Откриването на Бог започва от самото начало на живота на човек с осъзнаване на Красотата.
Красотата - в невероятните есенни листа; в постоянно променащото се небе; в звездите нощем; в мекотата и успокояващото зелено на тревата; в мириса на боровете и тишината, нарушавана само от лекото пукане на игличките, когато вървиш из гората; в заоблените гърбове на планините или белоснежните заострени високи върхове; в буйните и чисти планински реки или в спокойните пълноводни, бавнотечащи, но пълноводни равнинни реки; в езерото, в което се отразява небето и облаците; в спокойно лежащите камъни по пътеките, по които вървиш; в постоянно променящите се по цвят минерали и кристали; в птичките, които така омайно пеят в топлите дни; или в сладките синигерчета, които игриво прелитат през лятото или накукушинени само лекичко изчирикват през зимата, съобщавайки си къде има трошички; в омагьосващия галоп на коня, чието движение ще е осезаемо дори на снимка или картина; в непрекъснатото движение на морските вълни и простора на морето; в мекотата на пясъка, който гали нозете ти; в омайните цветове на скромните полски цветя; или в чудния смях на децата; в омагьосващите залези на слънцето или изгревите, от които не можеш да си отделиш очите; в обсебващата красота на пустините; в нежното кокиче, пренебрегнало студа и снеговете през зимата и благосклонно показало цвят, показвайки ни, че за всичко се изисква търпение, воля и труд; в спокойните и многоцветни скали, пазещи хиляди несметни богатства в пазвите си; в тъмнината и потайността на пещерите, извайвали се за милиони години; в свободата на водопадите; в дъгата, разделяща небето и отново показвайки ни тази винаги необходима надежда...
Във всичко това се открива милостта на Създателя.
Той е там - оставил е Своята милост, сътворявайки тези красоти, оставяйки възможността на човек да ги вижда, да бъде заобиколен от тях, да се успокоява и зарежда от тях, да не остава сам, а да знае, че Създателят не го е сътворил, за да го забрави.
.jpg)
