Кунут ал-Уитр, дуата по време на молитвата Уитр

Въпрос:

Искам да попитам дали е позволено да се запише ду’а на хартия и да се използува по време на кийам и тарауих.


Отговор:

Слава на Аллах!

Първо:

Рецитирането на ду’а за Кунут ал-Уитр е позволено за имамите и за този, който се моли сам според хадис, предаден от Абу Дауд (1425) и Ибн Маджа (1178) от Хасан ибн ‘Али р.а., който е казал: „Пратеника на Аллах с.а.с. ме научи на думи, които мога да казвам в кунут ал-уитр: Аллaaхуммa ихдини фиман хaдaйт уa ‘aaфини фиман ‘aaфaйт уa тaуaллaни фиман тaуaллaйт уa бaaрик ли фийма a’тaйт, уa кини шaррa мa кaдaйт, фa иннaкa фaкди уaла йюкда ‘aлaйк, уa инаху лаа йадхилю мaн уaaлaйт уa лaa йa’иззу ман ‘aaдaйт, тaбaaрaктa Рaббaнa уa тa’aaлaйт. („О, Аллах, напъти ме сред онези, които Си напътил, дай ми здраве сред онези, на които си дарил здраве, вземи ме под Свое покровителство сред онези, които си взел под Свое покровителство, благослови ме в онова, което си дарил, предпази ме от злото, което Си отсъдил! Ти отсъждаш, на Теб никой не може да отсъди. Не е унизен онзи, когото покровителстваш и е безсилен онзи, с когото враждуваш. Благословен Си, Господарю наш и Си Всевишен!“)

Класифициран като сахих от ал-Албани в Сахих Сунан ан-Нисаи. Виж също въпрос № 14093 или тук .

Не е доказано, че Кунут ал-Уитр е нещо, което Пророка с.а.с. е правил, а по-точно доказано е, че това е правел ‘Умар р.а., както е предадено в сахих хадис от Бейхаки.

От тук и някои учени смятат, че е по-добре да не се казва ал-Кунут по това време, а по-скоро ако някой го прави – да е в друго време. Виж ал-Шарх ал-Мумти’ от Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него (4/19).

Някои учени считат, че не трябва да се рецитира Кунут, освен във втората половина на Рамадан. Това е становището на Шафа’и и Малик в едно предание.

Ал-Шафа’и, Аллах да се смили над него, е казал: „Кунут не трябва да се рецитира през Рамадан, освен във втората половина (на Рамадан). Това е, което Ибн ‘Умар и Муаз ал-Каари са правили. Край на цитата от Мухтасар ал-Музани, издаден с ал-Умм (8/114).

Ал-Баажи е казал в ал-Мунтака (1/210): Две предания има от Малик, които засягат това, едното от които казва, че Кунут не трябва да се рецитира винаги по време на Уитр, а другото – че е мустахаб да се казва през втората половина на Рамадан. Това е предадено от Ибн Хабиб от Малик, като е и гледната точка на ал-Шафа’и.

Абу Ханифа и Ахмад, Аллах да се смили над тях смятат, че Кунут трябва да се казва през Рамадан, както и през останалото време на годината при Уитр.

Ибн Кудама, Аллах да се смили над него, е казал: „Кунут е сунна за Уитр, при един рак’ат през цялата година. Това е, което е предадено от сподвижниците и е гледната точка на Ибн Масуд, Ибрахим, Исхак и Ашааб ал-Ра’и. Предадено е и от ал-Хасан.

Друго е становището на Ахмад, който смята, че Кунут не трябва да се казва, освен през втората половина на Рамадан. Това е предадено и от ‘Али и Убай, както и гледната точка на Ибн Сирин, Саид ибн ‘Аби’л-Хасан, ал-Зухри, Йахйа ибн Уадаб, Малик и ал-Шафа’и, както и от Абу Бакр ал-Атрам, от предание от ал-Хасан, че ‘Умар е обединил хората около Убай ибн Ка’б, който водил молитвата за двайсет нощи, през които рецитирал Кунут само във втората половина. Приведен от Абу Дауд. Съгласуван.

Катада казва: „Кунут трябва да се рецитира през цялата година, освен през първата половина на Рамадан, заради това предание. Предава се от Ибн ‘Умар, че той казвал Кунут само във втората половина на Рамадан.“

Първия хадис е предпочитан от повечето сподвижници. Според ал-Маруади Ахмад е казал: „Смятах, че Кунут трябва да се рецитира само през втората половина на Рамадан, но сега я казвам, защото тази ду’а е много добра и заради хадис от Убай, че Пратеника на Аллах с.а.с. е правел Уитр и казвал Кунут преди руку... Той правел това винаги и Убай е правел, което е видял. Различното мнение между Салаф не е да критикува това, защото става дума за Уитр, за която е предписана ду’ата Кунут, а това е зикр, предписан за Уитр, така че е за цялата година, както и всяко друго споменаване (зикр). Край на цитата от ал-Мугни (1/447).

Второ:

Ду’ата Кунут не трябва да се прави много дълго, защото ал-Багауи е казал: „Макрух е да се прави Кунут много дълго, както е макрух да се прави първия ташахуд дълго.“ (Цит. От ал-Науауи в ал-Мажму’, 3/479). Ал-Каади Хусайн е казал: „Ако Кунут се прави по-дълга от обикновено, това е макрух и може би е невалидна.“ (Цит. От ал-Хатиб ал-Шарбайни в Мугни ал-Мухтаж, 1/167).

Човек трябва да избягва това, което се настоява от някои имами – споменавания на гроба, на възкресението, съденето и пр., което по-прилича на проповед или увещаване, отколкото на ду’ата Кунут. Границите са долу-горе в ду’ата, казана на ал-Хасан от Пророка с.а.с. или може да се включи малко от нея. Това е къса ду’а и трябва да се казва от сърце, така че не е необходимо парче хартия, от което да гледате.

Ако кажете друга ду’а, която да прилича на казаната от Пророка с.а.с, това е добро и може би е по-лесно.

Но ако имама или служещия не може да запомни ду’ата, която да каже през Уитр, тогава няма нищо лошо за него да избере която ду’а пожелае, защото няма точно определена ду’а, която да казва в Кунут и ал-Каади ‘Ийад предава, че имамите са съгласни в това. (Виж ал-Мажму’ 3/477).

Разбираме, че основното за ду’ата Кунут е, че тя е кратка ду’а и удължаването й е макрух и е обратно на сунната, няма специална ду’а, която да се казва, дори не ду’ата, казана от Пророка с.а.с., тогава няма нужда да се чете ду’а от хартия, докато се прави молитвата. По-скоро това може би е желанието на някои имами или на служещия да кажат по-дълга ду’а, както често се вужда в днешно време.

Това, което служещия трябва да прави, е да бъде изпълнен със желание за размишление, защото се предава от Абу Хурайра р.а.: „Пратеника на Аллах с.ас. каза: „Зовете Аллах и бъдете сигурни в отговора, разберете, че Аллах не отговаря на ду’ата на непредпазливо сърце“ (ал-Тирмиди, 3479. Класифициран като хасан от ал-Албани в Сахих ал-Тирмиди.

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A