понеделник, 30 януари 2012 г.

Джамия, превод на различни езици




Албански: xhami
Арабски مسجد masjid
Aрменски: մգկիլժ
Azeri: məscid
Берберски: tamezgida
Български: джамия
Чеченски: маьждиг
Хърватски:džamija
Чешки:mešita
Датски: moske
Есперанто: Moskeo
Английски: Mosque
Филипински: meskita
Фински: moskeija
Френски: mosquée,
Грузински: მეჩეთი
Немски: Moschee
Гръцки: τέμενος, Τζαμί
Gujarati: મસ્જિદ
Еврейски: מסגד‬
Естонски: Mošee
Хиндиi: मसजिद
Унгарски: mecset
Индонезийски: mesjid
Ирландски: mosc
Италиански: moschea,
Kаталунски: Mesquita
Киргизки: жами
Korрейски:
Kюрдски:mizgeft
Латински: cami
Maлтийски: moskea
Marathi: मशीद
Moнголски: лалын сүм
Нидерландски: Moskur
Норвежки: moské
Персийски: مسجد Masjed
Полски: meczet
Португалски: Mesquita
Румънскиn: moschee
Руски: мечеть
Санскрит: मोहम्मदीयदेवालयः
Сицилиански: Muschea
Сръбски: џамија
Словашки: mešita
Словенски: mošeja
Ирландски: Mosc

Испански: mezquita

Суахили: msikiti
Шведски: moské
Таи: มัสยิด
Турски: cami ; mescit
Тюркменски: метҗит
Украински: мечеть
Урду: مسجد Masjid

 хинди:মসজিদ
Виетнамски: nhà thờ Hồi giáo
Японски:モスク

Кристалната джамия




Кристалната джамия се намира в Куала Теренгану, Теренгану, Малайзия. Намира се в Парка на Ислямското наследство на острова на Wan Man. Джамията е строена между 2006 и 2008- ма година. Официално е отворена на 8-ме Февруари 2008 от 13-ти Йанг ди-Петруан Агонг, Султан Мизан Зайнал Абидин на Теренгану.


Кристалната Джамия идеално се вписва в естествената красота и обстановка на Куала Теренгану, с великолепните си градини. 


Зала за молитви



източник

четвъртък, 26 януари 2012 г.

"Не бъди тъжен" от Аид ал-Карни, част 4


Положителният ефект от истинската монотеистична вяра

Само когато станеш жертва на нечия лоша постъпка, се разкриват определени положителни ефекти от Ислямския Монотеизъм. Когато друг те нарани, запомни, че вярата в Аллах Всевишния ще ти помогне по много начини:
1. Благодарение на силната вяра в Аллах ще простиш на този, който е престъпил срещу теб. Още по-добре е ако пожелаеш доброто на същия този човек. А най-добре е, и това е най-високата степен на вярата, по-високо от това просто да простиш или просто да му пожелаеш доброто – това е да му бъдеш от полза, да му помогнеш по някакъв начин. Първото стъпало на прошката е да подтиснеш гнева си, което оначава, да не отговаряш на удара с удар. След това идва ред на същинската прошка - да извиниш и да загърбиш лошите чувства. И най-високо се нарежда това да направиш добро или с други думи да се отплатиш за вредата, която ти е нанесена, с демонстриране на добрина.
„ ...и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...„ (3:134)
„А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах.” (42:40)
„И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости?” (24:22)

Предадено е също, че Пратеникът (С.А.С.) е казал:
„Наистина Аллах ми е наредил да възстановя отношенията си с този, който ги е прекъснал, да простя на този, който ми е навредил и да дам на този, който ми е отказал.”

2. Ще развиеш по-силна вяра в предопределението. С други думи, ще осъзнаеш, че човекът, който те е наранил, е направил това единствено по силата на Божието предопределение и повеля.
Хората са само средство, а Единственият, който повелява и решава, е Аллах, така че подчини волята си на Него!

3. Ще осъзнаеш, че вредата е изкупление за твои грехове и може да доведе до повишаване степента ти при Аллах.
„...а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат...” (3:195)

Вярващите разбират, че да се излезе от огъня на враждата е мъдрост, която трябва да следват в живота си.
„Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (41:34)
„Мюсюлманинът е този, от чийто език и ръка не могат да пострадат други мюсюлмани” 

Значението на предходното знамение се състои в това, че трябва да се отплатиш на този, който ти навреди, с ведро лице и любезни думи. Само по този начин ще можеш да потушиш огъня на омразата в сърцето му.
„И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях.” (17:53)

4. Ще разбереш недостатъците си.  С други думи, ще си наясно с факта, че на някой му е била дадена възможност да ти навреди заради собствените ти грехове.
„Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” (3:165)
„Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.” (42:30)

5. Когато си онеправдан, прославяй Аллах и Му благодари за това, че си подтиснат, а не подтискащ. Някой от нашите благочестиви предци е казал:
„О, Аллах, направи така, че да съм подтиснат, а не подтискащ!”
Това е по подобие на случката със синовете на Адам (А.С), когато по-добрият от тях казал на другия:
„Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господа на световете.” (5:28)

6. Трябва да покажеш милост към този, който те е наранил. Той заслужава твоето съжаление и милост. Неговото упорство във вършенето на зло и това, че открито нарушава повелята на Аллах да не вреди на друг мюсюлманин, го правят достоен приемник на благостта и милостта ти. А вероятно би могъл да го спасиш от неговото падение.
Пратеникът (С.А.С.) е казал:
„Помогни на своя брат независимо дали е угнетен или угнетител!”
Когато Пратеникът на Аллах (С.А.С) се завърнал в Мекка победоносно, той видял лицата на тези от неверниците от Курайш, които го наранили, изгонили и после повели война с него. Той им казал:
„Вървете, защото сте свободни!”
Всевишният Аллах казва:
„А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах.” (42:40)

/следва продължение/


вторник, 24 януари 2012 г.

Покриването на туарегите


Противно на всички останали амазигски /берберски/ племена, тези храбри войни покривали лицата си с краищата на сините си тюрбани…. Ето защо:
Принципи на мъжа Туарег
1.   Легендите разказват, че преди много векове, войните-туареги от Централна Африка покривали лицата си, за да бъдат мислени от враговете си за жени.
2.   Този тактически ход проработил и сега, години след независимостта, това е единствената общност в арабски страни, в която мъжете трябва да покрити, а жените – не.
3.   Животът вече е модерен, туарег е вид кола, но мъжете от общността, която населява Либия и Мали все още покрива главите си с тюрбан така, че свободният край на тъканта може бързо да покрие очите от дребния пясък на пустинята.
4.   У дома можеш да свалиш тюрбана, но на улицата и през непознати, носенето му е задължително. Това е въпрос на чест!
5.   Тюрбанът на туарегите, наречен от самите тях шеш, символизира недзависимостта и отстояването на идентичността – от набезите и колонизаторските интереси.
6.   В момента в Сахара, Мали, Либия, Нигерия живеят около 700 000 туареги. Някои от тях вече са се отказали от номадския живот на предците си, но се самоопределят като такива.
7.   Младите хора не харесват тюрбана. Привлечени от западния начин на мислене, за тях носенето на тюрбан е свързано с празничност или специален повод.
8.   Малко мъже над 30- годишна възраст носят тюрбан. За тях това е начин да скрият западната си прическа. Можете да видите, че под сините желаби се подават крачолите на дънки, но в душата винаги остават туареги.
9.   Има мъже на възраст…. Съпругите им никога не са виждали устата им: дори и след 30-годишен брак…в смисъл – на публично място са покрити.
10.   Тюрбана учудва в арабите. През 14 век, арабският пътешественик и наблюдател Ибн Калдун описва една общност, която се покрива в правоъгълно платно…. “мъжете са покрити като жени!”
11.   Тюрбанът пази от пясъка, който влиза в устата и очите, но и носенето му е въпрос на чест. Един френски изследовател казва “Показването на устата е табу!”
12.   Показването на устата на публично място се е считало за проява на алчност!
13.   Преди време, слагането на тюрбан е проява на мъжество. Няма по-вълнуващ момент в живота на едно момче.
14.   Синият тюрбан е донесен от Нигер, а с него- музиката и танците. На момчетата – подрастващите, се е давала и кама, а заедно с това им се предават и  туарегските жизнени принципи: кураж, честност, вярност, никога да не плачат и никога да не удрят жена. С тюрбан или без, туарегите все още спазват тези повели.
Автор: Катя Акхиал
Източник: Arabwives

"Не бъди тъжен" от Аид Ибн Абуллах ал-Карни, част 3


„Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!” Коран (7:144)

Спомняй си за Рая, широк колкото небесата и земята. Ако си гладен в този живот или тъжен, или потиснат, спомни си вечната благодат на Рая. Ако го сториш, то загубите ти ще се превърнат в печалби, а трудностите  по пътя – в истински подаръци.
Най-мъдрите измежду хората са тези, които работят за Отвъдното, защото то е по-добро от този живот и продължава вечно. А най-глупавите са тези, които виждат този живот като вечен пристан и всичките им надежди почиват тук. Ще видиш, че те най-силно се повлияват от мъката. Най-силно ще им се отрази някаква загуба в този свят просто защото не виждат нищо отвъд маловажния си живот. Те виждат и мислят единствено за този временен живот. Не искат нищо да нарушава покоя им тук. Ако можеха да отмахнат от очите си завесата на невежеството , щяха да се обвържат с вечния пристан – с неговата благодат и удоволствия. Щяха да слушат внимателно, когато Коранът или Сунната описват отвъдния живот. И наистина, това е пристанът, който заслужава нашето внимание. Щастието в Рая ще бъде абсолютно. Защо не искаме да проумеем този факт?! Ако Раят е нашата крайна цел  и молим Аллах за него,  тогава трудностите в този живот стават по-малко тежки отколкото ни изглеждат  и сърцата намират покой.

Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е  Последната  обител!” (Коран 13:24)

Религията изисква от нас да бъдем справедливи , което означава, че не трябва нито да преувеличаваме, нито да подценяваме; нито да прекаляваме, нито пък да правим прекалено малко. Който търси щастие, трябва да бъде справедлив незавивисимо от това дали е гладен, тъжен или радостен. Преувеличението в отношенията ни с другите е неприемливо. Най-добрият път е средният. Който следва страстите си, е склонен да придава по-голяма важност на дадена ситуация от реалната й, прави голяма драма от нищо. Чувства завист и злоба към другите. И тъй като живее в свят на преувеличение и въображение, вижда всеки настроен срещу себе си дори до такава степен, че си мисли, че другите конспирират срещу него и искат да му навредят.  По тази причина той живее под тъмен облак, превзет от страх и  опасения.

Смятат, че всеки вик е против тях”. (Коран 63:4)

Вижте как Пратеникът е обяснил баланса между любов и омраза:
„Обичай любимия си умерено, защото ще дойде ден, когато ще се разделиш с него. И мрази този, когото мразиш, пак умерено, защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш."

„И не падайте духом , и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Коран 3:139)

И търпи! Твоето търпение е само с подкрепата на Аллах. И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!"  (Коран 16:127)

„Не страдай! Аллах е с нас!”  (Коран 9:14)

Тъгата намалява волята на душата за действие и парализира тялото в неактивност. Тя спира човека от действие вместо да го подтиква към такова.  Сърцето не печели нищо от скръбта. Най-любимото дело на Дявола е да направи раба на Аллах тъжен и да му попречи да продължи по Пътя. Аллах казва:

„Тайният (враждебен) разговор е само от Сатаната, за да наскърбява вярващите. Но той не ще им навреди с нищо без позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!”(Коран 58:10)

„В компания от трима е забранено на двама от тях да говорят тайно, изключвайки третия, защото това би му причинило тъга."

Вярващият не трябва да търси скръбта, защото тя е вредно състояние, което повлиява на душата. Мюсюлманинът трябва да прогонва тъгата и да се бори с нея по всякакъв позволен от религията начин. Няма никаква полза от скръбта.

Пратеникът(С.А.С) е правил следната дуа:  „О, Аллах, търся убежище при теб от страха и скръбта!"  
Скръбта е обвързана със страха в този хадис. Разликата между двете се състои в това, че ако неприятното чувство е свързано с нещо, което ще се случи в бъдеще, тогава човек изпитва страх. Ако се отнася до миналото, тогава той изпитва скръб. И двете чувства отслабват сърцето и намаляват неговата мощ.
Добрата скръб е тази, която е породена от пропусната възможност да се направи добро дело или да се възпре човек от извършване на грях. 

Казва се в хадис на Пратеника (С.А.С.):
Ако вярващият бъде сполетян от страх, трудност или скръб, Аллах опрощава греховете му."

Това показва, че скръбта е изпитание за вярващия и чрез нея той изкупва някои свои грехове.
Трудните неща в живота са само относителни, защото всичко се явява трудно за обикновения човек, докато за забележителния човек не съществуват големи трудности. Докато забележителният човек става по-стойностен чрез преодоляване на препятствията, то слабата личност още повече губи от стойността си, бягайки от проблемите.
Проблемите приличат на бясно куче. Когато те види уплашен и бягащ, лае и те гони. Обаче когато види в теб смелост и липса на страх, когато впериш поглед в него,  подвива опашка и се оттегля. 

неделя, 22 януари 2012 г.

НЕ БЪДИ ТЪЖЕН! (Втора част)


Емоциите възникват по две причини:  поради радост или от вътрешна болка. В хадис Пратеникът(С.А.С.) казва:

„Наистина ми е забранено да изразявам два глупави и нелепи звука: единият е когато се случи нещо желано и другият – когато връхлети бедствие.”

„За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло.” (Коран 57:23)

По тази причина Пратеникът(С.А.С) е казал:
„Истинското търпение е това, което проявяваме по време на първоначалния шок.”

Затова когато някой се въздържа от емоции както в радостни, така и в тъжни случаи, той има голям шанс да постигне мир и спокойствие, щастие и комфорт, и да почувства триумфа над себе си.

Аллах описва човека като ликуващ, раним, недоволен, когато го настигне беда и скъперник – когато му се случи нещо добро. Изключенията от това правило, както ни е известил Аллах, са тези, които остават постоянни в молитвата. Защото те остават на средния път и в двата случая – на радост и на тъга. Те са благодарни във времена на облекчение и търпеливи във времена на трудности.

Необузданите емоции могат да изхабят човек, да му причинят болка и загуба на сън. Когато такъв човек се разгневи, той лумва застрашавайки околните, изгубва всякакъв самоконтрол и преминава границите на справедливостта и баланса. Същевременно, ако е щастлив, той е в състояние на екстаз и необузданост. В своето радостно опиянение той се самозабравя и прекрачва границите на умереноста и скромността. Когато напуска компанията на другите той ги омаловажава, забравяйки за техните достойнства и потъпквайки добрите им качества. От друга страна, ако той обича другите, не си спестява усилия да им приписва всички видове почит, представяйки ги като връх на перфектността.

Пратеникът (С.А.С) е казал:
„Обичай любимия си умерено, защото ще дойде ден, когато ще се отделиш от него. И мрази този, когото мразиш, пак умерено, защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш."

В друг хадис се казва:
„Моля те, Аллах, направи ме справедлив както в състояние на гняв, така и на радост”.

Така че, когато човек владее емоциите си, когато контролира ума си и когато на всяко нещо придава толкова важност, колкото заслужава,  тогава вече е направил стъпка към мъдростта и правилното разбиране на нещата.

„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпослахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо.” (Коран 57:25)

Всъщност, ислямът идва в еднаква степен както с баланс в морала, поведението и отношенията, така и с ясен, рзбираем и опростен начин на живот.

Живей днешния ден така, сякаш е последен в живота ти! С това мислене нямаш причина да позволяваш на тъгата и гнева да откраднат малкото време, което имаш.

Пратеникът (С.А.С.) казва в хадис:
„Когато дойде утрото, не очаквай да посрещнеш нощта и когато настъпи нощта, не очаквай да видиш утрото”.

С други думи, живей със сърце, тяло и душа изцяло за днешния ден, без да мислиш за миналото и без да се опасяваш за бъдещето.
Един арабски поет казва: „Миналото е безвъзвратно загубено, а това, на което се надяваме, е от неведомото, така че всичко, което имаш, е настоящето."

Когато миналото е погълнало вниманието ти и пренасяш в настоещето вече отминали беди – това е признак на нездрав ум. Една китайска поговорка гласи: „Не минавай по моста преди да си стигнал до него!”

Как може някой да има мир когато продължава да си спомня непрекъснато това, което вече се е случило?! Прекарва отново през ума си събитията, чувства отново болката и не  печели нищо от този процес.
Очаквай смъртта и прави всичко по силите си, за да вършиш добри дела! Не оставяй грижите да преминат границите на настоящия ден, което ще ти позволи да концентрираш енергията си и да си продуктивен всеки ден.

Не бъди тъжен, защото това, което ти е писано, вече е предрешено и ще се случи без значение дали ти харесва или не. Калемът е изсъхнал, свитъците са събрани и всяко нещо е трърдо установено.

Не бъди тъжен, защото тъгата е като ураган, който яростно пори вълните, променя времето и убива цъфналите цветя.

Не бъди тъжен, защото този, който е тъжен, е като човек, който налива вода в пробита кофа! Той е като писател, който пише с пръсти по водата.

Не бъди тъжен, защото истинската продължителност на живота се измерва с дните на удовлетворение! Затова не прекарвай дните си в тъга, не пропилявай нощите си в скръб и не бъди разточителен в прахосване, защото Аллах не обича разхищаващите!

Не бъди тъжен, защото твоят Господ прощава преховете и приема покаянието!
Когато четеш следващите редове, не се ли успокоява сърцето ти, не отпадат ли грижите ти и не прониква ли щастиe в цялото ти същество?

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (Коран 39:53)

четвъртък, 19 януари 2012 г.

"Не бъди тъжен" от Аид Ибн Абдуллах Ал-Карни - част първа


източник и превод Диляна Димова

Долните редове представляват откъси от чудесната и мотивираща книга на Аид Ибн Абдуллах Ал-Карни "Не бъди тъжен". 

Изкуството да бъдеш щастлив

Основният принцип на постигане на щастието, е способността да издържаш и да се справяш с всяка ситуация. Затова не бива да се влияем или да си позволяваме да бъдем управлявани от трудните обстоятелства. Човек прави впечатление, когато притежава чистота на сърцето и способност да издържа. Когато се тренирате да бъдете търпеливи и издържливи, тогава трудностите и бедствията ще бъдат по-силни за вас.

Обратното на удовлетворението, е това да бъдеш късоглед, да си загрижен единствено за собствената си същност и да забравяш за света и всичко, което е в него.  Тези хора сякаш виждат себе си като цяла вселена или най-малко като нейния център.  Задължително е за всички нас да престанем да бъдем заети със себе си и понякога да се дистанцираме от собствените си проблеми, за да забравим раните и болките си.  Ако направим това, печелим две неща: правим себе си щасливи и носим радост на другите.

Основата на изкуството да бъдем щастливи е да опитомим мислите си и да ги обуздаем , непозволявайки им да скитат, да се отклоняват, да избягат или да подивеят. Защото ако оставиш мислите си да се реят свободно, тогава те ще се развилнеят и ще започнат да те контролират. Ще отворят албума на старите ти неволи. Ще ти напомнят за историята на нещастията ти, като се започне от деня на раждането ти. Ако оставиш мислите си да скитат, те ще ти донесат картини на минали и бъдещи трудности. Тези мисли ще те разклатят и ще станат причина чувствата ти да лумнат. Затова ги опитомявай и озаптявай, като ги насочваш в подходящата посока, така че да придобият полезност. 

Друг принцип на изкуството да бъдеш щастлив, е да оценяваш живота на тази земя съобразно истинската му стойност. Този свят е незначителен и не ти гарантира нищо освен това, че ще го напуснеш. Той е пълен с бедствия, болки и рани. Ако това е описанието на този живот, тогава как някой може да бъде прекалено повлиян  от собствените си малки сътресения и как може някой да скърби по нещата, които го съпътстват? Най-хубавите моменти от живота са опетнени, неговите бъдещи обещания в повечето случаи са миражи, на успешните хора се гледа със завист; този,  за когото има благодат, е непрекъснато застрашен и хора, които се обичат,  биват покосявани от съвсем неочаквани беди.
В хадис на Пратеника (С.А.С)  се казва:

„Наистина знанието се придобива единствено посредством придобиване на знание, а търпението – посредством практикуване на търпение.”

Ако си позволим да продължим тази логика, бихме могли да кажем, че щастието се придобива посредством допускането му.  Постига се чрез потоянна усмивка, чрез преследване на причините, които ни правят щастливи, или дори чрез това да си самоналагаме щастието, колкото и налудничаво да звучи.  Трябва да правим всичките тези неща докато щастието стане наша втора природа.

Истината е, че не можем да премахнем всички остатъци от скръбта. Причината за това е, че животът е създаден като изпит.

Ние сътворихме човека в трудности.” (Коран 90:4)
„...за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние.” (Коран 11:7)

Това, което се опитвам да ви кажа е, че трябва, доколкото ви е възможно,  да намалите силата на своята скръб. Защото да се освободят напълно от скръбта могат единствено хората в Рая. Затова обитателите на Рая ще кажат:

“Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта!” (Коран 35:34)

Това се счита за доказателство, че няма да бъдем лишени от скръб другаде, освен в Рая. Подобно на това, злобата, недоволството и горчивината няма да бъдат изцяло премахнати другаде, освен в Рая.  

„И ще премахнем от сърцата им всяка омраза"  (Коран 15:47)

Така че, когато човек е запознат с природата на този свят и с неговите качества, започва да осъзнава, че той е сух, пълен със заблуди и не си заслужава терзанията. Тогава започва изцяло да разбира природата и описанието му.  И ако характеристиките на живота са наистина такива, тогава на един интелигентен човек не приляга да внася в него допълнително трудности, нито пък да се предава пред депресията и страха. Това, което трябва да правим, е да се отбраняваме от всички чувства, които вгорчават живота ни, във война, която трябва да водим с всички сили.

„...но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.” (3:146)

Не бъди тъжен! Ако ти си беден, някой друг е потънал в дългове. Ако нямаш кола, някой друг няма крака. Ако имаш причина да се оплакваш от болки и болести, някой друг е на легло от години. Ако си загубил дете, друг е загубил не само едно, а няколко.

Не бъди тъжен! Ти си Мюсюлманин, който вярва в Аллах, в Неговите Пратеници, в Неговите Ангели, в Отвъдното и в Предопределението – и на доброто, и на лошото, което ни сполетява. Докато ти си благословен с тази вяра, което е най-голямата благодат, други не вярват нито в Аллах, нито в Пратениците Му, разграничават се по отношение на Книгата, отричат Отвъдното и имат различно разбиране за Божието Предопределение. " 

/следва продължение/

вторник, 17 януари 2012 г.

Три начина



Има три начина, по които Шайтана успява да изкуши човека:

1. Прекаляване и разточителство - човек да има повече от това, от което се нуждае. Именно това „прекаляване“ е метода, който Шайтана използува, за да влезе в сърцето на човека. За да се защитим, трябва да внимаваме да не изпълняваме всички прищявки на нефса си, като храна, сън, удоволствия, почивка... Когато затворим тази врата, ще бъдем в безопасност от всеки враг.

2. Небрежност – който споменава Аллах, той е защитен сякаш от крепост. Пренебрегвайки това (споменаване), човек отваря вратата на крепостта и така врагът лесно може да влезе.
...
3. Загриженост за неща, които не ни влизат в работата във всички сфери на живота.

От ал-Фауаид на ибн ал-Кайим

неделя, 15 януари 2012 г.

Добрина за теб



Преди време група ентусиасти-мюсюлмани, инициираха едно ново движение-кауза във Фейсбук. Всъщност идеята съвсем не е нова. Става дума за каузата "Една Умма, единна цел" - самото име говори достатъчно. Идеята е и в България да се обединят мюсюлманите, да спрат да се оплакват и да хленчат, а да работят в името на Аллах, за да помагат на нуждаещите се. Основното в Исляма, изразено като смисъл и на поста през Рамадан, на закята, е и движеща сила в работата - а именно това, че трябва погледа ни да е обърнат не към богатите, а към подпомагане на бедните и  нуждаещите се. Идеята, която се съдържа и в много други служения в религията ни.
Каузата дава тласък на вроденото ни милосърдие и на онова, което е толкова благодатно в Исляма - помощта към децата, сираците, хората в трудно положение - многодетни, болни, възрастни.

Като приоритет се приемат нуждите на болните деца. Групата ще предостави социални и икономически услуги, образователни  и медицински.
Поставя се акцент върху едно по-широко милосърдие, което предоставя възможност за оказване на помощ не само на мюсюлмани, а е отнесено  до всички хора, защото не всички са религиозни. Обхваща изповядващите различни от исляма религии, тъй като различието във вярата, културата и традициите е част от Божия промисъл.
Това е в светлината на думите на Пратеника на Аллах (с.а.с.) "Не ще сте повярвали, докато не проявявате милосърдие. Не e милосърдие, това което [всеки] един от вас проявява към другаря си, а милосърдие към всички [трябва да се проявява]. /Ат-Табарани/
"ЕДНА УММА, ЕДИННА ЦЕЛ" е инициатива за единение между мюсюлманите в стремежа им към задоволството на Всевишния Аллах, целта на нашето въжделение. Към него се стремим и на него се подчиняваме. Аллах да ни напъти и да ни предпази от горделивост и самохвалство. Да просветли разумът ни към правилни решения.

Сдружението към тази кауза, се нарича "Добрина за теб" и е нерелигиозно движение, а доброволно сдружение с нестопанска цел.

Алтернативен метод за дарение, е благотворителния базар Good4You, kойто работи вече във Фейсбук, както и в блогспот. Същността му е да се даде възможност на имащите да дарят собственоръчно произведени сувенири и други, като закупилия ги дарява парите, дадени за стоката. Това е по-приятен начин за даряване, защото дарителя също получава нещо в замяна, както и спомен за своята доброта.
В базара не всичко е изцяло дарено на сдружението, защото идеята е по-широка. А именно - някои хора имат възможност да дарят частично от цената на дареното, а на други, които иначе са безработни и нямат никакъв друг доход, им се предоставя възможност да продават произведеното от тях, като получената от продажбата сума, им се дава след като изделието се продаде.

Сдружението работи по конкретни случаи и проекти.
Освен финансовата помощ, която може да бъде оказана, се правят акции по конкретни случаи, за събиране на дрехи, храна и други необходими неща.
Например бяха дарени на нуждаещи се дърва, легло, печка, сушилня за дрехи и други.
Освен материалната помощ, се извършва и нематериална такава - с консултации по различни случаи и проблеми, с психологическа помощ при нужда. Както и с физическо подпомагане при нужда на слаби, възрастни и болни. Дори придружаване до болнично заведение или посещаване на болни хора.


А ето и координатите на сдружението:

web site: www.gooddeed4you.com


Facebook bazaar: www.facebook.com/Goodeed4u


Association: oneummah@abv.bg


Charity bazaar: good4u@abv.bg


linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации