ПОЛИГАМИЯТА - "ГОДИЕВ ВЪЗЕЛ" МЕЖДУ ИСЛЯМА И ЗАПАДНИЯ МОРАЛ (паралели)

Полигамията е "Гордиевият възел" в спора между еманципацията и светът на жената-мюсюлманка в условията на съвременото общество.  Възел, който не е "разсечен" от западните философи и теолози. С категоричност, присъща на свещените текстове на Корана, ислямът дава отговор на един вечен конфликт - позицията на жената в мъжкия свят. Една норма на живот, втъкала в себе си стройна система от правила, преминали през съдебната зала на вековете. В оснавата на полигамията е уникалната форма  на респект към жената, като част от едно силно социализирано общество. Един нееднозначен морал на необходимостта. 

          Ревностните защитници на феминизма призовават на свидетелската скамейка еманципацията без да се свенят от факта, че жените от Запад са дискриминирани относно образование, цвят на кожата, раса и визия. Съдебните дела по  този повод са честа практика. Много сфери на обществения живот са "терра инкогнита" или дори "табу" за жените. В управленската сфера на политиката,  броят на жените е сведен до критичния минимум. Областта на науката е запазен периметър за мъже. В същото време - за жените е отредена роля предимно в обслужващата сфера с нейните широки нюанси и полутонове. Един бърз паралел с вечния опонент на исляма - християнството, ни налага извода, че библията изобилства от случаи на хабитуално използване жената като примамка и съблазнителка.

"Книга Юдит". /12:20/  "...Юдит е благочестива, но млада и красива вдовица от Ветилуя. Когато войската на цар Навуходоносор заплашва да превземе града, Юдит е изпратена  във вражеския лагер.Тя прелъстява царя и след три дни прекарани с него в шатрата, отсича главата му."....Юдит е благочестива!! Странен вариант  на благочестието.

Или пък "наставленията"  в книга Рут:  "..Тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни..."!

И в "Книга на Естир" - безбройните девици, подготвяни за сладострастието  на царя:

              2:13 "... тогава така приготвена, девицата влизаше при царя; 

              2:14 Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща.. тя не влизаше вече при царя,        освен ако царя поиска да бъде повикана по име...

             В контратекст  на библейските поучения, които по-скоро приличат на "Наръчник на съблазнителката", Ислямът категорично забранява прелюбодейството:/Сура Ан-Ниса/

4.23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...Една неуловима паяжинка на нравнствеността - невидима и здрава като необяснимото ръкоделие на паяка.

              В паралел - Библията изобилства от примери на кръвосмешение:

Битие /19:36/  "..Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си."..?!

          Тук би онемяло и най-развихреното въображение. Наистина трудно е да вникнеш в този "промисъл". А полигамията  е тази, обвинявана в незачитане правата на жените!

          Ислямското законодателство не се ограничава в рамките на десетте божи заповеди, а ги доразвива, влагайки в тях висша справедливост. Корана посвещава цяла сура на жените - сура  АН-НИСА . В тази сура се говори преди всичко за жената, за нейния правен и социален статут, за значението й в обществото. Коментирани са въпросите на семейното право.

4.4. "И давайте на жените задължителната плата от сърце.."

 В ислямския брак, тази сума се дава от мъжа на съпругата и става нейна неприкосновена собственост.

Или изразът на свободна воля на жената при избор на съпруг:

4.19. О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им...И живейте с тях, както подобава.."

 Една широка мазка на полигамията, по неповторим начин уреждаща икономическите взаимоотношения между съпрузите.

4.20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?

          Въпросът е:  къде "де факто" може да бъде открит закон, относно семейното право, по-категорично  изчистен юридически от този на Исляма? Отнесен към семейното право в Западния свят, двата закона са като нощта и деня в своето непрестанно следване. Ако приемеме подписа в гражданския брак като основание за сигурност,  тогава разводите са продукт именно на тази несъвършена форма на  брака като институция. Оттук - невероятната сила и тежест на религиозния брак в исляма, вричане по съвест и убеждение."Твърд обет" в страх от Всевишния Аллах:/Сура 4, Ан-Ниса/

4.21. "И как ще го вземете след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?.."  Твърд обет!  Обет, носител на заряда на честта, по-тежък от закон. 

          Без основание, ислямът е наричан "архаичен" при условие, че формулата на полигамията се оказва най-ефекивният начин за решаване  проблема с нарастване  относителния  дял на жените  към мъжете  в света, при запазване на  тази тенденция. Един програмиран хаос, в който жената трябва  да работи колкото мъжа.Тя е само едно тяло под слънцето. Едно изкривено колективно схващане за полигамията не придава законно съществуване на чувства като любов, нежност и приятелство. Западното законодателство предлага абстрактно тъждество на индивидите. А ето кораничното слово - една кристализирала мисъл, висша справедливост, непосилна за човешкия разум.

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129) 

“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.  Нима не е популярна практика на Западното общество? 

           Мъжествеността демонизира жената до степен на двуполовост или безполовост. Принизена е нейната женственост. Заплашително нараства  броят на  неомъжени жени на Запад, един тревожен коректив на самотата и уединението като спасение. Едно тъжно спасение за жената.  Жената в западното общество и религиите, различни от исляма е лишена от утеха. Принудена да изявава  мъжественост, тя е в необратим срив. Една константа на необходимостта, чието решение предлага единствено полигамията.        

          Биологическите различия  между мъжа и жената са така леко и в същото време  научно обосновани  в Корана./Сура Ал-Кийама/

75:38, 39  "...после бе закачваща се материя, а Той го сътвори и оразмери и създаде от нея двата пола - мъжа и жената.." - Той го сътвори и оразмери..Съвършената мярка на Твореца.

          В Корана е застъпена тезата, че от гледна точка на сътворението между мъжа и жената не се прави разлика. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството. Различието в ценностната система между двата пола не е за пренебрегване. Ако бъде - намираме един вектор  на различието. В словата на Корана се крият дълбини от мъдрост и неподозирани хоризонти от възхита. Всеки звук е един код, една непосилна за човека хармония на лаконизма и многозначността.

          Еманципацията е една невъзможност да се разгърне онази трепетност в женското начало, еднствено присъща и възможна всеотдайност и жертвеност на майката, която е на особена почит в Исляма.

Пратеника Мухаммед (сас)  е казал: "Дженета  (Рая) е под краката на майките!"

"Послушанието на родителите е от най-широките врати за влизане в Рая (Дженнета). Майка му го носила със слабост върху слабост, та се подчинявай на Аллах и после на двамата си родители. Носила го майка му трудно, после го родила с трудност." 

Това е сведено в Библията до едно единствено изречение: "Почитай майка си и баща си!"

          Любовта в исляма се отказва от любов или възхищение "на погрешна основа". Той дава израз на битието като цяло. Това фино съчетаване на грижата, необходимостта и любовта  предпазва от прелюбодеяние. Един коректив на нарвствеността и отговорността към жената. Полигамията е дефиниця, за която липсва готовност за проумяване в Западното общество. Една масова изкривена нагласа, относно жената  в обществото. Исляма, в контрапункт поставя  позицията на мъжа, деликатното равновесие в полигамията между страстта и толерантността, между желанията и отговорността към семейството. Равнопоставеността на съпругите в различни измерения е приоритет в полигамията.    

          Разликата между равенство и еднаквост всъщност е равновесието между справедливостта и желанието. Еднаквоста между двата пола би била най-малкото непохватна..и нелогична. Не е в стила на Исляма да позори жената като продукт на дявола или семе на злото. Ислямът изтъква жената и нейната изтънчена духовност. За разлика от другите разпространени вярвания Ислямът не обвинява само Ева за първородния грях. Красотата на чувствата достига своя апогей в следните айети на Корана:/Сура Ал-Бакара/:

2.187. Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.." или -/Сура Ар-Рум/:

30:31.  И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи! 

          Коментарът се налага безапелационно. Кой би могъл да проумее? Отговорът е в предупреждението - 

В това има знамения за хора мислещи! 

        Ако обичаме един човек с абсолютна любов, неговото одобрение ни е достатъчно. Жената е разположена в един свят, който определя нейното неприсъствие. Рисунката се нуждае от  очи, които да я гледат. В любовта никой не желае любимото  същество да  бъде предмет на обективно възхищение. То е непознато и непризнато от другите. Ние искаме да сме единствените, които са разкрили неговата стойност. 

Полигамията е решение и необходимост за много жени. ‎Една изкристализирала мъдрост и справедливост от висша степен, непосилни за човешкия разум. Един морал на нееднозначноста, постижим единствено за Всевишния. Нравственост и отговорност не поради самия факт на прелюбодеянието, а един дълбок и тънък нюанс на морала,  пречупен през призмата на необходимостта.

          "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост."

автор: Беатриче Лазарова