Нося Хиджаб, защото го заслужавам

Казвам се Шейла и съм родена като Мюсюлманка в Босна и Херцеговина. 

В семейството Исляма ми не винаги се е практикувал. В комунистическа държава не беше лесно да си изпълняваме религиозните си задължения, камо ли да носим Хиджаб. 

Когато избухна войната в Босна семейството ми избяга в Германия. Там посещавах Католическо училище и за класа беше задължително да посещаваме църква всеки понеделник. Научих всичко, което едно малко момиче можеше да знае за Библията.

Когато се прибирах у дома, разказвах на майка си истории от Библията, а след това тя ги свързваше с Исляма. 

Майка ми никога не ми е казвала или забранявала да чета или уча за Католицизма. Тя се възползва от ситуацията и стори най-доброто. 

Винаги съм знаела, че съм Мюсюлманка, независимо, че познавах по-добре Католицизма, но сърцето ми винаги жадуваше за Исляма, принадлежеше на него.

Във времето около Рамадан и Еид майка ми учеше мен и сестра ми как да си правим молитвите, даваше ни награди за всяка Сура, която научехме.

Когато навърших 13 години, се преместихме да живеем в САЩ.

Най-сетне имах възможността да се сприятеля с други момичета - Мюсюлманки и да посещавам съботно училище (Meктeб), да изучавам Коран. Учителката ми носеше Хиджаб и беше една от най-прекрасните жени, които някога бях виждала, беше толкова красива с Хиджаба си. 

Това събуди моя интерес към Хиджаба. 

За 9/11 си спомням, сякаш беше вчера.

В гимназията учителят ми по история ни питаше каква религия изповядваме. Високо и гордо заявявах, че съм Мюсюлманка и религията ми е Ислям. Бях единствената в класа си. 

По това време за пръв път се почувствах аутсайдер. Тук и там започнах да губя някои приятели. Не беше много ясно от какво се страхуват или от какво странят - това, което казваха за Мюсюлманите, беше чутото от медиите. И всичко това ме накара да уча повече за моята религия, за да мога и да говоря и отговарям на въпросите и репликите. 

Мина време и една нощ сънувах Ангел - мъж, чието лице не можех да видя. Целите му дрехи бяха бели, носеше голям Коран. Дойде до мен и каза: "Чети Корана и се покрий, детето ми". 

Събудих се с чувство на огромно облекчение, но не направих това, каквото ми беше казано. 

Бях тийнейджърка и майка ми много се притесняваше от евентуално отхвърляне или малтретиране от обществото, дали ще си намеря добра работа и т.н.

А аз не исках да я тревожа, така че не се покрих.

Мина време и аз се омъжих за Мюсюлманин, разбира се. Имахме близаци :)

И преди малко повече от седмица сякаш нещо ми каза "Шейла, трябва да се покриеш!"

И го сторих. Никога досега не съм се чувствала така завършена. 

Гордея се с религията си и със себе си!

Казват ми, че деня, в който съм се покрила, е деня, в който съм започнала да се моля за себе си. 

Моя Хиджаб ме направи по-добър човек!

Усещам и знам, че моите действия ще дадат отражение върху религията ми и не желая някой да види да правя нещо лошо и да мисли лошо за религията!

Всъщност моя гняв изчезна и започнах да бъда много мила с хората!

Така че аз нося Хиджаб, защото той ме избра, защото ме направи по-добър човек, защото го заслужавам!

Shejla Piric (USA)

Можете да напишете и споделите своя опит с Хиджаба на следния линк:
http://worldhijabday.com/submit-story/ ‪#‎WorldHijabDay‬ ‪#‎Feb1‬

Източник: World Hijab Day

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

#Worldhijabday - Световен ден на хиджаба, една история

Салаам, казвам се Маах-Нур и съм на 16 години, живея в Англия. Започнах да нося Хиджаба си преди около 2 месеца. Досега си казвах, че ще го направя, когато съм напълно готова, но после разбрах, че всъщност това си е задължение. Например ако утре умра или пък сега, след секунда - какво, тогава, ще кажа на Аллах? Нещо като: "О, аз още не бях готова да си нося хиджаба..." 

Ами не, това не е извинение. Ние сме длъжни да носим хиджаба си поради определени причини. Сигурна съм, че всички ги знаете.
Друго нещо, поради което започнах да нося Хиджаба си беше, че се чувствах комфортно сред хората - познати или непознати. Да, от време на време си мисля: "Какво би станало, ако открия косата си…не искам да нося шал”, но тогава пък си спомням, как всъщност искам да го нося и заради Кого го нося. 

Така че, хей, хора, надявам се, че всичко, което написах, би помогнало на някого :)“

Местонахождение: Оксфорд, Англия


Източник и възможност да качите собствената си история на кратко - http://worldhijabday.com/submit-story/

Студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за ден

OnIslam& News Agencies

9-ти декември, 2013

По време на събитието, с помощта на мюсюлманските си колеги, студентките на MSA, сложиха хиджаб за първи път.

Мичиган – Немюсюлманки студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за първи път в живота си, когато по-рано този месец бе отбелязан деня на хиджаба.

“Беше чудесно да срещна хора, които искаха да опитатат [да сложат] хиджаб,” каза Аmala Farah, първокурсник в Източния Мичигански Университет, за Eastern Echo в понеделник, 9-ти декември.

“Бях много щастлива да видя и други жени, освен Мюсюлманки. Бяха много заинтересувани да носят правилен хиджаб, дори повече, отколкото внимават други жени (носещи хиджаб).”

По време на събитието от миналата сряда, провело се между 10 и 15 часа, MSA студентки, помогнаха на немюсюлманки, техни състудентки, да сложат хиджаб за път. Асоциацията (MSA) в Източния Мичигански Университет, отбеляза деня на хиджаба в Женския ресурсен център, в присъствието на десетки присъстващи.

Събитието включваше лекция на жена с хиджаб - семейния терапевт Nadia Bazzy, която сподели личния си опит като Мюсюлманка в Щатите.

“За да се опита нещо ново и да се разберат по-добре другите, са добри причини да се присъединиш,” Bazzy каза за жените, които слагат хиджаб за първи път.

Bazzy разясни и принципите на хиджаба в Исляма и предизвикателствата, пред които са изправени покритите жени.

Когато на 16-годишна възраст Bazzy слага хиджаб, тя е критикувана от семейството си, а баща й се страхувал, че тя ще бъде дискриминирана от колегите си.

Bazzy е посещавала католическо училище и е била вдъхновена от Дева Мария - нейната скромност беше забележителна и уникална и това беше, което ме подтикна да сложа хиджаб, споделя Bazzy. 

"Не е задължително да носиш физически хиджаб, за да си Хиджаби,”  казва Bazzy.

“Дори не е задължително да си Мюсюлманка, за да имаш онази личностна скромност - идеята на хиджаба не е ограничена в рамките на Исляма.”

Ислямът въвежда хиджаба като задължителен дрес-код, а не като религиозен символ, който да посочва нечия принадлежност.

Поучителен опит

Бяха подарени 70 шала за глава, а взелите участие в събитието споделиха чувствата си след като са носили за пръв път хиджаб.

"Хареса ми, определено ми хареса, чувствам се доста повече просветена,” каза първокурсничката Emily Chadwick и добави: "Харесва ми да опитам ново нещо от друга култура".

“Има много мюсюлмани тук", каза второкурсничката Mariah Brito.

“Мисля, че не е странно за хората да ме видят в хиджаб," добави Brito, която е очарована от хиджаба.

“Някои познати ме гледаха странноy, но след като узнаха какъв е днешния ден, проявиха разбиране защо съм с хиджаб.”

Давайки висока оценка на успешно проведеното събитие, президентът на MSA, Elaf Alchurbaji каза, “Бях много впечатлен, щастлив и изумен от голямата публика,”

“Харесва ми, когато [Bazzy] каза, че хиджабът не е само външен израз на скромност, но по-важна е вътрешната личностна скромност.”

Мюсюлманите в САЩ са между 6 и 7 милиона в скорошно проучване на агенцията Pew, което установи също, че американските мюсюлмани са едни от най-умерените в света.

То показа също, че американските мюсюлмани като цяло изразяват твърд религиозен ангажимент и се грижат за това да няма конфликт между това да бъдеш религиозен и да живееш в модерна съвременна държава.

Немюсюлманка: "Сложих хиджаб, за да отправя послание".

Нора Джафари, е доцент по история в Университета Конкордия. На 8-ми ноември започва да носи хиджаб на работното си място, като израз на противопоставяне на  Харта на ценностите, съпричастност към жените, които носят хиджаб на публични и работни места, засегнати от the charter.

Photograph by

Автор: Nora Jaffary

Източник: http://www.montrealgazette.com/

В деня след като Квебекската Партия представи Bill 60, на 8-ми ноември, започнах да нося хиджаб на работното си място, в знак на противопоставяне с предложената Харта на ценностите. Не съм Мюсюлманка. но работя в публични сектор — доцент по история в Университета Конкордия — и като такава, принадлежаща към категорията работници, засегнати от Хартата в професионалния си живот.

Бях обмисляла носенето на хиджаб за известно време, не само като израз на противопоставяне с принципите на Харта на ценностите, но и като подкрепа и съпричастност към хората, за които Bill 60 се отнася. 

Подходих постепенно - преди дори да беше внесена хартата, бях купила шал, който можех да нося като хиджаб. Носих го до и от работа, пазарувайки, взимайки децата от училище. Незабавно усетих ефекта. Почти всички, освен други жени, носещи хиджаб, отклоняваха погледа си, щом ги погледнех. Усещах техния дискомфорт. Или може би си внушавах - може би само аз бях тази, която се чувства некомфортно. 

“Не съм Мюсюлманка,” чувствах се длъжна да обяснвам. “Правя това само за противопоставяна на хартата.”

Имах усещането, че мамя. В деня, когато хартата бе представена реших, че е време за по-сериозен ангажимент — носене на правилен хиджаб.

Малкия ми син, 5 годишен, реши, че хиджаба е нещо хубаво. “Всеки може да носи това, което иска”, каза той. Но пък 8 годишния ми син се стресна, като ме видя на вратата на класната си стая.

“Децата ще ми се подиграват,” каза той. Беше прав. “Дъщеря ми учи в това училище и е тотално изолирана,” сподели една майка в хиджаб, докато гледахме децата на двора. “Има приятелка, чиято майка е от Тунис. Когато тя не е на училище, дъщеря ми е съвсем сама.”

Първия ден, когато отидох на работа с хиджаб, хората бяха със смесени реакции. Оказа се, че е съвсем нормално нещо да носиш хиджаб в Конкордия. В Университета се чувствах по-малко напрегната с хиджаба си, отколкото на всяко друго публично място - метрото или улицата около дома ми. Хората, които ме познаваха, избягваха първи да кажат нещо за хиджаба, коментираха само ако първа спомена. Един колега каза: "Мислех, че се опитваш да държиш ушите си на топло в студеното.”

Реших, че това, което трябва да правя, е да обяснявам носенето на хиджаб всеки път, когато срещна някой познат, така околните ще разберат действията ми и причината за тях.

Говорих за подкрепа с всеки колега. 
И така нося всеки ден хиджаб...Някои студенти изглеждат изненадани. Не съм сигурна дали си мислят, че това е нещо, което професор трябва да прави или че това е неприемливо действие за един немюсюлманин. Подозирам, че просто не са достатъчносигурни да влязат в политическа дискусия с мен. 

Споделих желанието си да нося хиджаб на работата си с Ада, една от майките в детската градина и тя каза: "Страхувам се, че ще ви е трудно. Опасно ли е?"

Казах й, че не ми е трудно (независимо, че понякога може да не ми е удобно, като например не чувам добре, като говоря по телефона). Имам поддръжници. Имам като защитник един страховит съюз. Имам културна столица.

Е, засега изглежда доста по-трудно да бъдеш човек с хиджаб, който няма нито една от тези привилегии. Изглежда много по-трудно една жена да носи хиджаб всеки ден - както Ада например, когато се сбогува с децата си, а те влизат в училище, където другите деца са се научили да търсят и да се възползват от различието. Изглежда много по-проблематично когато носенето на хиджаб може да се окаже причина нечие дете да бъде поставено в изолация. 

Всеки от нас би направил какво ли не, за да направи по-щастлив и лесен живота на децата ни, да им донесе повече успех. Да не махнеш хиджаба, когато чувстваш, че тези неща са поставени на карта, е наистина проява на смелост.