вторник, 11 ноември 2014 г.

Тежките преживявания, които ме доведоха до Хиджаба

За мен е удоволствие да споделя историята си и се моля Аллах да благослови всяка сестра по невероятен начин и се моля Той да ни напътва по правия път, да Го възхваляваме и да Му служим, независимо от трудностите на дунийа. Амин 





Приех Исляма на 8-ми март 2014

Преди никога и не бях помисляла, че ще стана Мюсюлманка. Израснала съм в строго Християнско семейство и бях доста ангажирана с църквата. Като Християнка бях страстно вярваща, но имах много въпроси, които оставаха без отговор. Обикновено ме беше страх да питам и така и приемах сляпо Християнството.

Преди около две години, за мое нещастие, имах много тежко превивяване, което ме накара да намразя Исляма. Бях на грешното място с грешните хора и бях изнасилена от мъж, който преди това твърдеше, че е Мюсюлманин. 


Нямах познания за Исляма освен онова, което чувах от медиите и придобих постоянен страх и параноя от всички Мюсюлмани. Състоянието ми се влошаваше и забелязах, че онази омраза, която изпитвах, се беше загнездила в сърцето ми и ме караше да мразя все повече и повече. Чувствах се предадена, сякаш някой е откраднал от мен нещо много ценно, което исках да защитя. Самочувствието ми падна до дъното. Тази болест опетни сърцето ми за две години и макар че ме притесняваше много, защото чувствах, че не е правилно, аз се оставях на състоянието си. Обвинявах всички Мюсюлмани заради престъплението на един мъж - това нормално ли е?! 

Една нощ, когато се прибрах у дома, паднах на земята, обляна в сълзи, обвита от срам, но и с надежда, викнах към Бог: "О Господи! Не мога да нося това бреме до края на живота си! Знам, че е нечестно да съдя всички заради престъплението на един! Затова, моля те, Господи, покажи ми красотата, вместо калта, моля те! И те моля да ми простиш и да ми помогнеш да му простя. О Господи...обърни сърцето ми...Моля те...Господи...”

Скоро след тази нощ се вгледах в Исляма - нямах идея откъде да започна, защото и не знаех нищо за тази религия. Така че по-скоро от любопитство четях и се заинтересувах защо жените носят Хиджаб и както представлява той. Открих, че тази "ужасна религия" не беше това, което си мислех. И така разбрах, че жените се покриват по различни причини - моята интерпретация за Хиджаба беше, че жените го носят, за да не се съди за тях по тялото, а по интелекта и характера им. Те не искат на тях да се гледа, като на парче месо, а като на хора. Покриват се, за да защитят красотата си за Аллах, за себе си и за съпрузите си. Също така забелязах, че правейки това, те запазват себе си и мъжете наоколо от грехове. Нямах думи и не можех да повярвам, че и аз имах същото мнение, дори за нещо малко, като това.


Като Християнка не вярвах, че Исус е Бог и отново бях стъписана, когато открих същото виждане в Исляма. Разбрах, че те вярват в служенето на Един Бог, а не в творенията на Бога. Този факт силно ме заинтригува и аз станах още по-любопитна. В крайна сметка много заблуди, които имах за Исляма, се изчистиха и лека-полека заобичах тази религия. 

Смирих се и помолих Бог за напътствие, защото съм изгубена, исках да намеря правия път. 

След около две седмици от любопитство влязох в местната джамия и същия ден казах и Шахадата, La illaha ill Allah Muhammadur Rasool Allah (Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов Пратеник).

Семица, след като приех Исляма, реших да нося Хиджаб


Носенето на Хиджаб е Джихад (усилие по пътя на АЛлах) със себе си. Много хора ме коментират - повечето бяха шокирани и не разбираха причините. Някои момичета от Християнската църква, които твърдяха, че са ми приятелки, се опитаха да ме накарат да се чувствам засрамена, защото знаеха, че ще стана ролеви модел за други момичета в църквата. Хвърляха ми мръсни погледи и страняха от мен. Други съученички се събираха в кръг около мен и сочейки ме, ми се смееха. А трети пък ми казваха в лицето, че това, което правя, е обидно и трябва да сваля Хиджба. 

В продължение на няколко месеца бях много самотна и никой не одобри избора ми да стана Мюсюлманка. Дори се стигна до коментари от учителя ми в клас: "Кой изобщо би избрал да стане Мюсюлманин, след като знае стереотипите за това и всичко останало?!" Друг учител не направи нищо, когато момче от класа ми по Английски ме нарече терористка. Но училището беше едната страна.

Семейството ми беше другата...За пръв път досега майка ми не знаеше какво да мисли. Беше шокирана и объркана...Тогава осъзнах, че не бях единствената, която е имала заблуди. Бавно, но сигурно, майка ми прие и свикна с всички промени и сега, слава на Бога, тя ги прие. Аллаху Акбар (Аллах е най-велик!)

Вече имам много нови приятели и съм щастлива, колкото не съм била досега в живота си. Все още се сблъсквам с някои странни погледи и коментари за Хиджаба си. но се научих да вървя спокойно с шала на главата си. Знам, че вместо да следвам земните си желания и чувства, аз се харесвам на АЛлах субханаху уа Та'ала и това е от значение за мен. 

Алхамдулиллах (слава на Бог) за Исляма и алхамдулиллах за всичко, което ми се случи. Чрез Исляма се научих да прощавам и ако не беше този мой мъчителен опит, нямаше да стана Мюсюлманка днес. Така че - алхадмулиллах за всичко.

Джазак Аллах хаир! Благодаря ви, че прочетохте историята ми и помнете! Никога не губете надежда и се молете на АЛлах! Аллах е този, който прави чудесата, който изпълнява желания. Той е ар-Рахмаан! 


Историята е на Jade Walker от Канада, написана и публикувана в World hijab day, February 1st

1 коментар:

  1. Окакто прочетох статията Ви все за вас си мисля.Изключително възхитена съм от смелостта Ви да се опълчите на обществото в името на силната вяра.Бих желала да Ви познавам лично.Имам чувството ,че хора като теб неи са просто обикновени ,а са пратени от Бога да водят по правия път. Убедена съм ,че наградата ти ще е огромна

    ОтговорИзтриване

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации