Aссаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух
بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمـَنِ الرَّحِيم
Bismi Allahi alrrahmani alrraheemi
БисмиАллах аррахмани аррахими
В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния
الحَمدُ لِلَّهِ الَّذى أَنزَلَ عَلىٰ عَبدِهِ الكِتٰبَ وَلَم يَجعَل لَهُ عِوَجا ۜ ﴿١﴾
(1) Alhamdu lillahi allathee anzala AAala AAabdihi alkitaba walam yajAAal lahu AAiwajan
18:1. Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата
и не стори в нея изопачение!
قَيِّمًا لِيُنذِرَ بَأسًا شَديدًا مِن لَدُنهُ وَيُبَشِّرَ المُؤمِنينَ الَّذينَ يَعمَلونَ الصّٰلِحٰتِ أَنَّ لَهُم أَجرًا حَسَنًا ﴿٢﴾
(2) Qayyiman liyunthira basan shadeedan min ladunhu wayubashshira almumineena allatheena yaAAmaloona alssalihati anna lahum ajran hasanan
18:2. Достоверна
да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества вярващите, които
вършат праведни дела, че за тях ще има добра награда [в Рая]
مٰكِثينَ فيهِ أَبَدًا ﴿٣﴾
(3) Makitheena feehi abadan
18:3. там
ще останат вечно
وَيُنذِرَ الَّذينَ قالُوا اتَّخَذَ اللَّهُ وَلَدًا ﴿٤﴾
(4) Wayunthira allatheena qaloo ittakhatha Allahu waladan
18:4 И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се
сдоби със син.”
ما لَهُم بِهِ مِن عِلمٍ وَلا لِءابائِهِم ۚ كَبُرَت كَلِمَةً تَخرُجُ مِن أَفوٰهِهِم ۚ إِن يَقولونَ إِلّا كَذِبًا ﴿٥﴾
(5) Ma lahum bihi min AAilmin wala liabaihim kaburat kalimatan takhruju min afwahihim in yaqooloona illa kathiban
18:5 Нито те имат знание за това, нито предците им.
Голяма дума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.
فَلَعَلَّكَ بٰخِعٌ نَفسَكَ عَلىٰ ءاثٰرِهِم إِن لَم يُؤمِنوا بِهٰذَا الحَديثِ أَسَفًا ﴿٦﴾
(6) FalaAAallaka bakhiAAun nafsaka AAala atharihim in lam yuminoo bihatha alhadeethi asafan
18:6 Не
погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммад], ако не повярват в това
послание.
إِنّا جَعَلنا ما عَلَى الأَرضِ زينَةً لَها لِنَبلُوَهُم أَيُّهُم أَحسَنُ عَمَلًا ﴿٧﴾
(7) Inna jaAAalna ma AAala alardi zeenatan laha linabluwahum ayyuhum ahsanu AAamalan
18:7 Ние
сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от
тях е по-добър по деяние.
وَإِنّا لَجٰعِلونَ ما عَلَيها صَعيدًا جُرُزًا ﴿٨﴾
(8) Wainna lajaAAiloona ma AAalayha saAAeedan juruzan
18:8 И ще превърнем Ние това, което е на нея, в
безплодна пръст.
أَم حَسِبتَ أَنَّ أَصحٰبَ الكَهفِ وَالرَّقيمِ كانوا مِن ءايٰتِنا عَجَبًا ﴿٩﴾
(9) Am hasibta anna ashaba alkahfi waalrraqeemi kanoo min ayatina AAajaban
18:9 Нима
смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред
Нашите знамения?
إِذ أَوَى الفِتيَةُ إِلَى الكَهفِ فَقالوا رَبَّنا ءاتِنا مِن لَدُنكَ رَحمَةً وَهَيِّئ لَنا مِن أَمرِنا رَشَدًا ﴿١٠﴾
(10) Ith awa alfityatu ila alkahfi faqaloo rabbana atina min ladunka rahmatan wahayyi lana min amrina rashadan
18:10 Когато
младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от
Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”
فَضَرَبنا عَلىٰ ءاذانِهِم فِى الكَهفِ سِنينَ عَدَدًا ﴿١١﴾
(11) Fadarabna AAala athanihim fee alkahfi sineena AAadadan
18:11 И запечатахме ушите им в пещерата години наред.
ثُمَّ بَعَثنٰهُم لِنَعلَمَ أَىُّ الحِزبَينِ أَحصىٰ لِما لَبِثوا أَمَدًا ﴿١٢﴾
(12) Thumma baAAathnahum linaAAlama ayyu alhizbayni ahsa lima labithoo amadan
18:12 После ги събудихме, за да отличим коя от двете
групи ще пресметне какъв срок са прекарали
>
نَحنُ نَقُصُّ عَلَيكَ نَبَأَهُم بِالحَقِّ ۚ إِنَّهُم فِتيَةٌ ءامَنوا بِرَبِّهِم وَزِدنٰهُم هُدًى ﴿١٣﴾
(13) Nahnu naqussu AAalayka nabaahum bialhaqqi innahum fityatun amanoo birabbihim wazidnahum hudan
18:13 Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с
истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме.
وَرَبَطنا عَلىٰ قُلوبِهِم إِذ قاموا فَقالوا رَبُّنا رَبُّ السَّمٰوٰتِ وَالأَرضِ لَن نَدعُوَا۟ مِن دونِهِ إِلٰهًا ۖ لَقَد قُلنا إِذًا شَطَطًا ﴿١٤﴾
(14) Warabatna AAala quloobihim ith qamoo faqaloo rabbuna rabbu alssamawati waalardi lan nadAAuwa min doonihi ilahan laqad qulna ithan shatatan
18:14 И
укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът
на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме
изрекли голяма лъжа.
هٰؤُلاءِ قَومُنَا اتَّخَذوا مِن دونِهِ ءالِهَةً ۖ لَولا يَأتونَ عَلَيهِم بِسُلطٰنٍ بَيِّنٍ ۖ فَمَن أَظلَمُ مِمَّنِ افتَرىٰ عَلَى اللَّهِ كَذِبًا ﴿١٥﴾
(15) Haolai qawmuna ittakhathoo min doonihi alihatan lawla yatoona AAalayhim bisultanin bayyinin faman athlamu mimmani iftara AAala Allahi kathiban
18:15 Тези
хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод
за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”
وَإِذِ اعتَزَلتُموهُم وَما يَعبُدونَ إِلَّا اللَّهَ فَأوۥا إِلَى الكَهفِ يَنشُر لَكُم رَبُّكُم مِن رَحمَتِهِ وَيُهَيِّئ لَكُم مِن أَمرِكُم مِرفَقًا ﴿١٦﴾
(16) Waithi iAAtazaltumoohum wama yaAAbudoona illa Allaha fawoo ila alkahfi yanshur lakum rabbukum min rahmatihi wayuhayyi lakum min amrikum mirfaqan
18:16 [Един
от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат
вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от
Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”
وَتَرَى الشَّمسَ إِذا طَلَعَت تَزٰوَرُ عَن كَهفِهِم ذاتَ اليَمينِ وَإِذا غَرَبَت تَقرِضُهُم ذاتَ الشِّمالِ وَهُم فى فَجوَةٍ مِنهُ ۚ ذٰلِكَ مِن ءايٰتِ اللَّهِ ۗ مَن يَهدِ اللَّهُ فَهُوَ المُهتَدِ ۖ وَمَن يُضلِل فَلَن تَجِدَ لَهُ وَلِيًّا مُرشِدًا ﴿١٧﴾
(17) Watara alshshamsa itha talaAAat tazawaru AAan kahfihim thata alyameeni waitha gharabat taqriduhum thata alshshimali wahum fee fajwatin minhu thalika min ayati Allahi man yahdi Allahu fahuwa almuhtadi waman yudlil falan tajida lahu waliyyan murshidan
18:17 И
виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и
когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от
знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в
заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.
وَتَحسَبُهُم أَيقاظًا وَهُم رُقودٌ ۚ وَنُقَلِّبُهُم ذاتَ اليَمينِ وَذاتَ الشِّمالِ ۖ وَكَلبُهُم بٰسِطٌ ذِراعَيهِ بِالوَصيدِ ۚ لَوِ اطَّلَعتَ عَلَيهِم لَوَلَّيتَ مِنهُم فِرارًا وَلَمُلِئتَ مِنهُم رُعبًا ﴿١٨﴾
(18) Watahsabuhum ayqathan wahum ruqoodun wanuqallibuhum thata alyameeni wathata alshshimali wakalbuhum basitun thiraAAayhi bialwaseedi lawi ittalaAAta AAalayhim lawallayta minhum firaran walamulita minhum ruAAban
18:18 И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги
обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги,
ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.
وَكَذٰلِكَ بَعَثنٰهُم لِيَتَساءَلوا بَينَهُم ۚ قالَ قائِلٌ مِنهُم كَم لَبِثتُم ۖ قالوا لَبِثنا يَومًا أَو بَعضَ يَومٍ ۚ قالوا رَبُّكُم أَعلَمُ بِما لَبِثتُم فَابعَثوا أَحَدَكُم بِوَرِقِكُم هٰذِهِ إِلَى المَدينَةِ فَليَنظُر أَيُّها أَزكىٰ طَعامًا فَليَأتِكُم بِرِزقٍ مِنهُ وَليَتَلَطَّف وَلا يُشعِرَنَّ بِكُم أَحَدًا ﴿١٩﴾
(19) Wakathalika baAAathnahum liyatasaaloo baynahum qala qailun minhum kam labithtum qaloo labithna yawman aw baAAda yawmin qaloo rabbukum aAAlamu bima labithtum faibAAathoo ahadakum biwariqikum hathihi ila almadeenati falyanthur ayyuha azka taAAaman falyatikum birizqin minhu walyatalattaf wala yushAAiranna bikum ahadan
18:19 И
така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време
прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха:
“Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с
тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе
от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!
إِنَّهُم إِن يَظهَروا عَلَيكُم يَرجُموكُم أَو يُعيدوكُم فى مِلَّتِهِم وَلَن تُفلِحوا إِذًا أَبَدًا ﴿٢٠﴾
(20) Innahum in yathharoo AAalaykum yarjumookum aw yuAAeedookum fee millatihim walan tuflihoo ithan abadan
18:20 Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или
ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”
وَكَذٰلِكَ أَعثَرنا عَلَيهِم لِيَعلَموا أَنَّ وَعدَ اللَّهِ حَقٌّ وَأَنَّ السّاعَةَ لا رَيبَ فيها إِذ يَتَنٰزَعونَ بَينَهُم أَمرَهُم ۖ فَقالُوا ابنوا عَلَيهِم بُنيٰنًا ۖ رَبُّهُم أَعلَمُ بِهِم ۚ قالَ الَّذينَ غَلَبوا عَلىٰ أَمرِهِم لَنَتَّخِذَنَّ عَلَيهِم مَسجِدًا ﴿٢١﴾
(21) Wakathalika aAAtharna AAalayhim liyaAAlamoo anna waAAda Allahi haqqun waanna alsaAAata la rayba feeha ith yatanazaAAoona baynahum amrahum faqaloo ibnoo AAalayhim bunyanan rabbuhum aAAlamu bihim qala allatheena ghalaboo AAala amrihim lanattakhithanna AAalayhim masjidan
18:21 Така
осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и
няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни
рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А
онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”
سَيَقولونَ ثَلٰثَةٌ رابِعُهُم كَلبُهُم وَيَقولونَ خَمسَةٌ سادِسُهُم كَلبُهُم رَجمًا بِالغَيبِ ۖ وَيَقولونَ سَبعَةٌ وَثامِنُهُم كَلبُهُم ۚ قُل رَبّى أَعلَمُ بِعِدَّتِهِم ما يَعلَمُهُم إِلّا قَليلٌ ۗ فَلا تُمارِ فيهِم إِلّا مِراءً ظٰهِرًا وَلا تَستَفتِ فيهِم مِنهُم أَحَدًا ﴿٢٢﴾
(22) Sayaqooloona thalathatun rabiAAuhum kalbuhum wayaqooloona khamsatun sadisuhum kalbuhum rajman bialghaybi wayaqooloona sabAAatun wathaminuhum kalbuhum qul rabbee aAAlamu biAAiddatihim ma yaAAlamuhum illa qaleelun fala tumari feehim illa miraan thahiran wala tastafti feehim minhum ahadan
18:22 Ще
кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима
са, шестото е кучето им.” в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем
са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае
техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно
казаното! И не се допитвай за тях до никого!
وَلا تَقولَنَّ لِشَا۟يءٍ إِنّى فاعِلٌ ذٰلِكَ غَدًا ﴿٢٣﴾
(23) Wala taqoolanna lishayin innee faAAilun thalika ghadan
18:23 И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”,
إِلّا أَن يَشاءَ اللَّهُ ۚ وَاذكُر رَبَّكَ إِذا نَسيتَ وَقُل عَسىٰ أَن يَهدِيَنِ رَبّى لِأَقرَبَ مِن هٰذا رَشَدًا ﴿٢٤﴾
(24) Illa an yashaa Allahu wa othkur rabbaka itha naseeta waqul AAasa an yahdiyani rabbee liaqraba min hatha rashadan
18:24 [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И
спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още
по-близо до правия път!”
وَلَبِثوا فى كَهفِهِم ثَلٰثَ مِا۟ئَةٍ سِنينَ وَازدادوا تِسعًا ﴿٢٥﴾
(25) Walabithoo fee kahfihim thalatha miatin sineena waizdadoo tisAAan
18:25 И прекарали в пещерата си триста години и още девет
قُلِ اللَّهُ أَعلَمُ بِما لَبِثوا ۖ لَهُ غَيبُ السَّمٰوٰتِ وَالأَرضِ ۖ أَبصِر بِهِ وَأَسمِع ۚ ما لَهُم مِن دونِهِ مِن وَلِىٍّ وَلا يُشرِكُ فى حُكمِهِ أَحَدًا ﴿٢٦﴾
(26) Quli Allahu aAAlamu bima labithoo lahu ghaybu alssamawati waalardi absir bihi waasmiAA ma lahum min doonihi min waliyyin wala yushriku fee hukmihi ahadan
18:26 Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали.
Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и
чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е
съдружник.”
وَاتلُ ما أوحِىَ إِلَيكَ مِن كِتابِ رَبِّكَ ۖ لا مُبَدِّلَ لِكَلِمٰتِهِ وَلَن تَجِدَ مِن دونِهِ مُلتَحَدًا ﴿٢٧﴾
(27) Waotlu ma oohiya ilayka min kitabi rabbika la mubaddila likalimatihi walan tajida min doonihi multahadan
18:27 И
чети [о, Мухаммад] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой
не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.
وَاصبِر نَفسَكَ مَعَ الَّذينَ يَدعونَ رَبَّهُم بِالغَدوٰةِ وَالعَشِىِّ يُريدونَ وَجهَهُ ۖ وَلا تَعدُ عَيناكَ عَنهُم تُريدُ زينَةَ الحَيوٰةِ الدُّنيا ۖ وَلا تُطِع مَن أَغفَلنا قَلبَهُ عَن ذِكرِنا وَاتَّبَعَ هَوىٰهُ وَكانَ أَمرُهُ فُرُطًا ﴿٢٨﴾
(28) Waisbir nafsaka maAAa allatheena yadAAoona rabbahum bialghadati waalAAashiyyi yureedoona wajhahu wala taAAdu AAaynaka AAanhum tureedu zeenata alhayati alddunya wala tutiAA man aghfalna qalbahu AAan thikrina waittabaAAa hawahu wakana amruhu furutan
18:28 И
бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки
Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот,
и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето
споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!
وَقُلِ الحَقُّ مِن رَبِّكُم ۖ فَمَن شاءَ فَليُؤمِن وَمَن شاءَ فَليَكفُر ۚ إِنّا أَعتَدنا لِلظّٰلِمينَ نارًا أَحاطَ بِهِم سُرادِقُها ۚ وَإِن يَستَغيثوا يُغاثوا بِماءٍ كَالمُهلِ يَشوِى الوُجوهَ ۚ بِئسَ الشَّرابُ وَساءَت مُرتَفَقًا ﴿٢٩﴾
(29) Waquli alhaqqu min rabbikum faman shaa falyumin waman shaa falyakfur inna aAAtadna lilththalimeena naran ahata bihim suradiquha wain yastagheethoo yughathoo bimain kaalmuhli yashwee alwujooha bisa alshsharabu wasaat murtafaqan
18:29 И
кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да
остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който
ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен
метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е
там за отсядане!
إِنَّ الَّذينَ ءامَنوا وَعَمِلُوا الصّٰلِحٰتِ إِنّا لا نُضيعُ أَجرَ مَن أَحسَنَ عَمَلًا ﴿٣٠﴾
(30) Inna allatheena amanoo waAAamiloo alssalihati inna la nudeeAAu ajra man ahsana AAamalan
18:30 Които
вярват и вършат праведни дела Ние не ще погубим наградата на никой
благодетелен.
أُولٰئِكَ لَهُم جَنّٰتُ عَدنٍ تَجرى مِن تَحتِهِمُ الأَنهٰرُ يُحَلَّونَ فيها مِن أَساوِرَ مِن ذَهَبٍ وَيَلبَسونَ ثِيابًا خُضرًا مِن سُندُسٍ وَإِستَبرَقٍ مُتَّكِـٔينَ فيها عَلَى الأَرائِكِ ۚ نِعمَ الثَّوابُ وَحَسُنَت مُرتَفَقًا ﴿٣١﴾
(31) Olaika lahum jannatu AAadnin tajree min tahtihimu alanharu yuhallawna feeha min asawira min thahabin wayalbasoona thiyaban khudran min sundusin waistabraqin muttakieena feeha AAala alaraiki niAAma alththawabu wahasunat murtafaqan
18:31 За
тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения
гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат,
облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място
е там за отсядане!
وَاضرِب لَهُم مَثَلًا رَجُلَينِ جَعَلنا لِأَحَدِهِما جَنَّتَينِ مِن أَعنٰبٍ وَحَفَفنٰهُما بِنَخلٍ وَجَعَلنا بَينَهُما زَرعًا ﴿٣٢﴾
(32) Waidrib lahum mathalan rajulayni jaAAalna liahadihima jannatayni min aAAnabin wahafafnahuma binakhlin wajaAAalna baynahuma zarAAan
18:32 И
им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде,
които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.
كِلتَا الجَنَّتَينِ ءاتَت أُكُلَها وَلَم تَظلِم مِنهُ شَيـًٔا ۚ وَفَجَّرنا خِلٰلَهُما نَهَرًا ﴿٣٣﴾
(33) Kilta aljannatayni atat okulaha walam tathlim minhu shayan wafajjarna khilalahuma naharan
18:33 И двете градини даряваха своите плодове, без да се
погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.
وَكانَ لَهُ ثَمَرٌ فَقالَ لِصٰحِبِهِ وَهُوَ يُحاوِرُهُ أَنا۠ أَكثَرُ مِنكَ مالًا وَأَعَزُّ نَفَرًا ﴿٣٤﴾
(34) Wakana lahu thamarun faqala lisahibihi wahuwa yuhawiruhu ana aktharu minka malan waaAAazzu nafaran
18:34 И имаше той плодове, и каза на своя другар,
говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”
وَدَخَلَ جَنَّتَهُ وَهُوَ ظالِمٌ لِنَفسِهِ قالَ ما أَظُنُّ أَن تَبيدَ هٰذِهِ أَبَدًا ﴿٣٥﴾
(35) Wadakhala jannatahu wahuwa thalimun linafsihi qala ma athunnu an tabeeda hathihi abadan
18:35 И
влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще
изчезне.
وَما أَظُنُّ السّاعَةَ قائِمَةً وَلَئِن رُدِدتُ إِلىٰ رَبّى لَأَجِدَنَّ خَيرًا مِنها مُنقَلَبًا ﴿٣٦﴾
(36) Wama athunnu alssaAAata qaimatan walain rudidtu ila rabbee laajidanna khayran minha munqalaban
18:36 И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда
върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .”
قالَ لَهُ صاحِبُهُ وَهُوَ يُحاوِرُهُ أَكَفَرتَ بِالَّذى خَلَقَكَ مِن تُرابٍ ثُمَّ مِن نُطفَةٍ ثُمَّ سَوّىٰكَ رَجُلًا ﴿٣٧﴾
(37) Qala lahu sahibuhu wahuwa yuhawiruhu akafarta biallathee khalaqaka min turabin thumma min nutfatin thumma sawwaka rajulan
18:37 Неговият
другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от
пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?
لٰكِنّا۠ هُوَ اللَّهُ رَبّى وَلا أُشرِكُ بِرَبّى أَحَدًا ﴿٣٨﴾
(38) Lakinna huwa Allahu rabbee wala oshriku birabbee ahadan
18:38 Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не
съдружавам никого с моя Господ.
وَلَولا إِذ دَخَلتَ جَنَّتَكَ قُلتَ ما شاءَ اللَّهُ لا قُوَّةَ إِلّا بِاللَّهِ ۚ إِن تَرَنِ أَنا۠ أَقَلَّ مِنكَ مالًا وَوَلَدًا ﴿٣٩﴾
(39) Walawla ith dakhalta jannataka qulta ma shaa Allahu la quwwata illa biAllahi in tarani ana aqalla minka malan wawaladan
18:39 И
защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела.
Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от
теб,
فَعَسىٰ رَبّى أَن يُؤتِيَنِ خَيرًا مِن جَنَّتِكَ وَيُرسِلَ عَلَيها حُسبانًا مِنَ السَّماءِ فَتُصبِحَ صَعيدًا زَلَقًا ﴿٤٠﴾
(40) FaAAasa rabbee an yutiyani khayran min jannatika wayursila AAalayha husbanan mina alssamai fatusbiha saAAeedan zalaqan
18:40 моят Господ може да ми даде по-добра от твоята
градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна
пръст
أَو يُصبِحَ ماؤُها غَورًا فَلَن تَستَطيعَ لَهُ طَلَبًا ﴿٤١﴾
(41) Aw yusbiha maoha ghawran falan tastateeAAa lahu talaban
18:41 Или водата є да потъне на дъното и ти не ще си в
състояние да я издириш.”
وَأُحيطَ بِثَمَرِهِ فَأَصبَحَ يُقَلِّبُ كَفَّيهِ عَلىٰ ما أَنفَقَ فيها وَهِىَ خاوِيَةٌ عَلىٰ عُروشِها وَيَقولُ يٰلَيتَنى لَم أُشرِك بِرَبّى أَحَدًا ﴿٤٢﴾
(42) Waoheeta bithamarihi faasbaha yuqallibu kaffayhi AAala ma anfaqa feeha wahiya khawiyatun AAala AAurooshiha wayaqoolu ya laytanee lam oshrik birabbee ahadan
18:42 И плодовете му бяха погубени, и започна той да
кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече:
“О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!”
وَلَم تَكُن لَهُ فِئَةٌ يَنصُرونَهُ مِن دونِ اللَّهِ وَما كانَ مُنتَصِرًا ﴿٤٣﴾
(43) Walam takun lahu fiatun yansuroonahu min dooni Allahi wama kana muntasiran
18:43 И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах,
нито сам се защити.
هُنالِكَ الوَلٰيَةُ لِلَّهِ الحَقِّ ۚ هُوَ خَيرٌ ثَوابًا وَخَيرٌ عُقبًا ﴿٤٤﴾
(44) Hunalika alwalayatu lillahi alhaqqi huwa khayrun thawaban wakhayrun AAuqban
18:44 Там (в Съдния ден) закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е
най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.
وَاضرِب لَهُم مَثَلَ الحَيوٰةِ الدُّنيا كَماءٍ أَنزَلنٰهُ مِنَ السَّماءِ فَاختَلَطَ بِهِ نَباتُ الأَرضِ فَأَصبَحَ هَشيمًا تَذروهُ الرِّيٰحُ ۗ وَكانَ اللَّهُ عَلىٰ كُلِّ شَيءٍ مُقتَدِرًا ﴿٤٥﴾
(45) Waidrib lahum mathala alhayati alddunya kamain anzalnahu mina alssamai faikhtalata bihi nabatu alardi faasbaha hasheeman tathroohu alrriyahu wakana Allahu AAala kulli shayin muqtadiran
18:45 И
им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с
нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват.
Аллах за всяко нещо има сила.
المالُ وَالبَنونَ زينَةُ الحَيوٰةِ الدُّنيا ۖ وَالبٰقِيٰتُ الصّٰلِحٰتُ خَيرٌ عِندَ رَبِّكَ ثَوابًا وَخَيرٌ أَمَلًا ﴿٤٦﴾
(46) Almalu waalbanoona zeenatu alhayati alddunya waalbaqiyatu alssalihatu khayrun AAinda rabbika thawaban wakhayrun amalan
18:46 Имотите и децата са украсата на земния живот, но
непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са
най-доброто за надежда.
وَيَومَ نُسَيِّرُ الجِبالَ وَتَرَى الأَرضَ بارِزَةً وَحَشَرنٰهُم فَلَم نُغادِر مِنهُم أَحَدًا ﴿٤٧﴾
(47) Wayawma nusayyiru aljibala watara alarda barizatan wahasharnahum falam nughadir minhum ahadan
18:47 [Помнете]
Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем
[тварите], и не ще пропуснем никого от тях.
وَعُرِضوا عَلىٰ رَبِّكَ صَفًّا لَقَد جِئتُمونا كَما خَلَقنٰكُم أَوَّلَ مَرَّةٍ ۚ بَل زَعَمتُم أَلَّن نَجعَلَ لَكُم مَوعِدًا ﴿٤٨﴾
(48) WaAAuridoo AAala rabbika saffan laqad jitumoona kama khalaqnakum awwala marratin bal zaAAamtum allan najAAala lakum mawAAidan
18:48 И ще бъдат представени на твоя Господ в редици:
“Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние
никога не ще ви срещнем.”
وَوُضِعَ الكِتٰبُ فَتَرَى المُجرِمينَ مُشفِقينَ مِمّا فيهِ وَيَقولونَ يٰوَيلَتَنا مالِ هٰذَا الكِتٰبِ لا يُغادِرُ صَغيرَةً وَلا كَبيرَةً إِلّا أَحصىٰها ۚ وَوَجَدوا ما عَمِلوا حاضِرًا ۗ وَلا يَظلِمُ رَبُّكَ أَحَدًا ﴿٤٩﴾
(49) WawudiAAa alkitabu fatara almujrimeena mushfiqeena mimma feehi wayaqooloona ya waylatana ma lihatha alkitabi la yughadiru sagheeratan wala kabeeratan illa ahsaha wawajadoo ma AAamiloo hadiran wala yathlimu rabbuka ahadan
18:49 И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще
видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!”
Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го
пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ
никого не угнетява.
وَإِذ قُلنا لِلمَلٰئِكَةِ اسجُدوا لِءادَمَ فَسَجَدوا إِلّا إِبليسَ كانَ مِنَ الجِنِّ فَفَسَقَ عَن أَمرِ رَبِّهِ ۗ أَفَتَتَّخِذونَهُ وَذُرِّيَّتَهُ أَولِياءَ مِن دونى وَهُم لَكُم عَدُوٌّ ۚ بِئسَ لِلظّٰلِمينَ بَدَلًا ﴿٥٠﴾
(50) Waith qulna lilmalaikati osjudoo liadama fasajadoo illa ibleesa kana mina aljinni fafasaqa AAan amri rabbihi afatattakhithoonahu wathurriyyatahu awliyaa min doonee wahum lakum AAaduwwun bisa lilththalimeena badalan
18:50 И когато рекохме на ангелите: “Сведете чела пред
Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята
на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо
Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!
ما أَشهَدتُهُم خَلقَ السَّمٰوٰتِ وَالأَرضِ وَلا خَلقَ أَنفُسِهِم وَما كُنتُ مُتَّخِذَ المُضِلّينَ عَضُدًا ﴿٥١﴾
(51) Ma ashhadtuhum khalqa alssamawati waalardi wala khalqa anfusihim wama kuntu muttakhitha almudilleena AAadudan
18:51 Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на
небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз
заблуждаващите за помощници.
وَيَومَ يَقولُ نادوا شُرَكاءِىَ الَّذينَ زَعَمتُم فَدَعَوهُم فَلَم يَستَجيبوا لَهُم وَجَعَلنا بَينَهُم مَوبِقًا ﴿٥٢﴾
(52) Wayawma yaqoolu nadoo shurakaiya allatheena zaAAamtum fadaAAawhum falam yastajeeboo lahum wajaAAalna baynahum mawbiqan
18:52 В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите
съдружници, за които твърдяхте!”... И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И
ще сторим помежду им пропаст.
وَرَءَا المُجرِمونَ النّارَ فَظَنّوا أَنَّهُم مُواقِعوها وَلَم يَجِدوا عَنها مَصرِفًا ﴿٥٣﴾
(53) Waraa almujrimoona alnnara fathannoo annahum muwaqiAAooha walam yajidoo AAanha masrifan
18:53 И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че
ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.
وَلَقَد صَرَّفنا فى هٰذَا القُرءانِ لِلنّاسِ مِن كُلِّ مَثَلٍ ۚ وَكانَ الإِنسٰنُ أَكثَرَ شَيءٍ جَدَلًا ﴿٥٤﴾
(54) Walaqad sarrafna fee hatha alqurani lilnnasi min kulli mathalin wakana alinsanu akthara shayin jadalan
18:54 И вече разяснихме за хората всякакви примери в този
Коран. Но най-много от всичко друго човек оспорва.
وَما مَنَعَ النّاسَ أَن يُؤمِنوا إِذ جاءَهُمُ الهُدىٰ وَيَستَغفِروا رَبَّهُم إِلّا أَن تَأتِيَهُم سُنَّةُ الأَوَّلينَ أَو يَأتِيَهُمُ العَذابُ قُبُلًا ﴿٥٥﴾
(55) Wama manaAAa alnnasa an yuminoo ith jaahumu alhuda wayastaghfiroo rabbahum illa an tatiyahum sunnatu alawwaleena aw yatiyahumu alAAathabu qubulan
18:55 И
какво пречи на хората да повярват, когато им се яви напътствието, и да молят
своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците, или да
дойде мъчението насреща им?
وَما نُرسِلُ المُرسَلينَ إِلّا مُبَشِّرينَ وَمُنذِرينَ ۚ وَيُجٰدِلُ الَّذينَ كَفَروا بِالبٰطِلِ لِيُدحِضوا بِهِ الحَقَّ ۖ وَاتَّخَذوا ءايٰتى وَما أُنذِروا هُزُوًا ﴿٥٦﴾
(56) Wama nursilu almursaleena illa mubashshireena wamunthireena wayujadilu allatheena kafaroo bialbatili liyudhidoo bihi alhaqqa waittakhathoo ayatee wama onthiroo huzuwan
18:56 Изпращаме
Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят
неверниците чрез лъжата да заличат истината. И взимат на присмех Моите знамения
и онова, с което бяха предупреждавани.
وَمَن أَظلَمُ مِمَّن ذُكِّرَ بِـٔايٰتِ رَبِّهِ فَأَعرَضَ عَنها وَنَسِىَ ما قَدَّمَت يَداهُ ۚ إِنّا جَعَلنا عَلىٰ قُلوبِهِم أَكِنَّةً أَن يَفقَهوهُ وَفى ءاذانِهِم وَقرًا ۖ وَإِن تَدعُهُم إِلَى الهُدىٰ فَلَن يَهتَدوا إِذًا أَبَدًا ﴿٥٧﴾
(57) Waman athlamu mimman thukkira biayati rabbihi faaAArada AAanha wanasiya ma qaddamat yadahu inna jaAAalna AAala quloobihim akinnatan an yafqahoohu wafee athanihim waqran wain tadAAuhum ila alhuda falan yahtadoo ithan abadan
18:57 И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха
напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави
какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го
разбират [- Корана], а в ушите им глухота. Дори да ги призовеш към
напътствието [о, Мухаммад], и тогава никога не ще застанат на правия път.
وَرَبُّكَ الغَفورُ ذُو الرَّحمَةِ ۖ لَو يُؤاخِذُهُم بِما كَسَبوا لَعَجَّلَ لَهُمُ العَذابَ ۚ بَل لَهُم مَوعِدٌ لَن يَجِدوا مِن دونِهِ مَوئِلًا ﴿٥٨﴾
(58) Warabbuka alghafooru thoo alrrahmati law yuakhithuhum bima kasaboo laAAajjala lahumu alAAathaba bal lahum mawAAidun lan yajidoo min doonihi mawilan
18:58 Твоят
Господ Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, ако ги накажеше за онова,
което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определено
време и не ще намерят убежище от него.
وَتِلكَ القُرىٰ أَهلَكنٰهُم لَمّا ظَلَموا وَجَعَلنا لِمَهلِكِهِم مَوعِدًا ﴿٥٩﴾
(59) Watilka alqura ahlaknahum lamma thalamoo wajaAAalna limahlikihim mawAAidan
18:59 Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и
сторихме за тяхната гибел определено време.
وَإِذ قالَ موسىٰ لِفَتىٰهُ لا أَبرَحُ حَتّىٰ أَبلُغَ مَجمَعَ البَحرَينِ أَو أَمضِىَ حُقُبًا ﴿٦٠﴾
(60) Waith qala moosa lifatahu la abrahu hatta ablugha majmaAAa albahrayni aw amdiya huquban
18:60 И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не
стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.”
فَلَمّا بَلَغا مَجمَعَ بَينِهِما نَسِيا حوتَهُما فَاتَّخَذَ سَبيلَهُ فِى البَحرِ سَرَبًا ﴿٦١﴾
(61) Falamma balagha majmaAAa baynihima nasiya hootahuma faittakhatha sabeelahu fee albahri saraban
18:61 И когато стигнаха мястото, където двете се събират,
забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето.
فَلَمّا جاوَزا قالَ لِفَتىٰهُ ءاتِنا غَداءَنا لَقَد لَقينا مِن سَفَرِنا هٰذا نَصَبًا ﴿٦٢﴾
(62) Falamma jawaza qala lifatahu atina ghadaana laqad laqeena min safarina hatha nasaban
18:62 И когато се отдалечиха, той рече на слугата си:
“Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”
قالَ أَرَءَيتَ إِذ أَوَينا إِلَى الصَّخرَةِ فَإِنّى نَسيتُ الحوتَ وَما أَنسىٰنيهُ إِلَّا الشَّيطٰنُ أَن أَذكُرَهُ ۚ وَاتَّخَذَ سَبيلَهُ فِى البَحرِ عَجَبًا ﴿٦٣﴾
(63) Qala araayta ith awayna ila alssakhrati fainnee naseetu alhoota wama ansaneehu illa alshshaytanu an athkurahu waittakhatha sabeelahu fee albahri AAajaban
18:63 Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до
скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се
сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.”
قالَ ذٰلِكَ ما كُنّا نَبغِ ۚ فَارتَدّا عَلىٰ ءاثارِهِما قَصَصًا ﴿٦٤﴾
(64) Qala thalika ma kunna nabghi fairtadda AAala atharihima qasasan
18:64 Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се
върнаха обратно, следвайки своите дири.
е.”
فَوَجَدا عَبدًا مِن عِبادِنا ءاتَينٰهُ رَحمَةً مِن عِندِنا وَعَلَّمنٰهُ مِن لَدُنّا عِلمًا ﴿٦٥﴾
(65) Fawajada AAabdan min AAibadina ataynahu rahmatan min AAindina waAAallamnahu min ladunna AAilman
18:65 И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме
оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас
pan>
قالَ لَهُ موسىٰ هَل أَتَّبِعُكَ عَلىٰ أَن تُعَلِّمَنِ مِمّا عُلِّمتَ رُشدًا ﴿٦٦﴾
(66) Qala lahu moosa hal attabiAAuka AAala an tuAAallimani mimma AAullimta rushdan
18:66 Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме
научиш на онова, на което си научен за верния път?”
قالَ إِنَّكَ لَن تَستَطيعَ مَعِىَ صَبرًا ﴿٦٧﴾
(67) Qala innaka lan tastateeAAa maAAiya sabran
18:67 Рече: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.
وَكَيفَ تَصبِرُ عَلىٰ ما لَم تُحِط بِهِ خُبرًا ﴿٦٨﴾
(68) Wakayfa tasbiru AAala ma lam tuhit bihi khubran
18:68 И
как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”
قالَ سَتَجِدُنى إِن شاءَ اللَّهُ صابِرًا وَلا أَعصى لَكَ أَمرًا ﴿٦٩﴾
(69) Qala satajidunee in shaa Allahu sabiran wala aAAsee laka amran
18:69 Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм
търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”
قالَ فَإِنِ اتَّبَعتَنى فَلا تَسـَٔلنى عَن شَيءٍ حَتّىٰ أُحدِثَ لَكَ مِنهُ ذِكرًا ﴿٧٠﴾
(70) Qala faini ittabaAAtanee fala tasalnee AAan shayin hatta ohditha laka minhu thikran
18:70 Рече: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато
аз сам не ти спомена за него!”
فَانطَلَقا حَتّىٰ إِذا رَكِبا فِى السَّفينَةِ خَرَقَها ۖ قالَ أَخَرَقتَها لِتُغرِقَ أَهلَها لَقَد جِئتَ شَيـًٔا إِمرًا ﴿٧١﴾
(71) Faintalaqa hatta itha rakiba fee alssafeenati kharaqaha qala akharaqtaha litughriqa ahlaha laqad jita shayan imran
18:71 И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба,
[ал-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти
извърши нещо недопустимо.”
قالَ أَلَم أَقُل إِنَّكَ لَن تَستَطيعَ مَعِىَ صَبرًا ﴿٧٢﴾
(72) Qala alam aqul innaka lan tastateeAAa maAAiya sabran
18:72 Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш
заедно с мен?”
قالَ لا تُؤاخِذنى بِما نَسيتُ وَلا تُرهِقنى مِن أَمرى عُسرًا ﴿٧٣﴾
(73) Qala la tuakhithnee bima naseetu wala turhiqnee min amree AAusran
18:73 Рече: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме
натоварвай с нещо непосилно за мен!”
فَانطَلَقا حَتّىٰ إِذا لَقِيا غُلٰمًا فَقَتَلَهُ قالَ أَقَتَلتَ نَفسًا زَكِيَّةً بِغَيرِ نَفسٍ لَقَد جِئتَ شَيـًٔا نُكرًا ﴿٧٤﴾
(74) Faintalaqa hatta itha laqiya ghulaman faqatalahu qala aqatalta nafsan zakiyyatan bighayri nafsin laqad jita shayan nukran
18:74 И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той
го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши
нещо скверно.”
قالَ أَلَم أَقُل لَكَ إِنَّكَ لَن تَستَطيعَ مَعِىَ صَبرًا ﴿٧٥﴾
(75) Qala alam aqul laka innaka lan tastateeAAa maAAiya sabran
18:75 Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш
заедно с мен?”
قالَ إِن سَأَلتُكَ عَن شَيءٍ بَعدَها فَلا تُصٰحِبنى ۖ قَد بَلَغتَ مِن لَدُنّى عُذرًا ﴿٧٦﴾
(76) Qala in saaltuka AAan shayin baAAdaha fala tusahibnee qad balaghta min ladunnee AAuthran
18:76 Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо,
тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”
فَانطَلَقا حَتّىٰ إِذا أَتَيا أَهلَ قَريَةٍ استَطعَما أَهلَها فَأَبَوا أَن يُضَيِّفوهُما فَوَجَدا فيها جِدارًا يُريدُ أَن يَنقَضَّ فَأَقامَهُ ۖ قالَ لَو شِئتَ لَتَّخَذتَ عَلَيهِ أَجرًا ﴿٧٧﴾
(77) Faintalaqa hatta itha ataya ahla qaryatin istatAAama ahlaha faabaw an yudayyifoohuma fawajada feeha jidaran yureedu an yanqadda faaqamahu qala law shita laittakhathta AAalayhi ajran
18:77 И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на
едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги
нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече:
“Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”
قالَ هٰذا فِراقُ بَينى وَبَينِكَ ۚ سَأُنَبِّئُكَ بِتَأويلِ ما لَم تَستَطِع عَلَيهِ صَبرًا ﴿٧٨﴾
(78) Qala hatha firaqu baynee wabaynika saonabbioka bitaweeli ma lam tastatiAA AAalayhi sabran
18:78 Рече: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти
съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.
أَمَّا السَّفينَةُ فَكانَت لِمَسٰكينَ يَعمَلونَ فِى البَحرِ فَأَرَدتُ أَن أَعيبَها وَكانَ وَراءَهُم مَلِكٌ يَأخُذُ كُلَّ سَفينَةٍ غَصبًا ﴿٧٩﴾
(79) Amma alssafeenatu fakanat limasakeena yaAAmaloona fee albahri faaradtu an aAAeebaha wakana waraahum malikun yakhuthu kulla safeenatin ghasban
18:79 Относно кораба той бе на бедняци, работещи в
морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила
всеки кораб.
وَأَمَّا الغُلٰمُ فَكانَ أَبَواهُ مُؤمِنَينِ فَخَشينا أَن يُرهِقَهُما طُغيٰنًا وَكُفرًا ﴿٨٠﴾
(80) Waamma alghulamu fakana abawahu muminayni fakhasheena an yurhiqahuma tughyanan wakufran
18:80 А относно момчето родителите му бяха вярващи и се
опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.
فَأَرَدنا أَن يُبدِلَهُما رَبُّهُما خَيرًا مِنهُ زَكوٰةً وَأَقرَبَ رُحمًا ﴿٨١﴾
(81) Faaradna an yubdilahuma rabbuhuma khayran minhu zakatan waaqraba ruhman
18:81 И искахме техният Господ да ги дари в замяна с
по-добро по чистота и по-милосърдно.
وَأَمَّا الجِدارُ فَكانَ لِغُلٰمَينِ يَتيمَينِ فِى المَدينَةِ وَكانَ تَحتَهُ كَنزٌ لَهُما وَكانَ أَبوهُما صٰلِحًا فَأَرادَ رَبُّكَ أَن يَبلُغا أَشُدَّهُما وَيَستَخرِجا كَنزَهُما رَحمَةً مِن رَبِّكَ ۚ وَما فَعَلتُهُ عَن أَمرى ۚ ذٰلِكَ تَأويلُ ما لَم تَسطِع عَلَيهِ صَبرًا ﴿٨٢﴾
(82) Waamma aljidaru fakana lighulamayni yateemayni fee almadeenati wakana tahtahu kanzun lahuma wakana aboohuma salihan faarada rabbuka an yablugha ashuddahuma wayastakhrija kanzahuma rahmatan min rabbika wama faAAaltuhu AAan amree thalika taweelu ma lam tastiAA AAalayhi sabran
18:82 А колкото до стената - тя бе на две момчета-сирачета
от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят
Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от
твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за
което ти не можа да изтърпиш.”
وَيَسـَٔلونَكَ عَن ذِى القَرنَينِ ۖ قُل سَأَتلوا عَلَيكُم مِنهُ ذِكرًا ﴿٨٣﴾
(83) И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: “Ще
ви известя нещо за него.”
إِنّا مَكَّنّا لَهُ فِى الأَرضِ وَءاتَينٰهُ مِن كُلِّ شَيءٍ سَبَبًا ﴿٨٤﴾
(84) Inna makkanna lahu fee alardi waataynahu min kulli shayin sababan
18:84 Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме
път към всяко нещо.
فَأَتبَعَ سَبَبًا ﴿٨٥﴾
(85) FaatbaAAa sababan
18:85 И пое той по един път,
حَتّىٰ إِذا بَلَغَ مَغرِبَ الشَّمسِ وَجَدَها تَغرُبُ فى عَينٍ حَمِئَةٍ وَوَجَدَ عِندَها قَومًا ۗ قُلنا يٰذَا القَرنَينِ إِمّا أَن تُعَذِّبَ وَإِمّا أَن تَتَّخِذَ فيهِم حُسنًا ﴿٨٦﴾
(86) Hatta itha balagha maghriba alshshamsi wajadaha taghrubu fee AAaynin hamiatin wawajada AAindaha qawman qulna ya tha alqarnayni imma an tuAAaththiba waimma an tattakhitha feehim husnan
18:86 докато стигна залеза на слънцето. Намери го да
залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да
ги измъчиш или да им сториш добрина.”
قالَ أَمّا مَن ظَلَمَ فَسَوفَ نُعَذِّبُهُ ثُمَّ يُرَدُّ إِلىٰ رَبِّهِ فَيُعَذِّبُهُ عَذابًا نُكرًا ﴿٨٧﴾
(87) Qala amma man thalama fasawfa nuAAaththibuhu thumma yuraddu ila rabbihi fayuAAaththibuhu AAathaban nukran
18:87 Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После
ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.
وَأَمّا مَن ءامَنَ وَعَمِلَ صٰلِحًا فَلَهُ جَزاءً الحُسنىٰ ۖ وَسَنَقولُ لَهُ مِن أَمرِنا يُسرًا ﴿٨٨﴾
(88) Waamma man amana waAAamila salihan falahu jazaan alhusna wasanaqoolu lahu min amrina yusran
18:88 А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е
Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”
ثُمَّ أَتبَعَ سَبَبًا ﴿٨٩﴾
(89) Thumma atbaAAa sababan
18:89 Сетне пое по друг път,
حَتّىٰ إِذا بَلَغَ مَطلِعَ الشَّمسِ وَجَدَها تَطلُعُ عَلىٰ قَومٍ لَم نَجعَل لَهُم مِن دونِها سِترًا ﴿٩٠﴾
(90) Hatta itha balagha matliAAa alshshamsi wajadaha tatluAAu AAala qawmin lam najAAal lahum min dooniha sitran
18:90 додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява
над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.
كَذٰلِكَ وَقَد أَحَطنا بِما لَدَيهِ خُبرًا ﴿٩١﴾
(91) Kathalika waqad ahatna bima ladayhi khubran
18:91 Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у
него.
ثُمَّ أَتبَعَ سَبَبًا ﴿٩٢﴾
(92) Thumma atbaAAa sababan
18:92 После той пак тръгна на път,
حَتّىٰ إِذا بَلَغَ بَينَ السَّدَّينِ وَجَدَ مِن دونِهِما قَومًا لا يَكادونَ يَفقَهونَ قَولًا ﴿٩٣﴾
(93) Hatta itha balagha bayna alssaddayni wajada min doonihima qawman la yakadoona yafqahoona qawlan
18:93 додето стигна между двете планини. Намери в
подножието им хора, които почти не схващаха слово.
قالوا يٰذَا القَرنَينِ إِنَّ يَأجوجَ وَمَأجوجَ مُفسِدونَ فِى الأَرضِ فَهَل نَجعَلُ لَكَ خَرجًا عَلىٰ أَن تَجعَلَ بَينَنا وَبَينَهُم سَدًّا ﴿٩٤﴾
(94) Qaloo ya tha alqarnayni inna yajooja wamajooja mufsidoona fee alardi fahal najAAalu laka kharjan AAala an tajAAala baynana wabaynahum saddan
18:94 Рекоха:
“О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог,
та да направиш между нас и тях преграда?”
قالَ ما مَكَّنّى فيهِ رَبّى خَيرٌ فَأَعينونى بِقُوَّةٍ أَجعَل بَينَكُم وَبَينَهُم رَدمًا ﴿٩٥﴾
(95) Qala ma makkannee feehi rabbee khayrun faaAAeenoonee biquwwatin ajAAal baynakum wabaynahum radman
18:95 Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е
по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!
ءاتونى زُبَرَ الحَديدِ ۖ حَتّىٰ إِذا ساوىٰ بَينَ الصَّدَفَينِ قالَ انفُخوا ۖ حَتّىٰ إِذا جَعَلَهُ نارًا قالَ ءاتونى أُفرِغ عَلَيهِ قِطرًا ﴿٩٦﴾
(96) Atoonee zubara alhadeedi hatta itha sawa bayna alsadafayni qala onfukhoo hatta itha jaAAalahu naran qala atoonee ofrigh AAalayhi qitran
18:96 Носете ми железни късове, додето се изравни между
двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете
ми да излея върху тях разтопена мед!”
فَمَا اسطٰعوا أَن يَظهَروهُ وَمَا استَطٰعوا لَهُ نَقبًا ﴿٩٧﴾
(97) Fama istaAAoo an yathharoohu wama istataAAoo lahu naqban
18:97 И
[Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.
قالَ هٰذا رَحمَةٌ مِن رَبّى ۖ فَإِذا جاءَ وَعدُ رَبّى جَعَلَهُ دَكّاءَ ۖ وَكانَ وَعدُ رَبّى حَقًّا ﴿٩٨﴾
(98) Qala hatha rahmatun min rabbee faitha jaa waAAdu rabbee jaAAalahu dakkaa wakana waAAdu rabbee haqqan
18:98 Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ,
но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието
на моя Господ е истинно.”
وَتَرَكنا بَعضَهُم يَومَئِذٍ يَموجُ فى بَعضٍ ۖ وَنُفِخَ فِى الصّورِ فَجَمَعنٰهُم جَمعًا ﴿٩٩﴾
(99) Watarakna baAAdahum yawmaithin yamooju fee baAAdin wanufikha fee alssoori fajamaAAnahum jamAAan
18:99 Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с
другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.
وَعَرَضنا جَهَنَّمَ يَومَئِذٍ لِلكٰفِرينَ عَرضًا ﴿١٠٠﴾
(100) WaAAaradna jahannama yawmaithin lilkafireena AAardan
18:100 В този Ден наяве ще покажем Ада на неверниците
الَّذينَ كانَت أَعيُنُهُم فى غِطاءٍ عَن ذِكرى وَكانوا لا يَستَطيعونَ سَمعًا ﴿١٠١﴾
(101) Allatheena kanat aAAyunuhum fee ghitain AAan thikree wakanoo la yastateeAAoona samAAan
18:101 на онези, върху чиито очи има покривало пред Моето
напомняне и не могат да чуят.
أَفَحَسِبَ الَّذينَ كَفَروا أَن يَتَّخِذوا عِبادى مِن دونى أَولِياءَ ۚ إِنّا أَعتَدنا جَهَنَّمَ لِلكٰفِرينَ نُزُلًا ﴿١٠٢﴾
(102) Afahasiba allatheena kafaroo an yattakhithoo AAibadee min doonee awliyaa inna aAAtadna jahannama lilkafireena nuzulan
18:102 Нима неверниците смятат да приемат за покровители
Моите раби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за обиталище на неверниците.
قُل هَل نُنَبِّئُكُم بِالأَخسَرينَ أَعمٰلًا ﴿١٠٣﴾
(103) Qul hal nunabbiokum bialakhsareena aAAmalan
18:103 Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за
най-губещите по деяния,
الَّذينَ ضَلَّ سَعيُهُم فِى الحَيوٰةِ الدُّنيا وَهُم يَحسَبونَ أَنَّهُم يُحسِنونَ صُنعًا ﴿١٠٤﴾
(104) Allatheena dalla saAAyuhum fee alhayati alddunya wahum yahsaboona annahum yuhsinoona sunAAan
18:104 онези, чието старание в земния живот се погубва, а
те си мислят, че вършат добро дело?”
أُولٰئِكَ الَّذينَ كَفَروا بِـٔايٰتِ رَبِّهِم وَلِقائِهِ فَحَبِطَت أَعمٰلُهُم فَلا نُقيمُ لَهُم يَومَ القِيٰمَةِ وَزنًا ﴿١٠٥﴾
(105) Olaika allatheena kafaroo biayati rabbihim waliqaihi fahabitat aAAmaluhum fala nuqeemu lahum yawma alqiyamati waznan
18:105 Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя
Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест
в Деня на възкресението.
ذٰلِكَ جَزاؤُهُم جَهَنَّمُ بِما كَفَروا وَاتَّخَذوا ءايٰتى وَرُسُلى هُزُوًا ﴿١٠٦﴾
(106) Thalika jazaohum jahannamu bima kafaroo waittakhathoo ayatee warusulee huzuwan
18:106 “Това е възмездието за тях Адът защото
отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.
إِنَّ الَّذينَ ءامَنوا وَعَمِلُوا الصّٰلِحٰتِ كانَت لَهُم جَنّٰتُ الفِردَوسِ نُزُلًا ﴿١٠٧﴾
(107) Inna allatheena amanoo waAAamiloo alssalihati kanat lahum jannatu alfirdawsi nuzulan
18:107 А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни
ще са Градините на Фирдаус прием [от Аллах],
خٰلِدينَ فيها لا يَبغونَ عَنها حِوَلًا ﴿١٠٨﴾
(108) Khalideena feeha la yabghoona AAanha hiwalan
18:108 Там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се
преместят оттам.
قُل لَو كانَ البَحرُ مِدادًا لِكَلِمٰتِ رَبّى لَنَفِدَ البَحرُ قَبلَ أَن تَنفَدَ كَلِمٰتُ رَبّى وَلَو جِئنا بِمِثلِهِ مَدَدًا ﴿١٠٩﴾
(109) Qul law kana albahru midadan likalimati rabbee lanafida albahru qabla an tanfada kalimatu rabbee walaw jina bimithlihi madadan
18:109 Кажи [о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за
[да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се
изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
قُل إِنَّما أَنا۠ بَشَرٌ مِثلُكُم يوحىٰ إِلَىَّ أَنَّما إِلٰهُكُم إِلٰهٌ وٰحِدٌ ۖ فَمَن كانَ يَرجوا لِقاءَ رَبِّهِ فَليَعمَل عَمَلًا صٰلِحًا وَلا يُشرِك بِعِبادَةِ رَبِّهِ أَحَدًا ﴿١١٠﴾
(110) Qul innama ana basharun mithlukum yooha ilayya annama ilahukum ilahun wahidun faman kana yarjoo liqaa rabbihi falyaAAmal AAamalan salihan wala yushrik biAAibadati rabbihi ahadan
18:110 Кажи:
“Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият
Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в
служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”
