5 Съвета за преодоляване на отрицателните мисли

автор Khafayah Abdulsalam

Мислите в главата ни са различни – от естествени съмнения, минали събития и неуспехи, страх от успех, ниско самочувствие и други, както и минало възпитание и програмиране, на които сте били обект.

И ето ви 5 Топ Съвета! За справяне с това вътрешно мърморене така, че то да не ви пречи, а да ви служи.

1. Уповаване и вяра в Аллах

Aко се обърнем към най-големите ни модели за подражание, ще разберем, че трябва да се уповаваме на Аллах 100%, знаейки, че нищо не се случва, освен ако Той не пожелае! Пълното уповаване на Аллах ще позволи да постигнем и най-смелите си мечти. Хаджар, Марийам, Сумайа, Асиа, Аллах да е доволен от всички тях, са били невероятно жизнени жени, пълни с воля и решително уповаващи се на Аллах.
Представете си, че сте в средата на нищото без подслон, храна, сигурност и с дете? Как се чувствате? Хаджар е попитала Ибрахим а.с.: "Твоя Бог ли те накара да направиш това?" Той отговорил само: "Да" и тя казала единствено: "Той няма да ни изостави". Това е бил нейния Тауакил (доверие, упование), тя се оставя на волята на Аллах в тази трудна ситуация. Хаджар приема несигурността.

Мухаммад Ибн Аби Имран предава, че чул някой да пита Шейх Хатим ал-Асум как е достигнал нивото си на уповаване на Аллах. Шейх Хатим ал-Асум отговорил: "Убедих се в четири неща (т.е. тези четири неща проникнаха в сърцето ми). Първо се убедих, че никой няма да вземе онова, което ми е разпоредено от Аллах, така че съм доволен. Второ – убедих се, че никой няма да свърши моите добри дела, освен мен, така че съм зает с тях. Трето – убедих се, че смъртта идва ненадейно и съм зает в очакването й. И четвърто – убедих се, че никога няма да избягам от погледа на Аллах и ме е срам да не Му се подчиня, докато ме гледа".

2. Вътрешна положителна настройка


Уверенията са положителни твърдения, които си казвате за насърчение. Те винаги акцентират върху положителното, сякаш искания резултат е вече факт. Така че ако някога бъдете застигнати от самоограничителни твърдения – например, че не сте способни да наизустите Коран, можете да започнете да се уверявате така:


Докато Аллах е доволен от мен, не се интересувам дали някой си мисли друго!
Няма значение какво се случва, аз ще го приема.
Ако Бог желае нещо – кой ще го възпре да се случи?
Просто го направи! Изправи се лице с лице с предизвикателството!
Аллах не натоварва човек повече, отколкото човек може да понесе!
Аллах знае какво мога и затова Той ме подлага на този тест!


Изберете си например 3 от горните (или подобни) положителни твърденя и си ги запишете, сложете ги на място, където често да ги виждате и да си ги прочитате.
Ако пoвтаряте вашите уверения по няколко пъти сутрин, през деня, вечер – вие ще сте в състояние на ума да започнете да премахвате бариерите, които ви поставя вътрешното бъбрене.




3. Сприятелете се със страха


Страхът от неуспех или успех, е основна пречка, която задържа хората и в крайна сметка крайния резултат е съботиран и нашето самочувствие - понижено. Не си играйте да се самосъжалявате. Един велик човек е казал: "Как познавате, че нещата, които ви карат да съжалявате, не са нещата, които ви водят до нещо велико? Няма съжаление, освен в уроците, които имаме да учим".


Страха ни вади от равновесие, кара ни да се чувстваме несигурни. Ние трябва да станем
безстрашни - т.е. да почувстваме страха и да не се поддадем. Когато и да се поддадеш на страха, ще усетиш вътрешната бариера, която те възпира да се движиш напред към новото. Страха за нас трябва да бъде просто възпиране от неразумни постъпки, част от промяната, но не и възпиране от възможността за растеж.




4. Мислете позитивно!


Поемете ангажимент за позитивно мислене! Избягвайте изявления, като "Не мога да го направя", вместо това кажете: "Как мога да го направя?"
По този начин ще станете по-отворени към нови възможности и решения. Ако забележите негативизъм в отношението си към хората, като например "Кой изобщо ще ми даде работа на тази възраст?", променете на "Как да направя така, че аз да си намеря работа на тази възраст?" 
Когато си мислиш "Чувствам се безсилен", заменете с "Ще се самозаредя, мислейки отговорно за моя собствен живот!"
И започнете да търсите пътища да направите това реално, не само на думи. Ще станете много по-внимателни към собствените си вътрешни мисли и ще се научите бързо да ги променяте.




5. Защо?


Помислете добре защо наистина мислите по този начин и сте в примка на тези мисли.


Задайте си следните въпроси:


Наистина ли е така, както си мислите? т.е. “Аз нямам сили да направя това/да изпълня тази задача”.
Абсолютно сигурен ли сте в това?
Как се чувствате, като си мислите по този начин?
Какъв би бил вашия живот, ако не мислехте така - затворете очи и си представете - как се чувствате?
Премахнете мисълта за несполука от главата си, като си кажете: "Аз ще изпълня задачата!" Как се чувствате?


Ще завърша със следната история:
Един дядо разказал на внука си, че във всички хора има ужасна борба между два вълка - единия е зъл и грозен - гневен, ядосан, себевлюбен, съжаляващ, виновен, тъжен, алчен, горделив, егоистичен и себелюбив, високомерен, арогантен".


Другия вълк е красив и добър - приятелски настроен, миролюбив, обичлив, обнадежден, спокоен, човеколюбив, доброжелателен, справедлив, честен, състадателен,  щедър, благодарен и вглъбен.


Внукът попитал дядо си: "А кой от двата вълка ще спечели?!"


Дядото отговорил: "Онзи, който избера да нахраня!"

========================================================== 

За автора:
Този материал е написан и предоставен от Sr. Khafayah Abdulsalam, Lifecoach, създател на UMUKA

За нашепванията (уасуас)

Ассаламу алейкум уа рахматуллах!

За мислите, за които питате, може да се каже, че се появяват у всеки от нас, като зависят не само от степента на вярата у човек, но и от средата на живот и култура – често са резултат от видяното и чутото наоколо. Може да се каже, че това са нашепванията на шайтана и често се появяват тогава, когато шайтана е отчаян и няма друг начин, по който да завладее човек. Що се отнася до неверника (кяфир), шейтана може да си играе с него както пожелае, не само да се ограничи до нашепванията (уасуас). Базирайки се на това и на хадиса, който ще приведа по-долу, нашепванията са признак на силната вяра у човек:

Накои асахаба се оплаквали, че нашепвания ги безпокоят. Oтишли при Пророка с.а.с. и му казали: „Често чуваме мисли в себе си, за които е ужасно да говорим“. Той попитал: „Наистина ли имате такива мисли?“ Те отговорили: „Да.“ Тогава той с.а.с. казал: „Това е признак на вярата“ (Муслим, 132, по разказ от Абу Хурайра).

Имам Науауи в коментара си за този хадис казва: „Думите на Пророка с.а.с. „Това е признак на вярата“ означават, че мисълта, че тези нашепвания са нещо ужасно, е вече признак на вяра, ако ти не се опитваш да споделиш мислите или да ги извършиш на дело, ако се плашиш дори да ги кажеш на глас, да им повярваш, това покава човек, който има перфектна и чиста вяра и свободна от всякакви съмнения“.

Подобни нашепвания често се появяват тогава, когато извършваме някаква ибада (служене) на Аллах с.т., молитвата например. С това шайтана се опитва да отклони мюсюлманина от действието, което се извършва в името на Аллах.

Един асахаба се оплакал на Пророка с.а.с. за тези нашепвания (уасуас) по време на молитва и казал: „Шайтана идва при мен по време на молитва, когато рецитирам (Коран), като ме смущава“. Пратеника на Аллах с.а.с. отговорил: „Това е дявол, който се казва Ханзаб. Ако той ти въздейства, търси убежище при Аллах от него и плюй (сухо) три пъти през лявото си рамо“. Той (асахаба) казал: „Мисля, че Аллах го държи далеч от мен“ (Муслим, 2203).

Силната концентрация (хушу) по време на молитвеа е много важна – молитвата без нея, е като тялото без душа. Когато правите молитва, се опитвайте да мислите за движенията, които извършвате и за думите, които казвате. Трябва да се помни, че когато застава за молитва, човек говори пряко на своя Господ и ако не го вижда пред себе си трябва да знае, че Той го вижда. По време на молитва също така трябва да отстраним около себе си всичко, което може да отвлече вниманието ни и да спомогне за разни мисли да нахлуят в главите ни. Уасуас действат върху хората по различен начин, защото те целят да всеят съмнения в сърцето на човек и желания за други неща или страхове. (От Мажму’ Фатауа Шайх ал-Ислам Ибн Таиймийа, 22/605).

Фукаха са на мнение, че мислите, които се промъкват в човешкия ум, не са негова отговорност, защото човек не може да се спаси от тях. Това е така, докато човек не ги изрече на глас или не приведе в действие това, което е мислил – от там нататък той вече носи отговорност за действията и за думите си.

Пророка с.а.с е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“. (Сахих – предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33).

Пояснявам, че тук става въпрос за случайно появилите се мисли, прокрадналите се в човешкия мозък.

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават. Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“. (Имам Науауаи, Ал-Азкар).

Т.е. бидейки невъзможно да се предотврати в голяма степен появяването на такива мисли, след възникването им човек трябва да се постарае да ги премахне от главата си, да се отврати от тях, да намериш или да направиш нещо, което да ги промени. Завръщането към Аллах, както и молбата за помощ от Него, са възможностите, към които вярващия трябва да се обърне – зикр на Аллах, следване на Корана, сунната, пътя на вярващите мюсюлмани, изоставяне на забранените от Аллах неща, изоставяне и на съмнителните сред делата и думите – това са голяма част от оръжията срещу шайтана.

Отново подчертавам, че за мислите, които се прокрадват в главата на човек, не се носи отговорност, докато не се споделят, изкажат на думи или приведат в действие. Но друго оръжие срещу шайтана, е честата молба към Аллах за прошка. 

Според хадис на Пророка с.а.с.: „Шайтана казал на Всемилостивия: „О, Всемилостиви, аз ще заблуждавам всички твои раби чрез техните души и тела“. Господ отговорил: „Кълна се във Всемогъществото Си и Славата Си, Аз ще продължа да им прощавам, докато те искат Моята прошка“. (Ахмад в ал-Муснад, класифициран като сахих от Албани в Сахих ал-Джами', 2/32).

Така че човек трябва винаги да иска прошка от Аллах и да се обръща към Него. Пример е бащата Адам а.с.:

Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”

Сура ал-Араф, 7:23

С две думи – ако мислите се появят в главата на човек, той не носи отговорност за тях ако не ги изрече и не ги приведе в действие. Като той е длъжен на всяка цена да се постарае да ги отмахне от главата си и да не продължи да разсъждава по тях. Тауба се изисква, ако човека е извършил харам дела, но не и за мислите. Въпреки, че трябва, както е казал Пророка с.а.с. “Езиците ни да са мокри винаги от споменаване на Аллах (зикр)“ и да искаме често прошка от Него. В един от хадисите се казва, че „прошката е благословия от Аллах“.

Аллах да ни пази от прокълнатия сатана и от неговите нашепвания, да ни води по правия път!

Милена-Иршад