Поздравяване по случай Еид, ръкостискане и събиране след молитвата

  

hillpost.in

Слава на Аллах!

Предава се, че ас-Сахаба, Аллах да е доволен от всички тях, се поздравявали помежду си за Еид, като казвали: Taqabbal Allaahu minna wa minkum (Аллах да приеме (това служене) от нас и от вас). Джубайр ибн Нуфаир е казал: Когато сподвижниците на Пратеника на Аллах с.а.с. се срещаха на деня Еид, си казваха: „Taqabbal Allaahu minna wa minkum (Аллах да приеме (това служене) от нас и от вас)”. Ал-Хафиз е казал: Иснада е хасан.

Имам Ахмад, Аллах да се смили над него, е казал: „Не е погрешно хората да си казват един на друг в деня Еид Taqabbal Allaahu minna wa minkum (Аллах да приеме (това служене) от нас и от вас)”. Това се предава чрез Ибн Кудама в al-Mughni. 

Не оставайте в чужбина за повече от 6 месеца без разрешението на съпругата ви

Ассаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух

Много важна фатуа на Шейх Ибн Утаймин р.а.

Ако съпругът отсъства от съпругата си за дълъг период от време, за което тя не му е дала позволение, той трябва да се върне при нея преди да е минала половин година, освен ако не е по причина на заболяване или подобна.

Ако тя му позволи да остане дълго, тогава няма грях той да удължи престоя си за период, който тя му позволява. Но за периода на отсъствието си той е длъжен да плаща нейните разходи.

Шейх Мухаммад бин Салих ал-Утаймин

Fatawa Islamiyah, Darussalam, част 5, стр. 395 


източник: Prepare for Last Hour Blog

Правила за поздравяването по случай новата година по Хижра

Отговор:

Слава на Аллах!

Шейх Мухаммад ибн Салих ал-‘Утаймин, Аллах да се смили над него е бил запитан: „Какви са правилата за поздравяване на хората по случай новата година по Хиджра и трябва ли човек да отговаря на поздрава, ако друг го поздрави по този случай?“  

Той отговорил:

Ако някой ви честити, тогава отвърнете на поздрава му, но самите вие не започвайте с подобни поздравления. Това е най-вярното мнение по този въпрос. Така че ако човек ви каже например: „Честита Нова година“, кажете: „Нека Аллах я стори добра и благодатна година за теб“. Но вие не започвайте пръв с подобен поздрав, защото не знам предание от салаф да са се поздравявали един другиго по повод на новата година, а самите салаф не са свързвали първи Мухаррам със започване на нова година, защото това е станало по време на халифата на Умар ибн ал-Хатаб р.а.

Шейх ‘Абд’л-Кариим ал-Худайр е казал по отношение на поздравяването по случай на нова година по Хиджра:

Дуата за друг мюсюлманин с думи, които не носят религиозно значение като вид ритуал по специален случай като Еид, са приемливи, особено ако това е приятелска проява и показва любезност към другар мюсюлманин. 
Имам Ахмад, Аллах да се смили над него, е казал: „Не започвам пръв с поздрава, но ако друг ми честити отвръщам на приветствието, защото отговора на поздрав е задължителен. Но да честитиш пръв не е Сунна и не е забранено“.

Islam Q&A – въпрос № 21290

Етикет на Хадж и Умра

-->

Слава на Аллах

Аллах казва (превод на значението):

Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!

 [al-Baqarah 2:197] 

Хората трябва да изпълнят ритуалите по време на Хадж с голям респект, любов, отдаденост на Аллах, Господа на Световете, по спокоен и достоен начин, следвайки Пратеника на Аллах с.а.с.

Тези велики ритуали трябва да бъдат изпълнени със зикр (споменаване на Аллах), такбир (възхваляване на величието на Аллах, чрез изричане на Аллаху Акбар), тасбих (възхваляване на Аллах, чрез изричане на Субхан Аллах), тахмид (прослава и благодарност към Аллах, чрез изричане на Ал-Хамду-Лиллах) и истигфар (искане на прошка от Аллах, чрез изричане на Астагфир-Аллах), защото човек е в състояние на поклонение от момента на влизане в Ихрам, докато не излезе. Хадж не е време за празни приказки и игри, за празни дела – Хадж не е предписан за шеги и игри.

Поклонникът и другите трябва да съблюдават онова, което е предписано за конкретното време и място и да се присъединява към общността, да повелява одобряваното и да възбранява порицаваното.

Поклонникът трябва да се старае да подпомага мюсюлманите и да се отнася с доброта, да направлява нуждаещите си, да бъде състрадателен към слабите, например на оживените места. Състрадателността води до милост от Създателя, защото Аллах показва милост към милостивите.

Той трябва да избягва сквернословието, неморалността, греха и споровете, които не водят до истината. Що се отнася до дебат в подкрепа на истината, това е задължение, но само ако е уместен. Трябва да се отбягва агресивността към хората или досаждането, клюките и злонамерените приказки, клетвите, клеветите, ругатните, обидите, гледането на не-махрам жени, защото всичко изброено е харам, независимо дали човек е в Ихрам или не, но е още по-сериозно когато човек е в състояние на Ихрам.

Поклонникът трябва да избягва много от нещата, които обикновено хората правят, като например изричането на думи, които не са подходящи за дадения ритуал. Например, когато се замерят с камъните джамараат, някои хора казват: „Да убием шейтана” и в старанието си да прокълнат мястото или да започнат да удрят с обувки и пр., което противоречи на идеята за милосърдие и преклонение, проваля целта на извършваното хвърляне на камъни по джамараат, което е да изпълняваме заповедите на Аллах.

Справка: al-Manhaj li Mureed al-‘Umrah wa’l-Hajj от Шейх Мухаммад ибн Утаймин

Islam Q&A

Гледане на куче

В Исляма по правило е забранено да се държи куче в дома. 

Пророкът салляллаху алейхи уа саллам, е посочил три случая, когато това е допустимо: за охрана на някаква територия, за лов, и за защита на домашните животни. 

От Абу Хурейра радияллаху анху се предава, че Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, е казал: 
„Онзи, който държи куче в дома си не за охрана и не за лов, то от наградата му за (добрите) дела ежедневно се намалява с два карата.” Този хадис е сведен от ал-Бухари (2197), Муслим (1575). 

Също така от Абу Хурейра радияллаху анху се предава, че Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, е казал: 
„Който държи в дома си куче, освен за да пази домашните животни, да ловува или за охрана на територия, то неговата награда за добрите дела се намалява с два карата всеки ден”
Този хадис е сведен от Муслим (1575).

Имам ан-Науауи е казал: И дали е допустимо да се държи куче в къщи за други цели, освен споменатите по-горе? Отговорът е да. 

Имам ан-Науауи рахимеху Аллах е казал, че има различни мнения за това дали е допустимо да се държи куче с цел, различна от трите споменати по-горе, за охрана на домове и пътища. Най-правилно е мнението за допустимостта по аналогия кияс с тези три, предвид причината, която може да се разбере от този хадис, а това именно е необходимостта. Край на цитата „Шарх Муслим(10/236) 

Шейх Ибн Утаймин рахимеху Аллах, е казал: “Основавайки се на това, че един дом се намира в центъра на града, а не в околностите и предградията, то тогава не е необходимо да се държи куче за охрана, ето защо отглеждането на куче за тази цел при такива ситуации е забранено – харам, и то намалява наградата е един или два карата на един човек всеки ден. Ако имотът обаче е в околностите или провинцията, или наоколо няма никого друго, то тогава е допустимо да се държат кучета за охрана на дома и хората, които са в него. Охраната на членовете на семейството е по-важно от охраната на добитъка и земеделските култури.” Край на цитата от Маджмуа ал-Фатауа Ибн Утаймин (4/246)

Що се отнася до това, дали кучето е нечисто и скверно, то трябва да се отбележи, че скверността наджаса не е в самото куче, а в неговата слюнка, когато то е пило от съд. Ако човек се опре до куче или кучето го докосне, това не означава, че той трябва да се пречисти от наджаса чрез пръст (пясък) или вода. Но ако едно куче пие вода от някакъв съд, тогава водата да се изхвърли и съда да се измие седем пъти с вода и осмия път с пръст, ако иска да използва този съд. Ако този съд е специално предназначен и се ползва само за кучета, то не е необходимо да се пречиства така. 

От Абу Хурайра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, е казал: 
"Всеки един от вас трябва да почисти съда, ако кучето го оближе, като го измиете седем пъти, и първия път го изтрие с пясък (или пръст)." Този хадис е сведен от Муслим, (279)

В друг вариант на този хадис, сведен от Муслим (280), се казва: 
"Ако едно куче оближе съда, то (трябва да) го измиете седем пъти и на осмия път го изтъркате с пръст (пясък)." 

Шейх ал-Ислям Ибн Тайимийа рахимеху Аллах, е казал: 
По отношение на кучета, има три мнения на учените: 
1 - че кучето е чисто (тахир), дори и слюнката му. Това е мнението на учените от мезхеба на имам Малик. 
2 - че кучето е нечисто (наджис), дори и козината му. Това е мнението на учените от мезхеба на имам аш-Шафи' и е едно от двете мнения предадени от имам Ахмед. 
3 – че козината му е чиста (тахир), но слюнката е нечиста (неджис), и това е мнението на учените от мезхеба на имам Абу Ханифа и е едно от двете мнения предадени от имам Ахмед. Това е най-правилното мнение. Ето защо ако влагата от козината на кучето се докосне до нечия дреха или тяло, това не ги прави нечисти (наджис). Край на цитата от Маджмуа ал-Фатауа, (21/530). 

Другаде той казва: 
Това е така, защото основният принцип е, че веществата са чисти (тахир), и не е допустимо да се вземе нещо като нечисто (наджис) или да се определи за забранено (харам) без доказателства, както е казал Всевишният Аллах: 
И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах, щом Той ви е разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени? Наистина, мнозина заблуждават други със своите страсти без каквото и да е знание. /6:119/ 
И е казал още Всевишният Аллах: Аллах никога не въвежда в заблуда, хората на които Той е показал правия път, докато Той не им изясни от какво трябва да се боят. Наистина, Аллах знае всяко нещо /9:115/ 

Пророкът салляллаху алейхи уа саллам, е казал: 
"Всеки един от вас трябва да почисти съда, ако кучето го оближе, като го измиете седем пъти, и първия път го изтрие с пясък (или пръст)." 
И в другия хадис: 
"Ако едно куче оближе съда, то (трябва да) го измиете седем пъти и осмия път го изтъркате с пръст (пясък)." 
Във всички хадиси се споменава само за облизване, а не се споменават другите части на кучето, и по отношение на тях като нечисти се основава само на аналогия кияс. Освен това, на Пророкът салляллаху алейхи уа саллам, е разрешил да се държат кучета за лов, за охрана на домашни животни и селскостопанска продукция. Край на цитата Маджмуа ал-Фатауа, (21/217, 218) 

Трябва да се знае, че целуване на кучето е нещо, което причинява много болести. Болестите, които хората могат да получат в резултат на целуването на кучето от улицата или пият от техните съдове, преди да са ги пречистили, са много, като “pasturella” което е бактериално заболяване, причината за което съществува естествено в дихателната система на човека и животните, но при определени обстоятелства този зародиш на бактерията може да нахлуе в тялото и да причини болест. 
Друго от тези заболявания е вид паразитна болест, която засяга червата на хората и животните и най-често засяга черния дроб и белите дробове, коремната кухина и други органи на човешкото тяло. Тази болест е причинена от глисти, малки червеи 2-9 мм дълги, които са формирани от три части, глава и шия; главата има четири хоботчета за смучене. Възрастните червеи живеят в червата на кучета, котки, врани и вълци. Това заболяване се предава на хората, които обичат кучета, когато ги целуват или пият от техните съдове. 

За повече вижте: Амрад ал-Хайуанат ал-Алифа аллати тусиб ал-Инсан “Болести по животните, които поразяват човека”, автор, д-р Али Исмаил Убайд ас-Санафи.

Заключение: 
Не е допустимо да се държат кучета в къщи, с изключение на такива за лов или охрана на добитъка и селскостопански култури. 
Допустимо е да се държат кучета за охрана на къщите, които са извън града и при условие, че няма други средства за охрана на къщата. Мюсюлманските не трябва да имитират и подражават на друговерците като тичат, разхождат или играят с кучето или пък да оставят то да ги целува и облизва, действие, което причинява много болести. Хвала на Аллах за този чист и перфектен закон Шариа', който е низпослан за полза на хората в духовен и светски план, за съжаление обаче повечето от хората не го осъзнават. 

И Аллах знае най-добре!

Islam-QA

Откъс от книгата Адабу Зифаф - “Етикета на сватбата и правилата на съпружеския живот според Пречистата Сунна” на шейх Мухаммед Насруддин ал-Албани Пратеника на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, е разказал: 

“Веднъж при мен дойде [яви се] Джебраил алейхисселям, и ми каза: 
Аз вчера идвах при теб, и щях да вляза, ако не ми попречиха изображенията [хора] над вратата, кирам завесите, на които имаше изображения, а така също и куче в дома. Заповядай да обезглавят изображението в дома, така че на вид да напомня на дърво. Заповядай да срежат завесата и да направят от нея, две възглавнички по които може да се стъпва. Заповядай да изгонят кучето. [Наистина, ние не влизаме в дом, в който има изображение или куче]. И ето, песът – [кутре] на Хасан или Хусейн – седи под етажерката (надад) (в друг вариант на хадиса: седи му под кревата). [Тогава 
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, казал:
Хей, Айша! Кога влезе този пес? 
Айша отговорила: 
Кълна се в Аллах, не знам]. 
И той заповядал да изгонят песа, [а след това загребал вода с ръка и я полял на това място, където е седяло кучето]”. 

Този хадис е достоверен сахих. Хадисът е сведен от Абу Дауд, ан-Насаи и ат-Тирмизи.

Въпроси и отговори по отношение на сутра

Мухаммед ибн Салих Ал-Утаймин

Въпрос 1: Какво е това сутра?

Отговор: Нещо, което се използува от човека, отслужващ салят (като бариера, преграда) между него и някой друг, който може да мине пред него.

Въпрос 2: Какво са правилата по отношение на сутра?

Отговор: Сутра е задължителна и който я пренебрегва, извършва грях. Това се доказва от думите на Посланика Мухаммед (с.а.с.): „Ако някой от вас иска да извърши салят, той е длъжен да я извърши зад сутра (т.е. със сутра пред себе си) и да се приближи към нея“ (Абу Дауд и Ибн Маджа сред много други).

Други негови думи: „Не правете салят без да имате сутра пред себе си“ (Муслим).

Други негови думи: „Ако някой от вас иска да извърши салят, нека да има пред себе си сутра и да се доближи до нея, наистина, нарушител (шейтан), ще мине пред него“ (Ибн Хузайма).

И други негови думи: „Нека всеки от вас  нещо подобно (по височина) на камилско седло (пред себе си), зад него да извърши салят“ (Ибн Джаруд).

Въпрос 3: Допустимо ли е да се отдалечим от сутра.

Отговор: Не! И този, който е по-далеч от три лакътя от нея, е съгрешил и поставя своя салят в положение, в което може шейтана да го провали. Това е очевидно от хадиса на Посланика на Аллах (с.а.с.): „И нека се доближи до нея и да не позволи на шейтана да наруши молитвата му“ (Ахмад, Абу Дауд, Ибн Хузайма, Ибн Хаббан, Ал-Хаким и други).

И хадиса: „И нека се приближи до нея, защото наистина шейтана минава пред него и тази (сутра)“ (Ибн Хаббан).

И хадиса: „...и да се доближи до нея, защото наистина нарушителя минава пред него“ (Ибн Худайма).

И хадиса: „Между мястото, на което Пророка (с.а.с.) извършваше салят и стената, разстоянието беше колкото една овца“ (Ал-Бухари и Муслим).

В друг хадис се споменава: „Когато Пророка (с.а.с.) влезе в Кааба, остави разстояние от три лакътя между себе си и стената, след това отслужи молитва“ (Ал-Бухари).

Въпрос 4: Какъв е минималния размер на сутра?

Отговор: Това са – височина един лакът^[1] над равнината на молитвата, която е равна на височината на задната част на камилското седло. Що се отнася до ширината, няма установен размер. Затова може и да се използува дори нещо тънко, като стрела или копие. Все пак не е добре да се взима за преграда нещо, което е по-ниско от височината на тилната страна на седлото. От друга страна, ако е невъзможно да се намери нещо, което да служи за сутра, може да се ползва това, което е в наличие, независимо от размера. За доказателство служат думите на корана от сурата ат-Тагабун, ая 16:

„Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите,...“

също от хадиса, в който Посланика на Аллах (с.а.с.) е казал: „Ако съм ви заповядал да направите нещо, правете го толкова, колкото можете“ (Муслим).

Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал също: „Ако някой от вас сложи пред себе си нещо подобно (по височина) на камилско седло, зад него извърши салят, да не се притеснява ако някой мине пред него (т.е. пред сутра)“ (Муслим).

Питали са Пророка (с.а.с.) по време на похода Табук за сутра на човека, който прави салят и той казал: „Подобно на задната част на камилско седло“ (Муслим).

Също така е казал: „Ако пред вас има нещо подобно на камилско седло този, който мине пред вас, няма да ви навреди (т.е. няма да наруши молитвата ви)“ (Ибн Абу Шайба, Абду-р-Раззак и др.)

И други хадиси, някои от които ще бъдат споменати по-долу.

Освен това Пророка (с.а.с.) понякога е извършвал салят зад копие или, в други случаи пред него е имало стрела. (Както е предадено от Муслим). Затова ширината на сутра – не се определя, както споменахме по-горе.

Въпрос 5: Освобождава ли се някои от необходимостта от сутра пред себе си?

Отговор: Да, само този, който прави салят зад имам. Установяваме това от факта, че Пророка (с.а.с.), когато е водел молитва, поставял пред себе си сутра, никой от молещите се зад него не правел това. (Както е споменато в множество хадиси от Ал-Бухари и Муслим).

Въпрос 6: Какви са различните видове сутра?

Отговор: Всичко, което е на височина един лакът. Както следва от казаното от пророка Мухаммед (с.а.с.): „...подобно (по височина) на задната част на седлото...“

Също достоверно е предадено по отношение на Пророка (с.а.с.), че той е извършвал салят, като е имал пред себе си стена, копие, стрела, камила, дърво, постелка, на която е имало спяща жена, стена на стая.

Все пак недопустимо е да се извършва салят, имайки пред себе си гроб. Това следва от хадиса, в който пророка Мухаммед (с.а.с.) забранява подобни действия. Той е казал: „Не правете салят пред гробове и не сядайте на тях“ (Муслим).

Освен това е нежелателно да се прави молитва зад това, което отвлича вниманието. Защото Пророка (с.а.с.) казал на Айша: „Махни си пердето! Наистина, изображението на него е пред мен по време на молитва“ (Ал-Бухари).

