"Не бъди тъжен" от Аид ал-Карни, част 4

Положителният ефект от истинската монотеистична вяра

Само когато станеш жертва на нечия лоша постъпка, се разкриват определени положителни ефекти от Ислямския Монотеизъм. Когато друг те нарани, запомни, че вярата в Аллах Всевишния ще ти помогне по много начини:

1. Благодарение на силната вяра в Аллах ще простиш на този, който е престъпил срещу теб. Още по-добре е ако пожелаеш доброто на същия този човек. А най-добре е, и това е най-високата степен на вярата, по-високо от това просто да простиш или просто да му пожелаеш доброто – това е да му бъдеш от полза, да му помогнеш по някакъв начин. Първото стъпало на прошката е да подтиснеш гнева си, което оначава, да не отговаряш на удара с удар. След това идва ред на същинската прошка - да извиниш и да загърбиш лошите чувства. И най-високо се нарежда това да направиш добро или с други думи да се отплатиш за вредата, която ти е нанесена, с демонстриране на добрина.

„ ...и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...„ (3:134)

„А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах.” (42:40)

„И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости?” (24:22)

Предадено е също, че Пратеникът (С.А.С.) е казал:

„Наистина Аллах ми е наредил да възстановя отношенията си с този, който ги е прекъснал, да простя на този, който ми е навредил и да дам на този, който ми е отказал.”

2. Ще развиеш по-силна вяра в предопределението. С други думи, ще осъзнаеш, че човекът, който те е наранил, е направил това единствено по силата на Божието предопределение и повеля.

Хората са само средство, а Единственият, който повелява и решава, е Аллах, така че подчини волята си на Него!

3. Ще осъзнаеш, че вредата е изкупление за твои грехове и може да доведе до повишаване степента ти при Аллах.

„...а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат...” (3:195)

Вярващите разбират, че да се излезе от огъня на враждата е мъдрост, която трябва да следват в живота си.

„Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (41:34)

„Мюсюлманинът е този, от чийто език и ръка не могат да пострадат други мюсюлмани” 

Значението на предходното знамение се състои в това, че трябва да се отплатиш на този, който ти навреди, с ведро лице и любезни думи. Само по този начин ще можеш да потушиш огъня на омразата в сърцето му.

„И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях.” (17:53)

4. Ще разбереш недостатъците си.  С други думи, ще си наясно с факта, че на някой му е била дадена възможност да ти навреди заради собствените ти грехове.

„Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” (3:165)

„Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.” (42:30)

5. Когато си онеправдан, прославяй Аллах и Му благодари за това, че си подтиснат, а не подтискащ. Някой от нашите благочестиви предци е казал:

„О, Аллах, направи така, че да съм подтиснат, а не подтискащ!”

Това е по подобие на случката със синовете на Адам (А.С), когато по-добрият от тях казал на другия:

„Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господа на световете.” (5:28)

6. Трябва да покажеш милост към този, който те е наранил. Той заслужава твоето съжаление и милост. Неговото упорство във вършенето на зло и това, че открито нарушава повелята на Аллах да не вреди на друг мюсюлманин, го правят достоен приемник на благостта и милостта ти. А вероятно би могъл да го спасиш от неговото падение.

Пратеникът (С.А.С.) е казал:

„Помогни на своя брат независимо дали е угнетен или угнетител!”

Когато Пратеникът на Аллах (С.А.С) се завърнал в Мекка победоносно, той видял лицата на тези от неверниците от Курайш, които го наранили, изгонили и после повели война с него. Той им казал:

„Вървете, защото сте свободни!”

Всевишният Аллах казва:

„А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах.” (42:40)

/следва продължение/

превод: Диляна Димова