Становище на Главния Мюфтия на Австралия

Главния Мюфтия на Астралия Професор Д-р Ибрахим Абу Мухаммад,  излезе с изявление за официалната дата на Еид ал-Адха, който ще бъде на 6-ти Ноември 2011, събота.

Изявлението, дадено 4 дни след началото на Зу-л-Хиджджа, се обяснява, че политиката на мюфтийството е да се следва положението на луната за всеки лунарен месец.

Федералния Съвет на Имамите, включително Съвета на Ifta, в последно време са се стремили да  проверят резултатите от наблюдението на полумесеца с началото на всеки Арабски (Лунарен) месец.

Това е с изключение на началото на месец Зу-л-Хиджджа.

Това с позволението на Аллах, трябва да става в началото на всеки ислямски месец от годината… с изключение на месец Зу-л-Хиджджа.

Това е, за да се следва Саудитска Арабия в провеждането на 

Хаджа.

Изключението е заради това, че в Кралство Саудитска Арабия се провежда годишния Хадж. 

Остава да видим дали ислямските организации, които се придържат към местните методологии за определяне на началото на месеца по Луната, ще последват фатуата на Мюфтията, като направят изключение за Еид ал-Адха.

Цялата фатуа можете да видите тук.

9807MuslimVillage.

Братя, не забравяйте хиджаба

източник

Чувствам се доста изморена от нашите мъже мюсюлмани и намалената скромност. Искам да кажа на мюсюлманските мъже, че и те, точно както и ние, трябва да имат хиджаб, макар концепцията за мъжкия хиджаб да замира лека-полека. 

...

Ще се опитам да направя кратък и ясен обзор.

Въпреки, че Ислямът диктува, че мъжете трябва да са покрити от пъпа надолу и коленете са абсолютния минимум и не е приемливо в смесена среда, когато дрехите са на разположение, това да не се спазва.

Всичко това е илюстрирано в много ахадиси, например:

1. Пророкът с.а.с. е казал: "Най-добрия саван, е дългата дреха и онази, която обгръща цялото тяло, а най-добрия курбан, е рогатия овен."

Сахих Бухари 1.357, разказан от Саид бин ал-Харит

2. Пoпитах Джабир бин 'Абдуллах за молитвата, когато някой е облечен в цяла дреха. Той отговори: "Бях с Пратеника на Аллах в някои от неговите пътувания. Една вечер го потърсих по някаква причина и го заварих да изпълнява молитвата. В същото време аз бях облечен в цяла дреха, която покриваше раменете ми, и се молих до него. Когато той свърши молитвата, ме попита: "О, Джабир! Какво те доведе тук?". Казах му каквото исках. Когато свърших, той ме попита: "О, Джабир! Каква е тази дреха, която видях и с която беше покрил раменете си?" Аз отвърнах: "Това е (тясна) дреха." Той каза: "Ако дрехата е достатъчно широка, я увий около тялото си (покривайки раменете), а ако е тясна, тогава я ползвай като Изар (стегни я само около кръста си)."

Хадис - Сахих Бухари 7.693, с думите на Укба ибн Амир

Горния хадис илюстрира важно съобщение за подходящото облекло на мюсюлманите:

Покриването на цялото тяло с широки дрехи е по-добро, отколкото покриването само на долната част, но покриването на цялото тяло с тесни дрехи, е по-лошо, отколкото покриването на долната половина с широки дрехи. Накратко - тесните дрехи, които подчертават тялото, са неприемливо облекло за мюсюлманина. Ако той излиза облечен по този начин, за да се хареса на жените и да предизвика тяхното внимание, той престъпва заповедите на Всевишния с.т.

Мъжкото облекло също трябва да е обикновено и просто:

1. Веднъж Пророкът с.а.с. е правил молитва в дреха на шарки. Той ги поогледал и казал: "Дайте дрехата ми на Абу Джахм, защото отвлича вниманието ми от молитвата и ми дайте проста дреха, без шарки".

2. От Ибн 'Умар р.а.: Пророкът с.а.с. каза: „Който влачи дрехата си с гордост, Аллах не ще го погледне в Деня на възкресението“. Абу Бакр попитал: „Пратенико на Аллах, моята препаска (изар) – се разхлабва, дали да я вържа“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговорил: „Ти не си от онези, които го правят от гордост“ (разказан от ал-Бухари, а също от Муслим, който цитира част от него)

Някои от вас ще се изненадат, че има шест изисквания към Хиджаба, пет от които важат и за мъжете, и за жените. Само едното се различава в това докъде се покрива всеки от двата пола.

Дрехите и за мъжа, и за жената, трябва да бъдат:

1. Достатъчно широки, за да покриват цялото тяло

2. Достатъчно плътни, за да не са прозрачни

3. Простички, а не да привличат вниманието на противоположния пол

4. Да не се носят дрехи на другия пол

5. Да не се носят религиозни символи на други религии или специфични дрехи за тях

(6. Да се носят от скромни мюсюлмани, които снижават погледа и не се разхождат наоколо с убеждението, че са най-доброто след нарязания хляб!)

“

Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

” - [Коран, 24:30]

източник

Какъв е смисълът от ходене на Джума

Отговорите на един човек

Един Мюсюлманин написал писмо до редакатора на вестник Джемаат,оплаквайки се, че няма смисъл да ходи на Джамия всеки Петък.

„Ходя от 30 години”, написал той, „и в това време сам чул около 3 000 проповеди. Но не мога да си спомня нито една от тях. Затова мисля, че си губя времето...и Имамите също си губят времето въобще като дават наставления (проповед)”.

Това създало истински спор в колоната „Писмо до редактора”, което разтревожило редактора и продължило седмици, докато някои не написал това:

„Женен съм от 30 години. В това време жена ми е приготвила около 32 000 ястия. Но през целия си живот не мога да си спомня менюто дори на едно от тези ястия. Но знам това: те всички ме засищаха (нахранваха) и ми даваха силите, от които се нуждаех, за да си свърша работата. Ако съпругата ми не е приготвяла тази храна, сега щях да съм мъртъв”.

Никакви коментари относно проповедите не били направени повече.

„Устните на праведните изхранват (поддържат ) много...”.

Възраждане на Ислямски Дух (RIS 2011)

We said: "Whatever we do, do not demonise Islam because Islam is a good religion!" :))) (Hamza Yusuf on RIS)

RIS 2011 - иншаАллах, 23-25 декември 2011, Канада

ПОЛИГАМИЯТА - "ГОДИЕВ ВЪЗЕЛ" МЕЖДУ ИСЛЯМА И ЗАПАДНИЯ МОРАЛ (паралели)

Полигамията е "Гордиевият възел" в спора между еманципацията и светът на жената-мюсюлманка в условията на съвременото общество.  Възел, който не е "разсечен" от западните философи и теолози. С категоричност, присъща на свещените текстове на Корана, ислямът дава отговор на един вечен конфликт - позицията на жената в мъжкия свят. Една норма на живот, втъкала в себе си стройна система от правила, преминали през съдебната зала на вековете. В оснавата на полигамията е уникалната форма  на респект към жената, като част от едно силно социализирано общество. Един нееднозначен морал на необходимостта. 

          Ревностните защитници на феминизма призовават на свидетелската скамейка еманципацията без да се свенят от факта, че жените от Запад са дискриминирани относно образование, цвят на кожата, раса и визия. Съдебните дела по  този повод са честа практика. Много сфери на обществения живот са "терра инкогнита" или дори "табу" за жените. В управленската сфера на политиката,  броят на жените е сведен до критичния минимум. Областта на науката е запазен периметър за мъже. В същото време - за жените е отредена роля предимно в обслужващата сфера с нейните широки нюанси и полутонове. Един бърз паралел с вечния опонент на исляма - християнството, ни налага извода, че библията изобилства от случаи на хабитуално използване жената като примамка и съблазнителка.

"Книга Юдит". /12:20/  "...Юдит е благочестива, но млада и красива вдовица от Ветилуя. Когато войската на цар Навуходоносор заплашва да превземе града, Юдит е изпратена  във вражеския лагер.Тя прелъстява царя и след три дни прекарани с него в шатрата, отсича главата му."....Юдит е благочестива!! Странен вариант  на благочестието.

Или пък "наставленията"  в книга Рут:  "..Тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни..."!

И в "Книга на Естир" - безбройните девици, подготвяни за сладострастието  на царя:

              2:13 "... тогава така приготвена, девицата влизаше при царя; 

              2:14 Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща.. тя не влизаше вече при царя,        освен ако царя поиска да бъде повикана по име...

             В контратекст  на библейските поучения, които по-скоро приличат на "Наръчник на съблазнителката", Ислямът категорично забранява прелюбодейството:/Сура Ан-Ниса/

4.23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...Една неуловима паяжинка на нравнствеността - невидима и здрава като необяснимото ръкоделие на паяка.

              В паралел - Библията изобилства от примери на кръвосмешение:

Битие /19:36/  "..Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си."..?!

          Тук би онемяло и най-развихреното въображение. Наистина трудно е да вникнеш в този "промисъл". А полигамията  е тази, обвинявана в незачитане правата на жените!

          Ислямското законодателство не се ограничава в рамките на десетте божи заповеди, а ги доразвива, влагайки в тях висша справедливост. Корана посвещава цяла сура на жените - сура  АН-НИСА . В тази сура се говори преди всичко за жената, за нейния правен и социален статут, за значението й в обществото. Коментирани са въпросите на семейното право.

4.4. "И давайте на жените задължителната плата от сърце.."

 В ислямския брак, тази сума се дава от мъжа на съпругата и става нейна неприкосновена собственост.

Или изразът на свободна воля на жената при избор на съпруг:

4.19. О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им...И живейте с тях, както подобава.."

 Една широка мазка на полигамията, по неповторим начин уреждаща икономическите взаимоотношения между съпрузите.

4.20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?

          Въпросът е:  къде "де факто" може да бъде открит закон, относно семейното право, по-категорично  изчистен юридически от този на Исляма? Отнесен към семейното право в Западния свят, двата закона са като нощта и деня в своето непрестанно следване. Ако приемеме подписа в гражданския брак като основание за сигурност,  тогава разводите са продукт именно на тази несъвършена форма на  брака като институция. Оттук - невероятната сила и тежест на религиозния брак в исляма, вричане по съвест и убеждение."Твърд обет" в страх от Всевишния Аллах:/Сура 4, Ан-Ниса/

4.21. "И как ще го вземете след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?.."  Твърд обет!  Обет, носител на заряда на честта, по-тежък от закон. 

          Без основание, ислямът е наричан "архаичен" при условие, че формулата на полигамията се оказва най-ефекивният начин за решаване  проблема с нарастване  относителния  дял на жените  към мъжете  в света, при запазване на  тази тенденция. Един програмиран хаос, в който жената трябва  да работи колкото мъжа.Тя е само едно тяло под слънцето. Едно изкривено колективно схващане за полигамията не придава законно съществуване на чувства като любов, нежност и приятелство. Западното законодателство предлага абстрактно тъждество на индивидите. А ето кораничното слово - една кристализирала мисъл, висша справедливост, непосилна за човешкия разум.

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129) 

“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.  Нима не е популярна практика на Западното общество? 

           Мъжествеността демонизира жената до степен на двуполовост или безполовост. Принизена е нейната женственост. Заплашително нараства  броят на  неомъжени жени на Запад, един тревожен коректив на самотата и уединението като спасение. Едно тъжно спасение за жената.  Жената в западното общество и религиите, различни от исляма е лишена от утеха. Принудена да изявава  мъжественост, тя е в необратим срив. Една константа на необходимостта, чието решение предлага единствено полигамията.        

          Биологическите различия  между мъжа и жената са така леко и в същото време  научно обосновани  в Корана./Сура Ал-Кийама/

75:38, 39  "...после бе закачваща се материя, а Той го сътвори и оразмери и създаде от нея двата пола - мъжа и жената.." - Той го сътвори и оразмери..Съвършената мярка на Твореца.

          В Корана е застъпена тезата, че от гледна точка на сътворението между мъжа и жената не се прави разлика. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството. Различието в ценностната система между двата пола не е за пренебрегване. Ако бъде - намираме един вектор  на различието. В словата на Корана се крият дълбини от мъдрост и неподозирани хоризонти от възхита. Всеки звук е един код, една непосилна за човека хармония на лаконизма и многозначността.

          Еманципацията е една невъзможност да се разгърне онази трепетност в женското начало, еднствено присъща и възможна всеотдайност и жертвеност на майката, която е на особена почит в Исляма.

Пратеника Мухаммед (сас)  е казал: "Дженета  (Рая) е под краката на майките!"

"Послушанието на родителите е от най-широките врати за влизане в Рая (Дженнета). Майка му го носила със слабост върху слабост, та се подчинявай на Аллах и после на двамата си родители. Носила го майка му трудно, после го родила с трудност." 

Това е сведено в Библията до едно единствено изречение: "Почитай майка си и баща си!"

          Любовта в исляма се отказва от любов или възхищение "на погрешна основа". Той дава израз на битието като цяло. Това фино съчетаване на грижата, необходимостта и любовта  предпазва от прелюбодеяние. Един коректив на нарвствеността и отговорността към жената. Полигамията е дефиниця, за която липсва готовност за проумяване в Западното общество. Една масова изкривена нагласа, относно жената  в обществото. Исляма, в контрапункт поставя  позицията на мъжа, деликатното равновесие в полигамията между страстта и толерантността, между желанията и отговорността към семейството. Равнопоставеността на съпругите в различни измерения е приоритет в полигамията.    

          Разликата между равенство и еднаквост всъщност е равновесието между справедливостта и желанието. Еднаквоста между двата пола би била най-малкото непохватна..и нелогична. Не е в стила на Исляма да позори жената като продукт на дявола или семе на злото. Ислямът изтъква жената и нейната изтънчена духовност. За разлика от другите разпространени вярвания Ислямът не обвинява само Ева за първородния грях. Красотата на чувствата достига своя апогей в следните айети на Корана:/Сура Ал-Бакара/:

2.187. Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.." или -/Сура Ар-Рум/:

30:31.  И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи! 

          Коментарът се налага безапелационно. Кой би могъл да проумее? Отговорът е в предупреждението - 

В това има знамения за хора мислещи! 

        Ако обичаме един човек с абсолютна любов, неговото одобрение ни е достатъчно. Жената е разположена в един свят, който определя нейното неприсъствие. Рисунката се нуждае от  очи, които да я гледат. В любовта никой не желае любимото  същество да  бъде предмет на обективно възхищение. То е непознато и непризнато от другите. Ние искаме да сме единствените, които са разкрили неговата стойност. 

Полигамията е решение и необходимост за много жени. ‎Една изкристализирала мъдрост и справедливост от висша степен, непосилни за човешкия разум. Един морал на нееднозначноста, постижим единствено за Всевишния. Нравственост и отговорност не поради самия факт на прелюбодеянието, а един дълбок и тънък нюанс на морала,  пречупен през призмата на необходимостта.

          "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост."

автор: Беатриче Лазарова

Да направим задълженията лесни

Имам Ибн-ул-Каийим Ал-Джаузийя


Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ мразел да кара сахабите си да изпитват безсмислено чувство на вина. Продължавал да им казва, че не трябва да спират общуването с Единствения, Най-Милостивия, Най-Милосърдния, Който посреща всеки с Неговата Милост и Доброта и Който обича искреността на сърцата, които се покайват и се обръщат към Него. Това е дълбокия смисъл на ат-тауба, предложена на всеки: искрено обръщане към Аллах след подхлъзване, грешка, грях. Аллах обича да се обръщат искрено към Него, а Той опрощава и пречиства.


Самият Пратеник /саллеллаху алейхи уа саллам/ е показал това в много ситуации. Веднъж един бедуин дошъл и уринирал в джамията, сахабите се нахвърлили върху него и поискали да го бият. Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ ги спрял и казал: „Оставете го намира и изсипете кофа с вода на това място. Аллах ви изпрати да правите задълженията лесни, а не да ги правите трудни.” /Бухари/


Абу Хурейра /р.а./ предава: „Докато седяхме с Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ дойде един мъж и каза: „О, Пратенико на Аллах, провалих се!” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита какво е станало. Той отговори: „Имах сексуален контакт с жена си, докато говеех.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да освободиш роб?” Той отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Можеш ли да говееш два последователни месеца?” Отговори отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да нахраниш 60 бедни човека?” Отново отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ запази мълчание и докато бяхме в това положение, една голяма кошница с фурми беше донесена на Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/. Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Къде е питащия?” Той отговори: „Аз (тук съм).” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ му каза: „Вземи тази (кошница фурми) и ги дай за садака!” Мъжът каза: „Трябва да ги дам на човек по-беден от мен? Кълна се в Аллах, няма семейство между нейните (т.е. на Медина) две планини, което да е по-бедно от мен.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ се усмихна, та чак кътните му зъби се видяха и каза: „Нахрани семейството си с тях!” /Бухари/


Тази благост и доброта бяха същността на неговото учение. Той е казал на Аиша /р.а./: „Аллах е Благ (Рафик) и обича благостта (ар-рифк) във всичко. И Аллах дарява за благостта това, което не дава за насилие или каквото и да е друго.” /Муслим/


Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ засвидетелствал на един от неговите сахаби: „Във вас има две качества, които Аллах обича: милосърдие (ал-хилм) и търпение /толерантност/ (ал-ана´).” /Муслим/


Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ приканва всички свои сахаби към тези постоянни усилия за милосърдие и опрощение.


Извадка от „Призивът на Аллах” на Ибн Ал-Каийим Ал-Джаузийия, стр. 33-34

Muuehhid Musa

Юдаизъм - част 2

Хилиазъм

Представа за хилядолетно царство като време на благополучен живот на Обетована земя под владичеството на Бога, за очаквана месианска ера (олам а-ба, т. е. предстояща вечност). Основополагащ възглед за юдаизма, произтичащ от разбирането за свещена история. Свещеното историческо време е линейно, то се отмерва от сътворяването на света, а той е сътворен според юдеите през 3760 г. пр. Хр. Свещената история продължава шест хилядолетия от годината на Сътворението, след което се очаква да настъпи седмо хилядолетие (олам а-ба), когато всички, спазвали Закона, ще живеят благополучно на Обетованата земя. И както в седмия ден Бог си почива от трудовете си и това е денят на Божествен покой, така и седмото хилядолетие се очаква да бъде хилядолетие на покой и благополучие под непосредственото Божие покровителство. В това се съсредоточава сотериологията на юдаизма.

Установяването на хилядолетно царство на Обетованата земя, чийто свещен център е Йерусалим, е изпълнение на обещанието, което Бог дава на „своя народ“: „И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре, и да се размножите твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе говорил, (че ще ти даде) земя, дето тече мед и мляко“ (Второзаконие 6: 3). За древните юдеи тази земя е Ханаан. За мнозина съвременни юдеи обетована земя е държавата Израел, съществуваща от 1948 г. За основаването на еврейска национална държава в палестинските земи особено много допринася ционисткото движение, чието начало (1897 г.) се свързва с името на австрийския журналист Теодор Херцел. Ционистките социално-политически принципи имат различна степен на популярност сред еврейските общности, към религиозните нагласи те се приобщават с това, че поощряват заселването в Израел, обявявайки го за алия (възвисяване). Но идеята за обетована земя да има и други конкретни изрази.

Централната синагога в Израел

Трансцендентността на Бога се съчетава в юдаизма с иманентизиране на религиозната цел, защото в изворите на юдейското съзнание не са налице есхатологични принципи. Хилиазмът слага знак на очакване и изисква от човека активност, която се съсредоточава преди всичко в изпълнението на заповедите и в благочестивото обръщане към Бога. Част от юдеите приемат появилите се в зороастризма и след това в християнството и в исляма възгледи за възкресение в тяло и свързват хилиастичните представи с вяра в живот на човека след възкресението.

Надеждите на юдеите са свързани с очакване на Машиах (Месия), който да произхожда от рода цар Давид, очакват го като човек (не като Богочовек) и това месианско очакване се пренася върху всяко новородено момче в еврейските семейства.

Кръвно жертвоприношение

При древните юдеи (до 70 г.) приношението на жертвени животни е централен момент на култа. То се извършва от жреци, които са храмови служители (левити). Кръвната жертва има за юдеите особен смисъл, защото кръвта е според тях носителка на живота. Поради това и в традицията остава валидна категорична забрана да се употребяват за храна продукти, съдържащи кръв.

След разселването си евреите не престават да приемат смисъла на кръвната жертва, но единственото място на такова жертвоприношение може да бъде Йерусалимският храм. В синагога не се принасят кръвни жертви, тя е дом за молитва и молитвата има смисъла на духовна жертва.

Молитва

Заедно с кръвното жертвоприношение молитвата (тфила) е централен момент в култа от най-ранната история на юдейската общност. Първото място за обща молитва става Соломоновият храм.

Според предписанията на Мишна (чиято първа глава се нарича Брахот, т. е. Благословенията, и регламентира времето и начина на произнасяне на молитвите) ритъмът на общите молитви следва ритъма на ежедневното богослужение: сутрешна тфила, наричана шахарит (сутрин); дневна тфила, наричана минха (приношение на брашно с масло); вечерна тфила, наричана маарив (вечер). Освен трикратната ежедневна молитва има и допълнителна молитва – мусаф.

В синагогите се отправят към Бога общи и частни молитви (за общите се изисква присъствието на най-малко 10 пълнолетни мъже, представляващи минян, т. е. кворум). Задължително е обръщането при молитва с лице към Йерусалимския храм. Молитвите включват обща част с благословения и специална част (конкретно съдържание на молитвата). Съществени качества на молитвата са съсредоточеността (кавана) и живото съзнание за приобщаване към Бога (девекут).

Молитви край западната стена (стената на плача) в стария Йерусалим

Основни общи молитви са Шeма, Амида и Алейну.

Шeма е молитва, в която се обявява еднобожието на Твореца; названието й е от Името на Бога: „Слушай, 
Израилю: Господ, нашият Бог, е един...“.


Амида (Стоене), наричана още „молитва на осемнадесетте благословения“, вярващите произнасят прави с лице към Йерусалимския храм, благодарейки на Бога за Тора и Закона, за Обетованата земя и за всичко, откровено и дарено от Него. Богослуженията завършват с молитвата Алейну (На нас е възложено), с която се изразява надеждата за спасение.


Специални молитви се отправят по време на празници, ритуали на прехода и други събития в живота на вярващите. Кидуш, молитва на благословението, се произнася над вино в шабат и в началото на празничните молитвени служения. Кадиш е траурна молитва.


Мястото на молитвите не е строго регламентирано. Освен в синагогата те се произнасят главно в дома, където общата трапеза символно представя жертвеника на Йерусалимския храм и обещаното от Бога благополучие (пир) в хилиастичното царство.

Равин

Законоучител, духовен наставник и ръководител на юдейската общност. Авторитетът на равините се основава на тяхното знание и умение да тълкуват Тора и Талмуда. Тяхно задължение е да знаят и прилагат религиозния закон, да ръководят молитвите и празничните ритуали, да извършват брачни и траурни церемонии. Първоначално законоучителите са се смятали за приемници на пророк Мойсей в непрекъсната верига на духовно наследяване; по-късно те встъпват в длъжност с акт на ординация (смиха - посвещаване) след като положат специални изпити по религиозен закон.

изт: Религия и философия на религията

Хадиси на рекламни пана във Виена

‎"Господар на един народ е този който слугува на него" , това е хадисът ,който тази година ще бъде показван на рекламните пана и по метрото и автобусите във Виена.


Инициативата е на www.ifwien.at (ислямска организация във Виена) с цел всеки да опознае по добре исляма.Също имат и фейсбук страница.

Islamische Föderation in Wien

www.ifwien.at

Website der Islamische Föderation in Wien.


Тази новина е със любезното съдействие на Mustafa Huseyin

Тафсир на сура ар-Рахман, 1-13, от Ибн ас-Саади

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Всемилостивия,

2. Който поучава на Корана,

3. Той е сътворил човека,

4. и го е научил да се изразява.

5. Слънцето и луната ­ [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък.

6. Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах].

7. Той е въздигнал небето и отредил везните,

8. за да не престъпвате мярката в претеглянето.

9. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката!

10. И земята Той разпростря за тварите.

11. на която има плодове и палми с обвити гроздове[в които растат фурми],

12. и житни класове, и благоуханни растения.

13. Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не 

признавате?/55:1-13/

Всевишният Аллах е започнал тази славна и прекрасна сура с едно от Своите имена“Всемилостивия”. Това име свидетелства за безграничната милост, щедрост и добродетел на Всевишния Аллах.

Именно затова Всевишният Аллах е напомнил в тази сура за множеството благодеяния, с които Той е почел Своите раби в земния свят и които Той е подготвил за бъдещия живот. 

Тези щедрости свидетелстват за милостта на Повелителя и задължават рабите да благодарят на своя Благодетел. И за да осъзнаят това по надлежен начин, след всяко напомняне за щедростите на Всевишният Аллах, се повтаря следния айет:

Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате?

Всевишният Аллах е съобщил, че Той е Този, Който поучава на Корана Своите раби и е облекчил за тях произнасянето на неговите айети и осъзнаването на техния смисъл. Това е най-великата милост на Аллах по отношение на Неговите творения. 

Той е низпослал Свещения Коран на прекрасният арабски език, сторил е неговия смисъл разбираем за всеки разумен човек, разяснил е на Своите раби доброто и ги е предупредил за всяко зло. 

Той е сътворил човека в най-прекрасен облик, създал е частите на неговото тяло съвършени, а целият организъм - силен и безупречен.

Всевишният Творец е надарил човешкото тяло с всичко необходимо и го е извисил над останалите живи твари благодарение на това, че го е научил да се изразява.

Това не се отнася само за дар словото, но и за писмеността. Писмеността също така е една от най-великите милости на Всевишният Аллах по отношение на човека, благодарение на която Аллах го е издигнал над всички останали творения. 

Слънцето и луната ­ [се движат] в съответствие [с предначертания] порядък. 

Всевишният Аллах е сътворил тези небесни тела и е предписал те да се движат по определена орбита и в установен ред. Това също е една от милостите на Всевишният Аллах, Който непрекъснато се грижи за Своите творения. Този ред във вселената позволява на хората да водят летоброенето, както им носи и още много други блага. 

Звездите и дърветата се прекланят [пред Аллах]. 

Дори звездите по небето и дърветата по земята признават властта на своя Повелител Всевишният Аллах и се прекланят пред Него в суджуд. Те смирено изпълняват заповедите на Аллах и служат за благото на Неговите творения. 

Той е въздигнал небето и отредил везните. 

Той е сторил небето покривало за земните обитатели, а също така е низпослал на земята справедлив закон и е заповядал на Своите раби да се придържат към справедливостта във всичките си думи и дела. Смисълът на този айет не се ограничава само с обичайните мерки и теглилки, които са добре известни на всеки човек. Както вече споменахме, мюсюлманинът е длъжен да бъде справедлив и безпристрастен във всичко: при тегленето на кантара и премерването, при пресмятането и измерването, при разрешаването на спорове и съдебните дела. Затова Всевишният Аллах е казал: 

За да не престъпвате мярката в претеглянето. 

Всевишният Аллах е низпослал везните, за да не нарушавате чуждите права и да не престъпвате границите на позволеното. Ако Всевишният Аллах не бе установил тези граници и хората започнеха да съдят според собствените си познания и възгледи, то биха възникнали много проблеми, за които е известно само и единствено на Аллах, а небесата и земята щяха да изпаднат в пълен хаос и безпорядък. 

И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката! 

Правете за това всичко, което е по силите ви, защото ощетяването в мярката е проява на несправедливост и беззаконие. 

И земята Той разпростря за тварите.

Всевишният Аллах е превърнал грубата и трудно достъпна земя, на която господстват различни климатични условия, в меко ложе за Своите творения, за да могат да си построят домове и да засяват плантации, да посаждат дървета и да копаят ями, да прокарват пътища и да разработват рудници, както и да правят всичко онова, което си пожелаят и което е необходимо за тяхното съществуване. След това Всевишният Аллах е споменал за растенията, без които е невъзможен нормалният човешки живот. 

Сред тях има плодове,като гроздето, смокинята, наровете, ябълките и много други фрукти, които растат по дърветата и доставят много радост на хората. 

Сред плодовите дървета Всевишният Аллах особено е отбелязал палми с обвити гроздове[в които растат фурми] Те се появяват на клонки, постепенно узряват и се превръщат в прекрасни плодове, които хората с голямо удоволствие употребяват в храната си. В топлите страни с фурми се запасяват пътешествениците и тези, които живеят по родните си места. Наистина, фурмите са едни от най-прекрасните и вкусни плодове. 

И житни класове, т.е. житни се наричат всички тревисти растения, които имат стебло и класове, от които посредством вършитба се извличат зърната. Към тези растения се отнасят пшеницата, ечемика, ориза, просото и много други. 

А що се отнася до благоуханни растения, то съществува мнение, че става дума за всички останали растения, които хората употребяват в храната си. В този случай разглежданият айет се явява като пример за включването на частното в общото, т.е. Всевишният Аллах в началото е споменал за хляба насъщен, а след това – за препитанието изобщо. 

Според друго тълкувание, става дума непосредствено за известното ароматно растение Мирта- базилика. Всевишният Аллах е проявил загриженост, когато е сторил да израстат на земята благоуханните треви, които носят на хората радост и създават добро настроение. 

Изброявайки всички тези многочислени блага, които са очевидни за онези, които са способни да мислят и виждат, Всевишният Аллах е поискал от джиновете и хората да признаят благодеянията на своя Създател и е казал: 

Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате? ­ Това се отнася както за земните блага, така и за низпосланата от Аллах религия. Колко прекрасен е бил отговорът даден от джиновете на този въпрос, когато Пратеникът на Аллах Мухаммед салляллаху алейхи уа саллам, е прочел тази сура! Когато той е повтарял: 

Кое от благодеянията на вашият Повелител вие не признавате? ­ Всеки път те отговаряли:

”Ние не отричаме нито едно от Твоите благодеяния. Хвала на Теб, Повелителю наш! По този начин трябва да постъпва всеки раб на Аллах; който и да му напомни за благодеянията и милостите на Всевишният Аллах, той е длъжен да ги признае и да благодари на Аллах и да Го възхвали.

/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1792-1793/

превод Ресим Исмаил, ФБ група "Тефсир - тълкуване на Корана