Източник onislam.net
 |
Хамза става известен с прозвището си Асадуллах,
лъвът на Аллах, толкова силно и решимо
е защитавал Исляма |
Автор Idris Tawfiq
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад
В Ислямската история има няколко специални истории, свързани с това как хора са приели религията. Като Мюсюлмани, такива истории ни вдъхновяват да научим повече за историята си, особено за ранните дни, когато Пророк Мухаммад с.а.с. е работил усилено за разпространяване на учението.
Когато чуем или прочетем истории за пътя на хора към Исляма, трябва сами да направим пауза и да се замислим за нашето собствено духовно пътуване и да благодарим на Всевишния за Неговата благодат и дар - да бъдем Мюсюлмани.
Историите на героизъм и духовни търсения ни помагат да поставим в контекста нашите незначителни усилия да служим на Аллах.
Една от най-силните човешки истории, е тази на Хамза бин Абд-Ал-Мутталиб - чичо на Пророк Мухаммад с.а.с
Неговия призив към Исляма е по-невероятен, защото не е предизвикан след четене на книги или слушане на красива проповед, нито след търсене и размишление над смисъла на живота. Неговото завръщане към Исляма е пряк резултат от силното му чувство за семейна чест.
Най-напред, мисля, трябва да напомня защо използвах "завръщане" към Исляма, вместо за неговото приемане.
Като Мюсюлмани ние вярваме, че Ислямът е вродената религия на човечеството, която съществува още от сътворението.
Също така вярваме, че още от началото на човешката история, Всемогъщият Аллах е събрал пред Себе си всички души на онези, които ще живеят на Земята. Тогава им обяснил, че няма друг бог, освен Него. Като естествена религия за хората вярваме, че ако индивидът бъде оставен в чистото си състояние, той естествено ще вярва в Един Бог.
Вярваме, че всеки се ражда като вярващ в Един Бог - Мюсюлманин, но покрай действията на околните, той става Християнин, Юдей или друг. Така че когато някой промени религията си и стане Мюсюлманин, всъщност той на практика не се приобщава към нова религия, а се завръща към естественото си рождено състояние. Затова и по-горе казах, че Хамза се завръща към Исляма.
Историята
Историята е простичка, случило се е така:
Вече са минали 3 години, откакто Пророк Мухаммад с.а.с. говорел на неколцина за онова, което му донесъл Ангелът Джибил (Гавраил) и 3 години се борел срещу пречките да направи съобщението известно на широката общественост в Мекка.
За всичко това той бива хулен и обиждан от съгражданите си, наричан е луд и магьосник. Някои Мекканци били особено усърдни в тази кампания срещу Мухаммад и Исляма. Един от тях бил Абу Джахл.
Един ден Пророк Мухаммд се разхождал в подножието на Планината ас-Сафа в Мекка, когато срещнал Абу Джахл, който почнал да го обижда и да се подиграва на посланието за Единия Бог. Някои предават дори, че хвърлил камък и ударил Мухаммад с него, като главата му прокървила. Пророк Мухаммад не отговорил на подигравките, а Абу Джахл отишъл в Кааба в центъра на града, където се похвалил на хората с това, което направил.
По това време Хамза се връщал от лов.
Хамза бил храбър, много популярен сред хората в Мекка. По пътя си срещнал освободената робиня на Абдуллах ибн Джудан, която разказала какво се случило с племенника му.
Разгневен, Хамза забързал към Кааба, за да отмъсти на онзи, който е наранил член на фамилията му. Без да каже и дума, дарил с лъка си Абу Джахл по главата, наранявайки го и тогава му изкрещял как се е осмелил да нарани племенника му, особено пък като той проповядвал посланието, в което Хамза вярва!
Чак след като изрекъл тези думи, Хамза осъзнал какво е казал. От друга страна хората също били в шок от чутото. За да не вкара във война двете племена, Абу Джахл признал, че е наранил Мухаммад и е заслужил това, което се случило.
От този момент, заявявайки през народа на Мекка, че вярва в посланието, разпространявано от Мухаммад, Хамза става един от най-верните привърженици и последователи на Пророка, като прави всичко по силите си да го защитава.
Хамза става известен с прозвището си "Асадуллах" - Лъвът на Аллах - толкова силна е неговата защита на Исляма и такъв велик воин е Хамза. Умира от жестока и брутална смърт от ръцете на зли и отмъстителни хора, но давайки и последния си дъх в името на Аллах.
Уроците
На какво може да ни научи тази история? Какво в днешни дни може да ни каже връщането на Хамза към Исляма?
Ами първо е това, че ние не знаем какво се случва в ума и сърцето на другия.
Кой, седмици или месеци преди това, е знаел какво ще мисли Хамза, защитавайки племенника си и заявявайки, че е от неговата вяра - Ислям?
Седял ли да обмисля да стане Мюсюлманин? Има ли конкретна дума или фраза, която да го е убедила в истинността на Исляма? Това посланието и личността на Пророка ли са били?
В крайна сметка не знаем със сигурност, както и не знаем какво се случва в умовете и сърцата на не-мюсюлманските си колеги и приятели, когато им говорим или живеем според Исляма.
Новината за нападението срещу племенника му не е дошла чрез някой известен човек или оратор, а от устата на освободена робиня. По същия начин не е необходимо някой шейх или владеещ науките за Исляма и Корана, да говори, за да привлече други по-близо до Бога. Това може да направи и съвсем обикновен човек, с простички думи или действия.
Никога не знаем какъв ще бъде ефекта от думите ни върху другите хора. Най-великата дауа за всички, е даването на добър пример на другите, за това колко благороден и чист е Исляма.
Разбира се, че трябва да се образоваме, да се научим по най-добрия начин да обясняваме учението и неговото послание, но всичко, което всъщност трябва да направим, е да изиграем ролята си при предаване на знанието за Исляма на околните - не ние сме тези, които караме другите да приемат Исляма, а единствено Аллах.
Друга забележителна част от историята на завръщането на Хамза към Исляма, че той е показал на другите колко може да бъде човечен. Известен с горещия си темперамент, в момент, когато член на фамилията му е нападнат, притежавайки ясно изразено чувство за семейна чест, точно това били катализаторите, които го довели до Аллах. Можете да забележите как Аллах използва всички ситуации, за да привлече хората обратно към Себе си. Че дори и нашата слабост, за да говори с нас...
Ето и в модерния ни свят, името и характера на обичания ни Пророк с.а.с., са хулени и осмивани. Само си припомнете случилото се в Дания. В Корана Всемогъщият Аллах споменава за тези безрадостни дни, когато посланието някак не успява да се възприеме като истина и обидите достигат връхна точка:
Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. (Коран, 15: 95-97)
Може да не сме като Хамза - смели и твърди, но сме Мюсюлмани. И затова, дори по нашия малък и незначителен начин, трябва да защитаваме Пророка си, Пророка на Аллах, независимо от това, какво ще ни коства, ние сме - искаме или не - посланици на Исляма във всяко нещо.
Ако наистина живеем като добри Мюсюлмани, защо тогава светът гледа по този начин на Исляма? И вместо да възприема изкривената представа за религията ни от екрана на телевизора или страниците на вестниците, нямаше ли да е по-добре за Исляма, а и за самите нас, хората да го възприемат от нас самите - онова чисто и красиво послание, което струи от сърцата ни чрез постъпките и думите ни.
В чест на живота на Хамза ибн Абдулмутталиб и вдъхновени от неговата история и призив към Исляма, нека възприемем решимостта да бъдем лъвове на Аллах, като без страх и притеснение разпространяваме посланието на Аллах, показвайки чистототата и благородството в собствения си живот и щастието, което Божието послание е внесло в него.
Материалът е публикуван за пръв път през ноември 2007.
