Други религии: Зороастризъм

Фараваха - символ на зороастризма




Древна традиционна религия на поклонниците на Ахура Мазда (Мъдър Бог). Основана е от пророк Заратустра в средноазиатските земи на ираноарийците, по-конкретно в източнатата част на Иранското плато. Религията става популярна в европейска среда под названието зороастризъм, идващо гърцизираната форма на името на пророка – Зороастър. Носителите на религията наричат себе си в свещената книга Авеста най-често маздаяснийци (от името на Бога Мазда – Мъдър и ясна - богослужение) и заратушти или зартошти (последователи на Заратустра), а религията си (даена) от времето на средновековието наричат още бехдин, т. е. блага религия, благоверие. Тя се приема като религия Ахурова, т. е. божествена, и ашова, т. е. истинна и справедлива.

По характера си тази религия е универсалистка с оглед на съдържателните критерии, които ни позволяват да определим една религия като световна – откровението е дадено за всички и към религиозната цел са призовани всички, независимо от народност, етнос, раса, език и т. н. И при все че в този аспект принципите й не се променят, разпространението на религията постепенно се ограничава и религиозната община се затваря, предимно в резултат на историческите катаклизми в земите на Персия (Иран). В сравнение с други традиционни религии изповядващите благата религия на Ахура Мазда са немногобройни, но това не накърнява нейния универсализъм. Религията оказва съществено влияние върху юдаизма, християнството и исляма. В наши дни тя се възражда, активизира се дейността по превеждане и тълкуване на Авеста и корпуса от литература, съставящ преданието, както и разработването на собствено теологичната проблематика.

Соларен символ на Ахура Мазда

Разпространение

Понастоящем зороастрийците са около 200 хиляди. Най-многобройна е общността в Индия – близо 70 хиляди. В днешен Иран зороастрийците са около 28 хиляди. Около 20 хиляди са те в САЩ, около 10 хиляди в Канада, близо 8 хиляди във Великобритания, 4,5 хиляди в други европейски страни, между 2 и 3 хиляди в Пакистан, а също и в Австралия, по-малки групи има в Узбекистан, Таджикистан, Русия, Беларус и др.

Заратустра

Името на пророка, който става исторически основател на религията, означава най-вероятно “богат на древни камили” (според общата символика камилите са тези, които превеждат през пустинни земи като през място на изпитания, а според Авеста летящи камили пазят Дома на песнопенията (рая). В гръцкия език името се трансформира в Зороастър (“Златна звезда”), откъдето става популярно в европейската духовна среда названието на религията зороастризъм. Заратустра произхожда от рода Спитама и е живял вероятно около 17 века пр. Хр. Късни митологични повествования разказват как неговата майка Духдова срещнала благочестивия Пурушаспа и как техният син засиял още в майчината утроба, а на света се появил не с плач, а със смях. Възможно е това да се тълкува като израз на разбиране за преображение на Заратустра под действието на благодатта (хварена) на Ахура Мазда.
Заратустра преминава специално обучение, предвиждано за пълноправен жрец и 15-годишен приема посвещение в свещенослужение. В текстове на Авеста бива наричан заотар (извършващ свещеноизлияния) и мантран (съставящ мантри), а след получаването на Откровение се нарича “посветен, вдъхновен от Божествената мъдрост”, ратава (благ обитател на телесния свят; Покровител (Глава) на телесния свят, Ясна 28: 21). По време на странстванията, които предприема след 20-годишната си възраст, Заратустра остава дълбоко потресен от несправедливостите, причинени от поклонниците на девите - от военните набези с цел да се заграбят земи и добитък.
Откровение от Ахура Мазда Заратустра получава, според преданието, на 30-годишна възраст. Надеждата му е новата религия да обърне хората към Мъдростта и Правдата. Проповедите, към които пристъпва, след като се уверява в пророческата си мисия, започват в родния му крайна запад от Батрия, ала понеже се оказва неразбран и дори преследван, се установява Бактрия. Тук намира покровителство в лицето на властителя кави Вищаспа, който става един от първите маздаяснийци (оттук и кавийците се приемат в зороастрийската традиция като добрите царе, съдействащи на добрата религия на Ахура Мазда).


Заратустра създава религиозна община със собствени принципи и ритуали. Установява литургично служение и прекратява жертвоприношенията на животни и употребата на напитката хаома (персийско название на употребяваната от древните индийци сома). Категорично противостои на инициатичните братства, т. нар. “мъжки общества” от поклонници на девите и принасящи кръвни жертви. Предполага се, че е загинал от ръката на преследвал го през целия му живот войнстващ жрец, принадлежащ към религиозна общност от поклонници на даевите.

Даена

Религия; вяра; съвест. Воху даена, или бехдин, се разбира като блага религия, установена като почитание на Ахура Мазда. Човек има свободната воля да избира, следователно способността да различава истинната религия от неистинните вери и почитания (от почитането на Ангра Майню, на даевите и от признаването на всичко друджово, противостоящо на установената от Ахура Мазда аша). Религията на Ахура Мазда, на последователите на Заратустра е обявена в Изповеданието на вярата за най-добрата и най-светлата от всички съществуващи и бъдещи религии (Ясна 12: 9).

Зороастрийската религия, пътуване в Язд

Според митологичните представи даена се появява на Моста Чинват като пресветла красива девойка и отвежда в рая душата на оногова, в чийто живот са преобладавали добрите мисли, добрите слова и добрите деяния и там душата обитава Дома на песнопенията (рая), възсъединена със своя безсмъртен дух (фраваши) в очакване на възкресението и последното блаженство. Даена се тълкува и като собствената съвест на вярващия. Но праведната, т. е. истинната и справедливата даена има и свой митологичен антипод в лицето на мрачна и грозна блудница, появяваща се на моста Чинват, за да отведе Дома на заблудата (ада) душите на онези, в чийто живот са преобладавали лошите мисли, слова и деяния.

Храмът в древния Персеполис

Зороастрийците в Иран

Зороастрийците в Индия

Авеста

Свещената книга на зороастрийците, дадена чрез откровение от върховния бог Ахура Мазда. Названието й означава по-буквално “обосновано речение“, а в широк смисъл “откровено знание”, доколкото свещеното знание е дадено чрез Божие откровение. Според поклонниците на Ахура Мазда тази книга съдържа в скрит, символен вид и цялото знание, което човек би могъл да постигне. Словото на Авеста е препредавано векове наред устно, за да не се накърни свещеността му. Писмен вариант на Авеста се появява едва през IV век.

Авеста, Ясна 28:1, Ахунавайти гата

Авеста, Ясна 28: 1, Ахунавайта гата

Към времето на превземането на Персия от арабите (VІІ в.) Авеста включва 21 книги (наски) в съответствие с броя на словата на “детската молитва” Ахура Вайрия и съдържа предимно молитвени химни и други богослужебни, както и митологични текстове. Голямата част от текстовете на книгата са унищожени или пропаднали. До нас са достигнали четири книги, основна сред които е Ясна ("Богослужение"), съдържаща химни и литургични молитвени песнопения. В нея се намират най-древните текстове - Гати (“гата” е буквално проповед в стихотворна форма) - седемнадесет песнопения, датирани от времето на живота на самия Заратустра (Ясна 28-34, 43-51, 53). Гатите се обозначават като Старша Авеста, а целият корпус от по-късно датирани свещени текстове – като Младша Авеста, оформена към ІХ-V в. пр. Хр.). Част от Ясна е Изповеданието или Символът на вярата (Фраваране) на зороастрийците. Молитвени песнопения съдържа и книгата Виспе-Ратаво (Висперад,“(Служба) на всички глави или на всички благи същества”). Във Вендидад (или Видевдад, “Закон, даден срещу девите”) Ахура Мазда дава наставления на Заратустра за това как да се противостои на Ангра Майню и подчинените му сили на злото в света. Ящ (“Възхвала”) съдържа песнопения, възхваляващи освен Ахура Мазда, Амеша Спентите, фравашите и други достойни за почитание духовни същества (язата), в които личи възстановяване на предзороастрийски вярвания в тях като в отделни божества.

В съвременния свят езикът, на който за записани Гатите и който е богослужебен за принадлежащите към зороастрийската общност, се нарича авестийски по названието на свещената книга. За вярващите е предназначено и съкратено издание на молитвена Авеста (Хорде Авеста, Младша Авеста).

Изданията на свещената книга, придружени с коментар, са известни като Занд (от авестийското зантиш - екзегеза) Авеста и са от времето на Сасанидите (вариант на Занд (Зенд) Авеста е запазен само на езика пахлави).

В периода ІХ-ХІІІ в. е създадена обширна литература на пахлави, в това число важното енциклопедичното издание Денкард.

Първият превод на Авеста в Европа излиза на френски език през 1771 г.