Две истории, поучителни, надявам се

Някакъв човек дошъл при Хасан Басри (к.с.) и казал: 

– Еди кой си казва еди какво си за теб.

– Кога? – попитал Хасан Басри.

– Днес.

– Къде?

– У тях.

– Какво правеше в дома му?

– Имаше угощение, затова и аз бях отишъл.

– Какво яде там?

– Това, това, даже опитах от всичките осем ястия.

След всичко казано големият имàм от епохата на следовниците (табиин) допълнил:

– Човече, напълнил си стомаха си с осем различни ястия, защо не можа да преглътнеш и онези думи? Стани и си тръгвай!

* * *

Отговорност носят и говорещият, и слушащият.

Трябва да реагираме, когато някой се опитва да забие нож в гърба на някого.

Ако човекът наистина притежава споменатото качество, това е злословене (гъйбет), ако не – тогава е клеветничество.

И двете действия са еднакво осъдителни.

Не бива да помагаме на сатаната в търсенето на недостатъци у хората.

Нека бъдем добродетелни и добродушни.




Една жена, непрекъснато повтаряла слух за неин съсед.
Само за няколко дни, целия квартал знаел за този слух.
Човекът, когото засягал бил дълбоко наранен и обиден.
По-късно жената, отговорна за разпространението на клюката научила, че тя била абсолютна лъжа.
Тя съжалила за постъпката си и решила да поправи стореното..





Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение.
Затова решила да потърси съвет от една местна жена , която била много възрастна и мъдра.
Разказала й с най-големи подробности какво се случило и я помолила да я посъветва.
Старата жена казала:
„Иди до пазара и купи едно пиле.
Заколи го и го оскуби.
След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“

Въпреки, че била изненадана от съвета, жената постъпила точно така, както й било казано.

На следващия ден отишла при възрастната си съветничка и й докладвала, че е изпълнила точно съвета й.
А старицата отвърнала:
„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“
Жената тръгнала по същия път, по който била вървяла вчера, но там вече нямало пера.
Вятърът ги бил отвял всичките.
След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката, само с три пера в ръката си.
„Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпространиш, но е невъзможно да ги събереш отново.
Същото е и със клюките.
Разпространяването на един слух не отнема много, но веднъж направено, никога не можеш напълно да поправиш нещата!“

На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.

от албума "Поучителни истории" на Селям Алейкум