Коранична строфа над входа на Правния факултет в Харвардския Университет

От: Omar Bihmidine

Източник: Morocco World News & Muslim Village

Превод: Милена Борисова - Иршад

В един от най-престижните Университети в света - Харвард, поставиха Коранична строфа над входа на Правния факултет.  

Определена от институцията като една от най-великите изрази на справедливост в историята, строфа 135 от Сура ан-Ниса' (Част "Жените") е предназначена за човечеството като най-доброто формулиране и защита в правосъдието. 

“О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] ­ сведущ е Аллах за вашите дела.” Сура ан-Ниса' 4: 135

Според Саудитския всекидневник Ajel, Саудитски студент в Харвард публикувал в профила си в Туитър снимка на Кораничната строфа:

“Забелязах надписа с корничната строфа над правния факултет, описвана като един от най-великите изрази на справедливост в историята,” пише Аbdullah Jumma.

Цитатите, свързани с правото, са избрани сред 150 предложения от студенти и преподаватели в Правния факултет. Трите единодушно оценени и показани на входа на Факултета, са думи на Свети Августин, Свещения Коран и Магна Харта.

Според официалната страница на Университета: "Думите на тази стена утвърждават силата и неудържимостта на идеята за справедливост. Те свидетелстват  за големия стремеж на човечеството към честност и достойнство чрез закона. 

Показаното е резултат от сътрудничество между студенти, факултет и служители в Харвардския Правен Факултет. Отразява надеждата, че стремежите и идеалите, отразени тук, ще продължават да вдъхновяват всички, които се борят за справедливи закони".

Университета в Харвард е най-старата институция за висше образование в САЩ, основана в Кембридж, Масачузетс, през 1636г.

ПОЛИГАМИЯТА - "ГОДИЕВ ВЪЗЕЛ" МЕЖДУ ИСЛЯМА И ЗАПАДНИЯ МОРАЛ (паралели)

Полигамията е "Гордиевият възел" в спора между еманципацията и светът на жената-мюсюлманка в условията на съвременото общество.  Възел, който не е "разсечен" от западните философи и теолози. С категоричност, присъща на свещените текстове на Корана, ислямът дава отговор на един вечен конфликт - позицията на жената в мъжкия свят. Една норма на живот, втъкала в себе си стройна система от правила, преминали през съдебната зала на вековете. В оснавата на полигамията е уникалната форма  на респект към жената, като част от едно силно социализирано общество. Един нееднозначен морал на необходимостта. 

          Ревностните защитници на феминизма призовават на свидетелската скамейка еманципацията без да се свенят от факта, че жените от Запад са дискриминирани относно образование, цвят на кожата, раса и визия. Съдебните дела по  този повод са честа практика. Много сфери на обществения живот са "терра инкогнита" или дори "табу" за жените. В управленската сфера на политиката,  броят на жените е сведен до критичния минимум. Областта на науката е запазен периметър за мъже. В същото време - за жените е отредена роля предимно в обслужващата сфера с нейните широки нюанси и полутонове. Един бърз паралел с вечния опонент на исляма - християнството, ни налага извода, че библията изобилства от случаи на хабитуално използване жената като примамка и съблазнителка.

"Книга Юдит". /12:20/  "...Юдит е благочестива, но млада и красива вдовица от Ветилуя. Когато войската на цар Навуходоносор заплашва да превземе града, Юдит е изпратена  във вражеския лагер.Тя прелъстява царя и след три дни прекарани с него в шатрата, отсича главата му."....Юдит е благочестива!! Странен вариант  на благочестието.

Или пък "наставленията"  в книга Рут:  "..Тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни..."!

И в "Книга на Естир" - безбройните девици, подготвяни за сладострастието  на царя:

              2:13 "... тогава така приготвена, девицата влизаше при царя; 

              2:14 Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща.. тя не влизаше вече при царя,        освен ако царя поиска да бъде повикана по име...

