Всички терористи са мюсюлмани, с изключение на 99%, твърди Европол

От Блогът на Мариян

Трагедията в Норвегия даде нов шанс на някои медии и определени кръгове абсолютно неадекватно да натрапват идеята, че не всички мюсюлмани са терористи, но почти всички терористи са мюсюлмани. Статистиката обаче тежко/жестоко/безапелационно (изберете си думата, която ви харесва най-много) ги опровергава.
Според подробен доклад на ФБР на САЩ (вижте го ТУК) между 1980 г. и 2005 г. на територията на САЩ са се случили 318 инцидента, които могат да бъдат определени като терористични атаки, вкл. бомбени атентати, отвличания и др. Само 6% от тях са извършени от мюсюлмани. Всички останали са дело на леви или десни екстремисти, латиноси, християнски или еврейски фундаменталити, отделни хора.
На официалният си сайт пък Европол публикува доклади и анализи за терористичната активност в Европа за различни години. Можете да видите тези за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ТУК, ТУК и ТУК.
През 2006 г. са били регистрирани 498 атентата. В тази бройка се включват както извършени, така и разкрити и предотвратени. От тях 424 са сепаратистки и са в Испания (извършени от баските) и Франция (няколко баски атентата и огромното болшинство - на корсикански организации). Присъстват атентати на леви, десни и "други". Ислямистите, за 2007 г., са извършили бодрата бройка от 1 (един!) атентат.
През 2007 г. положението не е много по-различно. Общият брой на терористичните актове е бил 583. От 532 са били сепаратистки, като тук освен Франция и Испания се включва и - малко странно за мен - Германия (15 атентата). Злите ислямисти са планирали или извършили 4 (четири!) атентата.
През 2008 г. става още по-интересно. Регистрирани са 515 акта, от тях 397 са сепаратистки. В своята сметка ислямистите си пишат... нула! Нън, зеро, нада, нищо!
Ха, сега, изненада! Излиза, че 99.6% от атентатите не са свръзани с исляма. Ах, тези хитри дяволи, извършили са само 0.4% от насилието, но те... искат да ни убият и изядат с парцалите... Това е абсурдно и смехотворно.

Грях, който води в Рая

Ибн ал-Кайим (рахимухулла) казва:

"Грехът може да е в полза на човек,ако той го доведе до търсене на прошка и извършване на много ибада (религиозни практики). Това е, което означават думите на салафите:

"Човек може да извърши грях и да влезе в Рая заради него, или той може да направи религиозна служба и да влезе в Ада заради нея."

Попитаха: "Как така"?

Той отвърна: "Някой може да извърши грях и да продължи да мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня греха и се чувства засрамен: разкайва се, иска прошка, търси опрощаване и съжалява-това са нещата, които го спасяват.

И този някой може да направи добро дело и да продължи да си мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня доброто дело и това го изпълва със самочувствие и гордост – и това ще причини неговата гибел.

Така, че грехът може да е фактора, който да го накара да прави ибада и добри дела; да промени държанието си така, че да започне да се страхува от Аллах; да се чувства засрамен и унижен пред Него, прекланящ главата си засрамено и плачещ разкайвайки се, желаещ прошката на своя Господ."

Всяко едно от тези действия е по-добро за човек от ибада, която го прави горд, хвалещ се и надменен. Без съмнение такъв грях е по-добър пред Аллах и често води до спасение за разлика от този, който е горд със себе си, надменен е с другите и си мисли,че прави услуга на Аллах. Дори ако каже думи, които значат нещо друго, Аллах е свидетел на това,което е сърцето му.
Такъв човек може да чувства омраза към хората, ако те не показват голямо уважение и не са смирени пред него. Ако той искаше откровенно да провери себе си би видял ясно това.’’

- Мадаридж ал-Саликиин, 1/299


Islamicbook

СубханАллах

Аллах

Allah

рисунка върху стъкло, 9/13 см

Джама’ат ал-Таблииг – плюсове и минуси

Какво мислите за 40-те дни и 4 месеца, в които някои братя по различни части на света, ходят да призовават към Исляма?

Слава на Аллах.  

„Джама’ат ал-Таблииг” е една от групите, които работят за Исляма. Усилията им в призоваването по пътя на Аллах (дауа), не могат да се отрекат. Но както и други групи, те правят и много грешки и трябва да споменем някои от тях.  Някои от грешките им, са следните: 

1 – Неприемане на ‘акидата на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а. Това е очевидно и ясно се вижда от различните учения и ‘акида на неговите членове и дори лидери. 

2 – Несъобразяване с изискванията на шари’а. 

3 – Неправилно тълкуване на някои Коранични строфи по начин, непредписан от Аллах. За пример можем да дадем тълкуването им на строфи за Джихада, като „излизане за дауа”. Строфите, в които се споменава думата  khurooj (излизане) напр., се интерпретират, като се дава смисъла за излизане за дауа.. 

4 – Тяхната система за изизане за дауа е акт на служене. Така те са започнали да цитират неправилно Корана за потвърждение на своята система, която определя конкретни дни и месеци. Системата им е широко разпространена сред тях и то във всички среди и държави.

5 – Извършват неща, които са твърдо против шари’а, като например определя се един даправи дуа за останалите, докато са излязли за дауа и си мислят, че успеха или неуспеха им ще зависи от това дали този човек (който прави дуа), ще я прави искрено и дали тя ще бъде приета.  

6 – Да’иф (слаб) и мауду’ (измислени) ахадиси – такива се разпространяват сред тях, а това не подобава на онези, които разпространяват Словото на Аллах.

7 – Не говорят за мункараат (злото, порицаваното), тъй като смятат, че е достатъчно да се прави онова, което е добро. Виждаме, че не говорят за злините, разпространени сред хората, въпреки че техния слоган за уммата, е нещо, което често повтарят, а именно:

“И нека сред вас има общност, която зове към благото (Ал-Маруф) и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното (Мункар)! Тези са сполучилите.”

 [Аал Имран, 3:104 – превод на значението] 

Успели са тези, които вършат доброто и забраняват злото, не е достатъчно да се прави само едно от двете.

8 – Някои от тях изпадат в състояние на самовлюбеност – възхищават се от себе си, гледат на другите с неуважение, изказват се дори обидно за учените, наричайки ги мързеливи или спящи. Изпадат в прилично на фукливост състояние – как са тръгнали да правят дауа, пътували, видяли това и онова, което пък дало някакви неблагоприятни резултати и пр.

9 – Те смятат, че най-добрия и несравним с другите актове на служене, като Джихад, търсене на знание, е излизането за дауа, въпреки че считат и другите служения като задължителни или поне за някои хора, но не за всички.

10 – Някои от тях дръзко издават фатуи и дискутират по тафсир и хадиси. Това е така, защото сред тях е позволено за всеки човек да проповядва на другите и да им обяснява. Това води до безочливо обсъждане на шариа’. Така неминуемо се стига до дискусии за правила, хадиси и строфи (аят), след като дори не са чели нищо по този въпрос, не са запознати с мнения на учени и пр. А някои от тях са съвсем нови мюсюлмани или наскоро завърнали се към Исляма.

11- Някой от тях пренебрегват правата на съпругите и децата си. По този проблем дискутирахме във отговора на въпрос 3043 (Баща прнебрегва семейството си и излиза с Джама’ат ал-Таблииг)

Ето защо учените не позволяват да се излиза с тях, освен на онзи, който е тръгнал, за да поправя грешките им.

Не следва да  караме хората да не ги доближават, тъй като е необходимо да поправяме грепките им и да ги съветваме, да ги подкрепяме в усилията им да следват Корана и Сунната. 

Ето и някои фатауи на известни учени, за Джама’ат ал-Таблииг: 

1 – Шейх Абд ал-‘Азиз ибн Бааз е казал: 

Джама’ат ал-Таблииг нямат правилно разбиране за въпросите на ‘акида и не е позволено да се ходи с тях, освен за онзи, който има знание и разбиране и правилна ‘акида на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а, така че може да ги напътва и съветва, защото те са много активни, но имат нужда от много знание за Таухиид и за Сунната. Аллах да ни благослови с правилно разбиране на Исляма и да ни направи твърди в следването и придържането към него. Majmoo’ Fataawa al-Shaykh Ibn Baaz, 8/331                      

2 – Шейх Салих ал-Фаузан е казал: 

Излизането в името на Аллах не прилича на нито едно излизане, каквото виждаме днес. Излизането в името на Аллах означава излизане за борба. Това, което правят днес, е бид’а (нововъведение), за което няма никакви предания от Сунната.
Излизането за призоваване на хората към Аллах не може да бъде ограничавано в конкретни дати, защото човек трябва да призовава хората по пътя на Аллах според възможностите си, без да се ограничава до определени групи или 40 дни, повече или по-малко.
Така също и даа’иа (извършващия дауа) трябва да има знание. Не е позволено за човек да призовава, ако е необразован. Аллах казва (превод на значението): 

“Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”

[Юсуф, 12:108] 

т.е. със знание, защото призоваващия трябва да знае към какво призовава, какво е задължително, мустахаб, харам, макрух. Трябва да знае какво е ширк, грях, куфр, неморалност, неподчинение; трябва да познава степените на злото и как се поправят.
Онова излизане, което отвлича вниманието и попречва на търсенето на знание, е лошо, защото търсенето на знание е задължение и може да се постигне само чрез учение, а не чрез някакво вдъхновение. Това е един Суфистки мит, който е заблуда, защото действията без знание, са заблуда, както и надеждата за постигане на знание без учение, е илюзия.

От Thalaath Mihaadaraat fi’l-‘Ilm wa’l-Da’wah. 

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 8647

Дали ще доживеем до другия Рамадан?

Наскоро писахме за възрастен мъж, който правеше Тарауих прав, независимо болката, която чувства в тялото си. 

Сега ще ви кажа за един млад човек - чух съвсем наскоро за баща на 3 малки деца, човек с много благ характер, загина при пътен инцидент. "Наистина на Аллах при надлежим и при Него е завръщането". 

Бих искала да доживеем до Рамадан, но представете си, че това е последния ни Рамадан - запитайте се тогава:

1. Какво подготвихте за срещата си с Аллах субханаху уа та'ала?

2. Какво искате да постигнете?

3. Как ще подобрите служенето си след Рамадан?

Забързания ни живот ни кара да сме нехайни към едно сигурно нещо - края на земния ни живот, смъртта. И все още твърде малко размишляваме върху това пътуване, за което Аллах субханаху уа та'ала ни предупреждава в сура ал-Имран:

 Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.

 [3:185]


По-долу ще ви предложим няколко стъпки, които да ви помогнат за тази финална среща с Аллах.

1. По-често си спомняйте за смъртта

- Пророкът салаллаху алайхи уа саллах често е съветвал сподвижниците (Аллах да е доволен от тях) да си спомнят смъртта, казвайки им, че ако знаеха онова, което той знае, малко ще се смеят и много ще плачат.

- Направете го като навик - след молитвата отделете поне 5 минути, в които да разсъждавате върху смъртта и пътешествието към нея.

- Посетете гробове на умрели преди нас и тези няколко минути, в които ще сте там, ще ви позволят да видите, че този живот е само изпит, за който се подготвяме.  Аллах казва: 

“Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия,” [67:2]

2. Правете молитвата си така, сякаш е за последно.

Често да си напомняме "молитва, като за последно", така - стоейки рамо до рамо, крак до крак. 

- Преди да започнем молитвата си, да направим пауза и да си кажем, че може това да е последната ни възможност за ибада към Всевишния в дунята. Това ще ни даде ли допълнителна концентрация, да се фокусираме върху молитвата към Аллах? Представете си, че това е вашето стоене в Последния ден и така вашето съзнание ще бъде съсредоточено..

3. Участвайте в Джаназа молитви

- Пророкът салаллаху алайхи уа саллах е учил да се участва в джаназа молитва за мъртвия. Като се отдалечи фокуса на вашето внимание далеч от земните неща, това ще прочисти сърцето ви, а участието в Джаназа можем да определим като лекарство за вашата духовна продуктивност. 

4. Сънят е брат на смъртта

- Преди няколко години бях повикан в болницата, където мой роднина беше починал - той лежеше и сякаш беше току що заспал. "Наистина на Аллах принадлежим и при Него е завръщането". Помнете, че сънят е брат на смъртта и бъдете готови да се срещнете с Аллах  по всяко време на съня си. 

- Практическите съвети в този случай включват взимане на уду преди сън, казване на зикр, заспиване по начините от Сунната, рецитиране на сурата ал-Мулк/ Сажда, както и очистване на сърцето от всякаква омраза или яд към някого.  

5. Ставане за нощна молитва

- Една характеристика за успешния мюсюлманин, е съблюдаването на нощната молитва. На всички е трудно да стават за Фаджр, но ако се знаеха наградите, всички щяха да са силно мотивирани да стават.

- Тези последни 10 дни са нашия шанс да съберем плодовете от нощната молитва. Това е времето, когато никой не може да ви разсее и искрено и необезпокоявани можете да плачете от искрен страх от Господ, а това привлича Неговата субханаху уа та'ала милост и също това е времето, когато Аллах слиза на най-ниското небе и отговаря на молитвите. В тъмнината на нощта си представете себе си сам в гроба, молете за опрощение и добри дела. 

Припомнете си няколко съвета на Пророка салаллаху алайхи уа саллах, когато е казал: "Възползувайте се от пет неща преди да настъпят други пет: вашата младост преди да остареете; вашето здраве преди да се разболеете; вашето богатство преди да обеднеете; свободното ви време, преди да станете заети; и живота ви, преди да умрете". (Ал-Хаким), защото Рамадан е възможност, която може да нямаме отново!

За автора:

Със съкращения, от DatEater’s diary, Рамадан 2010.

Рамадан е на половин лунен цикъл от нас

 Рамадан е зад ъгъла - зависи  Луната, но ще започне иншаАллах към 1-ви Август. Няма да е лесно вероятно, но Аллах помага - имаме няколко задължения към Него, а така ни е улеснил, че дори е сторил наградата за тях да бъде не шоколад или някакво бижу, а Рая завинаги...Така е и с поста -едно от задълженията.
Да мислим само какво можем да правим повече през месеца, а за другото - разчитаме само на Аллах/
1. Голяма награда има в четенето на Коран. Сега - ясно е, 1че е имало и има много Коран курсове, децата от Родопите и немюсюлмански населени, четат добре Коран, но аз повече в момента мисля за новооприелите. За тях е трудно и дори за малкото им усилие, Аллах да ги възнагради многократно.Имат няколко варианта - да слушат на Коран, да се опитват да следят по мусхафа това, което четецът казва. Тъй като трябва да се размишлява върху значението на словата, нека четат и превода на български. Най-добре е да се вземе превода на Корана, в който има и оригиналния текст.
2. Искам да участвам в груповите молитви и общия ифтар, искам ако мога, да давам ифтар у дома си. Тук не ми се вижда много възможно, но ще видя как стоят нещата в месжида в Люлин и да помагам за ифтара там и за почистването на джамията.
спомням си в Сърница в джамиите имаха нещо като график на момчетата - ходеха различни групи преди ифтар и подреждаха мястото за края на поста за мюсюлманите, а после тяхно задължение беше да чистят.
това беше много добро за децата.
3. Трябва постоянно да си повтарям и да обяснявам на децата у нас, че Рамадан не е само месец ба въздържание от храна и вода...
Не трябва само да си викат и обиждат, да ме ядосват и провокират непрекъснато.

Мъжки имена, позволени от Ислям

Имената в списъка, са избрани и редактирани от книгата "Хубавите арабски имена", авторът на която е предупредил още в началото, че няма да публикува имената, които са Раб-на- име на Всевишния, така че няма да ги срещнете в списъка. 

Алеф ( )

8. Асиир ( – Асийрун)

1. Предпочитан, харесван, любим, скъп.

2. Избран.

9. Аджуад ( – Аджуаду) По-щедър.

10. Аджйад ( – Аджйаду) С дълга шия.

11. Ахмед ( – Ахмеду)  

1. Извършващ дело, за което се благодари.

2. По-заслужил похвала.

12. Ахтаб ( – Ахтабу)

1. Име в сравнително-превъзходна степен от „ ” (хатаба): произнесе реч, проповед.

2. Сокол.

13. Ад‘адж ( – Ад‘аджу) Онзи, който има големи черни очи.

14. Адхам ( – Адхаму) Черен.

26. Асад ( – Асадун) Царят на зверовете.

28. Ас‘ад ( – Ас‘аду) С най-приятен, най-щастлив, най-благополучен

живот.

29. Усайд ( – Усайдун) Умалително на „ ” (асадун): лъв. [Лъвче].

31. Ашраф ( – Ашрафу) Най-възвишен относно религия или земен живот.

52. Емиир ( – Емийрун) Който поема управлението на даден народ.

53. Емиин ( – Емийнун)

1. Спокоен.

2. Сигурен, надежден, достоверен.

54. Анас ( – Анасун)

1. Онзи, който радва със своето присъствие.

2. Онзи, който успокоява сърцето заради своята доброта.

56. Ануар ( – Ануару)

1. Ясен, явен, очевиден, видим.

2. Светъл, ярък, светещ.

65. Айман ( – Айману) Благословен.

Ба ( )

72. Баахир ( – Бāхирун)

1. Блестящ.

2. Отличаващ се с превъзходни знания, качества и красота.

3. Преобладаващ, побеждаващ

82. Бассам ( – Бассāмун) Много усмихнат.

85. Башшар ( – Башшāрун) Който често съобщава радостни новини.

95. Билаал ( – Билāлун)

1. Вода.

2. Вода или мляко, с което се намокря гърлото.

124. Джаасир ( –Джāсирун)

1. Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

2. Строител на мостове.

130. Джубраан ( –Джубрāну)

1. Помощник в беда.

2. Обогатяващ бедните.

136. Джасуур ( –Джасу:рун) Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

137. Джа‘фар ( – Джа‘фару)

1. Река [малка река над Джедуал; пълноводна, голяма река].

2. Женска камила с обилно мляко.

140. Джалаал ( – Джалāлун)

1. Уважение, почит; достойнство.

2. Величие, великолепие.

3. Големина в размер, обем; внушителност.

142. Джалиил ( – Джалийлун)

1. Голям на възраст; стар.

2. Уважаван.

143. Джамиил ( – Джамийлун )

1. Красив, хубав, грациозен, прелестен.

2. Правещ добри и одобрявани дела.

144. Джунайд ( – Джунайдун) войник.

147. Джахиир ( – Джахийрун)

1. Висок глас.

2. Красив, хубав.

3. Заслужаващ, достоен за добро.

162. Хаани ( – Хāний)

1. Състрадателен.

2. Жалостив.

3. Обръщащ се, огъващ се.

165. Хубайш ( – Хубайшун) етиопец.

166. Хаджджааж ( – Хаджджāжун)

1. Хипербола за онзи, който често ходи на хадж, т.е. посещава светите места за поклонение.

2. Много побеждаващ, много силен в доказателствата и аргументите.

167. Хадиид ( – Хадийдун)

1. Режещ; остър; категоричен.

2. Желязо.

3. С острота в разбирането и разгневяването.

168. Хузайфа ( – Хузайфату)

1. В тълковния речник „Лисаану-л-араб” (Езикът на арабите) се казва: мъжко име.

2. Умалително на хизфа ( – хизфатун): онова, което е отрязано от дрехата.

3. Умалително на хазафа ( – хазафатун): малка черна овца.

173. Хусаам ( – Хусāмун) Меч.

174. Хассаан ( – Хассāнун) Много красив.

175. Хасан ( – Хасанун) Красив в своя външен вид и своя нрав.

176. Хусний ( – Хусниййун; Хусний) (Хуснун) означава: красота, добро качество.

180. Хасииб ( – Хасийбун)

1. С благороден произход; от знатен род.

2. Благородник.

181. Хусейн ( – Хусейнун) Умалително на „ ” (Хасанун)

188. Хакки ( – Хаккиййун; Хаккий) истина, право.

192. Халииф ( – Халийфун)

1. Съюзник.

2. Неразривно свързан, неотлъчен.

193. Халиим ( – Халиймун)

1. Разумен и търпелив.

2. Прощаващ, помилващ.

194. Хаммаад ( – Хаммāдун)

1. Много хвалещ и благодарящ.

2. Много приветстващ, възхваляващ.

197. Хамд ( – Хамдун)

1. Благодарност.

2. Възхвала.

198. Хамдаан ( – Хамдāни) Мн. ч. на „ ” (хамдун).

200. Хамди ( – Хамдий; Хамдиййун); хамд ( – хамдун) е благодарност или възхвала.

201. Хамза ( – Хамзату) Едно от имената на лъва.

204. Хамиид ( – Хамийдун) Хвален, похвален [Махмуд].

209. Ханииф ( – Ханийфун)

1. Който следва вярата на Ибрахим (алейхи-с-селям) [правоверен].

2. Мюсюлманин.

218. Хаалид ( – Хāлидун)

1. Постоянен, вечен, безсмъртен.

2. Намиращ убежище в някое място.

222. Хузайма ( – Хузаймату) Умалително на Хузам, зюмбюл.

223. Хасииб ( – Хасийбун) С много трева и берекет (плодородие).

225. Хаттааб ( – Хаттāбун)

1. Произнасящ реч, като това е хипербола за оратор.

2. Проповедник.

3. Жених.

230. Халдуун ( – Халду:на) Множествено число на ” (халдун), със значение: човек, при когото побеляването на косата и слабостта

се забавили.

234. Халиил ( – Халийлун)

1. Приятел.

2. Беден.

3. Със слабо тяло

237. Хайри ( – Хайриййун; Хайрий) Крайната буква „ ” (й) е или наставка за относително прилагателно (-иййун); или слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); а „Хайр” ( – Хайрун) е антоним на ”(шаррун): лошотия, злина.

263. Далиил ( – Далийлун) Водач.

268. Зааид ( – Зā’идун)

1. Защитник.

2. Бранител.

274. Зияад ( – Зийāдун)

1. Защита.

2. Прогонване.

РĀ’ ( )

287. Раашид ( – Рāшидун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Прав, правдив, честен. [Съзнателен, благоразумен].

291. Раафид ( – Рāфидун)

1. Даващ, дарител.

2. Помагащ, помощник.

3. Поддържащ, подпиращ.

4. Малка река, която се влива в друга река, приток; р. Тигър и р. Ефрат се наричат ар-Рāфидāн и [„Двата притока”].

292. Раафи‘ ( – Рāфи‘ун)

1. Повдигащ.

2. В граматиката: поставящ думата в именителен падеж; или глагола в изявително наклонение.

3. В хадисознанието: свързващ хадиса верижно до първия му разказвач.

293. Раафил ( – Рāфилун)   

1. Надуващ се.

2. Ходещ горделиво.

294. Раафих ( – Рāфихун) Живеещ благ и добър живот.

295. Раафи ( – Рāфий)

1. Кърпещ, шивач.

2. Облекчаващ страха, успокояващ.

3. Който удовлетворява нуждата.

312. Реджеб ( – Реджебун)

1. Един от месеците по лунния календар, седмия по ред преди месец Ша‘бāн. Арабите преди исляма го възвеличили като го нарекли Реджеб, т.е. честит, величествен, почитан, славен.

313. Раджван ( – Раджуāни) Мн. ч. на „ ” (раджуун), означаващо надежда

323. Рашаад ( – Рашāдун)

1. Изправяне, правилност. [Съзнателност, благоразумие].

2. Растение с горчив вкус (Nasturtium officinale – друмче, кресон, мокреш, поточарка, пореч).

324. Рушд ( – Рушдун) Изправяне, правилност. [Съзнание, лагоразумие].

328. Рашиид ( – Рашийдун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Изправен, искрен, честен; благоразумен.

331. Ридваан ( – Ридуāнун)

1. Приемане.

2. Противоп. на (сухтун; сахатун): гняв, негодуване, недоволство.

3. Удовлетворение, доволство.

344. Рамадаан ( – Рамадāну) Месецът на говеене (оруч) в лунната година

[деветият месец по лунния календар].

356. Рияад ( – Рийāдун) Множествено число на равда ( – раудатун):

1. Градина.

2. Градинка.

3. Горичка, гъсталак.

4. Всяка земна площ, раззеленена с различни

видове растения.

358. Райяан ( – Раййāну)

1. Утолил жаждата си.

2. Зелен, нежен.

3. Пълен, закръглен, хубав.

ЗĀЙ ( )

365. Заахир ( – Зāхирун)

1. Щедър.

2. Пълен, пълноводен (за река).

3. Препълнен, разливащ се.

4. Радостен, весел.

366. Заад ( – Зāдун) Хранителни продукти, припаси, които се вземат

за пътуване; провизии.

368. Заахид ( – Зāхидун) Отказал се от търсене на светски удоволствия и

отдал се на търсене на онова, което ще е полезно

за отвъдния, задгробния живот.

369. Заахир ( – Зāхирун)

1. Блестящ.

2. Сияещ, светъл, лъчезарен.

3. Чист, прозрачен, ясен.

4. Добър, благ, красив.

372. Заа’ид ( – Зā’идун) Нарастващ, развиващ се, увеличаващ се.

СИЙН ( )

393. Саабик ( – Сāбикун) Предшестващ другите.

402. Саалим ( – Сāлимун) Без недостатъци; цял; здрав; нормален.

403. Саамих ( – Сāмихун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Мил.

404. Саамир ( – Сāмирун) Оставащ буден през нощта и разговарящ с

другите; събеседник.

405. Саами‘ ( – Сāми‘ун) Който различава звука, когато достигне ухото

му; чуващ.

412. Саа’ид ( – Сā’идун)

1. Знатен.

2. Оглавяващ, управляващ.

425. Сухайм ( – Сухаймун) Умалително на асхам (– асхаму): черен.

Понякога може да се изговаря Сахийм.

426. Сахий ( – Сахиййун)

1. Великодушен.

2. Щедър.

427. Садиир ( – Садийрун)

1. Трева.

2. Река в околностите на гр. Хира.

3. Регион в Йемен.

433. Суруур ( – Суру:рун)

1. Радост.

2. Настроение, щастие, удоволствие.

3. Върховете на босилека.

441. Са‘д ( – Са‘дун)

1. Щастие, успех, сполука, благоденствие.

2. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

447. Сафуаан ( – Сафуāну) Вдигната във въздуха вода, т.е. вода, която

вятърът вдига във въздуха и отнася, отвява. (– шу’мун): злополучие,

лоша поличба.

3. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

450. Селям ( – Селямун)

1. Поздрав, приветствие.

2. Спасение, избавление; цялост; благополучие.

3. Безопасност, спокойствие.

4. Мир, примирие.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

458. Сулеймаан ( – Сулеймāну) Умалително на Селмаан (– Селмāну): спасен; без недостатъци.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.     

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

466. Синаан ( – Синāну) Острие на копие.

472. Сухайл ( – Сухайлун)

1. Умалително на Сахл ( – Сахлун) [вж. 469].

2. Красива ярка звезда, която изгрява над арабските страни в края на летния зной [Канопус].

477. Сейф ( – Сейфун) Меч, сабя.

ШИЙН ( )

479. Шаадин ( – Шāдинун) Малкото на газела, сърна.

480. Шаади ( – Шāдий)

1. Онзи, който рецитира или чете поезия.

2. Който пее, тананика стихове.

3. Камилар.

481.Шаафи‘ ( – Шāфи‘ун)

1. Правещият нечетното четно.

2. Преследващ нещо желано, за да го постигане.

3. Застъпник, посредник, помощник.

482. Шаафи ( – Шāфий) Лечебен, лековит, целебен, предпазващ от болест.

483. Шаакир ( – Шāкирун) Който признава и помни добрите неща; благодарен; признателен за благодатта.

485. Шаамил ( – Шāмилун) Всеобхватен.

499. Ша‘баан ( –Ша‘бāну) 1Месецът от лунния календар, който предхожда месец Рамазан. Нарича се така, защото през него арабите се разделяли в търсене на живот, съществуване.

503. Шафии‘ ( – Шафий‘ун)

1. Четно число, четен брой.

2. Застъпник, посредник.

506. Шукри ( – Шукрий; Шукриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун). А „ ” (шукрун) означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

514. Шахдаан ( –Шахдāни) Мн. ч. на шахд ( – шахдун): мед.

515. Шахм ( – Шахмун)

1. Проницателен, умен, способен.

2. Доблестен, смел, енергичен, великодушен, влиятелен управник.

означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

517. Шухайб ( – Шухайбун) Умалително на шехб ( – шехбун), което

означава планина, покрита със сняг.

519. Шахиид ( – Шахийдун)

1. Загинал по пътя на Аллах.

2. Свидетел.

3. Нотариус.

4. Онзи, от знанието на когото нищо не убягва.

520. Шахиир ( – Шахийрун)

1. Знаменит.

2. Прочут сред хората.

3. Известен, интелигентен, образован

СĀД ( )

524. Саабих ( – Сāбихун)

1. Пристигащ сутрин.

2. Светъл, лъчезарен.

3. Блестящ, светещ, ярък.

525. Саабир ( – Сāбирун)

1. Който не се оплаква и не се измъчва от бедите; търпелив; издръжлив.

2. Смел.

3. Безстрашен.

526. Саахиб ( – Сāхибун)

1. Другар, приятел, спътник.

2. Събеседник, придружител, компаньон.

3. Притежател, собственик, владетел.

527. Саахи ( – Сāхий)

1. Ясен, чист, безоблачен.

2. Изоставил невежеството на младостта.

3. Изоставил лъжата.

4. Опомнил се, дошъл на себе си, свестил се, отърсил се от невежеството си; [изтрезнял; станал бдителен; съзнателен].

528. Саадих ( – Сāдихун) Пеещ на висок глас; тенор.

529. Саадир ( – Сāдирун)

1. Възвръщащ се.

2. Постъпление, печалба, приход.

530. Саадик ( – Сāдикун) Правдив, искрен, честен, истинен.

542. Сабри ( – Сабрий; Сабриййун) Крайната буква (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун); а сабр ( – сабрун) е търпение, издръжливост.

543. Сабуур ( – Сабу:рун) С голямо търпение, дълго търпелив, устойчив.

544. Сахр ( – Сахрун) Голям твърд камък, скала.

546. Саддаам ( – Саддāмун) Смелчага, който се справя със затрудненията, които го сполитат 

550. Садиик ( – Садийкун) Верен приятел, Спътник, Другар.

551. Сиддик ( –Сиддийкун) Винаги говорещ, казващ истината; всеправдив

554. Сафар ( – Сафарун) Един от месеците на лунната година [2-я месец].

555. Сафваан ( – Сафуāну)

1. Гладък, лъскав камък.

2. Чист, ясен, без примеси.

559. Салаах ( – Салāхун) Благочестие, праведност.

562. Сухайб ( – Сухайбун) Онзи, белотата на когото е примесена с

червенина или със златист цвят.

ДĀД ( )

569. Даамир ( – Дāмирун)

1. Слаб.

2. Лек.

3. С прилепнал корем.

4. С тънко, нежно тяло.

ТĀ’ ( )

584. Таамих ( – Тāмихун) Имащ далечни очаквания, копнежи.

585. Таахир ( – Тāхирун)

1. Чист, неопетнен, без примеси.

2. Непорочен.

3. Опазен от омърсяване.

ЗĀ’ ( )

604. Заафир ( – Зāфирун)

1. Сдобиващ се с желаното нещо.

2. Спечелващ исканото нещо.

3. Побеждаващ, победител.

605. Заахир ( – Зāхирун)

1. Появяващ се след скриване.

2. Външна страна.

3. Ясен, явен.

‘АЙН ( )

613. Аадил ( – ‘Āдилун) Справедлив, безпристрастен, честен.

621. Аалим ( – ‘Āлимун) Знаещ, сведущ, учен.

622. Аалий ( – ‘Āлий)

1. Висок, възвишен.

2. Издигнат.

623. Аамир ( – ‘Āмирун) Обитаващ дома; живеещ в дома. [Кипящ от

живот; процъфтяващ; отличен; превъзходен

642. Аднаан ( – ‘Аднāну) С [постоянно] местоживеене.

648. Ирфаан ( – ‘Ирфāну) Известен, одобряем, приличен.

653. Азииз ( – ‘Азийзун)

1. Силен, могъщ.

2. Труден, тежък.

3. Рядък, ценен.

661. Укба ( – ‘Укбату)

1. Заместител, компенсация.

2. Следа от хубостта, от красотата.

3. Останалата част от семейството, роднините, хората.

673. Али ( – ‘Алиййун)

1. Възвишен, издигнат, изтъкнат.

2. Висок; тънък, изящен.

3. Знатен, благороден.

675. Алиим ( – ‘Алиймун)

1. Знаещ.

2. Сведущ.

679. Амаар ( – ‘Амāрун)

1. Ароматни растения.

2. Приветствие.

681. Омар ( – ‘Умару)

1. Множествено число на ‘умра ( –‘умратун): малък хадж

2. Аамир ( –‘Āмирун) [вж. 623].

ГАЙН ( )

712. Гассаан ( – Гассāну) Разцветът на младостта и силата й.

713. Гусайн ( – Гусайнун) [Клонче, клонка, вейка, стъбълце, стръкче].

Умалително на гусн ( – гуснун), а то е клонътна дърво.

ФĀ’ ( )

732. Фаатих ( – Фāтихун)

1. Победител.

2. Покорител.

3. Който „отваря” (превзема, завладява, завоюва) страните като ги

побеждава във война, след което ги управлява.

733. Фаатик ( – Фāтикун)

1. Смел.

2. Храбър, безстрашен.

3. Умел, квалифициран, опитен в своята индустрия.

738. Фааруук ( – Фāру:кун) Онзи, който добре различава нещата и

разпознава доброто от злото, напътствието от заблудата и истината от лъжата.

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

754. Фарах ( – Фарахун)

1. Веселие.

2. Радост.

3. Щастие, ликуване.

755. Фархаат ( –Фархāтун) Множествено число на фарха ( – фархā

тун): радост, ликуване.

758. Фирнаас ( – Фирнāсун) Свиреп лъв.

759. Фаруа ( – Фаруату)

1. Кожата на главата, скалп.

2. Богатство, заможност.

3. Корона.

4. Облекло, изготвено откамилска вълна.

761. Фарииз ( – Фарийзун) Отличаващ се от другите.

767. Фикри ( – Фикрий; Фикриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун);а фикр ( – фикрун) е ум, мисъл, размишляване в търсене на значенията.

768. Фалаах ( – Фалāхун)

1. Успех.

2. Благоденствие, благочестие, праведност, спасение.

3. Добро, праведно дело.

769. Фахд ( – Фахдун) Леопард, пантера. Вид хищник на черни петна.

Отличава се с голяма сила, бързина, ловкост, гъвкавост.

774. Фу’аад ( – Фу’āдун)

1. Сърце.

2. Ум.

779. Фейсал ( – Фейсалун)

1. Остър, режещ меч.

2. Съдия, арбитър, който издава решения по въпросите и делата.

КĀФ ( )

781. Каабис ( – Кāбисун)

1. Искащ огън.

2. Вземащ пламък, главня, жарава от огън.

3. Учащ, грамотен, образован.

4. Извличащ полза от знанието.

782. Каабил ( – Кāбилун)

1. Поръчител, попечител, гарант.

2. Идващ, предстоящ.

3. Удостоверен.

4. Вземащ.

785. Каасим ( – Кāсимун)

1. Делящ, разделящ.

2. Провеждащ подялбата.

791. Катаада ( –Катāдату) Трагакант – твърдо дърво, имащо бодли като

игли.

795. Кудаама ( – Кудāмату) Стар, старинен, древен, вековен

КЕ:Ф ( )

805. Каатиб ( – Кāтибун) Писател.

806. Каатим ( – Кāтимун) Който умее да пази тайна и да не я разкрива.

807. Каарим ( – Кāримун) Антоним на скъперник.

812. Каамил ( – Кāмилун)

1. Цял, завършен, пълен, съвършен.

2. Нямащ липса в телосложението или характера.

819. Кариим ( – Кариймун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Благороден, много даряващ, с разтворени ръце.

825. Кемаал ( – Кемāлун)

1. Пълнота, завършеност, съвършенство.

2. Антоним на недостиг, липса, недостатък.

827. Кемиил ( – Кемийлун

1. Завършен.

2. Без недостатъци.

3. Съвършен.

МИЙМ ( )

848. Мааджид ( –Мāджидун) Славен, знатен, благороден.

849. Маазин ( – Мāзинун)

1. Бързащ в искането на необходимото нещо.

2. Мравешки яйца.

850. Маалик ( – Мāликун)

1. Завладяващ, завземащ.

2. Собственик, притежател.

3. Владетел, господар, стопанин.

4. Поел управлението на делата си и контролиращ желанията си.

855. Маахир ( – Мāхирун)

1. Сръчен, квалифициран, опитен, ловък, умел.

2. Способен; eлегантен, изящен.

856. Мубаарак ( – Мубāракун)

1. Онзи, на когото му е направена молитва (дуа) за берекет (щастие, благоденствие, изобилие); благословен, благополучен, удачен, щастлив.

2. Онзи, от когото се остава доволен.

3. Надарен от Аллах с почит, прослава и висока репутация.

874. Муджаахид ( –Муджāхидун)

1. Отиващ на свещена борба – джи хад.

2. Полагащ усилия и понасящ умора и затруднения в името на постигането на желаното нещо.

890. Мухаррам ( –Мухаррамун)

1. Забранен, неразрешен, недопустим.

2. Нещо, извършването на което е забранено.

896. Мухаммед ( – Мухаммедун)

1. Имащ много похвален хар актер.

2. Пророкът на мюсюлманите.

897. Махмууд ( –Махму:дун)

1. Имащ качества и навици, които хората хвалят.

2. Достоен за благодарности и похвали.

953. Мустафа ( –Мустафā)

1. Избран, Отбран, Подбран.

954. Мус‘аб ( – Мус‘абун) Когато за човек се каже, че е мус‘аб, това

означава, че той е тежък, труден. А когато за камила се каже, че  мус‘аб, това означава, че тя е все още необяздена и не е връзвана с въже.

1005. Максууд ( –Максу:дун)

1. Онова, което се цели.

2. Онова, към което сестреми. 3. Желан.

1006. Мукаллад ( – Мукалладун) Образец, пример, който хората следват и на чиито дела подражават.

1018. Мумтааз ( – Мумтāзун)

1. Отличен.

2. Отличаващ се от другите в своите обноски и дела.

1033. Мансуур ( – Мансу:рун)

1. Побеждаващ.

2. Победоносен.

3. Победител.

1044. Махдий ( – Махдиййун)

1. Това е онзи, който е бил насочен към истината и я е последвал.

2. Това е онзи, който е открил правия път и е тръгнал по него.

1058. Мумин ( – Му’минун)

1. Вярващ, противоположност на неверник.

2. Вярващ в небесните послания.

НУ:Н ( )

1073. Наабит ( – Нāбитун)

1. Зараждащ се, нов, млад, нарастващ, поникващ.

2. Това е крехкото, младото, свежото, нежното от всяко нещо, когато расте в ранна възраст.

1077. Наасир ( – Нāсирун)

1. Пишещ проза, не стихове; прозаи к.

2. Разпръскващ. 3. Раздавач.

4. Палма, чиито фурми падат.

1088. Наасир ( – Нāсирун)

1. Помагащ; помощник.

2. Поддръжник, привърженик.

1110. Набиил ( – Набийлун)

1. Знатен, благороден.

2. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;

1115. Наджм ( – Наджмун) Звезда.

1117. Наджииб ( –Наджийбун)

1. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;идеален.

2. Знатен, благороден.

1127. Насииб ( – Насийбун)

1. Принадлежащ към знатен род.

2. Близък, родственик.

1134. Наср ( – Насрун)

1. Спасение; помощ.

2. Победа, триумф, успех.

1142. Надиир ( – Надийрун)

1. Нежен.

2. С красиво лице, Красив.

1148. Ну‘маан ( – Ну‘мāну) Кръв. Затова, червеното като кръв цвете

Anemone coronaria се нарича Шакиикату-н-Ну’маан ( ).

1167. Хаании ( – Хāний) Първоначално е било Хаани’ ( – Хāни’ун),

след което хамзата ( ) се превърнала в йā’ ( ).

1. Това е онзи, който е щастлив в живота си.

2. Това е онзи, който прекарва дните си в радост и доволство.

1171. Хишаам ( – Хишāмун)

1. Великодушие.

2. Щедрост.

3. Даващ без да се скъпи.

1172. Хилаал ( – Хилāлун) Новолуние.

УĀУ ( )

1182. Уаабил ( – Уāбилун) Обилен дъжд.

118 . Уаасик ( – Уāсикун) Уверен.

1184. Уааджид ( –Уāджидун)

1. Намиращ; постигащ исканото.

2. Богат.

3. Любящ.

4. Способен.

1211. Уасиил ( – Уасийлун) Онова, с което се приближава към Аллах.

ЙĀ’ ( )

1235. Яасир ( – Йāсирун)

1. Лесен, лек; улесняващ.

2. Месар.

3. Онзи, който се насочва наляво в своето движение за разлика

1236. Яасиин ( – Йāсийну) или ( – Йāсийн) Тридесет и шеста сура от Свещения Коран. Относно значението на това име, е казано, че

означава: О, човеко!

1238. Яамин ( – Йāминун)

1. Благословен.

2. Отиващ надясно, за разлика от Яасир ( – Йāсирун).

3. Щастие, късмет, благоденствие, благодат.

1239. Яани‘ ( – Йāни‘ун)

1. Хубав, зрял плод.

2. Плод, на който е дошло времето за събиране.

1241. Яхя ( – Йāхйā) Име във формата на глагол от сегашно време.

Живее, съществува.

1242. Яраа‘ ( – Йарā‘ун)

1. Тръсти ка.

2. Писалка, калем, перо.

3. Страхлив.

4. Слаб, който няма собствено становище.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво

1251. Ямаан ( – Йамāнун) Първоначално е било Ямааний ( –Йамāнийй

ун), относително прилагателно към държавата Йемен, т.е. йеменчанин, йеменски.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво