ПРИЗИВ – ДАУА – КЪМ АЛЛАХ с.т. И НЕГОВАТА РЕЛИГИЯ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!“

( Коран – 16:125 )

Aко искаме хората да разберат и повярват, че Аллах е Един и исляма е eдинствената религия, която ще бъде приета от Него с.т, всеки от нас е длъжен да се заеме според възможностите си, с да’уа (призив) по пътя на Аллах с.т и Hеговата религия. Но преди да започнем подобно дело, трябва да разгледаме и да си припомним няколко важни принципа, които ще бъдат основата за нашия призив. Ще разгледаме тези принципи в три отделни точки, според тяхната важност.

1) Призоваващият (ние) и качествата, които трябва да притежава.

2) Призоваваният, неговото състояние и религия (което трябва да наблюдаваме преди призив).

3) Призованото към него – тази точка разглежда акидата или религията, към която призоваваме.

Призоваващият и качествата, които трябва да притежава

Призоваващият към Аллах и Hеговата религия, е наследник на пророка, както ни сочи това самия Пророк (с.а.с) в предание в което казва:

„Учените са наследниците на пророците, които не оставят нито динари нито дирхами (т.е. нито пари нито имане) за наследство, те наследяват наука ...“ ( Тирмизи – 2683 , Абу Дауд – 3641).

Призоваващият се смята за връзката между даден пророк и неговата общност, (дошла) след неговата смърт. Той продължава неговата функция, като призовава хората към религията на Аллах с.т, върши всичко подобно на него, следва неговата сунна (лична пример) и изпълнява всяко нещо, което той е заповядал.

Ето за това призоваващите към вярата на Аллах с.т по следите на Неговите пророци (а.с), непременно трябва да се различават от другите хора с добрите си качества, с които да приличат на пророците, чието наследство поддържат.

Призоваващият към Аллах с.т. и Неговата религия не трябва да бъде само добър оратор и артист, той трябва да бъде истински образец с поведението си за тези, които го слушат и следват, като върши всичко според думите си и изпълнява заповедите, донесени от религията, към която призовава.

Сега нека заедно разгледаме някои от най-важните качества, които трябва да притежава един призоваващ към Аллах с.т. и Неговата религия:

а-б ) Силна вяра в Аллах (с.т) и искреност

Щом като призоваващият по пътя на Аллах с.т иска да получи добър резултат от своя призив към хората, непременно трябва да вярва истински в това, към което призовава. В противен случай рано или късно ще се отличи двуличието му и той ще бъде изоставен и напуснат от последвалите го. А за да достигнем до това ниво (т.е. истинската вяра), ние постоянно трябва да поддържаме връзка си с нашият създател – Аллах с.т – така, че да избягваме дори и най-малките действия, които се смятат за грях. Като знаем и вярваме, дори ние да не Го виждаме – Той с.т. постоянно ни вижда и нищо не се крие от Неговият поглед (т.е. знае и вижда всичко, което ние вършим). Това ниво във вярата наричаме нивото на Ихсан.

За да укрепим тази връзка, (и това е много важно!) трябва да усвоим добре Корана и вземем поука от всяко негово знамение. Защото призоваващият към религията на Аллах с.т. не трябва да се съмнява дори за миг в това, към което призовава и никога не трябва да губи надежда за помощта на Аллах. В противен случай би загубил своята вяра преди да я разкаже на хората. Аллах с.т. казва: ,,... и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.” (Коран – 12 /87)

Също така, за да укрепим тази връзка и бъдем успешни в нашия призив, трябва да бъдем искрени, като не забравяме, че: „Искреноста е основата на успеха. А работата, извършена без искреност, прилича на тяло без душа“.

Що се отнася до същността на искреността, тя е: „човек да върши всичко само в името на Аллах с.т. и да не очаква отплата и награда от никой друг, освен от Него с.т“.

Аллах с.т. казва:

„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни...“

( Коран – 98/5)

„Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са ( само) за Аллах, Господа на световете“

(Коран – 6/162)

„ О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате? “

(Коран – 11 51)

След всичко това трябва да знаем, че: „Излизащите само от устата на говорещият думи достигат само до ушите на слушателите му. А излизащите от сърцето му думи достигат до сърцето на слушателите“.

За това бъдете искрени и без съмнение ще получите помощта на Аллах с.т.

в) Светско и религиозно знание.

Аллах с.т казва: „И кажи: „Господи, надбави ми знание!“ (Коран -20/114).

След вярата и искреността, едно от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият към Аллах с.т. и Неговата религия, е светска и религиозна наука. Аллах с.т. казва: „И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах!“ ( Коран – 47/19).

В горното знамение виждаме, че Аллах с.т. ни учи, че за да повярваме, трябва да знаем, като казва: „И знай...“, защото без знание няма да ме откриеш! А този от вас, който потърси знанието ще открие, „...че няма друг Бог освен Аллах!“

Никой не би достигнал до целта на призива си към Аллах и Hеговата религия, без да притежава религиозно знание. Даже тук е мястото да кажем, че в повечето случаи тези, които призовават хората без знание, дават по-голяма вреда, отколкото полза в обществото, в което се намират. С погрешното си знание или от невежество те карат хората да отбягват и да се страхуват от религията. Би било по-добре да посъветваме тези хора (които чувстват, че нямат достатъчно наука) да мълчат и вършат само това, което добре знаят. По този начин те ще бъдат добър образец, който образец се смята за призива на невежите (т.е. добрите дела, които те ще извършат също се смятат за призив, защото по този начин стават добър образец за хората, които ги следват).

г) Мъдрост

Призоваващият по пътя на Аллах с.т. трябва да бъде притежател на широко виждане. Така че когато говори или издава фатуа (решение, свързано с религията), той трябва да се съобразява с положението на обществото, времето и мястото, в което живее. Това може би е най-големият недостатък (т.е качество, което липсва) в призоваващите днес.

Призоваващият към Аллах с.т. не трябва да бъде (както казват) „кон с капаци“, който не се интересува от положението на обществото, а гледа само собственото си положение. Той трябва да вникне и запознае добре с проблемите и начин на живот на хората, преди да издаде решение или да осъди за извършено действие.

По време на призив трябва да следи винаги средния път, тъй като исляма е религията, която следва средния път в начина на живот – т.е. да не въвежда бид`ат – нововедения, които не съществуват в основата на религията и да кара хората да мислят, че ислямът е невъзможна за живот религия. Или пък да показва само някой повърхностни страни от нея, като допуска тя да се превърне играчка в ръцете на хората.

Хората не трябва да бъдат заплашвани до степен да намразят религията. Нито пък да бъдат разпуснати до степен да забравят дори основите на тази религия и се подиграват с нея. Аллах с.т. казва:

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените“

(Коран – 16/125).

д) Търпение

Призоваващият по пътя на Аллах с.т. трябва да бъде търпелив. Трябва да знае, че пътя, който е избрал. е доста труден и пълен с опасности. От една страна той трябва да се бори със сатаната, който се старае да му попречи и да го отклони от правия път. А от друга страна той ще трябва да търпи мъката и страданията, причинени от тези, които няма да му повярват и ще се подиграват с него. Защото появата на такива е нещо нормално и очаквано. Хората в повечето случай отхвърлят истината и трудно намират правия път, а докато го намерят, ние трябва да бъдем търпеливи.

Когато говорим за търпение по пътя на Аллах с.т, не може да отминем без да споменем като образец някой от Неговите пратеници, претърпели безброй страдания.

Някои от тях били наречени луди, като Нух а.с, който призовавал своя народ повече от деветстотин години, но въпреки този дълъг период от време, в който бил между тях, те не го последвали и казвали, че е луд. В Корана Аллах с.т ни съобщава за това и казва:

„Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: „Той е луд!“, и бе прогонен с крясъци. Тогава призова той своя Господ: „Аз съм победен, помогни ми!“

(Коран – 54/9-10)

Други, като Ибрахим а.с, били хвърлени в огъня заради това, че призовавали хората да се молят на единствения Бог с.т и да оставят идолите. В Корана Аллах с.т ни съобщава за него и казва:

„Рече: „Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди? Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?” Рекоха: „Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”Рекохме Ние: „О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите“

(Коран – 21/66-70).

Други пък били убити и измъчвани по най-жесток начин, като Закарийя и Яхия а.с.

Други били измъчвани и прогонени от родните им места, като Муса, Иса и Мухаммед а.с. Но въпреки всичко това нито един от пратениците на Аллах с.т не се отказал от мисията си (т.е от призива по пътя на Аллах и Неговата религия). Напротив – те наставлявали тези, които идвали с търпение.

Това е Лукман а.с, който казвал на сина си:

„О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет“

(Коран -31/13).

„О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела“

(Коран – 31/17).

Днес нашата общност също се нуждае от търпеливи мъже и жени, готови на всякакви мъчения и страдания по пътя на да’уа. Хора, готови да поемат тази мисия върху раменете си. Които казват:

„Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!” [Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.

(Коран – 3/16-17).

е-ж ) Смелост и устойчивост

Това, в което няма съмнение е, че силната вяра в Аллах с.т е извор на смелостта. Когато човек истински повярва в Аллах с.т, той не се страхува от никой друг освен от Него с.т. Смелостта и устойчивостта в призива по пътя на Аллах и Неговата религия, са от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият. Ако той бъде смел и устойчив, това ще накара и много други да го последват. Но ако той бъде страхлив и бързо променлив, това ще стане причината и много други да загубят надежда и дасе откажат от това дело.

Убайда бин ас-Самит – един от сподвижниците на Пророка с.а.с казва:

„Обещахме пред Пратеника на Аллах винаги да говорим само истината и да не се страхуваме от никой друг (и нищо друго) освен от Аллах с.т“

(Хадис, предаден от Бухари и Муслим).

Призоваващия към Аллах и Hеговата религия трябва да вземе за пример живота на Пророка с.а.с и неговите съратници. Никога не трябва да мълчи пред тези, които искат да опетнят и се подиграват с религията на Аллах с.т. Той трябва да разкаже истината дори това да струва живота му. Не трябва да се подмамва от благата на този свят и продава отвъдния за нищожна цена. (Не са малко тези, които продават религията си забравяйки, че животът на този свят е кратък, а отвъдния е вечен). Призоваващият не приема подкуп, отплата и награда. Той знае, че неговата отплата и награда е при Аллах с.т. Не се страхува от никого, защото върши всичко само заради Него с.т. Той е смел и устойчив. Добре разбира словата на Аллах с.т, Който казва:

„О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат ­смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

Ваш ближен е само Аллах ­ и Неговият Пратеник, и вярващите, които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и се покланят.

Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите... Привържениците на Аллах, те надделяват.

О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се (само) от Аллах, ако сте вярващи!“

(Коран – 5/54-57)

з) Скромност и доброта

Призоваващият към Аллах и Hеговата религия трябва да бъде скромен и смирен пред вярващите. Аллах с.т казва:

„Предупреди най-близките си роднини, и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

(Коран – 26/214-215).

В тълкуването на това знамение имам Шаукани р.а казва: „Спускането на крило над вярващите означава, че призоваващият към Аллах с.т и Hеговата религия трябва да бъде скромен и добър към тези, които го следват. Той трябва да ги обича и защитава. Трябва да ги зачита и никога да не се големее пред тях. (Фатх-ул Кадир том – 4, стр. 120).

Призоваващият не се различава от останалите хора освен със своята скромност! Той не се гордее с дареното му от Аллах с.т богатство и наука. Не прави разлика в своите отношения между белия и черния, нито пък между българина и турчина (В религията на Аллах с.т. не съществува расизъм и национализъм. Всички хора пред Аллах са равни, както зъбите на гребена). Той приема за брат всеки, който каже: „Ля иляхе илляллах Мухаммеду-р-расулуллах – Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник“ и винаги предпочита доброто на своят брат пред себе си! Не забравя, че ако има нещо, с което трябва да се гордее, то това е (само) религията на Аллах с.т, която изповядва.

Аллах с.т, давайки ни пример от сподвижниците на Пророка с.а.с, казва в Корана:

„Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.

А които дойдоха след тях, казват: „Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден”

(Коран – 59/9-10).

Призоваващият трябва да бъде добър и нежен към хората, особено към тези които го слушат с внимание и не се подиграват с него. Аллах с.т казва:

„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему“

(Коран – 3/159).

и) Добър образец

Всички качества, които изброихме по-горе не биха били достатъчни и значими, ако не прибавим към тях най-важното качество, което трябва да притежава призоваващият към Аллах и Hеговата религия, а то е да бъде добър образец за тези, които го следват. Всички останали качества биха били напразни, ако призоваващият не върши това, което говори. Той трябва да знае, че хората следват повече неговите действия, отколкото думите. Думите, излизащи от устата му в повечето случаи бързо се забравят, но извършените от него дела оставят следи дълбоко в душата на последователите и трудно се забравят. Като пример нека да споменем една случка от живота на любимия ни Пророк Мухаммед с.а.с.

След споразумението от Худайбиа (което било сключено между Пророка Мухаммед с.а.с и идолопоклонниците от курейш), Пратеникът наредил на своите сподвижници да се откажат от поклонението Умра – за което имали намерение – да подсрижат косите си и да принесат жертва в името на Аллах на мястото, където се намирали. Но те отказали това, защото се чувствали победени и измамени от курейшите. Пророкът с.а.с доста се натъжил от това и влязъл в палатката си. След като Умм Салама (една от майките на вярващите) го видяла натъжен, го попитала какво се е случило. А той с.а.с се оплакал, че асахаба не изпълнили неговата заповед, след което тя го посъветвала да направи каквото трябва и че те щели да го последват. Пратеникът с.а.с дал пример, постригвайки косата си и пръв се отказал от Умрата. А след като видели това, всички сподвижници направили същото като него. (Заад-ул Маад том-2, стр. 139).

Подобни на тези предания ни показват, че нашите действия имат по-голямо влияние върху хората, отколкото думите ни. За това призоваващият към Аллах и Hеговата религия трябва повече да работи, отколкото говори.Аллах с.т казва:

„О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършит“,

(Коран – 61/2-3).

А в сура ал-Бакара:

„Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?“

(Коран – 2/44).

Молим се на Аллах Субханеху уа Теаля да ни стори от тези, които вършат това, което говорят. И вършат всичко само заради Него с.т. АМИН.

----------------------

Джемал Мехмедали Хатиб

Кайро – Египет

(31/04/2005)