Кратко напомняне за всеки, който преживява изпитание

Имам ал-Басри казва: 

Смешен е този, който преживява изпитание и не обръща внимание на пет знамения от книгата на Аллах, въпреки че знае за предимството им. 

Всевишния Аллах казва: 

„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ (Коран 2:155-157) 

В Корана се казва относно Муса: 

„... „Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите.“ И го опази Аллах от злините, които те замисляха. И злото мъчение обгради рода на Фараона.“ (Коран 40:44-45) 

Аллах казва също: 

„За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“(Коран 3:173-174) 

А на Юнус Той е казал: 

„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: „Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.“ (Коран 21:87-88)

Аллах казва също така: 

„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: „Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.“ (Коран 21:83-84) 

Тези знамения представляват едно любезно напомняне за всеки мубтали (този, който са го сполетяли проблеми, беди, нещастие, изпитания и мъки), за да може сърцето му да се успокои, за да може да се съгласи с решението на Аллах и за да разбере, че тези изпитания ще му донесат нещо добро на този свят и в отвъдното. 

Слава на Аллах, Господа на световете.

Ал-Хасан ал-Басри (Аллах да е доволен от него) е казал следното:

“Колко лош слуга (на Аллах) е той! Говоря за този раб, който отговаря на следните описания:

1. Проси прошка, а в същото време активно се отдава на  греховно неподчинение.

2. Демонстрира скромно, покорно поведение, за да му бъде гласувано доверие, но всъщност се преструва, за да скрие своята нелоялност.

3.Забранява грешното, но самият той не страни от него.

4. Наслаждава се на правилното, но не се придържа към неговите правила.

5. Когато дава, го прави скъпернически, а ако отказва да даде, не предлага извинение.

6. Когато е в добро здраве, се чувства сигурен, но разболее ли се, става от разкайващите се.

7. Ако се разори, го обзема тъга, но забогатее ли, се превръща в обект на изкушенията.

8. Надява се на спасение, но не се държи подобаващо за него.

9. Страхува се от наказание, но не взема предпазни мерки срещу него.

10. Желае да получава още блага, но не проявява благодарност (за това, което е получил).

11. Харесва идеята за духовната награда, но не проявява търпение.

12. Удължава съня и отлага говеенето.”




Аллах да ни напътва и пази, да ни помага да сме от праведните и служещите Му искрено! Амин!

Хасан Ал-Басри е бил попитан: 

„Каква е тайната на вашата независимост от дуннята и нейните предизвикателни съблазни?” 

А той отговорил: 

„Тайната на моето въздържане от този свят се крие в четири неща: 

1.Разбрах, че нафаката /препитанието/ми друг няма да я вземе и сърцето за това ми е спокойно.

2.Разбрах, че работата няма никой друг да ми я свърши и така напълно й се посветих.

3.Осъзнах, че Аллах винаги ме гледа /вижда/ и аз се срамувам да ме види да извършвам грях.

4.Разбрах, че ме чака смъртта, така че се подготвих за среща с Аллах.''

От: Али юсуф

Хасан ал-Басри бил един от видните учени на своето време. Той често мислел за смъртта и за наказанието в Огъня. Веднъж, както се разхождал, видял един младеж, който се смеел високо. Попитал го:
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?
Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...

Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа, сме забравили Отвъдния живот...Ас-сахаба цял ден вършели добри дела, а нощем плачели. Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...
От поста на една сестричка