Въпрос 7: Предписана ли е сутра за в Мекка или не?

Отговор: Сутра е предписанa (уажиб) за Мекка, така, както и за друго място. Няма доказателство, което да показва разлика между Мекка и друго място (по този въпрос). Освен това Пророкът (с.а.с.) поставил копие пред себе си в долината на Мекка и извършил салату-л-духр и ‘аср, а когато влязъл в Кааба, използувал стената й като сутра. Когато извършвал обход (тауаф) около Кааба, заставал зад Мака’м Ибрахим (мястото, където стоял Ибрахим) и извършвал молитва. Към  това са се придържали и сподвижниците след него.

Въпрос 8: Какво трябва да се предприеме към този, който минава пред човека, извършващ молитва?^[2]

Отговор: Минаването пред човек, който извършва молитва е един от големите грехове, наказанието за който е Ада. Това отсъждане се отнася до този, който минава между сутра и молещия се или по-близо, от три лакътя пред този, който няма сутра пред себе си. Доколкото три лакътя е най-голямото разстояние, на което можеш да се отдалечиш от сутра. Доказателството на тези, които поддържат това, е хадис, в който Посланикът на Аллах (с.а.с.) казал: „Ако този, който минава пред молещия се, знае степента на греха, който извършва, щеше да предпочете да чака четирийсет (дни, месеца или години), вместо да мине пред него“ (Ал-Бухари).

Въпрос 9: Има ли изключения от това?

Отговор: Да, освобождава се човека, преминаващ през редовете на колективна молитва. Доколкото е предадено, че Ибн Аббас казал: „Фадл и аз яздехме магарица по времето, когато Посланика на Аллах (с.а.с.) беше на Арафа. Минахме пред някои редове, след това слязохме и оставихме магарицата да пасе. След това пристъпихме (към молитва) с Посланика на Аллах (с.а.с.) и Посланика на Аллах не ни каза нищо (по отношение на това)“ (Ал-Бухари, Муслим, Ал-Хумайди).

В друга версия се съобщава, че магарицата е минала пред част от първия ред.

Абдуллах ибн ‘Амр казал: „Почивахме с Посланика на Аллах (с.а.с.) на склона на планината. Дойде време за молитва. Той извърши молитвата, като стоеше зад преграда в посока Кибла и ние бяхме зад него. След това някакво животно се опита да мине пред него. Той го задържаше, докато не се притисна към преградата и животното мина зад него“ (Ахмад, Абу Дауд).

Въпрос 10: Какво е длъжен да направи извършващия молитва, ако някой се опита а мине пред него?

Отговор: Ако някой опита да мине пред молещия се, то последния е длъжен да го удържи. Ако е настойчив, отблъснете го, ако продължи да упорства, бийте се с него, но без да използувате оръжие. Ако в резултат на такова стълкновение за удържането му от преминаване той умре, няма грях за този, който му е причинил смърт – наказание, нито плащане на кръвен данък, не е необходимо изкупление. Няма значение дали човека се е молил със сутра или не. Ако се препират един с друг, въпроса се решава от съд. Защото който (преднамерено) минава пред молещия се, е зло.

Доказателство в поддръжка на това, е хадиса, в който Посланика на Аллах (с.а.с.) казал: „Ако някой от вас извършва молитва, нека не позволява на никого да мине пред него. Ако другия (преминаващия) настоява, сражавайте се с него, той наистина е обладан (от шейтан)“ (Муслим).

Абу Сaлих казал: „Видях Абу Саид Ал-Худри в петък, правеше молитва зад нещо. което използуваше като сутра. Младеж от племето бану Абу Муайт искаше да мине пред него и Абу Саид го бутна в гърдите. Младежа с огледа наоколо и не видя друго място, от където да мине, освен пред Абу Саид. Затова отново се опита да мине. Този път Абу Саид го отблъсна по-силно. Младежа наруга Абу Саид и отиде при Марван, за да се оплаче от Абу Саид. Абу Саид отиде след него. Когато влезе, Маруан го попита: „Какво имаш против сина на брат ти, о, Абу Саид?“ Абу Саид отговори: „Чух, че Пророка (с.а.с.) каза: „Ако някой от вас извършва молитва зад сутра, която да го отделя от другите хора и някой се опита да мине пред вас, бийте се с него, защото наистина, той е злото (на шейтана)“ (Ал-Бухари).

В друго повествование е казано: „...опитайте се да го спрете два пъти и, ако отказва, бийте се с него“.

В друга версия се добавя: „...наистина,  вие биете шейтана“ (Ибн Худайма).

Предава се и от други повествования, в които действието на това правило не се обуславя от наличието на сутра.

В друга версия е казано: „...наистина, с него е шейтана“.

Пророка (с.а.с.) също така е отблъснал шейтана, когато е искал да мине пред него по време на молитва.

 Посланика на Аллах (с.а.с.) също така е отблъсквал животно, когато е опитвало да мине пред него, както споменахме по-горе.

Затова човек, извършващ молитва, не трябва да позволява на който и да било да мине пред него, било то малък или голям, човек или друго. Даже, ако се налага, да се премести от мястото, докато корема му не се притисне към сутра, както това достоверно е предадено за Пророка (с.а.с.) и вече споменахме.

Няма никаква разлика между Мекка и което и да е друго място, когато се налага да се удържи някой, който иска да мине. Ибн Умар извършвал молитва в Кааба и никога не позволявал на никого да мине пред него.

Що се отнася за този, който минава между редовете по време на колектовна молитва, той е освободен от това, което споменахме (т.е. минаването между редовете по време на колективна молитва не е незаконно).

Въпрос 11: Защо трябва да се отблъсква този, който иска да мине пред молещия се или да се бием с него?

Отговор: Този, който опитва да мине – трябва да бъде спрян и с него трябва да се бием (ако трябва), защото той пречи на благословеността на молитвата. Понякога той дори разваля молитвата. Ибн Масуд казал: „Този от вас, който може да прави молитвата, без някой да мине пред него, нека я прави. Наистина преминаващия пред молещия се получава най-малка благословия, отколкото този, пред който минава“ (Абду-р-Раззак, Ибн Абу Шайба).

Това също така произлиза от хадиса, в който Посланика на Аллах (с.а.с.) казал: „Ако пред вас има нещо подобно на камилско седло, то този, който минава пред вас, не ви вреди (т.е. не нарушава молитвата ви)“.

Освен това, отблъскването на човека, който опитва да мине, е действие, което е добро и е удържане на злото. Защото, ако той мине, ще изпадне в тежък грях. Затова е необходимо да бъде спрян.

Въпрос 12: Казахте, че минаването пред молещия се понякога нарушава молитвата. Кое именно нарушава молитвата?

Отговор: Сред това, което нарушава молитвата с преминаването си, са:

1.шейтан

2.черно куче

3.магаре

4.жена в полова зрялост

Това се установява от хадиса на Посланика на Аллах (с.а.с.) за сутра, където е казал: „И нека се приближи към нея и не позволява на шейтана да наруши молитвата му“.

И в друг хадис, в който той (с.а.с.) казал: „Наистина злонамерен джин се нахвърли върху мен вчера и се опита да наруши молитвата ми“ (Муслим).

В друга версия е казано: „Наистина шейтан искаше да мине пред мен, затова го душих, докато не усетих студенината на езика му по ръката си“ (Ахмад).

Затова удържането на шейтана от нарушаване на молитвата се извършва посредством приближаване към сутра, както е споменато в предходните хадиси.

Удържането на друго, освен на шейтан, се извършва чрез отблъскване или чрез отделянето им посредством сутра, става въпрос за споменатите по-горе. Посланика на Аллах (с.а.с.) казал: „Жена, магаре и куче нарушават молитвата (ако минат пред молещия се) и това се предотвратява чрез (поставянето) нещо като камилско седло (отпред)“ (Муслим).

Също така е казал: „Молитвата се нарушава (от преминаването) на черно куче или жена с цикъл (т.е. полово зряла)“ (Ахмад и Абу Дауд).

Предадено е от Абдуллах ибн Самит, че Абу Зар съобщил, че Пророка (с.а.с.) казал: „Ако някой от вас иска да направи молитва, той наистина е отделен, ако има пред себе си нещо с височината на     камилско седло, тогава (минаването) магаре, жена или черно куче не може да наруши молитвата му“. Аз казах: „О,Абу Зар! Каква е разликата между черното куче от червеното или жълтото куче?“ Той отговори: „О, сине на брат ми! Попитах Посланика на Аллах (с.а.с.) същото, което ти ме питаш и той каза: „Черното куче е шейтан“ (Муслим).

И в друга версия е казано: „Молитвата трябва да се повтори след преминаването на магаре, жена или черно куче“ (Ибн Худайма).

Това правило не остава, ако това, което споменахме, се намира пред молещия се без да преминава пред него. Посланика на Аллах (с.а.с.) извършвал молитва, а пред него е била постелята, на която лежала Айша (вж. въпрос 13^[3]). Освен това Меймуне, съпругата на Пророка (с.а.с.) казала: „Пророка се молеше, а в това време аз, по време на (месечния) цикъл, спях близо до него и в суджуд дрехата му ме допираше“ (Ал-Бухари).

Въпрос 13: Допустимо ли е да се докосне и да се отдръпне жената по време на поклона, за да се направи както трябва?

Отговор: Да. Това следва от хадиса, предаден от Айша: „Не е хубаво това, че хората ни приравниха с кучетата и магаретата. Наистина, видях Посланика на Аллах (с.а.с.) да се моли, в това време лежах между него и Кибла и когато искаше да падне долу (в суджуд), той побутна краката ми и аз ги свих“ (Ал-Бухари).

Вж. също хадиса от въпрос 12.

Въпрос 14: Има ли някаква разлика между мъжа и жената (относно споменатото тук).

Отговор: Няма никаква разлика между мъжа и жената, отнасящо се до всичко това, което споменахме тук. (По този начин предходните правила се отнасят до всички). Получаваме доказателство за това от липсата на доказателства за обратното.

---

[1] Лакът – около 40см.

[2] Темата е най-добре развита в книгата на автора на арабски (184стр.) „Правилата, които се отнасят до сутра в Мекка и на друго място и отсъждането по отношение на преминаването пред молещия се“.

[3] Въпрос 13 с отговора му е добавен от преводача. Взето е от Сахих Ал-Бухари т.1, глава 19.

Инжекциите равалят ли поста

Фатуа № 79178: Казали му, че инжекциите развалят поста, така че той разговял и отговял деня по-късно. Какво да прави?

Въпрос:
Съдбата така е решила –имам белодробна туберколоза, като лечението й обхваща всекидневни интервенции с лекарства. Това съвпадна със започването на Рамадан, но независимо от това, започнах да постя. След 15 дневно постене отидох да ми сложат инжекция в мед.център и там един болногледач ме запита дали постя и отговорих положително. Той ми каза, че трябва да спра да постя, защото инжекциите развалят поста и да отговея деня друг път. Така че, следвайки казаното, разговях и отговях деня след Рамадан. По-късно разбрах, че инжекциите не анулират поста и много съжалявах за стореното и реших, че съм направил голям грях. Но моето намерение беше чисто и възнамерявах да постя през този свещен месец, независимо от болестта си.  Сега обвинявам този болногледач, че ми е казал такова нещо.

Моля ви да ме посъветвате за правилата от исляма в този случай.

Отговор: Слава на Аллах.

Първо:

Инжекциите, които се правят на болни хора, са два типа:

1 – Които съдържат подхранващи вещества – приложени по време на пост го развалят, ако човек ги вземе преднамерено.

2 – Несъдържащи подхранващи вещества - те нямат ефект върху поста, независимо дали са направени интравенозно или мускулно, според най-вярното мнение, защото не са храна или вода.

Виж въпрос № 49706 и 65632, в които сме цитирали някои фатауи по този въпрос.

Може би този болногледач следва становището на тези, които казват, че инжекциите развалят поста, защото засягат стомаха.

Какъвто и да е случая факта, че сте провалил поста си въз основа на такава информация, а после отговяли този ден означава, че сте направил това, което се е изисквало от вас и няма какво друго да правите.

Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, е попитан от жена, която боядисала косата си, а нейната сестра й казала, че това разваля поста, така че тя разговяла и после отговяла деня. Той отговорил: „Отговора на въпроса включва две неща – първото е това, че тази жена е издала фатуа без знание, защото жена, която пости може да боядисва косата си и това не анулира поста й.

Второто нещо засяга жената, получила тази информация, която не е базирана на знание и развалила поста си въз основа на казаното й. Тя няма какво повече да направи, защото е направила това, което се изисква от нея. Край на цитата от Мажму’ Фатауа ал-Шейх Ибн ‘Утаймин (19/226).

Второ:

Във вашия въпрос пишете: „Съдабата така е решила...“. Това е важна грешка, защото съдбата няма воля. Верния начин на изразяване, е: „Аллах така е пожелал“ или „Аллах е решил“.

Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, е бил запитан: „Обстоятелствата наложиха да се случи еди какво си...“ или „съдбата реши да се случи еди-що си...“.

Той отговорил: „Изричането на „съдбата реши“ или „обстоятелствата решиха“ е грешно, защото обстоятелствата се отнасят до определено време, а времето няма воля. Само Аллах решава. Ако човек каже: „По волята на Аллах се случи еди какво си...“, това е правилно, защото волята няма да е приписвана на съдбата. Край на цитата от Мажму’ Фатауа ал-Шейх Ибн ‘Утаймин (3/113).

Молим Аллах да ви изцери и да ви дари с добро здраве, да увеличи у вас знанието и разбирането му.

А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A

За начина на служене в исляма

Въпрос № 21519: За начина на служене в исляма:


Отговор: Славата е на Аллах!

Шейх Мухаммед ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:

Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.

1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.

2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.

Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):

„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)

Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.

И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.

Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.

Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.

Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.

Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.

Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин

Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.

Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.

Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.

Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.

Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.

Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.

Що се отнася до тези шест фактора за валидност на ибадат, те са:

1. Причина
2. Вид
3. Количество
4. Начин
5. Време
6. Място

Islam Q&A (www.islam-qa.com)

Отделни въпроси за молитвата

Мухаммад ибн Салих Ал-Усаймин

Нежелателни действия по време на молитва

1. Нежелателно е по време на молитва да се обръща главата настрани или погледа, а устремяването на погледа в небето, се счита за забранен

2. Нежелатени са движенията по време на молитва без причина.

3. Нежелателно е по време на молитва да имаш със себе си вещ, която може да те отвлича, напр. нещо тежко, пъстро, ярко и пр.

4. Нежелателно е по време на молитва ръцете ти да стоят на кръста.

5. Рязката миризма (на чесън, тютюн и пр.)

Действия, които анулират молитвата

6. Молитвата се счита за недействителна при умишлен разговор, даже незначителен.

7. Молитвата се счита за недействителна при отклонение на цялото тяло от Кибла.

8. Молитвата се счита за недействителна при отделяне на газове и на всичко, което изисква малко обмиване (уду) или пълно (гусл).

9. Молитвата се счита за недействителна при многочислени последователни движения без необходимост.

10. Молитвата се счита за недействителна в случай на смях, даже на незначителен.

11. Молитвата се счита за нействителна, ако умишлено към нея се добави излишен рака'т или суджуд, или излишен кийам, дори допълнителен джулюс.

12. Молитвата се счита за недействителна при умишлено изпреварване на имама.

Решения при невнимание по време на молитва

13. Ако сте се забравили по време на молитва и сте направили излишен рака'т или суджуд, дори излишно сте станали, или седяли повече, то молитвата завършва по задължителния начин и след таслима се изпълняват още два суджуда за невниманието и още един таслим, но без да се казва ташахуда..

Например: По време на духр правите пети рака'т, но се сещате или някой ви подсеща за грешката. В този случай, трябва да се върнете към джулюса, без такбир, да кажете завършващия ташахуд, да направите таслим и след това да изпълните два суджуда и още един таслим. В случая, ако разберете за излишното действие чак след завършване на молитвата, също изпълнете два суджуда за невниманието и таслим, без ташахуд.

14. В случай, че без да сте завършили молитвата, преждевременно, по грешка, сте произнесли таслим и след това сте си спомнили, или някой ви е напомнил за допуснатата грешка, в течение на малък промеждутък от време, тогава трябва да направите останалата част от молитвата по задължителния начин, а след таслима, да направите два суджуда и таслим, без ташахуд.

Например: По време на духр сте се забравили и след третия рака'т сте произнесли таслим, но, след това си спомняте или някой ви подсеща за грешката. В този случай ставате и завършвате четвъртия рака'т по определения начин, а след таслима и зпълнявате още два суджуда и таслим, без ташахуд. А ако сте си спомнили за грешката чак след време, трябва да повторите молитвата.

15. В случай на пропускане на първия ташахуд (в края на втория рака'ат) или други задължителни елементи на молитвата, по невнимание, е необходимо да направите два суджуда за невниманието, преди таслима и повече нищо не се прави. Ако сте си спомнили за пропуснатото (ташахуд или друг задължителен елемент), без да преминавате към следваща позиция, изпълнявате това, което е необходимо и повече нищо не се прави. Ако сте преминали нужната позиция и още не тсе започнали следващата, но си спомните в този момент, необходимо е да се върнете назад и да изпълните пропуснатото.

Например: Забравили сте да произнесете първия ташахуд (след втория рака'ат) и, ставайки прав, сте си спомнили. В този случай не се връщате назад, но преди завършващия таслим изпълнявате два суджуда. А ако сте седнали, за да произнесете ташахуд, но сте забравили и сте се сетили за това преди да станете, то произнасяте ташахуд и продължавате молитвата без друго допълнение. В случая, ако след втория рака'ат сте започнали да ставате, но още не сте се изправил напълно, тогава моожете да се върнете назад, да произнесете ташахуд и да завършите молитвата по задължителния начин. Все пак някои учени смятат, че е необходимо да се направят два суджуда за невниманието, а Аллах знае най-добре!

16. В случай, че се съмнявате, по време на молитва, в броя на направените рака'ат (два или три) и не знаете кой от тях е най-вероятен, то избирате по-малкия брой и продължавате от него, а след таслим изпълнявате два рака'ат за невниманието и веднага, без ташахуд, таслим.

Например: По време на извършването на духр се съмнявате и се питате: „Това втория или третия рака'ат ли е?“ и не знаете кой брой е най-вероятен, в този случай приемате, че е бил втория рака'ат и продължавате молитвата по задължителния начин, а след таслим правите два суджуда за невниманието и веднага произнасяте таслим.

Ако съмнението се е появило след завършването на молитвата, на това не трябва да обръщате внимание, ако не сте напълно убеден, че е допусната грешка. Ако имате много съмнения, не им обръщайте внимание, т.к това са изкушения на шейтана.

А Аллах знае най-добре! Аллах да благослови и с мир да дари нашия пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му и последователите!