Да достигнеш до Мекка пеша

Има мюсюлмани, за които е ясно, че трябва сами да направят усилието, джихада, а резултата е само и единствено от Аллах. Такива мюсюлмани не се оплакват - няма от какво! Следващия разказ е точно за такъв мюсюлманин - не някаква история от блуждаещите из Интернет, преведени и прочетени по хиляди пъти измислици. А съвсем реална, за истински вярващ човек.

автор и участник в срещата Миглена Чаушева

Казвате си - да, тогава, когато е низпослан този ает - хаджиите са ходели до Свещените места пеша или благодарение на животни. Смятате, че е невероятно днес някой да стигне за хадж пеша или чрез камила. За варианта с камилата - не знам, но за другия - прочетете следващата история. 

Разказът е по действителна история (всичко се случи днес следобед:)- 11.01.2012).

След като се бяхме свързали с него по телефона, Сенад ни чакаше в стаята си на хотела, където беше отседнал, не знаеше кои сме и как сме го открили. Но беше изключително благодарен, че сме при него. Изключително гостоприемен. 

Оказа се, че дори не познава човека, който ми беше пратил мейла с информацията за Сенад и за това, че тази сутрин той е пристигнал в София - една от точките по пътя му към Мекка. Петят, който... беше дал обет пред Аллах, че ще измине.. пеша. Обясни си всичко за появата ни при него в София (където не познавал никого)  просто като дар от Аллах.

                                                                  За Сенад и семейството му

     Сенад е роден е през 1966 година в малко босненско градче. Има брат и сестра. До 1990 година завършва две магистратури в босненски университет. Няколко години преди това, през 1983 година, губи майка си. 10 години по-късно почива и баща му. Точно в онзи момент, след загубата и на втория родител в семейството, сестра му получава удар и едната страна от тялото й остава парализирана. Станал принудително глава на семейството си, Сенад започва работа като преподавател в икономически факултет в един от босненските университети. 

     Междувременно, докато тъгува заради загубата на родителите си, започва да пише книги. Някои от тях посвещава именно на тях. През 2002 година Сенад се отказва от академичната си кариера и залага изяло на литературата. За последните 20 години е написал 3 книги. 

     През всичките тези години Сенад копнее да направи поклонение в Свещените места. Но все няма достатъчна финансова възможност. Докато в един момент обаче решава, че ще стигне до Мекка...пеша. 

Сенад показва якето, което специално е щамповал за пътуването си. На него, преведено от бошняшки, пише: "Отзовавам ти се, о, Аллах, пеша."

     За някои - възхитително, за други - възмутително е начинанието на Сенад Хаджич. Но какво мислят хората за мечтата му, която е на път да се реализира, не е никак важно за Сенад. 

     През времето, в което бяхме заедно днес, Сенад неколкократно споменава, че за него нищо не е от значение - единствено Аллах. Споделя, че основният му мотив, отивайки на хадж, е да изпълни петия стълб на Исляма. Второто обаче, за което копнее толкова много, е да направи дуа за родителите си да бъдат дарени с Дженнет. Казва го толкова искрено, СубханАллах. Личи си колко чисто  е намерението му...                                              

За самото...„пешеходстване”

     Сенад тръгва от родния си град Бановичи (в североизточната част на Босна и Херцеговина) на 10.12.2011 година. В онзи ден го очакват около 6000 км до заветната цел. Очаква, че ще измине това разстояние за около 9 месеца.

     До днес сутринта, когато пристига в София, е изминал около 1000 км...изцяло пеша. Благодарен е изключително много на мюсюлманите, които е срещнал по пътя си в Сърбия.

     Снабдили са го със здрави обувки, зимно яке и дебел зимен панталон. Не спестява никакви детайли, когато разказва за това, с което хората са му помагали по пътя му до тук. Показва ни багажа си, с който е тръгнал към Голямата цел - всичко е побрал в една 20-килограмова туристическа раница. Споделя, че е тръгнал със съвсем малко пари, защото ги няма, а и  не са му дотам нужни. Знае, че Аллах ще му помага през целия път. Яде веднъж на ден (предпочита да хапва по една супа) и да пие по едно кафе. Благодарен е на Аллах и смята, че това му е напълно достатъчно като храна за деня.

     Сенад ни разказва, че няма никакъв конкретен план (освен този да стигне до Мекка невредим, за да изпълни хадж и да се помоли за милите си родители) – не планува предварително какво разстояние трябва да измине за деня или къде да спре да пренощува. Споделя с нас, че средно на ден изминава по 30 км, като достижението му за тези 30 дни е 50 км за един ден.

"Спътникът" на Сенад - 20-килограмовата му раница

     Разчита на Аллах напълно и само на Него се уповава. Единственото, което Сенад е направил предварително в сферата на плановете, преди да тръгне от Босна и Херцеговина, е да си начертае една съвсем неподробна карта на пътя между Бановичи и град Мекка. Срещу някои от градовете, през които ще мине през 9-месечното си пътуване, е записал имена на хора и телефонните им номера, знаейки че ще може да разчита на тези лица, достигайки съответната точка.

Докато разказва за себе си и зa мечтата, която е на път да реализира...

     Няколко пъти му предложихме да вземем банковата му сметка, за да може ако има хора, които искат да му помогнат в това начинание, да го направят. Той обаче и няколкото пъти ни отказа. Заявяваше, че няма нужда от пари - най-много бихме му помогнали, правейки дуа за него, казваше постоянно.

     На въпроса ми как смята да се прибере в Босна и Херцеговина, след като - ИншаАллах, вече е направил хаджа, ми отговаря: „Нищо не ме интересува... Искам само да успея да стига до там, да направя хаджа си успешно, да се помоля за родителите си... оттам на сетне нищо не е от значение.” Все пак обаче допълва, че може да пътува обратно на стоп или с автобус...

     По време на срещата си му предлагаме да го свържем с български журналисти, за да сподели за начинанието си. Не отказва с думите: „Може, но аз не го правя за реклама, не го правя заради фотографите...”, след което добавя: „Аз съм просто един раб, аз съм никой, аз съм...малък като мравка.”

Аз благодаря на Аллах, че днес ни срещна с този обикновен човек с необикновено начинание!

   Скоро не бях срещала толкова искрен човек с така чисто сърце!

Нека правим дуа за Сенад да реализира целта си, да стигне здрав и невредим до Свещените места и Аллах да приеме хаджа му и да го възнагради за всяка една крачка, извървяна по 6000-километровия път.

Накрая искам да споделя, че все пак успяхме да вземем банковата сметка на Сенад Хаджич, така че ако има хора, които биха се радвали да му помогнат, пишете ми, за да Ви изпратя данните му. 

Сенад ни подари малки сувенирчета, за да си спомняме за него и начинанието му