За нашепванията (уасуас)

Ассаламу алейкум уа рахматуллах!

За мислите, за които питате, може да се каже, че се появяват у всеки от нас, като зависят не само от степента на вярата у човек, но и от средата на живот и култура – често са резултат от видяното и чутото наоколо. Може да се каже, че това са нашепванията на шайтана и често се появяват тогава, когато шайтана е отчаян и няма друг начин, по който да завладее човек. Що се отнася до неверника (кяфир), шейтана може да си играе с него както пожелае, не само да се ограничи до нашепванията (уасуас). Базирайки се на това и на хадиса, който ще приведа по-долу, нашепванията са признак на силната вяра у човек:

Накои асахаба се оплаквали, че нашепвания ги безпокоят. Oтишли при Пророка с.а.с. и му казали: „Често чуваме мисли в себе си, за които е ужасно да говорим“. Той попитал: „Наистина ли имате такива мисли?“ Те отговорили: „Да.“ Тогава той с.а.с. казал: „Това е признак на вярата“ (Муслим, 132, по разказ от Абу Хурайра).

Имам Науауи в коментара си за този хадис казва: „Думите на Пророка с.а.с. „Това е признак на вярата“ означават, че мисълта, че тези нашепвания са нещо ужасно, е вече признак на вяра, ако ти не се опитваш да споделиш мислите или да ги извършиш на дело, ако се плашиш дори да ги кажеш на глас, да им повярваш, това покава човек, който има перфектна и чиста вяра и свободна от всякакви съмнения“.

Подобни нашепвания често се появяват тогава, когато извършваме някаква ибада (служене) на Аллах с.т., молитвата например. С това шайтана се опитва да отклони мюсюлманина от действието, което се извършва в името на Аллах.

Един асахаба се оплакал на Пророка с.а.с. за тези нашепвания (уасуас) по време на молитва и казал: „Шайтана идва при мен по време на молитва, когато рецитирам (Коран), като ме смущава“. Пратеника на Аллах с.а.с. отговорил: „Това е дявол, който се казва Ханзаб. Ако той ти въздейства, търси убежище при Аллах от него и плюй (сухо) три пъти през лявото си рамо“. Той (асахаба) казал: „Мисля, че Аллах го държи далеч от мен“ (Муслим, 2203).

Силната концентрация (хушу) по време на молитвеа е много важна – молитвата без нея, е като тялото без душа. Когато правите молитва, се опитвайте да мислите за движенията, които извършвате и за думите, които казвате. Трябва да се помни, че когато застава за молитва, човек говори пряко на своя Господ и ако не го вижда пред себе си трябва да знае, че Той го вижда. По време на молитва също така трябва да отстраним около себе си всичко, което може да отвлече вниманието ни и да спомогне за разни мисли да нахлуят в главите ни. Уасуас действат върху хората по различен начин, защото те целят да всеят съмнения в сърцето на човек и желания за други неща или страхове. (От Мажму’ Фатауа Шайх ал-Ислам Ибн Таиймийа, 22/605).

Фукаха са на мнение, че мислите, които се промъкват в човешкия ум, не са негова отговорност, защото човек не може да се спаси от тях. Това е така, докато човек не ги изрече на глас или не приведе в действие това, което е мислил – от там нататък той вече носи отговорност за действията и за думите си.

Пророка с.а.с е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“. (Сахих – предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33).

Пояснявам, че тук става въпрос за случайно появилите се мисли, прокрадналите се в човешкия мозък.

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават. Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“. (Имам Науауаи, Ал-Азкар).

Т.е. бидейки невъзможно да се предотврати в голяма степен появяването на такива мисли, след възникването им човек трябва да се постарае да ги премахне от главата си, да се отврати от тях, да намериш или да направиш нещо, което да ги промени. Завръщането към Аллах, както и молбата за помощ от Него, са възможностите, към които вярващия трябва да се обърне – зикр на Аллах, следване на Корана, сунната, пътя на вярващите мюсюлмани, изоставяне на забранените от Аллах неща, изоставяне и на съмнителните сред делата и думите – това са голяма част от оръжията срещу шайтана.

Отново подчертавам, че за мислите, които се прокрадват в главата на човек, не се носи отговорност, докато не се споделят, изкажат на думи или приведат в действие. Но друго оръжие срещу шайтана, е честата молба към Аллах за прошка. 

Според хадис на Пророка с.а.с.: „Шайтана казал на Всемилостивия: „О, Всемилостиви, аз ще заблуждавам всички твои раби чрез техните души и тела“. Господ отговорил: „Кълна се във Всемогъществото Си и Славата Си, Аз ще продължа да им прощавам, докато те искат Моята прошка“. (Ахмад в ал-Муснад, класифициран като сахих от Албани в Сахих ал-Джами', 2/32).

Така че човек трябва винаги да иска прошка от Аллах и да се обръща към Него. Пример е бащата Адам а.с.:

Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”

Сура ал-Араф, 7:23

С две думи – ако мислите се появят в главата на човек, той не носи отговорност за тях ако не ги изрече и не ги приведе в действие. Като той е длъжен на всяка цена да се постарае да ги отмахне от главата си и да не продължи да разсъждава по тях. Тауба се изисква, ако човека е извършил харам дела, но не и за мислите. Въпреки, че трябва, както е казал Пророка с.а.с. “Езиците ни да са мокри винаги от споменаване на Аллах (зикр)“ и да искаме често прошка от Него. В един от хадисите се казва, че „прошката е благословия от Аллах“.

Аллах да ни пази от прокълнатия сатана и от неговите нашепвания, да ни води по правия път!

Милена-Иршад

О, Аллах

Кажи Алхамдулиллах :)

Say Alhamdulilah

Право ли е на съпругата да има собствено жилище?

Въпрос: Задължен ли е мъжа да подсигури отделно жилище за своята съпруга, дори и тя да може да живее с неговите родители и няма проблем за присъствието на не-махрам. Това едно от правата на жената ли е? Отговор: Слава на Аллах! Едно от правата на жената е нейния съпруга да и подсигури отделно жилище. Това може да варира според възможностите на мъжа. Богатият трябва да подсигури нещо, което му подхожда, а бедния не е задължен да прави нещо повече от възможностите си – от това, което Аллах му е дал. Не е позволено за съпруга да остави съпругата си да живее с някой, който може да й навреди – дори да е неговата майка, баща, синове от друга жена. Ако един от родителите му се нуждае от него, като съпругата му няма да бъде обременена психически от присъствието на нуждаещия се родител, тогава можем да посъветваме жената да има страх от Аллах по отношение на този, който е в нужда. Тя трябва да уважи изискването към нейния съпруг да се държи добре и да се грижи за родителите си, а мъдрия съпруг трябва да оцени усилията на съпругата си, а това ще увеличи любовта между тях. Но ако съпругът може да подсигури една къща за родителите си и друга – наблизо за съпругата си, това е добро и така той ще има възможност да съблюдава правата на всички, без да има някакво разделяне или спор. В детайли сме разгледали правата на жената за жилище в отговора на въпрос № 7653.  Който е разбрал проблемите и споровете, възникващи в семействата и предизвикващи беди между двете, поради това, че съпругата живее с родителите на съпруга си, ще разбере много лесно мъдростта от това, което учените казват, че жената трябва да има собствено жилище. Но ако тя се съгласи да живее с родното семейство на мъжа си, за да бъде добра със съпруга си, от уважение към родителите му, особено ако те имат нужда от помощ, в такъв случай няма нищо лошо да се направи и тя ще бъде наградена от Аллах за добротата си ин ша Аллах. Но ако може да бъде търпелива ит опрощаваща. А Аллах е този, чиято помощ търсим и на когото вярваме! А Аллах знае най-добре! Islam Q&A Въпрос № 81933

Най-силната дуа :)

‎
"Ля иляха илля Ллаху уахда-ху ля шарикя ля-ху; 
ля-ху-ль-мульку уа ля-ху-ль-хамду уа хуа 'аля кулли шайин кади-рун; 
субхана-Ллахи уа-ль-хамду ли-Лляхи уа ля иляха илля Ллаху; 
уа Аллаху акбар;
уа ля хауля уа ля кууата илля би-Лляхи-ль-'Алийи-ль-'Азыми Рабби-гфир ли"

لا إلهَ إلاّ اللّهُ وَحْـدَهُ لا شَـريكَ له، لهُ المُلـكُ ولهُ الحَمـد، وهوَ على كلّ شيءٍ قدير، سُـبْحانَ اللهِ، والحمْـدُ لله ، ولا إلهَ إلاّ اللهُ واللهُ أكبَر، وَلا حَولَ وَلا قوّة إلاّ باللّهِ العليّ العظيم , رَبِّ اغْفرْ لي

Превод: 
"Няма друг бог освен Аллах, един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила.
Пречист е Аллах и слава на Аллах и няма друг бог освен Аллах.
Аллах е най-велик; 
Няма слава и няма сила освен от Аллах Превеликия Всевишния.
Господи, опрости ме."


снимка

История за четиримата Мухаммад

Автор:	Ал-Хатииб ал-Багдади
Източник:	Книгата му Таариих Багдаад
Преводач на български:	Иршад

В Таариих Багдад от ал-Хатииб и други освен него, се предава изторията на дългото пътешествие на (четиримата) Мухаммад от Египет. Абул Аббас ал-Букра е казал: Мухаммад Ибн Джарир ат-Табари, Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма, Мухаммад Ибн Наср ал-Маруазии и Мухаммад Ибн Харун ар-Райаини са пътували заедно през 256 г. по хиджра. Те нямали съпруги и били много бедни и нямало какво да ядат дори да се подкрепят, били измъчвани от глада! Една нощ се доближили до къща в търсене къде да се подслонат и да пишат. Споразумяли се да изберат чрез жребий един от тях, който да излезе и да помоли хората за храна. Избрания бил Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма. Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма казал на другарите си: „Дайте ми малко време, докато направя обмиване и отслужа салатул-Истихара“. И така побързал с молитвата си. Тогава внезапно дошъл пратеник – Ахмад Ибн Талуун, чукайки на вратата. Слязъл от животното си и попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Наср?“ Казали му: „Това е той“ и го посочили. Човек извадил от чантата си петдесет динара и му ги дал. Той (Ахмад ибн Талуун) попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Джарир?“ Отговорили: „Това е той“ посочвайки го. Тогава извадил от чантата петдесет динара и му ги дал. Попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма?“ Отговорили му: „Той се моли“. Когато привършил с молитвата си, човекът му дал от чантата си петдесет динара. Тогава казал: „Кой от вас е Харун?“ Казали му: „Това е той“ и на него му дал петдесет динара. Тогава рекъл: „Наистина вчера Амира каза, че докато спял следобеда, видял в съня си някой да му казва: „Наистина Мухаммад са гладни, сложи край на глада им!“ И така той (Амир – принца, бел.пр.) побързал (да прекрати глада им), като им прати пари. И той се закле, че ако парите свършат и те помолят за още, ще им прати повече.

Мюсюлманка осъдила работодателя си на 5 млн. долара компенсация за разкъсан хиджаб

Мюсюлманката Сюзън Башир от американския град Канзас-Сити осъдила във вид на компенсация за 5 млн. долара компанията, в която работи затова че непосредствения и началник и разкъсал хиджаба. 

Съдът след като разгледал жалбата преценил, че телекомуникационната компания AT&T, в която Сюзън работи като мрежов специалист е създала враждебно обкръжение на нейното работно място, след като тя е приела Исляма в 2005 година.

Според думите на мюсюлманката, от момента когато започнала да носи хиджаб и да посещава петъчната молитва в джамията, ръководителите й започнали да я дискриминират.

41-годишната жена има шест години безупречна работа в компанията, но независимо от това са започнали да я наричат „терористка”, да „заминава за ада” и други подобни. 

Мениджърът на компанията нееднократно настоявал Сюзън да не носи хиджаб, всячески я оскърбявал за спазването на ислямските норми в облеклото и дори веднъж направил опит да смъкне хиджаба от главата и.

От стреса мюсюлманката 9 месеца не е могла да ходи на работа. 

Позовавайки се на това компанията я уволнила. 

Едновременно с това Сюзън  подала иск срещу компанията.Независимо от 5-те милиона долара компенсация за дискриминация, съда присъдил компанията да и плати още 120 000 долара за неизплатени заплати и други неимуществени щети.

Източник

Може ли Джин да обсеби човек?

Бисмиллах,
Факта, че джиновете могат да влизат в телата на хората е доказан от Курана, Сунната и единодушието на Ахл ал-Сунна уа'л-Джама'а и от действителни случаи. Никой не поставя това под въпрос, освен Мутазилите, които дават предимство на личният си рационален анализ пред доказателствата от Курана и Сунната. Ще споменем някои от тях по-долу:

Аллах казва (превод на значението):

''Тези,които изяждат лихвата, не ще се изправят (в Деня на Страшния Съд), освен както се изправя някой, когото Шейтана (Сатаната) поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като Риба'(лихварството).'' (ал-Бакара 2:275)

Ал-Куртуби казва в неговия Тафсир (част 3, стр. 355): ''Тази ая е доказателство, че хората които отричат, че епилепсията е причинена от джин и твърдят, е причините за нея са чисто физически и че Шейтана не влиза в телата и не причинява лудост- грешат.''

Ибн Катир казва в неговия Тафсир (част 1, стр.32), след споменаване на аята, цитирана по-горе: ''Те няма да се вдигнат от гробовете си в Деня на Страшния Съд, освен така както епилептика се вдига по време на конвулсиите си, когато е бит от Шейтана. Това е така, защото те ще са в много лошо положение.
Ибн 'Аббас казва: 'Този, който яде от рибаа (лихви), ще възкръстне в Деня на Страшния Съд луд и тресящ се.' 

Според достоверния хадис разказан от ал-Насаа'и от Абу'л-Йуср, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се молеше: ''Аллахумма инни а'уду бика мин ал-тарадди уа'л-харам ва'л-гхарак ва'л-харк, уа а'уду бика ан ятакабатани ал-шайтан 'инд ал-маут" (О Аллах, търся убежище при Тебе от това да бъда хвърлен от високо място, стари години, удавяне и изгаряне; и търся убежище при Тебе от това да съм бит от Шайтана по времето когато умирам).'' 
Коментирайки този хадис в Ал-Файд (част 2, стр. 148), ал-Манаауи казва: фразата ''и търся убежище при Тебе от това да съм бит от Шайтана по времето когато умирам'' значи, последното нещо от което имам нужда, е той са си играе с мен, да навреди на моето религозно отдаване или разум (когато умирам) чрез натрапващите негови нашепвания, които карат хората да се подхлъзнат или изгубят разума си. Шайтана може да вземе контрол върху човек, когато той е на път да си замине от този свят и го заблуди или го спре от поканянието му..'.'

Ибн Тайимия (Маджму' ал-Фатауа 42/276) казва: Факта, че джиновете могат да влязат в човешкото тяло, е доказан с единодушието на Ахл ал-Сунна уал-Джама'а. Аллах казва (превод на значението):
''Които изяждат Рибаа (лихвата), не ще се изправят (в Деня на Страшния Съд), освен както се изправя някой, когото Шейтана (Сатаната) поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като Риба'(лихварството).'' (ал-Бакара 2:275)

И в Сахих-а се казва, че Пророка (Салл Аллаху алейхи уссалам) казал:
''Шейтана си минава през синовете на Адам, както кръвта минава през вените.''

'Абд-Аллах ибн ал-Имаам Ахмад ибн Ханбал казва: ''Казах на баща си: 'Има някои хора които казват, че джин не влиза в тялото на епилептика. 'Той отвърна: 'О сине мой, те лъжат; джина можеше да говори чрез този човек.'''
Коментирайки това 'Ибн Кудама ал Магдиси (известния учен от ханбали мад'хаб: ал Мугни,Луматил Итикад, Китаб ул Кадр и др.) коментира: ''Това което той казва е добре познато, защото човек може да страда от епилепточен припадък и говори на език, който никой не разбира и тялото му може да се бъде бито с удари, които биха повалили камила, но епилептика няма да ги усети въобще и също няма представа за думите които казва. Епилептика и останалите могат да бъдат бутани наоколо, килима на който седят може да бъде дърпан и предметите мърдани от място на място и могат да се случат и други неща. Всеки, който стане свидетел на такова нещо със сигурност знае, че този, който говори чрез човека и мърда нещата, не е човек.
И той каза, Аллах да се смили над него: ''Няма нито един от имамите на Мюсюлманите които отричат, че джин може да влезе в тялото на епилептик и другите. Всеки, който отрече това и твърди, че Исляма го отрича, изрича лъжа за Исляма. Няма нищо от доказателствата в Шария, което сочи, че това не се случва.''
Така че факта, е джиновете влизат в човешките тела в доказан от Курана, Сунната и консенсуса на Ахл ал-Сунна уал-Джамаа, някои от коментарите коментирахме по-горе. 

Относно аята (превод на значението):
''ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах'' (ал-Бакара:102) това без съмнение е явен знак, че джиновете не могат да причинят вреда на никого чрез магия или епилепсия или всеки друг вид неразположение или заблуда, освен с позволението на Аллах.
Както ал-Хасан ал-Басри казва:''На този на който Аллах пожелае, Аллах му дава сила над него, и на този който не пожелае, Той не му разрешава въздействие над него и те не могат да направят нищо освен с разрешението на Аллах. ''Шайтана (който е отрекъл се от вярата джин) може да има сила над вярващите като ги кара да правят грехове и като ги кара да изоставят споменаването и Таухида на Аллах и искренето служба към Него. Но той няма сила над праведните слуги на Аллах, както Аллах казва (превод на значението:
“Наистина, над Моите раби (т.е. истински вярващите в Ислямското Единобожие)- ти нямаш власт над тях. И Достатъчен е твоят Господ за Покровител.” (ал-Исраа':65)

По времето на Джахилия Арабите са знаели това и са го споменали в поезията си. Например поета ал-А'ша свързва силата на женската камила с тази на някой засегнат от джин и казва, че е този, който й дава енергия, е джин.

Относно случаите на епилепсия, Ибн Тайимия обяснява причините в Маджму' ал-Фатауа, 19/29. Той казва: Когато джин засегне човек с епилепсия, това може да е от желание или любов точно така, както това се случва от един човек към друг...или може да бъде-в повечето случаи е-заради омраза или наказание, когато човек ги нарани или те мислят, че ги е наранил нарочно, като или е уринирал върху тях или е изсипал гореща вода или ги е убил дори и човек да е извършил това без да знае. Те са невежи и злите от тях могат да накажат човек повече отколкото заслужава или могат да си играят с него и да го заблуждават, като безрасъдните хора сред човешкия род.''

И аз казвам: начина да се предпазиш от това, е да споменаваш Аллах и да казваш Неговото Име в началото на всичко, както беше предадено, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е споменавал Аллах в много случаи, като: ядене, пиене, изкачване по хълм с ездитно животно, сваляне на дрехите по каквато и да било причина, полов контакт и т.н.

Относно лечението (на обсебения от джин), Ибн Тайимия казва (Маджму ал-Фатауа 19/42): ''Когато джинове атакуват човек, на тях трябва да им се кажат повелите на Аллах и Неговия Пратеник, да им се даде доказателство срещу това и да им се нареди да правят добро, а не нещо, което е зло, също както се казва на хората, както Аллах казва (превод на значението): 'И не наказвахме, докато не проводехме Пратеник (да даде предупреждение)' (ал-Исраа' 17:15).
После казва: ''Ако джина не напусне, след като е бил предупреден по този начин, тогава е разрешено да го порицаеш, да му кажеш да се маха, заплашваш го и го кълнеш, както Пратеника на Аллах (салл-Аллаху алайхи уассалам) е направил с Шайтана, който дошъл при него с паднала звезда, за да я хвърли в лицето му и Пратеника на Аллах казал: ''Търся убежище при Аллах от тебе и те проклинам с проклятието на Аллах''-три пъти. (ал-Бухари) 
Също може да търси помощ срещу джина със споменаване на Аллах (дикр) и рецитация на Куран, специално аят ал-Курси.
Проорока (салл-Аллаху алайхи уасаллам) казва: ''Който го рецитира, ще остане под защитата на Аллах и няма шейтаан (дявол), който може да го достигне до сутринта.'' (ал-Бухари)

И ал-Ми'уадатайн (последните 2 сури от Курана) също могат да се рецитират.

Относно психиатрите, които не третират епилептиците по този начин, те не могат да му направят направят нищо добро.

Въпроса може да обсъди много по-детайлно, но това което казахме до тук, е достатъчно за тези, които искат да знаят малко по тази тема.
Алхамдулиллах Раббил-Аламин.

Маса'ил уа раса'ил, Мухаммад Махмуд ал-Наджди, стр. 23

Islam Q&A (Belief in the Jinn, witchcraft and the evil eye)


превод Автентична Ислямска База

Много полезна дуа

‎"Аллахумма, ин-ни а'узу би-ка ан адилля ау удалля, ау азилля, ау узалля, ау азлима, ау узляма, ау аджхаля, ау йуджхаля 'аляййа".

اللّهُـمَّ إِنِّـي أَعـوذُ بِكَ أَنْ أَضِـلَّ أَوْ أُضَـل ، أَوْ أَزِلَّ أَوْ أُزَل ، أَوْ أَظْلِـمَ أَوْ أَُظْلَـم ، أَوْ أَجْهَلَ أَوْ يُـجْهَلَ عَلَـيّ

Превод: 

‎"О, Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъда въведен в невежество!"

Ислямский центр

The Meaning of Dhikr

снимка: islambg.com

What is the precise meaning of 'dhikr'? What is its scope and what does it entail? Does it simply involve certain utterances of the tongue, like subhana Allah (I glorify Allah's absolute perfection), al-hamdulillah (all praise be to Allah), Allahu Akbar (Allah is the Greatest), la ilaha illa Allah (there is no god but Allah) and the recitation of some other selected verses of the Qur’an, or is there more to it? Of course, such utterances of the tongue and recitation of verses of the Qur’an are important. In fact they are very important forms of dhikr for, indeed, the best forms of remembrance are those that involve both the heart and the tongue. You must understand, however, that the scope of dhikrisconsiderably wider.


Dhikr must not only be felt by the heart and uttered with the tongue, but must also affect and effect`amal salih, or good deeds. Significantly, ibn al-Qayyim suggests that dhikr encompasses `any and every particular moment when you are thinking, saying or doing things which Allah likes. Hence, if your conversation is filled with the words of Allah, this is dhikr and if all your actions are in accordance with His will, this is dhikr. Indeed Allah commends that we remember Him while standing, sitting and even while reclining. This is only possible if dhikr embraces every single aspect of life. Consider for example the following verse of the Qur’an where dhikr is emphasized in both Prayer and business activity:

{O Believers, when the call to Payer is sounded on the Day of Congregation, hasten to Allah's remembrance and leave all worldly commerce. This a for your own good, if you but knew . And when the Prayer it finished then disperse through the land, and seek of the bounty of Allah; and remember Allah frequently that you may prosper.} (Al-Jumu`ah 62:9-10)

Attending the salat al-jumu`ah, listening to the khutbah or sermon and performing the congregational Prayer are all well known as forms of dhikr. But in our worldly pursuits as well we are urged to remember Allah even more often.We may thus conclude, that attending to your personal needs, earning a livelihood and spending on your family are all forms of dhikr. But of course, they can only be dhikr if, alongside with the relevantadhkar or supplications in the heart and on the tongue, they are done in obedience to Allah, for His pleasure, to attain Jannah. Otherwise, as the Qur’an warns us, far from being dhikr, they may have the opposite effect:

{Let not your worldly possessions and your children make you neglectful of Allah's remembrance. But spend in the way of Allah.} (Al-Munafiqun 63:9-10)

--
"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others 

Какво е риба' (лихва)?

Пророка саллаАллаху алайху уассалам каза: ''Който има и един дирхам лихва, все едно извършва прелюбодеяние (Зина) 36 пъти.'' (сахих Муснад Ахмед)

Представете си мюсюлманин, който който живее в купена с лихви къща струваща 200,000 лв, а 1 лев е 36 пъти Зина, това е все едно е извършил прелюбодеяние 7,200,000 пъти без дори да осъзнава!
Хората със заеми: помислете си когато критикувате другите, дали вие самите не сте по-грешни от тях! Сега вече знаете защо който участва в лихварство ще е във война с Аллах на Съдния Ден.

източник Автентична Ислямска База

All that is in the heavens and on Earth glorify Allah

Allah says: “All that is in the heavens and on Earth glorify Allah.” [Sūrah al-Hashr: 1]

Allah says elsewhere in the Qur’an: “Everything in the heavens and on Earth glorifies Allah.” [Sūrah al-Jumu`ah: 1]

Allah also says: “The seven heavens and the Earth and all they contain glorify Him, and there is not a thing but extols His glory; but you do not understand how they glorify Him.” [Sūrah al-Isrā': 44]

Allah is glorified in Creation in two ways in which. First, all things extol Allah’s glory by virtue of their very existence. Secondly, some of Allah’s creatures glorify their Lord of their own free will.

These verses speak about is the glorification of Allah that all creation participates in by its very nature. This includes every inanimate object in the heavens and the Earth, as well as every living thing. We also participate in this glorification. Each limb of our physical bodies extols Allah’s praises, as does every cell and atom from which they are composed. This glorification is inherent in the very nature of created things.

Some scholars have explained this glorification of Allah as being how everything in creation obeys the physical laws Allah has subjected them to. For example, the Sun and the stars glorify Allah by giving off light and heat, and the Moon does so by reflecting the Sun’s light and orbiting the Earth. The Earth, the Sun, and Moon glorify Allah through their motions that provide us with the phenomena of night and day, the months, and the seasons.

This is one way to understand how all things in creation glorify Allah. It is certainly true that Allah’s glory is manifest in the obedience of all things to the natural laws that He created and subjected them to. However, this does not rule out the possibility that these things glorify Allah in other ways that we are unaware of, for Allah says: “but you do not understand how they glorify Him.”

Allah also says: “And assuredly We gave David grace from Us, (saying): O ye hills and birds, echo his psalms of praise!” [Sūrah Saba’: 10]

And Allah says: “Do you not see that all things that are in the heavens and on Earth bow down in worship to Allah – the Sun, the Moon, the stars; the hills, the trees, the animals, and a great number of human beings? But a great number are (also) such as are fit for punishment. And those whom Allah shall disgrace none can raise to honor, for Allah carries out all that He wills.” [Sūrah al-Hajj: 18]

The second way Allah is glorified in creation is through the willing act of those who believe in Him. The believers extol Allah’s praises and glorify Him through His names and attributes.

We glorify Allah in our five daily prayers. While bowing we say: “Glory be to Allah the Magnificent.” And while prostrating, we say: “Glory be to Allah, the Most High.” In doing so, we exalt Allah’s magnificence with our bodies and our words, by invoking Allah’s transcendent glory while we are ourselves in positions of utmost humility and subservience to our Lord.

We glorify Allah when we offer our daily prayers, when we read the Qur’an, and when we beseech Him with the words of praise and supplication that we have learned from Prophet Muhammad (peace be upon him).

Allah says: “So glory be to Allah when you enter upon the night and when you enter upon the morning – unto Him be praise in the heavens and on Earth! – and at the Sun’s decline and at midday.” [Sūrah al-Rūm: 17-18]

By Sheikh Salman al-Oadah
--
"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others 

Лекции за Ислям на български

ТУК са събрани всички видео записи на лекции, свързани с Исляма на български език. Подредени са по дата, по лектор - сами можете лесно да намерите търсен запис или да гледате нови иншаАллах.


Аллах да е доволен от човека, свършил толкова полезна работа!

Притча

 В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали : 
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. 
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ? 
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. 
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. 
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. 
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! 
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! 
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят : 
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. 
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. 
След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: 
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. 
Старецът отвърнал : 
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... 
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Уроци от Хиджра (част 1)

С началото на всяка ислямска нова година, учените и Имамите ни напомнят за историята на Хиджрата (преселението) на нашия обичан Пророк Мухаммад, салАллаху алейхи уа саллам, и неговия сподвижник Абу Бакр р.а. от Мекка до Медина, от преди повече от 1400 години.
Това преселение е специално пътуване и отправна точка за Исляма и мюсюлманите, избрана да бъде начало за Ислямския календар.

Независимо, че можем да извлечем много уроци от това преселение, искам да фокусирам вниманието ви върху един, свързан с особената продуктивност, която можем да отбележим в това събитие.

Може би първия урок, който ме шокира, а не се говори често за него, е трудността и важността от решението да мигрираш. Склонни сме да мислим, че това преселение е едва ли не някакво 3 дневно пътуване с камили между два града и не отдаваме голямо значение на тези няколко дни. Съвременния ни живот, една глобална туристическа индустрия, скрива от нас трудностите при подобно пътуване до едно непознато място, с което не си свикнал, с хората, мястото или културата му. Едно преселване е нещо много трудно - колко от нас наистина са готови да изоставят дома, семейството, работата си и просто да заминат за съвсем нов и непознат град, започвайки отначало?!

