май 2014 г.

Целият Ислям в едно изречение


فَٱذْكُرُونِىٓ أَذْكُرْكُمْ وَٱشْكُرُوا۟ لِى وَلَا تَكْفُرُونِ

Tранслитерация

Faothkuroonee athkurkum waoshkuroo lee wala takfurooni

Свещен Коран

Спомняйте ме (чрез молитвите, зикр и др.) и Аз ще ви помня, благодарете Ми (за всички блага, с които съм ви удостоил) и не бъдете неблагодарни!
Сура ал-Бакара (2), 152
Нека всеки се замисли за думите в тази ая и тогава много становища, за които се търсят фатуи и хадиси, стават ясни. Аллах не вкарва никого в заблуда, Аллах не вкарва насила никого в неверие. Аллах не прави насила от някого нещо друго от това, което искрено човек сам иска и/или търси.
Затова внимавайте в намерението си - външно може да изглежда едно, но искрено и чисто в сърцето ви нещата да са различни. В крайна сметка е по-добре човек да "намали оборотите" на действията, които извършва, дори да спре за малко, но да изчисти намеренията си.
Намерението е в сърцето и АЛлах е този, който знае какво има там. Дори да се самозалъгваме, дори да правим неща от срам от хората - намерението ни е ясно за Всевишния и тогава да не се чудим за някои неща защо са ни сполетяли. Себеанализът е задължителен и не външните действия да ни характеризират и подтикват да мислим по определен начин. А нашето намерение и вътрешни мисли да водят постъпките ни.
Много хора мразят лъжата. А какво остава за Всевишния, когото лъжем в намерението си?! Правим молитви, постим, правим се на големи мюсюлмани, недостижими - но намерението ни - то ли е, което ни кара да постим и правим молитви - или е обратното? Молим се, защото трябва, постим защото трябва и пр. И лъжем Създателя. Най-безогледно Го лъжем. Не смеем да лъжем хората, но смеем да излъжем Аллах. И после твърдим, че вярваме в Аллах, но безогледно стъпкваме поне половината от ал-Асма-ул-Хусна.
Неразбираеми са хората. Неразбираеми сме сами за себе си и се осланяме на това, че не сме били използвали целия си мозък - ами нека го използваме. Нека спрем, ако трябва, за малко и да се подложим сами себе си на анализ. Изкрено - само ние пред себе си. Ако трябва - на лист - не е срамно, да пишем - две графи или повече. Но да е искрено.
РЕзултата - няма лош резултат, ако е искрен. Ще има по-труден и по-лесен, но няма да е лош и поне ще сме спрели да лъжем! Ще сме престанали да лъжем Аллах и поне ще знаем добре за какво трябва да се покаем. 
Като споменах ал-Асма-ул-Хусна се сетих, че всъщност АЛлах не е Аллах. Аллах е общо 99 имена, не е 1 име. И те са едно цяло, не са всеко поотделно - да вярваме във всяко поотделно, а да вярваме във всичките ЗАЕДНО. И в крайна сметка 1 име да погазим, сме погазили Цялото. Помислете над това.
А вярата погрешно се смята, че е да кажеш "Да, истина е"...като че ли ние трябва да кажем за едно нещо дали е истина или не....СубханаАЛлах. Ами не, истината на АЛлах е единствената абсолютна истина и е независима от нашето становище. А вярата не е това становище, поне не по начина, по който го правим, а той най-често е онова, за което говорих, Определяме вярата си по постъпките, а не обратното. Имам предвид нас самите, не околните. Всеки е за себе си и е отговорен за себе си. Така че да се вгледаме вътре в нас.
Вярата трябва да определя постъпките, тя трябва да определя намерението ни. Вярата няма само духовно измерение. Защото ако е така, както трябва и постъпките са в унисон с вярата ни, тя придобива реалност. Затова на вярата не трябва да се гледа като на нещо вътре в сърцето. Не е ли лъжец и лицемер онзи, който без да е насилван, се държи по начин, който казва, че не отговаря на вярата му? Че вярата си я има, но е в сърцето му, а постъпките му са съвсем различни от това, което твърди?! 
Лъжец е. И със сигурност неговата духовност липсва и ако по няккаъв начин не се събуди, такъв човек не мъртъв преживе. 
Затова отделете време - то няма да е загубено, помислете, разсъдете. Не е Аллах този, който да ви кара да правите нещо насила. Вие сами се карате да правите или да не правите нещо. Той само ви оставя. Защото не сте на "ТИ" със сърцето и намерението си. НЕ гледате вътре в себе си, а гледате какво правите. И забравяте, че вие постъпвате по някакъв начин, не някой друг ви движи, като кукла! Обратното трябва да бъде! Вие трябва да поставите намерението си, след това, съобразно него, трябва да постъпите по определен начин. Тогава сте искрени. 
А лъжата е най-лошото нещо! И не лъжата пред хората - тогава си знаете, ако сте излъгали. Истинската е онази, с която лъжете Всевишния.




вторник, 13 май 2014 г.

Не е много готино да си гей - част 3



Въпрос:
Уважаеми Onislam, благодаря ви за отговорите на предишните ми въпроси. Ако сравня мислеенето си  преди и сега, виждам много промени. Много съжалявам да кажа, че засега не мога да създам такава връзка с Бога, каквато трябва да бъде, но някак си Бог винаги е в ума и мислите ми. Без значение колко съм депресиран, всичките проблеми водят до сексуалността ми. След вашата помощ имам по-добро разбиране за проблемите си и осъзнах смисъла на много неща. Все още не ходя на джамия и объркването ми по отношение на  религията е все още налице. Единствената положителна стран,а е моето разбиране за нещата. Вече не се ядосвам или депресирам.

Осъзнах, че съм бил сексуално малтретиран и че съм имал лоша връзка с баща си, като всичко това ме е довело до хомосексуализма. Отношенията с баща ми МашаАллах се промениха  и сега се разбираме добре. През последните няколко месеца изненадващо се включих в гей събития, тъй като те са широко достъпни и приемливи на запад. Създадох много приятелства с гейове, повечето от които са мюсюлмани. Прекарах добре с тях, но не ми трябваше много време, за да осъзная че те са [душевно] празни хора и търсят фалшиво щастие. Бях критикуван от повечето от тях затова, че не се радвам на живота и че съм твърде негативен относно неща, за които знам дълбоко в сърцето си,  че не са негативни. Това е моята борба - да приема/осъзная, че не съм гей, а ако съм, то не би трябвало да бъда такъв.

Многократно чувах твърдения, че никога няма да мога да се променя, че да си гей – това е реалност - и  трябва да си намеря някое добро момче, с което да се разбираме, за да открия щастието, което все още не мога да приема, и така стигнах до раздвоение. Моите приятели ме обвиняваха, че съм депресиран през цялото време, че не излизам да се забавлявам и да си намеря подходящия човек. Мисля, че съм уморен и не мога да продължавам така. Трябва да реша дали да продължа да се възприемам като гей. Ако се върна към отговора, който ми дадохте преди, ще трябва да се оженя,  въпреки че не съм имал лични, сексуални и романтични чувства към момичета. Но е истина също така, че харесвам и момичета, но не се чувствам достатъчно "мъж" за тях и мисълта да легна с тях почти ме плаши. Ислямът на талибаните също много ме плаши и не мога да разбера кой е прав и кой - не. Мюсюлманите около мен влияят върху начина ми на мислене по отношение на  исляма. Благодаря на Бог, че ми помогна да разбера исляма правилно и правя всичко възможно да го следвам, въпреки че се провалих, тъй като концепцията за Бог не ми е много ясна.

Но другата истина е, че силно обичам исляма и полагам много усилия, за да изградя връзка с Бога. 

Проблемите и объркванията ме карат да гледам порно и след това да мастурбирам - най-лошия ми навик - но в същото време не се чувствам много зле от това. Знам, че ще се откажа и всеки път, когато го правя, се покайвам, вземам душ, решавам да бъда силен и отново моля Бог за помощ. Може би Бог не се вслушва в молбите ми, защото вярата ми не е достатъчно силна и се базира на колебания. Съжалявам, че това писмо е много объркано, без конкретна посока, но за съжаление се чувствам така. Да, не излизам и не се събирам с моите гей приятели така лесно, но все още не се чувствам добър за една жена и моята сексуалност все още се върти около хомосексуални желания. Най-лошото са порното и мастурбацията, и това, че нямам ясна насока в религията, но отново - не се чувствам толкова зле от тези неща, защото разбирам ситуацията, въпреки че през целия си живот съм бил гей. Аз съм в края на 20-те си години и все още имам неяснота около идеята за Бога, исляма и моята сексуалност. Чувствам се съвсем сам - психически, физически и духовно. Чудя се дали все още има изход. Предишният ми въпрос беше озаглавен „Не е толкова готино да си гей”. Благодаря ви много.


Отговор на Hwaa Irfan :
Ассаляму алейкум, скъпи братко.

Първо благодарим, че ни информирате за вашия напредък и се молим да ви се изясни пътя, ин шаа Аллах.

Скъпи братко, съвсем нормално е да се чувствате така - с противоречиви емоции, предизвикателства и известно объркване. Както казахте, предствата ви за исляма е повлияна от мюсюлманите около вас и въпреки че се нуждаем, а и Коранът ни съветва да бъдем около братя мюсюлмани, той също ни съветва:

- да покровителстваме един друг (сура ал-Бараат(9):71) 
- да бъдем справдиви (сура ал-Бараат(9):119)
- да учим ида предаваме наученото (сура ал-Бараат(9):122)
- да не се отчайваме и да не прекаляваме с радостта (сура ал-Хадид(57):23)

Независимо дали си гей или не - трудно е човек да намери баланс сред хора, които не са искрени в думите и делата си и сред такива, които наблягат на самозащитата си от всичко, което ги кара да си задават въпроси, поради което те са по-заинтересовани да бъдете като тях, отколкото да бъдат с вас там, където се намирате в даден момент.  Вашите приятели мюсюлмани гейове се събират, за да си подсилят един-друг, убежденията,  а "фалшивото щастие", което посочвате, е голям показател за това. Те са "щастливи" когато са заедно, но само Аллах сут знае как наистина се чувстват, когато са сами. Истината е, че ​​Вие искате повече от това до такава степен, че сте се изправяли лице в лице със страховете си, с миналото си и дори сте се опитали да подобрите отношенията си с баща Ви – а това е много!

Ако все още се борите със сексуалността си, това е защото имате много въпроси без отговор. Един от тях стои далеч от хомосексуалността, но има връзка със сексуалната ориентация и наложеното сред хетеросексуалните погрешно разбиране за мъжество.  Казвате, че не се чувствате достатъчно "мъж", за да бъде около една жена, но какво означава това? От ислямска гледна точка изобщо не трябва "да бъдете около една жена" и начинът, по който много мъже "са около жените", е предпоставка да практикуват своите погрешни схващания за това какво е да бъдеш мъж! Освен това някои от начините, по които жените показват своята женственост, са достатъчна причина за някои мъже да загубят своя баланс! Така че, „не обувайте обувките, преди да знаете размера си”.

Братко, намирате се в преход и може да ви изглежда, че ви отнема много време, но се запитайте колко години ви отне, за да достигнете сегашното си положение? Най-важно е, че се научавате да бъдете търпелив със себе си и да признавате, че, като повечето хора, имате слабости и правите грешки. В допълнение, вашата сексуалност се е зародила в много ранна възраст и във формата на предателство. След като тялото ви се е събудило по този начин, то остава будно и насочването ви към порно и/или мастурбация е част от този процес. Тези зависимости са форми на бягство - бягство, което ви успокоява, защото умът ви е известил вашето тяло, че всичко е наред.
Обаче тялото ви е това, което търпи последствията, както негативните, така и тези, произтичащи от всяка бъдеща здравословна халал връзка, която бихте могли да имате. Търпение, скъпи братко, търпение и още повече търпение, наред със самоопрощение, като по време на този процес е важно да се се заемете със здравословни дейности, които могат да ви помогнат да държите ума и тялото си далеч от дисбаланса, в резултат на минали действия. Вашият преходен период означава, че имате нужда от нови полета, нови хоризонти, които могат да ви помогнат да научите повече за себе си. Ако не успеете да откриете тези нови хоризонти, ще стагнирате.

Вместо да търсите друг да намери отговорите за вас, първо започнете да четете Корана. Връзката е между вас и Аллах сут, не между вас и другите. Просто вземете Корана без очаквания и го отворете, където ви попадне, и прочете откъс от там. Кога последно сте правили нещо, което наистина да ви е било интересно и да ви е вдъхновило. Такива занимания ще ви помогнат да се самоопознаете, тъй като са свързани с откриването на вътрешния ви мир и вашите таланти. По този начин ще почнете да полагате основите за нови модели на взаимоотношения между вас и другите - не забравяйте, че започнахте да го правите с баща си, но това не бива да спира дотук. Ако контактите с хората около вас вече не ви задоволяват, това обикновено е знак, че сте готови за нови преживявания и предизвикателства.

Никога не казвайте никога, защото мога да ви кажа, че промяната е възможна, ако сме готови да оставим това, което вече по никакъв начинне ни е от полза - аз съм виждал това да се случва с гей мъже, които, намирайки се около балансирани хетеросексуални, наистина се промениха - не чрез обсъждане на сексуалността, а намирайки се в присъствието на мъжки и женски модели за подражание - и да, те в крайна сметка се женят и са щастиви.


Никога не казвайте никога ... !

Част 1 - ТУК.
Част 2 - ТУК.

събота, 19 април 2014 г.

Щастлив/ 'Cause I'm happy...

Песента на Pharrell Williams "Happy" стана наистина хит по целия свят заради позитивния си текст и музика. Всякакви общности, етноси и най-различни хора записаха свои видеа на фона на песента.

Сега и Британски Мюсюлмани са се включили в тази весела инициатива:



Само два дни след пускането си в Youtube, видеото е гледано над 570000 пъти (бел.ред. - в момента са над 890000). 

Отзивите са предимно положителни с хиляди съобщения за подкрепа. 
Във видеото участват политици, журналисти (бел. ред.- включително и журналиста на The Guardian, чиято статия видях за това видео), студенти, семейства и водачи на общности.

УЧаства дори един уважаван Мюсюлмански учен от Великобритания - Timothy Winter от Университета в Кембридж, познат и като Abdul Hakim Mura, който не ранцува, но позира с надписа "I'm happy!", което включва един приятен шеговит момент във видеото, особено за хората, които го познават.

Ето и статията в Тhe guardian, която ме насочи към това видео. 

А ето и коментар под материала: "I have lived and taught Muslim children in Bradford for 15 yrs. I am not a Muslim but Bradfodian Muslim's are the happiest they have ever been. Stay happy my Muslim friends, maybe we will catch up with you."

вторник, 8 април 2014 г.

Какво е правилото за следването на един от четирите мезхеба във всички случаи и ситуации и през цялото време?




Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия даде следния отговор:
Четирите мезхеба са назовани в чест на четиримата имами
- имам Абу Ханифа, имам Малик, имам аш-Шафа'и и имам Ахмед.
Тези имами са изучавали фикх (юриспруденция) от Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са муджтахиди в това отношение.
Когато муджтахид прави това правилно, тогава той ще има две награди за неговия иджтихад и награда за това, че го е сторил правилно, или ако той го стори неправилно, тогава той ще бъде възнаграден за неговия иджтихад и ще му бъде простено за грешката.
Този, който е способен да извлича правила от Свещения Коран и Благородната Сунна е длъжен да ги извлича така, както са ги извличали и онези преди него; не е неправилно за него сляпо да следва (таклид), когато смята, че истината се различава от това, което трябва сляпо да следва.

Напротив, той е длъжен да следва, че това което той вярва е истина. Допустимо е да следва (таклид) във въпросите, по които е неспособен да стигне до извода, основаващ се на Свещения Коран и Благородната Сунна, и се нуждае от ръководни принципи относно спецификата на проблема.
На този, който не е способен да извлича правилата сам, е разрешено да следва този зад който се чувства спокоен.
Ако той е неспокоен в това следване, тогава е длъжен да пита, докато не намери този, с когото му е удобно.
От гореспоменатото е ясно, че не сме длъжни да следваме (един от мезхебите ) тяхното мнение във всички случаи и ситуации и през цялото време, защото те могат да допуснат грешки, но можем да следваме техните възгледи, които са достоверни и са основани на доказателства от Свещения Коран и Благородната Сунна.
/Фатава ал-Леджна, 5/28
Във фетва от ал-Леджна № 3323 се казва:
Този, който квалифициран, за да извлича правила Свещения Коран и Благородната Сунна, и има силно знание в това отношение, дори ако това е с помощта на фикх, унаследен от по-ранните учени на Исляма, има право на това, тъй като той може да го прави непосредствено сам и да го обяснява в споровете и да издава фетви за онези, които се консултират с него. 

Онзи, който не е квалифициран за това, е длъжен да пита заслужаващите доверие хора, така че да може да изучи правилата от книгите и да действа в съответствие с това, без да се ограничава с въпросите си и четенето си с един от учените на четирите мезхеба. Напротив, хората се обръщат към четирите четиримата имами, защото те са толкова известни, и книгите им са добре написани и широко достъпни. 

Онзи, който казва за образованите хора, че трябва задължително да следват във всички случаи сляпо (таклид), прави грешка, смятайки че тези образовани хора са неадекватни, а и така той се ограничава с нещо, което е със широки възможности.

Онзи, който казва, че трябва да се ограничим със следването (таклид) на един от четирите известни мезхеба, също така греши, защото той се ограничава с нещо, което е с широки възможности, без доказателство за това, че трябва така да се постъпва.
Няма разлика за обикновения (т.е. необразования) човек , няма никаква разлика между тези четири имами и други като ал-Лейс Ибн Саад, ал-Аузаи и други фукаха.
/Фетва ал-Ладжна, 5/41/
Във фетва № 1591 се казва: 

Нито един от тях не е призовавал хората да следват неговия мезхеб, или е бил привърженик в следването на това, или е задължавал кой и да било да действа в съответствие с определен мезхеб.

Напротив, те са призовавали хората да следват Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са коментирали текстовете от Исляма и са обяснявали неговите основни принципи и са обсъждали незначителните проблеми съгласно общите ръководни норми и са издавали фетвите си по отношение на това, за което са ги питали хората, без да задължават нито един от своите студенти или който следва техните възгледи.
Напротив, те са критикували онези, които са казвали, че мненията им трябва да бъдат отхвърлени, ако са противоречали на достоверните хадиси. 

Един от тях рахимеху Аллах е казал: 

„Ако хадисът е достоверен, тогава това е моят мезхеб.” 

Не е обезателно за който и да било да следва определен мезхеб, напротив, ние сме длъжни да се стремим към изучаване на истината, ако това е възможно, или да търсим помощта на Аллах за това, а не да се облягаме на наследството, което по-ранните мюсюлмански учени са оставили на онези, които са дошли след тях, като по този начин облекчават разбирането и приложението на текстовете. 

Онзи, който не може да извлече правило от текстовете и т.н. по някакви причини, които го възпрепятстват за това, е длъжен да попита заслужаващите доверие учени за всички правила на Шерията, от които той се нуждае, защото Всевишният Аллах е казал:
И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
/21:7/ 

Затова той е длъжен да попита онзи, на когото той се доверява измежду известните със знанието, достойнството, благочестието и справедливостта.
Фатава ал-Ладжна ад-Даима, 5/56

източник Селям Алейкум

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации