Хадис 87: ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ВЯРВАЩИТЕ В КРАЯ НА ВРЕМЕТО

Хадис 87 от книгата на шейх Абдур-Рахман ибн Насир ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

Предава се,че Анас бин Малик, Аллах да е доволен от него, е казал:

– Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Ще настанат за хората такива времена, когато този, който се придържа към своята религия, ще прилича на този, който държи горящи въглени [в ръката си]“.                                                                                                        Ат-Тирмизи

Този хадис съдържа в себе си съобщение и наставление.

Що се отнася до съобщението на Пророка (сас), то смисъла му се състои в това, че в последните времена количеството на благата и пътя, който води към тях, се намалява, а количеството на злото и пътя, който води към тях, се увеличава. Тогава хората, които твърдо се придържат към своята религия, ще бъдат нищожно малцинство, а големите трудности, които ще стоят пред това малцинство, ще са подобни на трудностите пред човека, който държи разпалени въглени в ръцете си. Тези трудности се появяват най-силно чрез тези, които противодействат на тези хора, а така също и следствие на появяването на голямо количество съблазни, пречки по пътя към истината, съблазни, свързани със съмнението и безбожието, съблазни, свързани с удовлетворяването на желанията и пълното впримчване на хората в земните дела, слабата вяра и крайното малцинство на хорат, които биха могли да окажат помощ и съдействие.

Въпреки всичко този, който твърдо държи на религията си и е способен да преодолее всички тези затруднения, на което са способни само притежаващите знание, твърда увереност и крепка вяра, ще бъде от щастливците, които ще заемат най-високите места пред Аллах.

Какво може да се каже за наставленията на Пророка (сас) – то е адресирано до членовете на неговата общност и същността му се състои в това, че те трябва да се подготвят към такова положение и да разберат неговата неизбежност. И това наставление показва, че човек, който съумее да преодолее гореспоменатите трудности и да съхрани религията си и вярата, независисмо от това противодействие, ще се въздигне пред Аллах в голяма степен, а Покровителят ще му помогне в достигането на това, което обича и което Му е угодно, и наистина, помощта ще съответства на положените усилия.

До каква степен нашите времена напомнят на това, за което говори Пророка (сас).

Наистина, от исляма е останало името, а от Корана – външната форма[1]. Вярата е слаба, сърцата са обезверени, правителствата се раграничават едно от друго, вражда и ненавист са разделили мюсюлманите, външните и вътрешните врагове предприемат явни и тайни усилия за това, да сложат край на религията, мътния поток и бушуващите вълни на безбожието и материализма отнасят със себе си и старите, и младите, провежда се агитация, която приканва хората към окончателна нравствена разруха и те ще се интересуват единствено от красотите на този свят, което ще стане граница на техните знания и тяхна основна задача, и те ще желаят единствено него и ще се ядосват само заради него. Хората призовават към цялостен отказ от вечния свят пред този свят, в който се унищожава религията, проявява се презрение и насмешка към нейните привърженици и всички, които са свързани с нея, гордост от култура, основана на атеизъм, в чието зло и вреда ние, като раби на Аллах, сме се убедили.

Цялото това организирано зло, и тези бушуващи вълни, и застигащите хората тревоги и тъмни съблазни, които е имало и ще има, – всичко това и още много, ни служи за потвърждение на това, за което се говори в този хадис.

Въпреки всичко, вярващия не се отчайва от милостта на Аллах и обръща внимание не толкова на външните обстоятелства, а напротив, сърцето му постоянно се устремява към Този, Който е първопричината, към Щедрия и Даряващия, в Когото вижда утехата си. И се обръща към Неговото обещание, което Той няма да наруши, спомняйки си, че Той му е обещал облекчение след трудностите, и радост, наред със скръбта и това, че независимо от силата на скръбта, ще натъпи облегчение и всичко, което внушава страх, ще изчезне.

Вярващия е този, който при подобни случаи казва: „Силата и славата е от Аллах“ – и казва: „Достатъчен ни е Аллах – колко прекрасен Довереник е Той. Уповаваме се на Аллах! Хвала на Аллах! Към Теб трябва да се обръщаме за помощ и Теб трябва да молим за спасение! Само Аллах е Всевишен и  Превелик и дава мощ и сила!“ И казващия това трябва по възможностите си да има вяра, да се отнася искрено към хората и да ги призовава, а също така да се постигат малките цели, ако големите са недостъпни, да е доволен и от частичното избавление от злото, ако за друго няма възможност.

Аллах Всевишния е казал:

„На този, който се бои от Аллах, Аллах ще му покаже изход...“

сура Ал-Талак, 65: 2

А също така Аллах Всевишния е казал:

„Който се уповава на Аллах, това ще му е достатъчно“.

сура Ал-Талак, 65: 3

И е казал Аллах Всевишния:

„За онзи, който се бои от Аллах, Той ще облекчи неговото дело“

сура Ал-Талак, 65: 4

Хвала на Аллах, по милостта на когото се добротворства, и да е благословен Той, и да приветства Мухаммед, семейството му, неговите сподвижници и последователи до Деня на Възкресението.

 
 

---

[1] има се предвид формалното отношение на мюсюлманите към необходимостта от изучаване на Корана