Емоциите възникват по две причини: поради радост или от вътрешна болка. В хадис Пратеникът(С.А.С.) казва:
„Наистина ми е забранено да изразявам два глупави и нелепи звука: единият е когато се случи нещо желано и другият – когато връхлети бедствие.”
„За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло.” (Коран 57:23)
По тази причина Пратеникът(С.А.С) е казал:
„Истинското търпение е това, което проявяваме по време на първоначалния шок.”
Затова когато някой се въздържа от емоции както в радостни, така и в тъжни случаи, той има голям шанс да постигне мир и спокойствие, щастие и комфорт, и да почувства триумфа над себе си.
Аллах описва човека като ликуващ, раним, недоволен, когато го настигне беда и скъперник – когато му се случи нещо добро. Изключенията от това правило, както ни е известил Аллах, са тези, които остават постоянни в молитвата. Защото те остават на средния път и в двата случая – на радост и на тъга. Те са благодарни във времена на облекчение и търпеливи във времена на трудности.
Необузданите емоции могат да изхабят човек, да му причинят болка и загуба на сън. Когато такъв човек се разгневи, той лумва застрашавайки околните, изгубва всякакъв самоконтрол и преминава границите на справедливостта и баланса. Същевременно, ако е щастлив, той е в състояние на екстаз и необузданост. В своето радостно опиянение той се самозабравя и прекрачва границите на умереноста и скромността. Когато напуска компанията на другите той ги омаловажава, забравяйки за техните достойнства и потъпквайки добрите им качества. От друга страна, ако той обича другите, не си спестява усилия да им приписва всички видове почит, представяйки ги като връх на перфектността.
Пратеникът (С.А.С) е казал:
„Обичай любимия си умерено, защото ще дойде ден, когато ще се отделиш от него. И мрази този, когото мразиш, пак умерено, защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш."
В друг хадис се казва:
„Моля те, Аллах, направи ме справедлив както в състояние на гняв, така и на радост”.
Така че, когато човек владее емоциите си, когато контролира ума си и когато на всяко нещо придава толкова важност, колкото заслужава, тогава вече е направил стъпка към мъдростта и правилното разбиране на нещата.
„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпослахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо.” (Коран 57:25)
Всъщност, ислямът идва в еднаква степен както с баланс в морала, поведението и отношенията, така и с ясен, рзбираем и опростен начин на живот.
Живей днешния ден така, сякаш е последен в живота ти! С това мислене нямаш причина да позволяваш на тъгата и гнева да откраднат малкото време, което имаш.
Пратеникът (С.А.С.) казва в хадис:
„Когато дойде утрото, не очаквай да посрещнеш нощта и когато настъпи нощта, не очаквай да видиш утрото”.
С други думи, живей със сърце, тяло и душа изцяло за днешния ден, без да мислиш за миналото и без да се опасяваш за бъдещето.
Един арабски поет казва: „Миналото е безвъзвратно загубено, а това, на което се надяваме, е от неведомото, така че всичко, което имаш, е настоящето."
Когато миналото е погълнало вниманието ти и пренасяш в настоещето вече отминали беди – това е признак на нездрав ум. Една китайска поговорка гласи: „Не минавай по моста преди да си стигнал до него!”
Как може някой да има мир когато продължава да си спомня непрекъснато това, което вече се е случило?! Прекарва отново през ума си събитията, чувства отново болката и не печели нищо от този процес.
Очаквай смъртта и прави всичко по силите си, за да вършиш добри дела! Не оставяй грижите да преминат границите на настоящия ден, което ще ти позволи да концентрираш енергията си и да си продуктивен всеки ден.
Не бъди тъжен, защото това, което ти е писано, вече е предрешено и ще се случи без значение дали ти харесва или не. Калемът е изсъхнал, свитъците са събрани и всяко нещо е трърдо установено.
Не бъди тъжен, защото тъгата е като ураган, който яростно пори вълните, променя времето и убива цъфналите цветя.
Не бъди тъжен, защото този, който е тъжен, е като човек, който налива вода в пробита кофа! Той е като писател, който пише с пръсти по водата.
Не бъди тъжен, защото истинската продължителност на живота се измерва с дните на удовлетворение! Затова не прекарвай дните си в тъга, не пропилявай нощите си в скръб и не бъди разточителен в прахосване, защото Аллах не обича разхищаващите!
Не бъди тъжен, защото твоят Господ прощава преховете и приема покаянието!
Когато четеш следващите редове, не се ли успокоява сърцето ти, не отпадат ли грижите ти и не прониква ли щастиe в цялото ти същество?
„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (Коран 39:53)