Затова въпросът ми е - защо? Защо Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, се е преселил? Най-обикновения отговор, е защото това е било начин да се спасят от преследване в Мекка и заговора за убийство на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам. Но аз мисля, че има и друга причина, която ни дава полезен урок за тази Хиджра: пребиваването в МЕкка и постоянното преследване от страна на хората там, е било непродуктивно за Пророка, салАллаху алейхи уа саллам, и мюсюлманите, защото средата на живот е била неблагоприятна за посланието, което той, салАллаху алейхи уа саллам, е пазел - Исляма. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, е искал да намери изход и място, където посланието му да процъфти. 
Всъщност преселението не е за спасяване на живота му, а за запазване на посланието и изпълняване на мисията му!
Доказателство за това е, че веднага след пристигането си в Медина, Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, вместо да се отдаде на почивка, посредством един всеобхватен процес е започнал изграждане на едно вярващо и силно общество.

Така че има един много дълбок урок за Хиджра, малък, но важен и това е, че преселението Хиджра не е само едно физическо пътуване и смяна на града по местоживеене, а един процес на преминаване към по-добра ситуация, която да позволи да бъдете по-продуктивни и активни наместници на Земята. Това не означава, че трябва да намерите място, където да се отпуснете и да спрете да живеете активно, Точно обратното - Хиджра-та, това е едно непрестанно търсене на конструктивна среда да бъдете работещи за задоволството на Аллах.

Помислете как бихте могли да приложите всичко това във вашия живот - кое трябва да "преселите", за да стане вашия живот продуктивен в съответствие с целта - служенето на Аллах субханаху уа та'аля? Това не е задължително да е физическо преселване от едно място на друго, но трябва да бъде преселване от не-халал работно място на друго - халал, или преселване към покаяние от грехове, или преселване от лоши към добри дела!

Има и други уроци, свързани с нашата продуктивност от Хиджрата, включително и връзката между вярата в Аллах субханаху уа та'аля и предприемането на необходимите действия, но за тях ще споменем в следващата част за Хиджра иншаАллах!

Productive muslim

Две истории, поучителни, надявам се

Някакъв човек дошъл при Хасан Басри (к.с.) и казал: 

– Еди кой си казва еди какво си за теб.

– Кога? – попитал Хасан Басри.

– Днес.

– Къде?

– У тях.

– Какво правеше в дома му?

– Имаше угощение, затова и аз бях отишъл.

– Какво яде там?

– Това, това, даже опитах от всичките осем ястия.

След всичко казано големият имàм от епохата на следовниците (табиин) допълнил:

– Човече, напълнил си стомаха си с осем различни ястия, защо не можа да преглътнеш и онези думи? Стани и си тръгвай!

* * *

Отговорност носят и говорещият, и слушащият.

Трябва да реагираме, когато някой се опитва да забие нож в гърба на някого.

Ако човекът наистина притежава споменатото качество, това е злословене (гъйбет), ако не – тогава е клеветничество.

И двете действия са еднакво осъдителни.

Не бива да помагаме на сатаната в търсенето на недостатъци у хората.

Нека бъдем добродетелни и добродушни.




Една жена, непрекъснато повтаряла слух за неин съсед.
Само за няколко дни, целия квартал знаел за този слух.
Човекът, когото засягал бил дълбоко наранен и обиден.
По-късно жената, отговорна за разпространението на клюката научила, че тя била абсолютна лъжа.
Тя съжалила за постъпката си и решила да поправи стореното..

В САЩ преброиха джамиите

Джамиите в САЩ

Броят на джамиите в САЩ от 2000 до 2011 година е нараснал със 74 процента и е достигнал 2106. Това се казва в изследване, публикувано от Съвета за американо-ислямски отношения, предаде БЛИЦ.

Най-много джамии има в Ню Йорк (257), в Калифорния (246) и Тексас (166).

Повечето от имамите, обхванати от изследването, считат, че мюсюлманите са част от американското общество. 91 процента от духовниците подкрепят участието на мюсюлманите в политиката.

Преобладаващо сред имамите е чувството, че американското общество не е настроено враждебно към исляма. При това 56 процента от тях твърдят, че прилагат гъвкав подход към тълкуването на Корана, като отчитат съвременните реалности.

87 процента от имамите не са съгласни с мнението, че ислямската младеж се радикализира. Мнозина считат, че основен проблем е как да привлекат младежите в джамията, за да възприемат добродетелите на религията.

Изследването установило, че повечето от американските джамии се посещават от различни етнически групи. Само в три процента от джамиите се молят представители само на един етнос.

Не бъди тъжен от Аид Ибн Абдуллах Ал-Карни (Пета част )

Ако Всевишният Аллах е Този, Който дава живот, причинява смърт и единствено Той дава препитание на всички Свои създания, защо тогава хората се страхуват и страдат от действията си? Мисля, че в съвременното общество причина за по-голямата част от скръбта и опасенята е нашата привързаност към хората – с усилията си да им угодим, да спечелим благоразположението им, да похвалим значимите измежду тях или да се почувстваме наранени от пренебрежителното им отношение към нас. И всичко това е сигнал за слабост на вярата ни в Аллах. Един арабски поет е казал:

„Нима не ще бъдете доволни дори и животът ви да е горчив,

и нима не ще бъдете спокойни дори и хората да ви се гневят,

 щом любовта ви към Аллах е истинска?!

Всичко останало е маловажно, и накрая всичко е пръст при пръстта.”

Упражнявай се да подчиняваш волята си на това, което ти е предопределено. Какво ще се случи, ако не вярваш в отреденото ти от Аллах? Всичко онова, което планираш извън пълното приемане на повеленото от Аллах, няма да ти донесе никаква полза. Сега сигурно би попитал кое е решението на тези проблеми?

Решенето е да кажеш искрено „Аз съм спокоен и доволен, и съм подчинил волята си на Аллах.”

„Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули.” (4:78)

Един от най-трудните и болезнени дни в живота ми беше този, в който лекарят съобщи, че ръката на брат ми Мохаммед  трябва да бъде ампутирана.  Новината ме удари като гръм от ясно небе. Бях обзет от емоция, а душата ми търсеше утеха в думите на Аллах:

„Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му.” (64:11)

„И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2:155-156)

Тези слова внесоха в душата ми мир и успокоение.

Няма сила, която да попречи да се случи това, което е отредено, затова трябва да запазим вярата си и да подчиним волята си.

„Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.” (43:79)

„И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става.” (2:117)

Вярата подсилва възможностите на човек да се бори с трудностите. Той постига щастие в този живот и в отвъдния, чрез признателност. Ако не си склонен да приемеш този съвет, тогава се запитай: има ли друга разумна алтернатива? Ако тази алтернатива е горчивина, оплакване и отказ да приемеш случващото се, тогава причиняваш на себе си единствено болка, както в този живот, така и в Отвъдния.

„Който е търпелив, за него има благодат, а който изразява недоволство, над него тегне гняв."

Когато на мъдрия човек му се случи трудност, той се утешава по два начина: първия е да остане спокоен, а втория – да се надява на добър изход от ситуацията, в която е попаднал.

Невежият е нестабилен и нервен в моменти на изпитание отново по два начина: първия – като търси помощ от много хора и втория – като таи постоянни страхове и опасения, които са по-тежки от това, което всъщност го е сполетяло.

Ал-Хасан ибн Сахл описва изпитанията като сигнал  за тези, които забравят; като средство за спечелване на награда – за търпеливите; и като напомняне за благодатта на Аллах – за всички. 

Най-добрият лек и най-правилното действие по време на трудност и изпитание, е да кажеш искрено: „Наистина ние принадлежим на Аллах и при Него е завръщането ни.” Това означава, че ние всички сме създания на Аллах, принадлежим Му, в Негово владение сме и ще се завърнем при Него.

При Него са и началото, и завръщането. Всяко нещо е в „Ръцете” на Аллах. Всевишният Аллах казва:

„Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.” (28:88)

„Всичко тук погива.” (55:26)

„И ти ще умреш [о, Мухаммад], и те ще умрат.” (39:30)

Ако си потресен да научиш, че къщата ти е изгоряла до основи, че синът ти е загинал, че дългогодишните ти спестявания са изгубени, какво би направил? Подготви се психически в този момент! Да се опиташ да избягаш и да се измъкнеш от това, което ти е отредено, е безсмислено. Просто бъди доволен, приеми реалността и спечели награда за това. Нямаш друг избор. Можеш несъмнено да кажеш, че имаш, но той е недостоен и моят съвет е да се пазиш от него, а именно - да започнеш да се оплакваш и мърмориш, да загубиш спокойствие и да изпаднеш в гняв. Какво би постигнало подобно поведение? Би спечелил единствено гнева на Аллах и неприязънта на хората.  Още повече, че това, което си загубил, никога няма да се върне и бедата няма да бъде смекчена.

„Който допусне, че [Мухаммад] не ще го подкрепи Аллах и в земния живот, и в отвъдния, нека провеси въже от тавана, после нека прекъсне живота си и да види дали неговото коварство ще премахне онова, което го разгневява.” (22:15)

В продължение само на един ден Уруа ибн Зубейр (Аллах да е  доволен от него) загубил единия си крак и научил, че сина му е загинал. Ето каква е била реакцията му:

„О, Аллах, за теб е всяка слава. Както отнемаш, така и даваш. И ако си ме изпитал с трудност, Ти също така си ме спасил и си се погрижил за мен. Ти си ми дал четири крайници, а си ми отнел само един. Благословил си ме с четири сина, а си ми отнел само един.”

„И ще ги възнагради -; защото бяха търпеливи -; с Градина и с коприна,” (76:12)

 „“Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е Последната обител!” (13:24)