Декларация на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България по повод антихуманните и терористични деяния на т.н. "Ислямска държава" в Близкия Изток

Декларация на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България по повод антихуманните и терористични деяния на т.н. "Ислямска държава" в Близкия Изток
Ръководството на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България от  висотата на своята отговорност пред обществото и отзивчивост към зачитане на човешките права, радетел на хуманизма и свободата, заявява своята остро осъдителна и заклеймяваща позиция относно варварските покушения на т.н. "Ислямска държава" в Близкия Изток.


Главно мюфтийство за пореден път заявява своята ясна и категорична позиция, че отнемането на невинни човешки животи, насилието, терора и всички форми на тяхната проява към цивилните и невинни граждани, са абсолютно неприемливи, дълбоко укорими и не се препокриват с принципите на ислямската религия.

Безпрецедентното погазване на висшите достойнствата на исляма, и принизяването му до средство, за постигане на политически и властови ресурс силно ни огорчава. Ислямската религия под никаква форма не проповядва насилието и заклеймява погубването на човешкия живот без значение какъв е повода за подобен акт.

Дълбоко оскверняващите ислямската религия деяния на псевдо-държавното формирование от Близкия Изток на което сме свидетели, не може да се отъждествява с повелите на Святата ни религия, тъй като те са кардинално различни.

Смятаме, че тези ксенофобски актове на насилие, породен от инфантилен властови ламтеж, подплатен с дълбоко непознаване на високо нравствените ислямски ценности и очевидно невежество, представлява сериозна опасност срещу световния мир.

Относно призива на самопровъзгласилата се "Ислямска държава“ всички мюсюлманите да се присъединят към нея сме длъжни да заявим, че никъде в Свещения Корана или Сюннета-традицията на пратеника Мухаммед (а.с.) не се споменава за т.н. „Ислямска държава“. Това, което се изисква от мюсюлманите, (а и от всички хора) е, да управляват справедливо, без оглед на разликата между хората – било тя социална, религиозна, или етническа.

В Корана Всевишният Аллах повелява: „О, вярващи, бъдете честни свидетели заради Аллах! И да не ви вкара в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, тя е най-близо до богобоязливостта!...“ (Маида:8).

Според Исляма държавният глава се избира, а не се самопровъзгласява. Такава е практиката на сподвижниците на Мухаммед (а.с)., след смъртта му. За акта на самозванството той казва: „ Ние не даваме (тези постове) на хора, които ги искат, или се стремят всячески да ги получат." Според ислямската традиция избраният държавен глава не налага своята воля чрез насилие и убийства, защото една от основните цели на Исляма е да съхранява живота на хората, а не да пролива кръвта им. Това е ясно видимо и в категоричното решение на пратеника Мухаммед (а.с.), който не позволява избиването на двуличниците, обосновавайки се, че не желае да избива поданиците си.

Имайки предвид повелите на Всевишния и традицията на пратеника и делата на самообявилата се „Ислямска държава“, не откриваме допирни точки, а напротив те са диаметрално противоположни, което означава, че мюсюлманите не трябва да се поддават на провокацията на тези хора, а да се разграничат от действията им.

Ние, представителите на висшето ръководство на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България, заявяваме готовността си да работим усилено и всеотдайно за духовния и високо морален разцвет на духовните ценности и добруването на цялото българско общество!

Настоящата декларация е подкрепена от Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ).



Д-Р МУСТАФА ХАДЖИ

Главен мюфтия



ВЕДАТ С. АХМЕД

Зам.-главен мюфтия



МУРАТ ПИНГОВ

Зам.-главен мюфтия



БИРАЛИ БИРАЛИ

Зам.-главен мюфтия

АХМЕД АХМЕДОВ

Главен секретар

http://www.grandmufti.bg/

Пиърсинг

източник tattoo.blog.bg

Източник Islamic Institute Of Toronto
Консултант Ahmad Kutty
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Ассаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух

Благодаря за въпроса, скъпи братко в Исляма! Нека Аллах ви води в доброто!

Най-напред трябва да е ясно, че за жените е позволено единствено да продупчват ушите си и то с цел разкрасяване. Доказателство за това е хадис на Пророка с.а.с, когато се молел в деня на Еид и дошъл с Билал при жените, нареждайки им да платят Закят, някой дали обеците си ...(Бухари)

Що се отнася до пиърсинг на носа, това не е позволено и за двата пола, защото е вид деформиране на Божието творение.

Обръщайки по-голямо внимание на този въпрос, Шейх Ахмад Къти, старши лектор и Ислямски учен в Ислямския Институт на Торонто, Онтарио, Канада, казва:

Според Ислямското учение нашето тяло - включително и физическите ни дадености - ни е поверено от Аллах и сме длъжни да го защитаваме и предпазваме по най-добрия начин, на който сме способни. Следователно за нас е непозволено да подменяме или подправяме физическите си дадености - единственото, което ни е позволено, е да коригираме деформации, възстановяваме или лекуваме заболяване. Всяка друга форма на намеса или преправяне на тялото ни, е равносилно на подмяна на Божието творение, осъдено в Корана.

В Корана четем за Шейтана, прокълнат да е, който твърди пред Аллах, че ще работи неуморно да води хората към невежество и саморазрушение: “… Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” (Aн-Ниса'’: 119)

Размишлявайки върху горната ая, трябва да обърнем внимание и на други думи на Аллах: “Творението на Аллах не се подменя.” (Aр-Рум: 30); “...и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта...” (Aл-Бакара: 195)

В смисъла на горните аят боди пиърсингът, татусите, жигосването и др. подобни, попадат в категорията на ненужната намеса, промяна и осакатяване на Божието творение. Затова нито един Мюсюлманин, който съблюдава религията си, не трябва да планира и осъществява такива дейности.

Процедурите не са безвредни и изобщо не са това, за което са представяни. Напротив, те са болезнени и са свързани с някои опасности за здравето. Чувствителните части на тялото, като език, устни, мигли и други, са уязвими и могат лесно да се инфектират, понякога дори фатално.

В Исляма всички дейности, които могат да доведат до възможни опасности за здравето, са напълно забранени, дори да съдържат някои въображаеми или предполагаеми ползи, като тогава се счита, че ползите са по-незначителни от вредите. Дори само този факт е достатъчен да забраним боди пиърсинга.

Някои учени приемат като единствено изключение пробиването на ушите за жените и това произлиза от специфичното желание и нужда на жените да носят бижута и да се разкрасяват. Според Исляма мъжете нямат подобни нужди, Всъщност Исляма забранява на мъжете да копират типично женски стилове. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, е казал: "Аллах е проклел мъжете, коит окопират жените и жените, които копират мъжете". Това трябва да помнят представителите и на двата пола. Мъжете и жените имат различни роли. 

В тази връзка трябва да споменем, че пиърсинга на ухото е по-различен, защото се пробива място, което има съвсем малка или липсва вероятност да се инфектира, за разлика от езика, устните, миглите и др (бел.пр. - да не споменавам и пиърсинга на срамните места на тялото).

Исляма ни забранява и копирането на немюсюлмани, обичаите и начина на живот без специфична нужда и осезаеми ползи. Подобно копиране е осъдено от Пророка, салАллаху алейхи уа саллам.

В заключение можем да кажем, че в Исляма боди пиърсинга е абсолютно забранен за мъжете. Пробиването на ушите за жените, е позволено за жените. Но за мъжете няма такова изключение.

А Aллах знае най-добре.

Лъжата и поста

www.whatiseid.com 

От Абу Хурайра радиаллаху анху се предава
Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам каза:

Който не изостави лъжите и лошите дела, докато пости, Аллах не се нуждае от неговото въздържане от храна и вода.

Източник: Сахих Бухари 1804

Според ал-Бухари е Сахих хадис

عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رضى الله عنه قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صلى الله عليه وسلم مَنْ لَمْ يَدَعْ قَوْلَ الزُّورِ وَالْعَمَلَ بِهِ فَلَيْسَ لِلَّهِ حَاجَةٌ فِي أَنْ يَدَعَ طَعَامَهُ وَشَرَابَهُ

1804 صحيح البخاري كتاب الصوم باب من لم يدع قول الزور والعمل به في الصوم

7-те големи гряха, хадиси

Абу Хурайра предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: 
„Пазете се от седемте големи гряха (ас-саба' ал-мубика'т)!” Хората попитаха: „Кои са те?”
Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговори: 
„Ширкът (съдружаването с Аллах), сихрът (магьосничеството), незаконното убийство на човек, преживяването с пари от лихварство, присвояването на богатството на сирака, отстъплението по време на джихад и обвиняването на целомъдрени омъжени жени в прелюбодейство.” ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

Ибн Аббас предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  е казал: 
„Човек, който е придобил знания по някоя от науките за астрологията, е придобил знание по един от клоновете на сихра. И колкото повече обогатява знанията си по астрология, толкова по-богати стават знанията му по сихр.”  Абу Дауд; Ибн Маджа

Имран ибн Хусайн предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
 „Не е от нас онзи, който практикува тетаййур (предвещаване) или го правят за него; който практикува текаххун (гадателство) или го правят за него; който практикува сихр или го правят за него. И който потърси услугите на гадател и повярва в онова, което той му каже, той става неверник в низпосланото на Мухаммед.”  ал-Хайтами; ал-Беззар

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него, предава: 
„Онзи, който е наел ясновидец, магьосник или гадател, и е повярвал в това, с което са дошли те, то той е станал неверник в низпосланото на Мухаммед.” ал-Мунзири, ат-Таргиб; Абу Яʿля; ал-Беззар

За магията и сура ал-Буруж (Съзвездията)

Магията е съвсем реална и тя е наука, която разполага със своите основни принципи и правила. Но все пак е сред забранените науки. 
Имам Дахаби казва: "Сред забранените науки, е магията, алхимията, предвещанията, природните магии, илюзията, астрологията и геомантията. Някои от изброените, са действия на неверие".

[Тафсир на сура ал-Буруж от Д-р Билал Амина Филипс]

Лечение с Коран, лекция

Коранът е Словото на Аллах - в това няма съмнение. Но кое слово - не печатаните букви или хартията с буквите, разбира се, а самите произнесени или написани думи :)

Не говоря за енергия или вибрации - Аллах няма нужда от такива неща. 

Относно Корана и лечението - нека видим какво е болестта и какво означава лечение. 
Болестта е вид отклонение от нормалното функциониране на организма и психиката ни - забележете, че не използвам думата душа, а психика. Нашето тяло има две характеритики - физически организъм и невидимата психика. А душата е онази съвсем отделна компонента, която държи вярата и с която шейтана си играе, ако му се позволи...

Нека се върнем на заболяванията. 

Как се отнася Аллах към нашите заболявания - Той е позволил да ги има в определени моменти - различни за всеки човек. Те са нашето изпитание и възможност за премахване на грехове  или възможност трупане на харам - това са двете опции. 
Ние, като мюсюлмани, разбира се че искаме нашите действия да са само халал.

И какви възможности за лечение ни е дал - едното са лекарствата, достижения на медицината, а другото - Корана.

Голямото чудене пада, когато се опре до лекуване с Коран, но не с рукийа (четене), а с муски или други непреки методи...

Първото и много важно нещо, което мога да кажа е, че ако нещо предизвиква толкова много чудене и въпроси дали да се прави или не - не го правете - явно не носи спокойствие в душата ви.  А при определен проблем си почетете Коран, направете искрена дуа към Аллах и след това оставете резултата на Всевишния - ако желае, Той ще премахне неразположението ви. А вие ще сте спокойни ин ша Аллах.

Ако обаче държите да разберете въпроса за муските...Тук идваме до нещо, което е една много хлъзгава материя. 

Изключително важно е човека да има чиста вяра и искрено намерение - това е първото, второто и третото условие за халал действие. И следващите поне 3 пункта са да си запази точно такова намерението и вярата - чисти и искрени. 

Какво е муската - написани думи от Корана и носени в някаква торбичка / плат, завити в нещо и носени от човек...
Защо човек би носил муска?
Защото си мисли, че тя му помага - искреното намерение и вяра е човека да вярва, че не самата муска помага, а Аллах, а тя е само средство. 
Но все пак защо тя, а не нещо друго, да е средство?
Защото на нея са написани Негови слова...Самото Слово на Аллах носи огромна сила и щом Аллах ни го е дал, ние трябва да го използваме. 
Но отново чуденето ни е свързано с муската...
Най-вярното ин ша Аллах, че една муска би била халал за нас, е да бъде среството, което да ни напомня да четем нещо от Корана - аят-ал-Курси например или каквото и да сме написали на листчето...
А не написаните думи от Корана да си висят по нас или да стоят в чантичката ни и пр., а ние да сме убедени, че имаме средството, чрез което ин ша Аллах ще ни се реши проблема!
Защото има много хора, които дори слагат под дюшека на новороденото Коран, за да го пази! СубханаАллах...Да го пази! 
Ако това беше вярно нямаше да ни е предписано да си четем например аят ал-Курси преди сън, а щеше да ни е казано да си носим Коран със себе си!

Ще се учудите може би, но точно по същия начин стои въпроса с висящите по стените написани аят/ сури от Корана, имена на Аллах или Мухаммад с.а.с. Те не могат да бъдат украси! Те трябва да са там, за да можем, виждайки ги, да се подсетим да прочетем дадената ая / сура, да направим някоя дуа, да кажем шахадата или салауат за Пратеника с.а.с. Иначе може да имаме харам у дома си!

Връщам се на най-важния въпрос - с 'акида, това е хлъзгавата повърхност - да запазим правилната 'акида. 
Защото в Корана има лек за всяко нещо и Мухаммад с.а.с е насърчавал да се лекуват хората с Корана.
Тук стигам до книгите с написани "рецепти" за лечение на различни състояния и заболявания...
Корана е като една аптека и както с лекарствата в аптеките - ние взимаме определен лек за конкретна болест - не пием всичко налично, така четем определени неща от Корана. Ако са от Сунната - няма въпроси и чудене. Но има много, които са написани от хора, занимаващи се с лечение с Коран и са описали своите най-добре действащи лекове.
Нека дам пример - във фармацията има много видове антибиотици, но без направена антибиограма, която е конкретна за всеки човек, даден антибиотик би действал на един, но не би подействал на друг...
Т.е. - не можем да кажем, че дадена ая от Корана не действа по начина, описан от някой шейх - просто тя, с позволението на Аллах, е довела до очаквания от него край...Но за нас, при същия проблем, може и да подейства, а може и да подейства някоя друга ая. Какво искам да кажа с това - именно, че всеки е най-добре (ако за проблема му няма посочено лечение от Сунната!) сам да се насочи към част или части от Корана, които са му най-близки и най-много го привличат. А ако ги напише и дори да си нарече написаното муска - термина няма значение - но написаното само да го подсеща да си прочете текста със Словото на Аллах...

И накрая искам да напомня нещо много важно. А то е, че едно действие може само по себе си да не е харам. Но ако въпросното действие води до харам, то става автоматично харам...

Затова много хора категорично забраняват муските. Защото човека е слаб и лесно, дори в началото да има чисто намерение, може да изпадне в заблуда и да се отклони от Правия път. А Шейтана само чака да му се даде благоприятно поле за действие - повярвайте - муските са точно такова поле...Така е с постоянното разнасяне на мощи на "светци" в християнството, целуването на различни лечебни икони и нощуването по "целебни" места... - Шейтана е намерил своето поле за действие и хората са се поддали на нашепванията му.

Е, ние не искаме това да се случи с нас ин ша Аллах. Точно затова сме мюсюлмани - отдадени на Аллах - защото знаем на кого да се поклоним и е кристално ясно на кого да служим...
А в Своето Слово Всевишния ясно ни е посочил: 

Рече (Иблис): “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”

Рече: “Това е правият път към Мен. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”

сура ал-Бакара,  39-42

Нека сме сред преданите раби на Аллах!

Милена-Иршад

Такуа (богобоязливост)

‘Омар ибн ‘Абдул‘азиз (61 – 101 х / 681 – 720 г.), осми халиф на Омаядите (99 х / 717 г.) казва:

“Такуа не е да се изпълнява кийāму-л-лейл и да се говее през деня, а между тях да е безпорядък, такуа е да се изпълнява онова, което Аллах е предписал в задължение и да се изоставя онова, което Аллах е забранил. А ако наред с това се изпълни и друго благодеяние, то това е добро към доброто”.

Грях, който води в Рая

Ибн ал-Кайим (рахимухулла) казва:

"Грехът може да е в полза на човек,ако той го доведе до търсене на прошка и извършване на много ибада (религиозни практики). Това е, което означават думите на салафите:

"Човек може да извърши грях и да влезе в Рая заради него, или той може да направи религиозна служба и да влезе в Ада заради нея."

Попитаха: "Как така"?

Той отвърна: "Някой може да извърши грях и да продължи да мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня греха и се чувства засрамен: разкайва се, иска прошка, търси опрощаване и съжалява-това са нещата, които го спасяват.

И този някой може да направи добро дело и да продължи да си мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня доброто дело и това го изпълва със самочувствие и гордост – и това ще причини неговата гибел.

Така, че грехът може да е фактора, който да го накара да прави ибада и добри дела; да промени държанието си така, че да започне да се страхува от Аллах; да се чувства засрамен и унижен пред Него, прекланящ главата си засрамено и плачещ разкайвайки се, желаещ прошката на своя Господ."

Всяко едно от тези действия е по-добро за човек от ибада, която го прави горд, хвалещ се и надменен. Без съмнение такъв грях е по-добър пред Аллах и често води до спасение за разлика от този, който е горд със себе си, надменен е с другите и си мисли,че прави услуга на Аллах. Дори ако каже думи, които значат нещо друго, Аллах е свидетел на това,което е сърцето му.
Такъв човек може да чувства омраза към хората, ако те не показват голямо уважение и не са смирени пред него. Ако той искаше откровенно да провери себе си би видял ясно това.’’

- Мадаридж ал-Саликиин, 1/299


Islamicbook

Пътните знаци

Важни въпроси, които засягат границите на злословието - част 3

От книгата на Имам Науауи "ал-Азкар"
част Трета

В предната глава установихме, че злословие е, когато човек говори за друг в негово отсъствие, споменавайки за последния нещо, което не му се нрави, било то в словесна, писмена форма, чрез жест, с очи, ръце или глава.

Принципа е: 
Всичко, което човек може да покаже за недостатъците, е злословие, което е забранено. Например, когато кажеш за някого „този и този“ човек, когато ходи, куца или нещо подобно с цел да се принизи човека. Всичко това е харам (забранено) и няма друго мнение по този въпрос. Друг пример за това е, когато някой автор споменава определен човек в книгата си, казвайки: „Този човек казва, че...“, желаейки да го унизи и да го обезчести. Това е харам. Но ако неговото намерение е да покаже грешките на този човек, така че хората да не го последват, или да покаже негов недостатък в знанието, за да не се заблуждават други, то това не е злословие. Това ще бъде съвет (насиха), т.е. задължение и ще бъде възнаграден, ако това е била истинската цел.

Също ако автора говори обобщаващо: „тези хора“ или „тази група казва така и така и това е заблждение“, или „грешка“, или „невежество“, или „небрежност“, или нещо подобно, то това не е злословие.

Към забранения тип злословие се отнасят случаите, когато:

Човек казва: „Някои хора правят така и така“, или „някои учени“, или „някои претендиращи, че знаят“, или „някои мюфтии“, или „постещите“, или „някои, които минаха покрай нас днес“, или „някои хора, които видяхме днес“ или подобно на това „...които направиха това и това“, без буквално да се спомене конкретна личност, но говорейки за конкретни хора и давайки определение за тях, с което става възможно да се разбере за кого става дума.

Към този тип се отнася злословието на знаещите хора, например когато на някой казват: „Как е еди-кой си?“ Той отговаря: „Аллах да ни помага“, или „Аллах да ни прости“, или „Аллах да му помага“, или „Молим Аллах да му прости“, или „Тързим убежище при Аллах от злото“, „Аллах да ни защити от недостатъците на скромността“ или нещо подобно, от което човек разбира, че става дума занедостатъци на обсъждания. Това е забранено злословие. Същото е когато се казва: „Еди-кой си е изпитан както един от нас“, или „богатството е изпитание за еди-кой си“.

Това са няколко примера по този въпрос. Във всеки случай трябва да се обръщаме към основното определение за злословието: човека дава на слушателите да разберат недостатъци, които присъстват у някои хора (дори и да не употреби имената им). Всичко е съвършено ясно от хадиса от Сахих Муслим, който приведохме в предната глава, както и от други, в които се говори за границите на злословието.

 А Аллах знае най-добре!

Знайте, че злословието е забранено както да се изрича, така и да се слуша и одобрява. Този, който слуша човек, който говори забранени неща, трябва да му попречи за това, ако не е застрашен явно от този, който говори. Но ако присъства такава възможност (за вреда), той трябва в сърцето си да се отдели от това. А ако има възможност с езика си да отхвърли злословието или да го прекрати, като смени темата, това е задължително за него. Ако не го направи, извършва акт на неподчинение (т.е. грях).

Ако каже: „Замълчете!“, желаейки обратното в сърцето си, Абу Хамид Ал-Газали е казал: „Това е лицемерие. Това (изказване) не избавя от греха този, който го е изрекъл. Човека е длъжен да възненавиди (злословието) в сърцето си“.

Ако човек е принуден да остане на мястото, където има злословие, страхува се да го забрани, или го забранява, но не го слушат и той не може да се махне, в тзкъв случай му е забранено да слуша и не трябва да обръща внимание на злословието. Вместо това, изхода му е зикр на Аллах с език и сърце, или дори само в сърцето си. Или трябва да мисли за нещо друго, за да се занимава и да не слуша. Ако направи така, за него няма да има вреда, докато е в такова състояние.

И щом видиш такива, които празнословят за Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава сатаната, не сядай, щом си спомниш, с хората-угнетители!

(Ал-Ан'ам: 68)

Съобщава се, че веднъж поканили Ибрахим ибн Адам на уалима (сватбен пир), той отишъл и заварил хората да обсъждат един от тези, които не дошли. Те казвали: „Той е ленив“. И Ибрахим казал: „Сам си навлякох това, защото дойдох тук, където хората злословят“. Той напуснал мястото и постил три дни.

                     

Как да се предпазим от злословията

Знай, че този раздел съдържа множество доказателства от Корана и Сунната, но ще се огранича в споменаването на няколко от тях. Този, на когото Аллах дарява успех, ще извлече полза от тях. А този, на когото Аллах не давауспех, няма да извлече полза, дори и да прочете томове, пълни с доказателства.

Основно внимание се отделя на това, всеки човек да прочете текстовете, забраняващи злословията и да размисли върху казаното от Аллах с.т.:

„...е изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.".

(Каф: 18)

И още над казаното от Него:

Ето, вие я пренасяте с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно.

(Сура Ан-Нур: 15)

И над достоверния хадис, който приведохме  по-рано: „Наистина раба (на Аллах) ще каже думи, без да знае последствията (от тях) и за това ще бъде хвърлен в Огъня“.[1]

Човек трябва да рзмишлява над всички други доказателства, които приведохме в предидущата глава за опазването на езика и злословията. Всеки човек е длъжен да ги приложи казаното в този текст във всяко свое изказване, например (даси напомни преди разговор): „Аллах е с  мен“, „Аллах е свидетел“, „Аллах ме вижда“.

Веднъж казали на Хасан ал-Басри: „Ти си злословил за мен“. Той казал: „Кой си ти, трябва да знам при кого отиват добрините ми?“

И Абдулла ибн Ал-Мубарак е казал: „Ако решах да злословя за някого, наистина щях да злословя за моите родители, защото те най-много от всички се нуждаят от моите добрини“.

Разрешените видове злословие

Знай, че въпреки, че злословията като цяло са забранени, при определени обстоятелства са позволени, когато се извършват поради полза от тях. Позволението за това трябва да се основава на законна шариа' причина, а ако такава няма, позволението няма да бъде получено. Позволение (признаване на злословието за позволено) може да бъде получено по следните шест причини:

1. Притеснение. Позволено е на този, който е притесняван да се жалва за положението си пред управителя или в съда, или на другиго, който има власт или възможност да установи справедливост против притеснителя. Трябва да каже: „Еди-кой си човек е несправедлив към мен“. или .той направи това и това“, и „той ме задължи да направя това и това“ и пр.

2. Търсене на помощ против злото и промяна на грешника. Може да се каже на човека, който ще помага против злото: „Еди кой си човек направи това и това и аз предотвратих това“ или нещо подобно. Целта трябва да е желание за прекратяване на злото. Ако има друга цел, е забранено.

3. Искане на фатауа (религиозно отсъждане). Човек може да се обърне към мюфтия (учен, който е способен да идава фатуи): „Брат ми“ или „Баща ми“ или „Еди кой си човек е несправедлив към мен в еди-какво си. Има ли право да прави това? Как да постъпя?“ и пр. Също може да каже: „Моята съпруга ми прави това и това“ или „съпруга ми прави това и това“ и пр. Това е позволено, изхождайки от необходимостта. Така или иначе, по-добре е да се каже: „Какво ше кажете за човек, който е направил това и това?“ или “за мъжа“ или „за жената“ или „жената, която прави това и това“, без да се уточнява.

В последния случай се цели достигането на целта без да се упоменава накой определен. Не по-малко е позволено споменаването на човек по име, но при дадени обстоятелства, в съответствие с хадиса от Хинд, Аллах да е доволен от нея, който ще споменем по-късно, ин ша Аллах, а който е казала на Посланика на Аллах с.а.с: „Наистина Абу Суфян (съпруга ми) е скъперник“. И посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не ѝ забранил да говори.

4. Предупреждаване и съвети към мюсюлманите против злото. Съществуват няколко гледни точки в тозислучай и едната е обявяване на накого за ненадежден при разказване на хадиси и даване на свидетелство. Това е позволено в съответствие с иджма'. По-скоро това е задлжително по необходимост.

Друг случай е когато човек иска да встъпи в брачни отношения с някого, в делови, в покупко-продажва, предаване на нещо или в някакви всекидневни дела. Тогава си длъжен да кажеш на човека това, което знаеш за неговия възможен партньор, като намерението е за съвет. Ако целта ти може да бъде достигната просто с думите: „Не е добре да имаш работа с него“ или „не трябва да правиш това“ или нещо подобно, тогава споменаването на друго, на лоши качества, не се позволява. Ако целта не може да се постигне без разясняване за този човек, може да се разкаже детайлно.

Друг пример – когато виждаш човек, който купува стока от някой, за когото е известно, че е лъжец, прелюбодеец, пияница или нещо подобно, купувача трябва да бъде известен, ако не знае. Дадения случай определя не само този пример. Важи и за случая, когато знаеш, че стоката е с недостатъци. Твое задължение е да кажеш на купувача, ако ти знаеш.

Следващия пример, когато видш човек, който търси знание от новатор или отклонил се човек, и се страхуваш, че това може да повлияе на ученика. В рази ситуация трябва да посъветваш, при условие, че намерението ти е за добър съвет и нищо повече. Тук много хора грешат, защото е възможно зависта да подбуди човек към съвет. Или е възможно шейтан да излъже по този повод, карайки да повява, че прави това от съчувствие или за съвет.

Последния случай е, когато човека е на ръководен пост и прави  това лошо.В случая трябва да се каже на тези, които ръководят този човек, че са назначили неподходящия човек...

5. Когато някой вади на показ лошите си постъпки или нововъведения.  Приемр за това е, когато човек не скрива, че пие алкохол, или че присвоява незаконно пари или власт. Разрешено е да се говори за това, което човек прави публично. Но не е разрешено да се говори за други негови недостатъци, ако не попадат в някоя от позволените ни категории злословие.

6. За определяне на някого. Ако някой е известен с прозвище, е позволено то да се използува с цел идентификация, но е забранено човека да се назовава така, за да бъде унижен. Ако може да бъде идентифициран по друг начин – по достоен – това е за предпочитане.

Това са шест изключения, когато по мнение на учените, е разрешено да се злослови и се съблюдават правилата, споменати по-горе.

Сред тези, които говорят подробно за написаното по-горе, е Абу Хамид Ал-Газали в книгата си Ал-Ихя', а също и други учени. Доказателство за позволеното злословие могат да се намерят в много достоверни хадиси. Съществува единодушно съгласие на учените по повод позволеността на злословието при тези шест случая. В Сахихах на Ал-Бухари и Муслим се съобщава че Аи'ша, Аллах да е доволен от нея, е казала: „Човек поиска разрешение от Пророка с.а.с да влезе и той отговори: „Нека да влезе, но какъв лош брат за роднините си е този“.[2]

Ал-Бухари дава този хадис като доказателство за това, че е позволено да се злослови за вредни и съмнителни хора.

Ибн Мас'уд, Аллах да е доволен от него, разказва: „Посланика на Аллаха, Аллах да го благослови и с мир да го дари, разделяше ганима (военни трофеи) и човек от ансарите каза: „„Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!“ Аз казах: „Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня и заприлича на червено багрило. После каза: „Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, а и Неговият Пратеник?“ После каза: „Да се смили Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания от това, но той прояви търпение!“ Казах си: „Не е грях, повече не ще му донасям за разговори“[3]  

Ал-Бухари дава този хадис като доказателство за това, че човек може да събщи на брата си за това, което говорят за него.

А'иша, Аллах да е доволен от нея, разказва, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал веднъж: „Не мисля, че този човек и този човек знаят нещо за религията ни“.[4]

Ал-Ляйс ибн Са'ад, един от предавачите в иснад на хадиса, е казал: „Имаше двама лицемери по това време“.

            Хадиса от Хинд, съпругата на Абу Суфян, в който тя казала на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, „Наистина Абу Суфян е скъперник“.[5]

Също и хадиса на Фатима бинт Кайс, Аллах да е доволен от нея, когато Пророка с.а.с (по повод предложенията за брак от двама мъже): „Що се отнася до Му'ауийн, той е много беден. А Абу Джама винаги носи тояга на рамото си (т.е. бие жените си)“.[6]

част 4 - Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати

---

[1] Сахих, както бе установено по-рано.

[2] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/471, и Муслим, 2591.

[3] Сахих. Предаден от Ал-Бухари и Муслим, заверката на хадиса е приведена по-рано.

[4] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/485.

[5] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 9/504, и Муслим, 1714.

[6] Сахих. Предаден от Муслим, 1480.

Имало едно време едно много избухливо момче...

Въпроса ми е свързан със сина ми, който е много избухлив и не знам какво да правя...

Отговор: Славата е на Аллах.

Поведението по време на яд или сръдня се свеждат до следното:

·        Търсене на помощ и убежище при Аллах от прокудения сатана

·        Въздържане от говорене – пазене на тишина

·        Седнете, ако стоите прав, а ако седите, легнете

·        Спомнете си наградата, ако въздържите гнева си, както е казано в сахих хадиса: „Не се гневи и Рая ще бъде твой“.

·        Разберете, че този, който се контролира, има висока статус, както е казано в сахих хадиса: „Който обуздае гнева си, Аллах ще скрие грешките му. Който контролира своята ярост, дори да може да я покаже, Аллах ще изпълни сърцето му с надежда в Дена на Възкресението“ (Класифициран от Албани като хасан в ал-Силсилат ас-Сахиха, 906).

·        Научете какво Пророка с.а.с е учил разгневените хора

·        Знайте, че контролирането на гнева, е признак на благочестие, както е казано в хадиса, цитиран по-горе.

·        Внимавайте, когато се сетите и контролирайте себе си посредством казаното по-горе

·        Знайте, че ефекта от гнева е лош

·        Молете Аллах да махне това чувство на яд от сърцето ви

Тук има хубава история, която ще ви помогне да се отнасяте със сина си:

Имало едно момче, което никога не било в настроение, Баща му дал чанта пълна с пирони и му казал: „Синко, искам да забиваш пирон на градинската ограда винаги, когато изпиташ гняв към нещо и губиш настроение“.

Синът последвал съвета на баща си. Първия ден забил 37 гвоздея на оградата, но забиването на пирони хич не било лесно. Така че момчето решило да се контролира и да не се ядосва. Минали дни и то забивало все по-малко пирони и след седмица то вече можело да се контролира и да не изпитва гняв. Отишло при баща си щастливо от постижението си и той му казал: „А сега, синко, ще изваждаш порино всеки ден, когато овладееш гнева си“.

Синът започнал да вади пироните всеки път, когато потушавал гнева си и така извадил всичките пирони от оградата.

Отишъл при баща си и му казал какво е постигнал. Баща му го завел до оградата и му казал: „Синко, добра работа си свършил, но я виж тези дупки в оградата. Те никога няма да се запълнят“. После добавил: „Когато кажеш нещо в състояние на гняв, то прави дупка като тези дупки по огарадта в сърцето на другия. И няма значение колко пъти ще кажеш „Съжалявам“, защото раната остава.

От www.islam-qa.com, n. 21357

Съвет от Ибрахим ибн Адхам

Има предание, че веднъж един човек дошъл при Ибрахим ибн Адхам и казал:

''Моята душа винаги ме потиква да върша грехове, посъветвай ме как да се отърва от тях” 

Ибрахим ибн Адхам отговорил: 

''Когато душата ти те потикне за някой грях към Аллах, ти свободно се отдай на този грях , но при няколко условия .'

' 


Човека попитал: 


''И какви са тези условия?'' 


Ибрахим отговорил: 


''Когато искаш да извършиш грях, извърши го на място, където не може Аллах да те види.'' 


Човекът възкликнал: 


''Субаханеллах – Слава на Аллах -, как да го извърша, като Аллах навсякъде ме вижда!''

Тогава ибн Адхам отговорил: 


''Когато Когато душата ти те потикне за някой грях към Аллах ти го извърши, но не на земята на Аллах” 


Човекът се учудил:


„Но как, като цялата земя е на Аллах” 


Ибрахим ибн Адхам продължил: 


„Когато искате да извършите грях, не яжте нищо от препитанието и благата, дадени ти от Аллах” 


Човек възкликнал: 


„Нима всичко това не е от Аллах!” 


„След като искаш да вършиш грехове и когато меляикетата след смъртта ти те поведат към огъня, ти не им се подчинявай.” 


„И как да не ги слушам и как да им се противопоставя, когато това е невъзможно.''

„Когато ще четеш греховете си от книгата, която ще ви бъде дадена в отвъдното, не ги признавай, отричай, че сте ги извършвали.” 


„А къде са Кирамен-Кятибиин, къде са меляикетата пазители, къде са другите свидетели, които ще свидетелстват срещу човек?”

Накрая Ибрахим ибн Адхм казал: 


„Е как не те е срам да извършваш грехове към Аллах, а Той те вижда навсякъде, дал ти е живот и препитание, също така здраве и сили.” 


След тези съвети, човекът започнал да плаче и през сълзи казал: 


„Кълна се в Аллах, от днес няма повече да бъда непокорен към Аллах Джелле-Джелялюху"