История на Хадж

източник на снимката

Мауалана Уахидун Хан

Преди около 5000 години в далечно място, наречено Ур в Ирак, се родило дете, наречено Авраам или Ибрахим. Той бил много благ, с нежно сърце и чиста вяра в това, че Аллах му е дал мъдрост още като дете. Аллах бил доволен от него и го направил най-добър приятел.

Когато Авраам порастнал, станал велик пророк, който пророкувал в страната си истината и божественото послание. По-късно пътувал в Сирия, Палестина и Египет.

Когато неговата съпруга Хаджар родила красиво момче, било му заповядано от Аллах да замине за Мекка заедно със съпругата и малкия му син, който се казвал Исмаил (Ишмаел). Пътували дълго, когато стигнали до усамотена, безплодна долина, между два малки хълма, наречени Сафа и Маруа. Авраам помолил жена си да остане до единия хълм с малкия Исмаил и се приготвил да тръгне. Жена му се възпротивила: „Защо ни оставяш сами тук? Оставяш ни да умрем ли?”  

Но Авраам отговорил: „Моя Господ ми нареди това”. Тогава Хаджар облегчено въздъхнала и казала: „Ако Аллах ти е заповядал това, Той няма да ни остави да умрем”.

Скоро бебето Исмаил започнало да плаче за вода. Но наоколо нямало и капка течност. Хаджар затичала от хълм на хълм да търси вода, но тук нямало вода, нямало и човешко същество й даде. Докато бебето плачело неутешимо от жажда, а Хаджар тичала от хълм на хълм, Аллах сторил чудо – изпод краката на Исмаил бликнал извор.

Когато Хаджар видяла това, извикала „Зам-зам (остани, остани)!”, дотичала и дала от прясната вода на детето си и така живота им бил спасен. По-късно извора станал известен като Замзам.

Исмаил и майка му заживяли в долината и заради Замзам много хора отсядали в долината, като лека-полека порастнал малък град, който по-късно бил наречен Мекка.

От време на време Авраам идвал да посети семейството си, да види малкия Исмаил, който растял в красивата долина, заобиколена от двата хълма, далеч от шумния град, далеч от градските хора – до един идолопоклоници.

Една нощ Авраам сънувал, че принася в жертва сина си Исмаил. Това било по заповед на неговия Бог. Сина му бил още дете, но Авраам му разказал съня си. Исмаил бил смело момче. Бил готов да се подчини на заповедта на Господ, който го е сътворил. Така, без колебание, той казал на баща си: „Направи това, което ти е заповядано. По волята на Бог ще видите, че съм непоколебим”. 

Авраам взел сина си да го принесе в жертва. Когато стигнали мястото, познато като Мина – долина наблизо до Мекка – Сатаната се появил и опитал да го разколебае, Авраам събрал няколко малки камъка и ги хвърлил по него.
Авраам извадил ножа си и тогава Аллах изпратил ангел Гавраил (Джибрил) с овен.
"Заколи този овен. Не принасяй Исмаил в жертва”, казал Гавраил на Авраам.

Аллах бил много доволен от готовността на Авраам да принесе в жертва любимия си син, така на вярващите било повелено спазват деня Ид ал-Адха или празника на жертвоприношението. Всяка година мюсюлманите колят животно, за напомняне на великото дело на Авраам.  

Исмаил порастнал като силен и верен млад мъж. На Авраам и Исмаил било заповядано да построят Божия Дом – Кааба в Мекка. Двамата принесли камъни от близките хълмове и започнали да строят Кааба. Докато строяли, се молели: „О Господи, приеми това от нас! Ти си Всечуващия и Всевиждащия”. Молели се пророк да се роди от тяхната фамилия, пророк, който ще учи хората на мъдрост и на чистотата на вярата. Било отговорено на молитвата им след много години, когато Пророк Мухаммад бил роден от техните наследници.

Бог заповядал на Авраам да почисти Кааба за идващите да се молят, да призовава хората за Хадж: „Призовавай всички хора да правят поклонение, те ще идват пеш и на гърба на камили, ще идват от всяка клисура”.
И Аллах сторил задължение за всеки мюсюлманин – мъж и жена – да направи Хадж поне веднъж в живота си, ако има стигат средствата и здравето им позволява. Оттогава вярващи от всяка част на света правят Хадж, за да изпълнят заповедта на техния Господ и да си спомнят великото дело на Пророк Авраам.


от Поклонението Хадж