Оригиналното заглавие на материала, е "Жените в Чечения - гигантски скок назад "

Предисловие от собственика на блога:

Препубликувам дословно статията, не е даден автор и или някакви по-подробни сведения. Дори не знаех каква снимка да сложа над публикацията и реших да е най-прост административен изглед от републиката Чечня.

източник: БГНЕС

Оловна тишина цари в Чечения. Президентът Рамзан Кадиров, проповядващ едновременно ислямизация и подкрепа за Путин, задушава страната. Първите жертви са жените, на които властта иска да наложи връщането на забрадките, полигамията, а тези, които дръзнат да се съпротивляват, са елеминирани. На външен вид всичко е нормално - обикновени блокове, момичета с къси поли, луксозни кафенета по тротоара на елегантния булевард "Путин"...Грозни, на светлинни години от образа си на мъченическа столица, днес е напълно нов град, в който следите от войната са грижливо изтрити. Младият чеченски президент Рамзан Кадиров, чието бузесто лице гледа от всеки ъгъл на улицата, безспорно успя да заличи всички видими следи от конфликта между сепаратистките бойци и руската федерална армия, който продължи повече от десетилетие. Война официално приключи на 16 април 2009 г., когато Москва престана да счита Чечения "за зона на антитерористична операция". От тогава официалното послание е ясно - всичко се развива по най-добрия начин в най-добрия свят. Въпреки това, достатъчно е да махнете слоя дипломатически лак, за да забележите, че страницата далеч не е обърната. Споменът за "зачистките", операциите по прочистване на руската армия, при които загиват или изчезват хиляди чеченци, продължава да е жив. Ямхан все още не знае защо съпругът й е бил арестуван една вечер през 2002 г. от членове на ФСС (руската тайна служба, наследник на КГБ). "Той не беше войн, а обикновен цивилен", казва жената, майка на седем деца, със задавен глас. Без новини от него, преследвана от минало, което не може да забрави, тя преживява мъчително в мизерен апартамент в околностите на Грозни в очакване на хипотетична помощ от правителството. "Всяка вечер гледам по телевизията как президентът раздава рубли на бедните, скоро ще посети и мен, нали?", пита тя и лъч на надежда пробягва в уморените й очи. Лена, гледаща тревожно изпод цветната си забрадка, от която се подава руса плитка, е присъствала на убийството на тримата си братя, екзекутирани от руски военни през 1995 г. Но веднага след като опитва да поиска разследване, за да бъдат наказани отговорните, семейството й получава заплахи от "кадировците", членове на чеченската полиция, бореща се срещу враговете на режима. За да се бори с ширещата се безнаказаност, Санита, чийто син е арестуван през 2002 г., създала асоциацията "Сдружение на жертвите", в която членуват семейства, издирващи близо 300 мъже, отведени при "зачистка" в селището Урус-Мартан, на 20 км западно от Грозни. "Тъй като нашето правителство се стреми преди всичко да защитава приятелите си от Кремъл, на нас не ни остава нищо друго освен да разследваме сами, да пишем обяви за издирване и да се молим", споделя тя. Същият е случаят и на Лида, която се бори сама, за да открие следите на дъщеря си Луиза, арестувана през 2000 г. "Изхарчих всичките си спестявания в търсенето й, но без успех. Синът ми и племенникът ми, които ми помагаха, бяха убити преди пет години. Но ще спра едва, когато умра!", зарича се тя през сълзи, раздвоена между крехка надежда и непоносима скръб. Според представител на неправителствената организация "Мемориал", руска правозащитна организация, броят на убитите и на изчезналите в Чечения през последните десет години вероятно е, пропорционално на броя на населението, по-голям, отколкото при чистките на Сталин. Към тези жертви в името на добрите отношения с големия руски брат се прибавят стотици други, смазани от политиката за репресиране на противниците на режима на Кадиров. Макар и по-прикрита, тази война срещу "боевиките", сепаратистките бойци, е не по-малко жестока - изгорени къщи, заплашвани семейства, арестувани и измъчвани близки... Чеченският президент, назначен от Владимир Путин, не се спира пред нищо, за да служи на каузата на Велика Русия. Кметът на град Хава, подозиран в симпатии към сепаратистите, беше убит преди четири месеца от кадировки. Колкото до съпругите на мъжете, хванали гората, "те постоянно са тормозени от милиционери, дори са изнасилвани, но много малко от тях се осмеляват да подадат жалба", разкрива Зейнаб, директорка на неправителствената организация "Достойнство за жените". В Чечения, както и в мрачните години на сталинисткия терор, омертата е правило. "Хората знаят, че рискуват живота си, ако дръзнат да осъдят репресиите на нашето правителство", разказва служителка на неправителствената организация Нисо, което означава "справедливост" на чеченски. Празна дума в страна, в която човешките права ежедневно се поругават. Що се отнася до правата на жените... "Сякаш сме направили огромен скок назад", обобщава Зейнаб, според която правата на развод и на наследство на жените са поставени под съмнение от действащата юриспруденция, която систематично ги наказва. Без да споменаваме за държавните помощи за самотните майки, които са повече хипотетични. Или кражбите на съпруги, практика, която продължава да е разпространена в Чечения - от 200 жени, интервюирани от "Достойнство за жените", 20% са били изтръгнати от семейството си и омъжени насила. Но основният проблем, с който се сблъскват асоциациите, защитаващи правата на жените, е завръщането към религиозните традиции, проповядвано от президента. В действителност този нов ислямизъм, стимулиран от властта, се изразява главно във война срещу статута на жените. Много от тях смятат това за предателство спрямо усилията по време на войната, с които те се примиряваха през годините: "Трябваше да защитаваме мъжете си срещу зачистките, да се борим за храната си, а сега искат да ни върнат в кухнята", гневи се Зейнаб. "Трябва да наваксаме загубеното време през комунизма", оправдава се Уалит Куруев, представител на мюфтийството в Грозни, галейки рижата си брада. "Тези момичета, които ходят с неприлични дрехи по булевард "Путин", са катастрофалната последица от Съветския съюз. Трябва да ги върнем в правия път", казва той и не крие мечтата си, споделяна от много други хора, близки до властта, да направят от Чечения ислямска република. Изправен пред бунта в съседните републики Ингушетия и Дагестан, откъдето дойдоха "черните вдовици", извършили самоубийствените атентати в центъра на Москва на 29 март, Кремъл пази скъпоценния си съюзник в региона. Полигамията вече е официално окуражавана от лидерите на режима и на първо място от Кадиров. А миналата година носенето на забрадка и на дрехи с дълги ръкави в обществените сгради стана задължително. "Една сутрин охранителите, стоящи на пост пред университета, отказаха да пуснат момичетата, които не бяха забрадени", разказва студентка по журналистика в Грозни. След което добавя невярващо: "Преподавателите ни ни предупредиха, че правителството дори смята да ни наложи да носим хиджаб и поли до стъпалото. "Преди практикуването на религията беше лична работа", припомня служителка на неправителствена организация, според която политизирането на този въпрос в последно време е стратегия на правителството да легитимира действията си, дори и най-смущаващите. Така например в името на спазването на мюсюлманските ценности Рамзан Кадиров оправда убийствата на жени през ноември миналата година, обвинени в "неморално" поведение. Президентът, известен с меко казано традиционната си представа за ролята на жената, заби последния пирон в ковчега им, когато в едно интервю се запита: "Накъде отиваме, ако един мъж не може да изстреля куршум в главата на жена, която го позори?". Но макар разследванията на "разбираемите" престъпления на честта да приключват бързо, малко хора подкрепят тази официална версия. На първо място Наталия Естемирова, директорка на "Мемориал" в Грозни, която разследва случаите. Тялото на правозащитничката, която посвети живота си на критикуването на репресиите на руснаците и на режима на Кадиров, беше открито на 15 юли 2009 г. близо до границата с Ингушетия. Самоличността на убиеца беше установена, съобщи руският президент Дмитрий Медведев през юли 2010 г. (но до момента тя не е оповестена). Неин братовчед, дошъл на гроба й, признава: "Това, в което съм сигурен, е, че убиецът е получил заповедта от много високо. Ние се опитвахме да я убедим да прекрати работата си, но тя не искаше да чуе". В офиса на "Мемориал", който неотдавна отново отвори врати, служителите са много внимателни след смъртта на Наталия. "Професията на правозащитника без съмнение е най-опасната в Чечения", казва с мрачно изражение една от нейните колежки. Зейнаб от "Достойнство за жените" продължава анализа: "От няколко месеца, тъй като не могат да убият всички, "те" се съсредоточават върху най-активните, най-емблематичните". Селективен терор, който цели да запази афишираната външна нормалност на режима, но която далеч не може да заблуди правозащитничката: "Положението все още далеч не е идеално", заключава тя с крива усмивка. /БГНЕС /