Кои фактори определят жизнената сфера на мюсюлманската жена?

Ислямът
Кои фактори определят жизнената сфера на
мюсюлманската жена?

ЗЕЛМА КРЮГЕР, специално за сп. "Европа 2001"

Според общоприетото западно мнение мюсюлманката е изцяло лишена от права и често става жертва на потисничество. Отговорен за това се посочва ислямът, който пречел на жените да ползват плодовете и благодатта на западната цивилизация. Факт или предразсъдък е това? Западни социолози анализират различните фактори, които определят условията, поставили в зависимост живота на мюсюлманската жена.
Образът, създаден на Запад за жената от Ориента през ХIХ век, изпъква преди всичко с визията и копнежа по ориенталското, а представата за харема с екзотичния танц гюбек и дискретно поглеждащите зад булото очи окриля фантазията на западните мъже. Литературата и живописта от това време красноречиво потвърждават това. Едва когато в полезрението на западния свят възниква въпросът за жената и нейното положение в обществото, постепенно се поражда интерес и към становището на други общности и култури по този въпрос. Според мнозина социолози разномислието в тълкуването на принципите на исляма, което на фона на една вековна история включва и други общественополитически теми, продължава и досега да е израз на конкуриращи се и претендиращи за абсолютна значимост различни светогледи.
Необходимо е да се отбележи, твърдят съвременните учени, че в отношението християнство - ислям на Запад винаги са доминирали емоциите и предразсъдъците. Ако в миналото за разномислието определящи са били предимно теологическите въпроси, то днес на първо място стоят обществените; така например за ролята на жената в исляма, за мястото и правата на личността в държавата и обществото, за различните схващания, определящи отношението между религия и държава. Интензитетът - дори агресивността, с които това разномислие се проявява, свързан с претенцията за абсолютна валидност и от двете страни, е принципно еднакъв с този от миналото, когато са доминирали теологическите спекулации. Това проличава съвсем ясно особено през тия дни.

Положението на жената според
ислямски извори

Първоизточниците, в които се определят статусът и правата на жената в исляма, са Коранът и Откровенията на пророка Мохамед (хадиси). Изказванията в Корана са ясни и еднозначни и са отправени както към жените, така и към мъжете: жените и мъжете са еднакви по своята същност и човешка значимост.
В сура Ан-Ниса (К 4:1) Бог казва:
"О, вие, човеци, имайте страх от вашия Господар, който ви създаде от едно единствено същество, и от него сътвори неговата половинка и от двамата позволи да се породят много мъже и жени.”
"Жените са за вас дреха, и вие сте дреха за тях" (К 2:187).
Откровенията, които мюсюлманите обикновено цитират по повод на жените, гласят:
"Раят лежи под краката на майките."
Или:
"Целият свят е едно радващо окото творение: най-отрадното обаче в него е една порядъчна жена."
Но не липсват и откровения като:
"Не съм оставил след себе си изкушение, което да би било по-вредно за моята общност от това, което жените представляват за мъжете."
Или:
"Стоях на вратата на рая и повечето, които влизаха там, бяха бедни; стоях и на вратата към ада, и повечето, които влизаха там, бяха жени."
Следователно всеки, който иска да обоснове своята позиция, може да намери аргументи в думите на пророка, преди всичко, като не взема под внимание конкретните обстоятелства, при които те са изказани.

Мохамед и жените

Пророкът Мохамед несъмнено е бил човек, дал най-висока оценка на жените. Преданието гласи, че освен дето често сам приготвял храната си и сам кърпел дрехите си никога не вдигал ръка срещу някоя от жените си - следователно и по съвременни западни мащаби Мохамед би бил олицетворение на напълно възможен съпруг.
Ала Мохамед на първо място отправя и към двата пола изискването да се стремят към образование: "Стремежът към знание е дълг на всеки мюсюлманин, било то мъж или жена", и във връзка с това много пъти подканва мъжете да вземат пример от неговата жена Айша.
Не трябва да обвиняваме исляма и неговия пророк, че по-късно пропити от неприязненост към жените идеологически модели, както и един ясно изразен арабски Махо-култ* отново намират достъп в ислямските общества. Също и изрично неодобрения от Корана култ към юношите е за съжаление все по-често срещано явление при това не само в света на исляма, но и навсякъде, от Китай до Южна Америка.

Поглед към образа на
жената в Библията

Необходимостта от едно кратко сравнение обръща погледа на специалистите към Библията. В Стария завет се казва, че жената е създадена от една част на мъжа, тоест от неговото ребро. При грехопадението първа Ева се поддава на изкушението да престъпи Божията повеля, като подвежда и Адам да извърши същата простъпка. Нещастието, връхлетяло света, ще рече, изгонването от рая, е предизвикано от Ева. Впрочем това е интерпретацията, която се е наложила и в историята на християнството.
В Новия завет тази констелация продължава да се изгражда предимно от Св. апостол Павел: "Жената трябва да се покорява безмълвно и да се остави да я наставляват. Не разрешавам на жената да поучава, също и да властва над мъжа си; жената трябва да е безшумна. Защото първи бе сътворен Адам, а после Ева. И не бе изкушен Адам, а жената се остави да я изкушат и престъпи повелята". (Писмо до Тимотей, 2, 8-15.) Дискусията по въпроса дали жената има душа също не води началото си от исляма, както често погрешно се твърди, а е застъпена в християнската догматика.

Жизнени сфери

Вследствие пълната липса на необходимите устройства в една социална мрежа като здравноосигурителна каса или пенсионен фонд, които дават възможност на индивида да се развива независимо от съответната семейна структура, в света на исляма все още семейството, а не индивидът представлява най-малката единица на обществото. Той е длъжен да подчини интересите си на тези на семейството си или на клана.
Така и до днес на много места в ислямския свят бракосъчетанието е въпрос, засягащ две семейства, а не двама индивиди, като трябва да се има предвид, че според ислямските основни принципи нито мъжът, нито жената не бива да се насилват при сключването на брак.
Във всекидневния си живот ислямското общество все още е разделено в свят на мъжете (външния свят) и свят на жените (вътрешния, домашния свят). Жената е сведуща по въпроси от вътрешния, семейния живот, тя се грижи за благополучието на всички членове на семейството, за възпитанието на децата; тя е единствената господарка в семейната среда. Мъжът отговаря за издръжката на семейството си; той го представлява пред външния свят. Задължението за издръжка има толкова силна традиция, че и до днес, например в Турция, след смъртта на един баща пенсията му се полага на неомъжените дъщери.
Породеното в резултат на посоченото разпределение на ролите декласиращо отношение към жената е прибързано, доколкото в ислямските общества в разрез със западните се отдава на семейството, следователно на вътрешния свят, далеч по-голямо значение, отколкото на външния свят.
Ислямската жена има правото сама да се разпорежда с имуществото си - право, от което само преди три десетилетия швейцарската жена бе все още лишена. В противоречие на широко разпространено мнение жената също може да подаде молба за развод. Разлика има само в процедурата, като при оспорен развод, поискан от жената, се произнася съдът.

Указания относно облеклото
и свързаните с него различия
между половете

По степен на изискуемост облеклото се оценява твърде различно в ислямския свят, както сочи един поглед към облеклото на жените в Малайзия, Саудитска Арабия, Египет или Турция. Меродавните указания за облеклото се намират в Корана в 33:53, 33:59 и 24:31. Тежестта пада върху облекло, което спазва благоприличието:
"И кажи на вярващите жени да сведат очи и да запазят срама си, да не вадят на показ накитите си, освен тези, които (с оглед на порядъчността) са видими..."
Първите две наредби се отнасят дословно и до мъжа (24:30). Третата наредба от този текст в интерпретация на ислямските учени гласи, че е абсолютно необходимо забулването на главата на ислямската жена независимо от цивилизаторските различия. Следователно това би трябвало да е валидно и за Средна Европа и Северна Америка, въпреки че за разлика от Средния Изток и Северна Африка там женската коса не упражнява вече голяма изкусителна сила върху мъжете.
Затова пък едно малцинство от тълкуватели е на мнение, че изискването за спазващо благоприличието облекло е достатъчно спазено и без забулването на главата.
Изходна точка в догмите на исляма е, че мъжът и жената се различават както в биологическо, така и в психологическо отношение и че корените на партньорството между мъжа и жената в брака трябва да се търсят в тяхното противопоставяне.
От друга страна обаче, е твърде важно обстоятелството, че мъжът и жената са еднакви по достойнство, макар и да са натоварени с различни задачи; те са еднакво ценни, обаче имат различни способности, намират се в едно и също положение пред Бога, но са призвани да изпълняват различни роли в живота. Предписанията в Корана относно бракосъчетание, поддържане на брака, разтрогване на брака, облекло и наследяване вземат под внимание социалната принадлежност, както и произтичащите от нея разлики в правата и задълженията.

Жени, влезли в историята

Тези принципни условия все пак не са попречили да се появи цяла плеяда от значителни жени в света на исляма. Началото слагат двете съпруги на Мохамед Айша и Хафса. С тях се свързват не само много от завещаните откровения, а им се приписват и широки познания в областта на медицината, юриспруденцията и поезията.
За истинско явление в литературния живот от ранния период на исляма историците посочват например Ал-Кханза, прочула се със съвършенните си стихове, лоялност и жертвоготовност. Други забележителни жени, оставили името си в историята, са Сайда Сукаяна, дъщеря на имама Хюсеин, или Айша, дъщеря на Талха, която е била авторка на великолепни литературни и музикални критики, в чийто дом са се събирали много учени и литерати, за да разискват върху литература, поезия и изкуството на рецитацията.
И в научната трактовка на Корана жените успяват да се утвърдят и спечелят достойно място. Така например Карима ал-Марзвийя и Саида-ал Вуцара са едни от най-известните жени, които са предали текстове от Корана, съхранени в каноническата сбирка на Ал-Бухари. В друг източник на завещани на потомството откровения, или хадиси, се твърди, че броят на жените, предавали такива послания, надхвърлял осемдесет.
В книгата си "Поколения лекари" Ибн Аби Усаяба споменава и много лекарки мюсюлманки, които са следвали медицина и са практикували. Една от тях, Заинаб, принадлежаща към клана на Бану Ауд, е била специалист по очни болести, а сестрата на Ал-Хафид-ибн Заар и дъщеря є са лекували женски болести.
По страниците на исторически съчинения например по време на династията на Абасидите при управлението на халифа Ал-Муктадир (295 г.), също се срещат имена на жени, заемали поста на съдия. Трябва да се споменат и множеството жени, изповядващи крайно мистични възгледи и презиращи всичко земно**, като се започне от прочутата мистичка Рабия-ал-Адауийя от Басра и се стигне до Бубу Расти в Индия.

Брак, позор и обичайно право

С не по-малко усърдие, проявено в спазване на скицираните по-горе ислямски принципи, животът на хората продължава да се подчинява и на нормите на обичайното право. Всички жизнени фактори в сферата на завоюваните области, които при нахлуването на исляма не са му оказали съпротива, действат в широките граници на ислямския свят и до днес. Местните нрави и обичаи, залегнали например в сватбения ритуал, като церемонията менди - боядисването на ръцете с хена*** - не се различават особено много, било ако те се прилагат от мюсюлмани, индуси или сикхисти.****
Според изследователите ислямисти особено важна в обичайното право е зависимостта между понятията чест и позор. Думата чест и до днес е определяща за социалния живот на доста архаични племенни общества, и то не само в ислямския свят. При съществуващите архаични условия на живот, където липсва държавна власт и върховен суверенитет, подобни сурови племенни закони са бездруго разумни. И все пак те силно ограничават полето на действие на свободния индивид - независимо дали той е мъж, или жена. Като примери могат да се посочат племенните общества в Афганистан, но също и тези в Анадола. Не по-малко важна е за Албания традиционната правна система "канун" (в противовес на ислямската "шария"). Преселването на тези хора в градски центрове или по посока на западните страни води до "преселението" и на тези архаични поведенчески норми.
В споменатите общества ролята и поведението на жената са много тясно обвързани с честта на семейството. Една нищожна "погрешна стъпка" на жената може да опозори цялото семейство и трябва да бъде отмъстена от него. Подобна простъпка е например любовната връзка на жена или мъж, установена без съгласието на родителите.
В повечето случаи държавните структури се оказват твърде слаби, за да осигурят отдавна създадената и съобразена с конституцията и със закона закрила срещу подобни посегателства на личността. Обаче, заключават специалистите, понякога липсва и волята да се потърси тази закрила.


* Подчертано преклонение пред мъжествения образ на силния пол.
** Привърженички на т. нар. течение суфизъм.
*** Извлечена от растение ярка червеникавожълта боя за козметични цели.
**** Принадлежащи към войнолюбиво ислямскоиндуско религиозно течение, наречено сикхизъм.


via Досие