неделя, 28 декември 2014 г.

Нося Хиджаб, защото го заслужавам

Казвам се Шейла и съм родена като Мюсюлманка в Босна и Херцеговина. 
В семейството Исляма ми не винаги се е практикувал. В комунистическа държава не беше лесно да си изпълняваме религиозните си задължения, камо ли да носим Хиджаб. 
Когато избухна войната в Босна семейството ми избяга в Германия. Там посещавах Католическо училище и за класа беше задължително да посещаваме църква всеки понеделник. Научих всичко, което едно малко момиче можеше да знае за Библията.
Когато се прибирах у дома, разказвах на майка си истории от Библията, а след това тя ги свързваше с Исляма. 
Майка ми никога не ми е казвала или забранявала да чета или уча за Католицизма. Тя се възползва от ситуацията и стори най-доброто. 
Винаги съм знаела, че съм Мюсюлманка, независимо, че познавах по-добре Католицизма, но сърцето ми винаги жадуваше за Исляма, принадлежеше на него.
Във времето около Рамадан и Еид майка ми учеше мен и сестра ми как да си правим молитвите, даваше ни награди за всяка Сура, която научехме.
Когато навърших 13 години, се преместихме да живеем в САЩ.
Най-сетне имах възможността да се сприятеля с други момичета - Мюсюлманки и да посещавам съботно училище (Meктeб), да изучавам Коран. Учителката ми носеше Хиджаб и беше една от най-прекрасните жени, които някога бях виждала, беше толкова красива с Хиджаба си. 
Това събуди моя интерес към Хиджаба. 
За 9/11 си спомням, сякаш беше вчера.
В гимназията учителят ми по история ни питаше каква религия изповядваме. Високо и гордо заявявах, че съм Мюсюлманка и религията ми е Ислям. Бях единствената в класа си. 
По това време за пръв път се почувствах аутсайдер. Тук и там започнах да губя някои приятели. Не беше много ясно от какво се страхуват или от какво странят - това, което казваха за Мюсюлманите, беше чутото от медиите. И всичко това ме накара да уча повече за моята религия, за да мога и да говоря и отговарям на въпросите и репликите. 
Мина време и една нощ сънувах Ангел - мъж, чието лице не можех да видя. Целите му дрехи бяха бели, носеше голям Коран. Дойде до мен и каза: "Чети Корана и се покрий, детето ми". 
Събудих се с чувство на огромно облекчение, но не направих това, каквото ми беше казано. 
Бях тийнейджърка и майка ми много се притесняваше от евентуално отхвърляне или малтретиране от обществото, дали ще си намеря добра работа и т.н.
А аз не исках да я тревожа, така че не се покрих.
Мина време и аз се омъжих за Мюсюлманин, разбира се. Имахме близаци :)
И преди малко повече от седмица сякаш нещо ми каза "Шейла, трябва да се покриеш!"
И го сторих. Никога досега не съм се чувствала така завършена. 
Гордея се с религията си и със себе си!
Казват ми, че деня, в който съм се покрила, е деня, в който съм започнала да се моля за себе си. 
Моя Хиджаб ме направи по-добър човек!
Усещам и знам, че моите действия ще дадат отражение върху религията ми и не желая някой да види да правя нещо лошо и да мисли лошо за религията!
Всъщност моя гняв изчезна и започнах да бъда много мила с хората!
Така че аз нося Хиджаб, защото той ме избра, защото ме направи по-добър човек, защото го заслужавам!
Shejla Piric (USA)

Можете да напишете и споделите своя опит с Хиджаба на следния линк:
http://worldhijabday.com/submit-story/ ‪#‎WorldHijabDay‬ ‪#‎Feb1‬

Източник: World Hijab Day
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации