За нашепванията (уасуас)

Ассаламу алейкум уа рахматуллах!

За мислите, за които питате, може да се каже, че се появяват у всеки от нас, като зависят не само от степента на вярата у човек, но и от средата на живот и култура – често са резултат от видяното и чутото наоколо. Може да се каже, че това са нашепванията на шайтана и често се появяват тогава, когато шайтана е отчаян и няма друг начин, по който да завладее човек. Що се отнася до неверника (кяфир), шейтана може да си играе с него както пожелае, не само да се ограничи до нашепванията (уасуас). Базирайки се на това и на хадиса, който ще приведа по-долу, нашепванията са признак на силната вяра у човек:

Накои асахаба се оплаквали, че нашепвания ги безпокоят. Oтишли при Пророка с.а.с. и му казали: „Често чуваме мисли в себе си, за които е ужасно да говорим“. Той попитал: „Наистина ли имате такива мисли?“ Те отговорили: „Да.“ Тогава той с.а.с. казал: „Това е признак на вярата“ (Муслим, 132, по разказ от Абу Хурайра).

Имам Науауи в коментара си за този хадис казва: „Думите на Пророка с.а.с. „Това е признак на вярата“ означават, че мисълта, че тези нашепвания са нещо ужасно, е вече признак на вяра, ако ти не се опитваш да споделиш мислите или да ги извършиш на дело, ако се плашиш дори да ги кажеш на глас, да им повярваш, това покава човек, който има перфектна и чиста вяра и свободна от всякакви съмнения“.

Подобни нашепвания често се появяват тогава, когато извършваме някаква ибада (служене) на Аллах с.т., молитвата например. С това шайтана се опитва да отклони мюсюлманина от действието, което се извършва в името на Аллах.

Един асахаба се оплакал на Пророка с.а.с. за тези нашепвания (уасуас) по време на молитва и казал: „Шайтана идва при мен по време на молитва, когато рецитирам (Коран), като ме смущава“. Пратеника на Аллах с.а.с. отговорил: „Това е дявол, който се казва Ханзаб. Ако той ти въздейства, търси убежище при Аллах от него и плюй (сухо) три пъти през лявото си рамо“. Той (асахаба) казал: „Мисля, че Аллах го държи далеч от мен“ (Муслим, 2203).

Силната концентрация (хушу) по време на молитвеа е много важна – молитвата без нея, е като тялото без душа. Когато правите молитва, се опитвайте да мислите за движенията, които извършвате и за думите, които казвате. Трябва да се помни, че когато застава за молитва, човек говори пряко на своя Господ и ако не го вижда пред себе си трябва да знае, че Той го вижда. По време на молитва също така трябва да отстраним около себе си всичко, което може да отвлече вниманието ни и да спомогне за разни мисли да нахлуят в главите ни. Уасуас действат върху хората по различен начин, защото те целят да всеят съмнения в сърцето на човек и желания за други неща или страхове. (От Мажму’ Фатауа Шайх ал-Ислам Ибн Таиймийа, 22/605).

Фукаха са на мнение, че мислите, които се промъкват в човешкия ум, не са негова отговорност, защото човек не може да се спаси от тях. Това е така, докато човек не ги изрече на глас или не приведе в действие това, което е мислил – от там нататък той вече носи отговорност за действията и за думите си.

Пророка с.а.с е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“. (Сахих – предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33).

Пояснявам, че тук става въпрос за случайно появилите се мисли, прокрадналите се в човешкия мозък.

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават. Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“. (Имам Науауаи, Ал-Азкар).

Т.е. бидейки невъзможно да се предотврати в голяма степен появяването на такива мисли, след възникването им човек трябва да се постарае да ги премахне от главата си, да се отврати от тях, да намериш или да направиш нещо, което да ги промени. Завръщането към Аллах, както и молбата за помощ от Него, са възможностите, към които вярващия трябва да се обърне – зикр на Аллах, следване на Корана, сунната, пътя на вярващите мюсюлмани, изоставяне на забранените от Аллах неща, изоставяне и на съмнителните сред делата и думите – това са голяма част от оръжията срещу шайтана.

Отново подчертавам, че за мислите, които се прокрадват в главата на човек, не се носи отговорност, докато не се споделят, изкажат на думи или приведат в действие. Но друго оръжие срещу шайтана, е честата молба към Аллах за прошка. 

Според хадис на Пророка с.а.с.: „Шайтана казал на Всемилостивия: „О, Всемилостиви, аз ще заблуждавам всички твои раби чрез техните души и тела“. Господ отговорил: „Кълна се във Всемогъществото Си и Славата Си, Аз ще продължа да им прощавам, докато те искат Моята прошка“. (Ахмад в ал-Муснад, класифициран като сахих от Албани в Сахих ал-Джами', 2/32).

Така че човек трябва винаги да иска прошка от Аллах и да се обръща към Него. Пример е бащата Адам а.с.:

Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”

Сура ал-Араф, 7:23

С две думи – ако мислите се появят в главата на човек, той не носи отговорност за тях ако не ги изрече и не ги приведе в действие. Като той е длъжен на всяка цена да се постарае да ги отмахне от главата си и да не продължи да разсъждава по тях. Тауба се изисква, ако човека е извършил харам дела, но не и за мислите. Въпреки, че трябва, както е казал Пророка с.а.с. “Езиците ни да са мокри винаги от споменаване на Аллах (зикр)“ и да искаме често прошка от Него. В един от хадисите се казва, че „прошката е благословия от Аллах“.

Аллах да ни пази от прокълнатия сатана и от неговите нашепвания, да ни води по правия път!

Милена-Иршад