...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.
За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.
Коран (13; 28-29)
Ибн Раджаб е казал: О, раби на Аллах, месец Рамадан е почти готов да ни напусне и не остана друго, освен няколко дни. Който се е справил добре по време на месеца, ще продължи да се справя добре, а за който е било недодстатъчно, нека опита в оставащите дни, защото наистина действията са според тяхното завършване. Затова възползвайте се от оставащото до края на месеца и дайте най-доброто сбогуване на [Рамадан]. [Lataif al Maa'rif]
С началото на всяка ислямска нова година, учените и Имамите ни напомнят за историята на Хиджрата (преселението) на нашия обичан Пророк Мухаммад, салАллаху алейхи уа саллам, и неговия сподвижник Абу Бакр р.а. от Мекка до Медина, от преди повече от 1400 години. Това преселение е специално пътуване и отправна точка за Исляма и мюсюлманите, избрана да бъде начало за Ислямския календар. Независимо, че можем да извлечем много уроци от това преселение, искам да фокусирам вниманието ви върху един, свързан с особената продуктивност, която можем да отбележим в това събитие.
Може би първия урок, който ме шокира, а не се говори често за него, е трудността и важността от решението да мигрираш. Склонни сме да мислим, че това преселение е едва ли не някакво 3 дневно пътуване с камили между два града и не отдаваме голямо значение на тези няколко дни. Съвременния ни живот, една глобална туристическа индустрия, скрива от нас трудностите при подобно пътуване до едно непознато място, с което не си свикнал, с хората, мястото или културата му. Едно преселване е нещо много трудно - колко от нас наистина са готови да изоставят дома, семейството, работата си и просто да заминат за съвсем нов и непознат град, започвайки отначало?!
Затова въпросът ми е - защо? Защо Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, се е преселил? Най-обикновения отговор, е защото това е било начин да се спасят от преследване в Мекка и заговора за убийство на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам. Но аз мисля, че има и друга причина, която ни дава полезен урок за тази Хиджра: пребиваването в МЕкка и постоянното преследване от страна на хората там, е било непродуктивно за Пророка, салАллаху алейхи уа саллам, и мюсюлманите, защото средата на живот е била неблагоприятна за посланието, което той, салАллаху алейхи уа саллам, е пазел - Исляма. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, е искал да намери изход и място, където посланието му да процъфти. Всъщност преселението не е за спасяване на живота му, а за запазване на посланието и изпълняване на мисията му! Доказателство за това е, че веднага след пристигането си в Медина, Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, вместо да се отдаде на почивка, посредством един всеобхватен процес е започнал изграждане на едно вярващо и силно общество.
Така че има един много дълбок урок за Хиджра, малък, но важен и това е, че преселението Хиджра не е само едно физическо пътуване и смяна на града по местоживеене, а един процес на преминаване към по-добра ситуация, която да позволи да бъдете по-продуктивни и активни наместници на Земята. Това не означава, че трябва да намерите място, където да се отпуснете и да спрете да живеете активно, Точно обратното - Хиджра-та, това е едно непрестанно търсене на конструктивна среда да бъдете работещи за задоволството на Аллах.
Помислете как бихте могли да приложите всичко това във вашия живот - кое трябва да "преселите", за да стане вашия живот продуктивен в съответствие с целта - служенето на Аллах субханаху уа та'аля? Това не е задължително да е физическо преселване от едно място на друго, но трябва да бъде преселване от не-халал работно място на друго - халал, или преселване към покаяние от грехове, или преселване от лоши към добри дела!
Има и други уроци, свързани с нашата продуктивност от Хиджрата, включително и връзката между вярата в Аллах субханаху уа та'аля и предприемането на необходимите действия, но за тях ще споменем в следващата част за Хиджра иншаАллах!
Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ мразел да кара сахабите си да изпитват безсмислено чувство на вина. Продължавал да им казва, че не трябва да спират общуването с Единствения, Най-Милостивия, Най-Милосърдния, Който посреща всеки с Неговата Милост и Доброта и Който обича искреността на сърцата, които се покайват и се обръщат към Него. Това е дълбокия смисъл на ат-тауба, предложена на всеки: искрено обръщане към Аллах след подхлъзване, грешка, грях. Аллах обича да се обръщат искрено към Него, а Той опрощава и пречиства.
Самият Пратеник /саллеллаху алейхи уа саллам/ е показал това в много ситуации. Веднъж един бедуин дошъл и уринирал в джамията, сахабите се нахвърлили върху него и поискали да го бият. Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ ги спрял и казал: „Оставете го намира и изсипете кофа с вода на това място. Аллах ви изпрати да правите задълженията лесни, а не да ги правите трудни.” /Бухари/
Абу Хурейра /р.а./ предава: „Докато седяхме с Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ дойде един мъж и каза: „О, Пратенико на Аллах, провалих се!” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита какво е станало. Той отговори: „Имах сексуален контакт с жена си, докато говеех.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да освободиш роб?” Той отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Можеш ли да говееш два последователни месеца?” Отговори отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да нахраниш 60 бедни човека?” Отново отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ запази мълчание и докато бяхме в това положение, една голяма кошница с фурми беше донесена на Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/. Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Къде е питащия?” Той отговори: „Аз (тук съм).” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ му каза: „Вземи тази (кошница фурми) и ги дай за садака!” Мъжът каза: „Трябва да ги дам на човек по-беден от мен? Кълна се в Аллах, няма семейство между нейните (т.е. на Медина) две планини, което да е по-бедно от мен.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ се усмихна, та чак кътните му зъби се видяха и каза: „Нахрани семейството си с тях!” /Бухари/
Тази благост и доброта бяха същността на неговото учение. Той е казал на Аиша /р.а./: „Аллах е Благ (Рафик) и обича благостта (ар-рифк) във всичко. И Аллах дарява за благостта това, което не дава за насилие или каквото и да е друго.” /Муслим/
Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ засвидетелствал на един от неговите сахаби: „Във вас има две качества, които Аллах обича: милосърдие (ал-хилм) и търпение /толерантност/ (ал-ана´).” /Муслим/
Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ приканва всички свои сахаби към тези постоянни усилия за милосърдие и опрощение.
Извадка от „Призивът на Аллах” на Ибн Ал-Каийим Ал-Джаузийия, стр. 33-34 Muuehhid Musa
Въпрос: Какво е значението на черния камък в Кааба, какво символизира?
Отговор:
Слава на Аллах!
Има няколко хадиса за черния камък, които ще цитираме, за да стане ясно:
1. Аллах е изпратил Черният камък на земята от Рая.
Предава се, че Ибн Аббас казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: „Черният камък е дошъл от Рая.”
(Разказан от Ал-Тирмиди, 877, Ал-Насаи, 2935. Хадисът е класифициран като сахих от Ал-Тирмиди).
2. Камъкът бил по-бял от мляко, но греховете на синовете на Адам го направили черен.
Предава се, че Ибн Аббас казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: „Когато черният камък дошъл от Рая, той е бил по-бял от мляко, но греховете на синовете на Адам го направили черен.”
(Разказан от ал-Тирмиди, 877; Ахмад, 2792. Класифициран като сахих от Ибн Хузайма, 4/219. Ал-Хаафиз ибн Хаджар го класифицира като хауий (силен) във Фатх ал-Баари, 3/462).
(а) Ал-Мубаракпури, Аллах да се смили над него, казва в ал-Маркаа’: Това означава, че греховете на синовете на Адам, които докоснали камъка, били причина той да стане черен. Хадисът трябва да се приеме за истина, тъй като няма причина да не се приеме, дали разказан в предание или по силата на общия смисъл.
(Тухфат ал-Ахуади, 3/525)
(б) Ал-Хаафиз ибн Хаджар: Някои еретици опитали да критикуват този хадис като казвали: Как така греховете на мушрикиин го направили черен, а служенето на хората на Таухийд не го направили бял?
Аз отговарям, като цитирам ибн Кутайба, който казва: Ако Аллах е пожелал, това е щяло да се случи. Но Аллах е направил така, че черното обикновено променя другите цветове, а то самото не се променя, което е обратното на това, което важи за бялото.
(в) Ал-Муххиб ал-Табари казва: Фактът, че е черен, е урок за тези, които са проницателни. Ако греховете имат ефект върху бездушна скала, тогава ефектът, който имат върху сърцата, е много по-голям.
Виж Фатх ал-Баари, 3/463
3. Черният камък ще дойде на Деня на Възкресението и ще свидетелства в полза на тези, които са го докоснали искрено.
Предава се, че Ибн Аббас е казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза по отношение на камъка: „В името на Аллах. Аллах ще го донесе в Деня на Възкресението, и той (камъка) ще има две очи, с които ще вижда, и език, с който ще говори, и ще свидетелства в полза на онези, които са го докосвали с искреност.”
Предаден от ал-Тирмиди, 961; Ибн Маджда, 2944
Този хадис е класифициран като хасан от ал-Тирмиди, и като хауий от ал-Хаафиз ибн Хаджар във Фатх ал-Баари, 3/462
4. Докосването, целуването или соченето към Черния камък – това е първото нещо, което се прави, когато се започва Тауаф, без значение дали на Хадж или Умра, или Тауаф по желание.
Предава се от Джабир ибн Абдуллах (Аллах да е доволен от него), че когато Пратеника на Аллах (с.а.с) дошъл в Мекка, отишъл при Черния камък и го докоснал, след което минал откъм дясната му страна и изтичал там три пъти, (после) обиколил три пъти (около Кааба).
(разказано от Муслим, 1218).
5. Пратеника (с.а.с) целувал Черния камък и неговата умма следвала този негов обичай.
Предава се, че Умар (Аллах да е доволен от него) дошъл при черния камък и го целунал, след което казал: „Аз зная, че ти си само един камък, който не може да ми донесе нито благо, нито да ми навреди. Ако не бях видял Пратеника (с.а.с) да те целува, нямаше да те целуна.”
(разказан от Бухари, 1520, Муслим, 1720)
6. Ако един човек не може да целуне камъка, трябва да го докосне с ръка или нещо друго, след което може да целуне това, с което е докоснал камъка.
(а) Предава се, че Наафи казал: Аз видях ибн Умар да докосва камъка с ръката си, след това да целува ръката си. Аз казах, никога не съм посмявал да направя това, докато не видях Пратеника на Аллах (с.а.с) да го прави.
(Разказан от Муслим, 1268)
(б) Предава се, че Абу Туфайл (Аллах да е доволен от него) казал: Видях Пратеника на Аллах (с.а.с) да извършва Тауаф около Дома, докосвайки ъгъла (където е камъка) с извита тояга, която носеше със себе си, след което целуна тоягата.
(Муслим, 1275)
7. Ако човек няма възможност да направи и това по-горе, тогава може да посочи с ръка към него и да каже „Аллаху акбар”.
Предава се, че Ибн Аббас казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) извършваше Тауаф с камилата си, и всеки път, когато идваше при ъгъла (където е камъка) той сочеше към него и казваше „Аллаху акбар.”
(Разказан от ал-Бухари, 4987).
8. Докосването на камъка е едно от нещата, чрез които Аллах изкупува греховете.
Предава се, че Ибн Умар казал: Чух пратеника на Алалх (с.а.с) да казва: „Докосването и на двете (черния камък и ал-Рух ал-Йамани) е изкупление за греховете."
(Разказан от Ал-Тирмиди, 959. Този хадис е класифициран като хасан от ал-Тирмиди и като сахих от ал-Хааким (1/664). Ал-Дахаби се съгласил с него).
Не е допустимо един мюсюлманин да пречи на други мюсюлмани при камъка като ги удря или се спречква с тях. Пратеника (с.а.с) ни е казал, че камъка ще свидетелства в полза на онези, които са го докоснали с искреност, което не е случая, когато човек го докосва като огорчава рабите на Аллах.
Кой от вас няма да се възползува, ако му кажат, че в магазина са пуснали страхотни стоки съвсем безплатно и единственото, което трябва да направите, за да си купите, е да отидете до магазина - отиваш и си взимаш стока безплатно - само трябва да си направиш труда да отскочиш до там...
Тогава защо за цял месец да не изоставим по-голямата част от работата си (която инак никога не свършва) и да се отдадем колкото се може повече на Аллах?!
А ако пък само в 10 дни се крие нечувана благодат - в една единствена нощ, по-добра и обогатяваща от 1000 месеца (83 години и 4 месеца!)...
Лейлат-ул-Кадр, Нощта на Могъшеството, Нощта на Предопределението...
-->
Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ние предупреждаваме. През нея се решава всяко мъдро дело по заповед от Нас.
сура ас-Духан (44); 3-5
Ибн Катир казва, че в тази нощ от Запазения Скрижал - ал-Ляух ал--Махфуз - се дава на писарите, които записват делата на всеки човек онова, което ще бъде през следващата година.
Нощта на Предопределението
Въз основа на казаното в сура ал-Кадр и в цитата от сура ад-Духан, че в тази нощ Корана е бил свален на земното небе - първото низопославане на Корана.
Второто низпославане е в продължение на 23 години - постепенно, на части, с посредничеството на Джибрил а.с. на Пророк Мухаммад с.а.с.
Кога да тъсрим Лайлат-ул-Кадр
От Умар р.а. се предава: "...в десетте последни дни от Рамадан". (Муслим)
От Абдуллах ибн Масуд р.а.: "...в седемте последни дни от Рамадан". (Малик)
От Саид ибн ал-Мусиб: "...Който свидетелства 'Иша с джама', е взел от нея това, което му се полага". (Малик)
От А'иша р.а.: "Търсете нощта ал-Кадр в нечетните от последните десет".
Имайте предвид, че няма никакви сахих доказателства, че Лейлат-ул-Кадр е на 27-ми Рамадан!
Направено е така, че мюсюлманина да ТЪРСИ Лайлат-ул-Кадр, а не да прави ибада само в една нощ.
Аллах да помага на всички ни и да ни пази от лоши мисли и лоши дела, да ни помогне да вършим добри дела, които да ни гарантират Фирдеус! автор Милена Борисова-Иршад
Кое е по-добре през Рамадан – да се чете Коран или да се учи наизуст?
Отговор: Слава на Аллах!
Четенето на Коран през Рамадан е едно от най-добрите и благодатни дела, защото Рамадан е месеца на Корана. Аллах е казал (превод на значението):
Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението
[ал-Бакара, 2:185]
Джибрил идвал при Пророка с.а.с. всяка нощ през Рамадан и учел Корана с него. Предадено от ал-Бухари, 5; Муслим, 4268.
Ал-Бухари (4616) предава от Абу Хурайра р.а., че Джибрил преговарял Корана с Пророка с.а.с. веднъж годишно, а в годината на смъртта му направил това два пъти. От това можем да направим заключението, че е мустахаб да се чете Коран като служене и да се учи през Рамадан.
Можем да заключим също, че е мустахаб да се завърши Корана (през Рамадан), защото Джибрил а.с. обикновено преговарял целия Коран с Пророка с.а.с.
Виж Фатауа ал-Шейх Ибн Бааз, 11/331.
И двете неща –запаметяването и преговарянето на Корана, са четене, защото никой не запаметява, освен като преповтаря четеното на аят по няколко пъти, а за всяка буква от Корана, наградата е от десет хасанат.
Въз основа на това е по-добре да се концентрираме върху запаметяването и преговарянето.
Сунната, която показва това:
1- Трябва да преговаряме наученото.
2- Трябва да учим заедно.
3- Трябва да четем. Това става, когато правим първите две.
В случая, че човек завърши Корана през месеца, тогва може да направи това, което му е по-удобно – да чете повече и отново да завърши Корана, или да се концентрира върху запаметяването на откъси, или да преговаря това, което знае. Може да направи това, което смята, че е по-добро за него. Може да е по-добре да запаметява, да чете или да преговаря. Корана трябва да бъде четен и да се размишлява върху него, което влияе върху делата.
Вярващия трябва да се вслуша в себе си да и да види кое е по-добро за него и да го направи.
Шейх Мухаммад ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:
Първо:Служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнуването на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.
1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.
2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнуване.
Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)
Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.
И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.
Второ:В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.
Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.
Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.
Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.
Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин.
Пето:актана служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.
Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.
Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.
Случая е за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.
Шесто:акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.
Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.
Що се отнася до тези шест фактора за валидност на ибадат, те са:
Действията, задабъдатприетизаслужене, трябвадасъдържатнай-малкотодвенеща: абсолютналюбов и смиреност. Аллах е казал:
А които вярват, най-силно обичат Аллах.
[сура ал-Бакара, 2:165]
Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят
[сура Вярващите, 23:57]
И Аллахспоменавадветезаедно в следнатаая:
И тесенадпреварваха в добрините, и Низовяха с копнеж и боязън. И бяхасмиренипредНас.
(сураПророците, 21:90)
Акотовасеразбереправилно, товаозначава, че ‘ибадатсеприематсамоотмюсюлманин, койтовярва в АллахЕдинствения (таухийд), а Аллахказвазакуффар:
И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.
[сураРаграничението, 25:23]
Но Аллах е открил истината за вярващите Си и праведни раби, които се придържат към справедливостта в делата и дмите си, като е казал, че предопределението на Аллах е мъдрост, присъща на Господа и отличаваща Го от творенията. Вярата в предопределението се част от таухид – единобожието. Мюсюлманските учени са разделили единобожието на три части:
1. Таухид ал-улухийа – признаване единствеността на Всевишния Аллах при поклонението.
2.Таухид ар-рубубийа – признаване единствеността на Аллах в господството, защото само Той е Твореца, Владетеля на царството.
3. Таухид ал-асма уа ас-сифат – признаване, че само Аллах притежава прекрасните имена и качества.
В СахихМуслим (214) сепредаваотА’иша: Казах: „О, ПратениконаАллах, презджахилияИбнДжуд’анподдържашероднинскитевръзки и хранешебедните. Товащемубъдели в полза в СъднияДен?“Тоймиотговори: „Тованямадамубъдеотникакваполза, защотоникогане е казвал: „О, Аллах, простими в Съднияденгреховете“ – т.е. тойневярвавъввъзкресениетоилинеправидобритедела в иметонаАллах и с надеждадаГосрещне.
1. ИскреноотношениекъмАллах, коетоозначаваотношениетонахоратавъввсякатяхнадума и действие, вътрешноиливъншно, да е в търсенезадоволствотонаАллах и зарадинищодруго.
2. Трябвада е в съответствие с шариа’, коятоАллах е предписал и данесеслужинадруг, освеннаАллах – поникакъвначин.ТовасепостигачрезследваненаПророкас.а.с – наказанотоотнего, чрезотказване и отбягваненавсичко, коетоводидосъдружаване, нанововъведенията, доноваформанаслуженеиликоетоне е билодаденоотПророкас.а.с
Това е отразено в:
...Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!
[сура Пещерата, 18:110]
ИбнКатир, Аллахдагопомилва, е казал: „Който копнее за срещата със своя Господ – е награда за вършенето на праведни дела, което означава да се извършват в съответствие със закона на Аллах; „... и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него! – означава да се стремим единствено към Лика на Аллах, Който няма съдружник. Тези две състояния са основата на приемливите дела, които трябва да са искрено насочени към Аллах и заради Него, в съответствие със шариа' на Пратеника на Аллах с.а.с/.
Многохоратърсятзнание и учатзаАллах, Неговитеимена и атрибути, с многоискреност в намерениятаси.МногоучатзаПророкас.а.с и иматжеланиедагоследват.С искреножеланиезаприближавнекъмАллах и следваненаНеговияпратеникс.а.с., човекщеможедапостигнеспасението в тозисвят и в бъдещия.
МолимАллахзауспех и спасение в тозисвят и в Отвъдния.
Шейх Мухаммед ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:
Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.
1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.
2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.
Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)
Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.
И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.
Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.
Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце. Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой. Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.
Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин
Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.
Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.
Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.
Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.
Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.
Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.
Що се отнася до тези шест фактора за валидност на ибадат, те са:
1. Причина 2. Вид 3. Количество 4. Начин 5. Време 6. Място