             В контратекст  на библейските поучения, които по-скоро приличат на "Наръчник на съблазнителката", Ислямът категорично забранява прелюбодейството:/Сура Ан-Ниса/

4.23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...Една неуловима паяжинка на нравнствеността - невидима и здрава като необяснимото ръкоделие на паяка.

              В паралел - Библията изобилства от примери на кръвосмешение:

Битие /19:36/  "..Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си."..?!

          Тук би онемяло и най-развихреното въображение. Наистина трудно е да вникнеш в този "промисъл". А полигамията  е тази, обвинявана в незачитане правата на жените!

          Ислямското законодателство не се ограничава в рамките на десетте божи заповеди, а ги доразвива, влагайки в тях висша справедливост. Корана посвещава цяла сура на жените - сура  АН-НИСА . В тази сура се говори преди всичко за жената, за нейния правен и социален статут, за значението й в обществото. Коментирани са въпросите на семейното право.

4.4. "И давайте на жените задължителната плата от сърце.."

 В ислямския брак, тази сума се дава от мъжа на съпругата и става нейна неприкосновена собственост.

Или изразът на свободна воля на жената при избор на съпруг:

4.19. О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им...И живейте с тях, както подобава.."

 Една широка мазка на полигамията, по неповторим начин уреждаща икономическите взаимоотношения между съпрузите.

4.20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?

          Въпросът е:  къде "де факто" може да бъде открит закон, относно семейното право, по-категорично  изчистен юридически от този на Исляма? Отнесен към семейното право в Западния свят, двата закона са като нощта и деня в своето непрестанно следване. Ако приемеме подписа в гражданския брак като основание за сигурност,  тогава разводите са продукт именно на тази несъвършена форма на  брака като институция. Оттук - невероятната сила и тежест на религиозния брак в исляма, вричане по съвест и убеждение."Твърд обет" в страх от Всевишния Аллах:/Сура 4, Ан-Ниса/

4.21. "И как ще го вземете след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?.."  Твърд обет!  Обет, носител на заряда на честта, по-тежък от закон. 

          Без основание, ислямът е наричан "архаичен" при условие, че формулата на полигамията се оказва най-ефекивният начин за решаване  проблема с нарастване  относителния  дял на жените  към мъжете  в света, при запазване на  тази тенденция. Един програмиран хаос, в който жената трябва  да работи колкото мъжа.Тя е само едно тяло под слънцето. Едно изкривено колективно схващане за полигамията не придава законно съществуване на чувства като любов, нежност и приятелство. Западното законодателство предлага абстрактно тъждество на индивидите. А ето кораничното слово - една кристализирала мисъл, висша справедливост, непосилна за човешкия разум.

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129) 

“Висяща” е жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.  Нима не е популярна практика на Западното общество? 

           Мъжествеността демонизира жената до степен на двуполовост или безполовост. Принизена е нейната женственост. Заплашително нараства  броят на  неомъжени жени на Запад, един тревожен коректив на самотата и уединението като спасение. Едно тъжно спасение за жената.  Жената в западното общество и религиите, различни от исляма е лишена от утеха. Принудена да изявава  мъжественост, тя е в необратим срив. Една константа на необходимостта, чието решение предлага единствено полигамията.        

          Биологическите различия  между мъжа и жената са така леко и в същото време  научно обосновани  в Корана./Сура Ал-Кийама/

75:38, 39  "...после бе закачваща се материя, а Той го сътвори и оразмери и създаде от нея двата пола - мъжа и жената.." - Той го сътвори и оразмери..Съвършената мярка на Твореца.

          В Корана е застъпена тезата, че от гледна точка на сътворението между мъжа и жената не се прави разлика. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството. Различието в ценностната система между двата пола не е за пренебрегване. Ако бъде - намираме един вектор  на различието. В словата на Корана се крият дълбини от мъдрост и неподозирани хоризонти от възхита. Всеки звук е един код, една непосилна за човека хармония на лаконизма и многозначността.

          Еманципацията е една невъзможност да се разгърне онази трепетност в женското начало, еднствено присъща и възможна всеотдайност и жертвеност на майката, която е на особена почит в Исляма.

Пратеника Мухаммед (сас)  е казал: "Дженета  (Рая) е под краката на майките!"

"Послушанието на родителите е от най-широките врати за влизане в Рая (Дженнета). Майка му го носила със слабост върху слабост, та се подчинявай на Аллах и после на двамата си родители. Носила го майка му трудно, после го родила с трудност." 

Това е сведено в Библията до едно единствено изречение: "Почитай майка си и баща си!"

          Любовта в исляма се отказва от любов или възхищение "на погрешна основа". Той дава израз на битието като цяло. Това фино съчетаване на грижата, необходимостта и любовта  предпазва от прелюбодеяние. Един коректив на нарвствеността и отговорността към жената. Полигамията е дефиниця, за която липсва готовност за проумяване в Западното общество. Една масова изкривена нагласа, относно жената  в обществото. Исляма, в контрапункт поставя  позицията на мъжа, деликатното равновесие в полигамията между страстта и толерантността, между желанията и отговорността към семейството. Равнопоставеността на съпругите в различни измерения е приоритет в полигамията.    

          Разликата между равенство и еднаквост всъщност е равновесието между справедливостта и желанието. Еднаквоста между двата пола би била най-малкото непохватна..и нелогична. Не е в стила на Исляма да позори жената като продукт на дявола или семе на злото. Ислямът изтъква жената и нейната изтънчена духовност. За разлика от другите разпространени вярвания Ислямът не обвинява само Ева за първородния грях. Красотата на чувствата достига своя апогей в следните айети на Корана:/Сура Ал-Бакара/:

2.187. Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.." или -/Сура Ар-Рум/:

30:31.  И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи! 

          Коментарът се налага безапелационно. Кой би могъл да проумее? Отговорът е в предупреждението - 

В това има знамения за хора мислещи! 

        Ако обичаме един човек с абсолютна любов, неговото одобрение ни е достатъчно. Жената е разположена в един свят, който определя нейното неприсъствие. Рисунката се нуждае от  очи, които да я гледат. В любовта никой не желае любимото  същество да  бъде предмет на обективно възхищение. То е непознато и непризнато от другите. Ние искаме да сме единствените, които са разкрили неговата стойност. 

Полигамията е решение и необходимост за много жени. ‎Една изкристализирала мъдрост и справедливост от висша степен, непосилни за човешкия разум. Един морал на нееднозначноста, постижим единствено за Всевишния. Нравственост и отговорност не поради самия факт на прелюбодеянието, а един дълбок и тънък нюанс на морала,  пречупен през призмата на необходимостта.

          "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост."

автор: Беатриче Лазарова

Фикх=Шари'а ?

Обикновено думите Фикх и Шари'а се превеждат като "ислямски закони", но всъщност не са синоними нито на арабски език,нито в значението, използвано от Ислямските учени.


Литературно ФИКХ означава правилното разбиране на намерението на някого. Пример за това са думите на Пророка салл Аллаху Алайхи уассалам:

На който Аллах желае добро,Той му дава Фикх-а (правилното разбиране) на Религията.
(Букхари Том 4 хадит № 346; Муслим Том 3 хадит № 4720;Тирмизи и др.)

Тхнически обаче ФИКХ е науката за извличане на Ислямски закони от доказателствата, които се намират в източниците на Ислямските Закони.
Допълнително служи и за обозначаване на съвкупноста на извлечените ислямски разпоредби.

Литературно Шари'а означава водоизточник, където животните се събират ежедневно на водопой или правилният път, както се казва в айата:

После ти отредихме [о, Мухаммад] да си на правия път (Шари'а) в дела си.
Следвай него, а не следвай страстите на онези, които нямат знание. (45:18)

В ислямското си значение Шари'а обозначава общият сбор от Ислямски закони, които са низпослани на Пророка Мухаммад салл Аллаху алайхи уассалам, записани в Курана или извлечени от богонапътения му живот (който се нарича Сунна).

РАЗЛИКИТЕ:

1. Шари'а е съвкупността от низпосланите закони, които са в Курана и Сунна-та,
докато Фикх е съвкупността от закони, извлечени от Шари'а, които покриват определени ситуации, които не се разглеждат директно в Шари'ата.

2. Шари'а е фиксирана и непроменяща се,
докато Фикх-а се променя в зависимост от обстоятелствата, под които се прилага.

3. Законите на Шари'ата в по-голямата си част са основни: т.е. установяват основни принципи.
Противополжно на това законите на Фикх-а са спрецифични, те показват как основните принципи на Шари'а трябва да се прилагат според обстоятелствата.

От Автентична Ислямска База

Видове Истихада

Въпрос:

Ако жената кърви много – това истихада ли е и как да се моли?

Отговор:

Слава на Аллах.

Под истихада се рaзбират три неща:

1 – Жената има установен период преди да има истихада. В този случай тя трябва да се придържа към обичайния период, когато да не прави молитви, защото тя е субект на правилата за менструация и всичко друго е истихада, за което време тя е субект на правилата за истихада. 

Например: Обичайния период на жената е 6 дни в началото на всеки месец, после тя има истихада и кърви през цялото време. Така периода й е 6 дни в началото на всеки месец, а всичко останало е истихада, защото има хадис от ‘Аиша р.а., според който Фатима бинт Абу Хубайш е казала: „О, Пратенико на Аллах, имам истихада и никога не ставам чиста, трябва ли да спра да се моля?“ Той отговорил: „Не, това е от вените. Спри да се молиш за няколко дни, за колкото е обичайния ти цикъл, после направи гусл и се моли“. Предаден от ал-Бухари.

В Сахих Муслим се казва, че Пророка с.а.с. е казал на Умм Хабиба: „Спри да се молиш за няколко дни, за които е мензиса ти, после направи гусл и се моли“. Въз основа на това жената, която има истихада трябва да спре да се моли за няколко дни, за които е обичайния й период, после да направи гусл и да се моли и да не се притеснява за кръвотечението в това време.

2 – Ако няма установен цикъл преди истихада, а е имала истихада още преди да има първия си цикъл. В такъв случай ще трябва да се научи да различава двата типа кръв. Менструалната кръв е тъмна и гъста, може да има специфична миризма – тогава жената е субект на правилата за мензиса. Всичко друго е истихада и тя е субект на правилата за истихада.

Например: Жената вижда кръв в началото на периода си, това продължава, като за около десет дни е тъмна, а после става червена. Или тя забелязва, че кръвта е гъста за около десет дни, а после става рядка. Или усеща специфична миризма за около десет дни, а после това изчезва. Така че нейния мензис е тъмната кръв в първия случай, гъстата във втория и кръвта с миризма в третия. Всичко останало е истихада, защото Пророка с.а.с. е казал на Фатима бинт Абу Хубайш: „Когато е менструална кръв, тя е тъмна и забележима, така че ако имаш такава – спри да се молиш, ако е друга – прави ‘уду и се моли, защото е от вените“. Предаден от Абу Дауд и ан-Нисаи, класифициран като сахих от Ибн Хиббан и ал-Хаким. Иснада и текста на този хадис са обект на друга дискусия, ученитe, Аллах да се смили над тях, го следват, което е по-добро за и жените, отколко да си правят свои собствени правила.

3 – Ако няма установен цикъл и не може да го установи, защото истихада при нея в постоянна, като кръвта, която изтича, е с еднакви характеристики през цялото време. Такава жена трябва да приеме за период 6 или 7 дни, което са започва от началото, в което види кръв, а всичко останало да бъде истихада.

Например: Ако тя види кръв за първи път на пето число от месеца, после кръвотечението продължи с еднакъв цвят и пр., така периода й може да бъде всеки месец от пето число, заради хадиса от Хамна бинт Джахш р.а., която казала: „О, Пратенико на Аллах, кървя през повечето време. Как мислиш – да спра ли да се моля и да постя?“ Той отговорил:„Съветвам те да използуваш парче памук, което да попива кръвта“. Тя казала: „То е повече от това.„ В това предание той отговорил: „Това е от шайтана. Така че брой твоя мензис 6 или 7 дни, които са нещо между теб и Аллах, после зе изкъпи, когато сметнеш, че си чиста и си уверена в това, после прави молитвата 24 или 23 дни, както и пости“. Хадиса е предаден от Ахмад и Абу Дауд, както и от ат-Тирмиди, който го е класифицирал като сахих. Ахмад също го е класифицирал като сахих, а ал-Бухари – като хасан.

Думите на Пророка с.а.с. „6 или 7 дни“ не означават, че някой има избор, по-скоро въпроса е за иджтихад, така че жената трябва да прецени ситуацията и да приеме това, което най-много съответства на нейната физика, възраст и характер, родсвени отношения, например. И да вземе цикъла, който е най-близък или отговаря на нейния случай. Ако е по-близо до 6 дневния период, тя трябва да приеме 6 дневния период и пр. Край на цитата.

Рисаала фи’л-Дима’ал-Табии’ийа ли’л-Ниса’ от Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него.

Когато тя приеме, че кръвта, която изтича от нея, е менструална, тогава тя е в мензис. А когато реши, че периода й е завършил, тогава тя става чиста – да се изкъпе (гусл), да се моли и да пости, може да има сексуални отношения със съпруга си.

Islam Q&A

Въпрос № 68818

превод: http://muslima.hit.bg

Пропуснати молитви, извършване

Как следва да се извършват молитвите, пропуснати по уважителни причини

За необходимостта от спазването на последователност при извършването на наколко молитви намаз, пропуснати по приемливи според Шариа’ причини Джабир радиаллаху анху е разказал:

Омар Ибн ал-Хаттаб дойде по време на битката Хандек (Рова) след залеза на слънцето и започна да ругае неверниците от корейш, а после каза: “О, Пратенико на Аллах, едва успях да завърша молитвата ‘аср (икинди) и слънцето започна да слиза от хоризонта!” А Пророкът салаллаху алейхи уа саллам, каза: “Кълна се в Аллах, а пък аз (все още) не съм я извършил!” След това Пророка салаллаху алейхи уа саллам, и ние взехме абдест и извършихме следобедната (аср) молитва, когато слънцето вече беше залязло,и след това изпълнихме и вечерния намаз (магриб)”.

Този хадис е сведен от ал-Бухари 598, и Муслим 209.

Голямата част от учените са отдали предпочитание на това мнение, т.е. че трябва да се откланят пропуснатите молитви, спазвайки тяхната последователност. (Виж ал-Мугни 1/60, Найл ал-Аутар 2/36.)

Ако човек не знае това, а е извършил пропуснатите молитви намаз не според техния ред, то не следва да ги извърши отново, тъй като незнанието му се явява като оправдание.

Това са казали учените от мезхеба на имам Абу Ханифа и на същото мнение е отдал предпочитание и шейх ал-Ислям Ибн Тайимийа. (Виж ал-Инсаф 1/445)

Как да постъпи пропусналия молитвата, когато вече е необходимо да се извършва следващата молитва? 

Да допуснем, че вече навлиза времето за вечерната (магриб) молитва, а човек по приемлива Шариа’ причина не е извършил следобедната ‘аср (икинди) молитва,, то той следва първо да извърши вечерната (магриб) молитва. (Виж Сахих Фикх ас-Сунна 1/262)

Също така да допуснем, че човек е проспал сутрешната фаджр (сабах) молитва, но се е събудил и е чул езана за петъчния джума намаз, то той следва да изпълни отначало петъчната (джума) молитва, тъй като не е възможмо тя се откланя на каза. (Виж ал-Мумтиа 2/141)

Как следва да се извършват молитвите намаз, пропуснати по уважителни причини.

Oткъс от Книгата “الفقه الحنفي في ثوبه الجديد” - Ханефитският фикх в новия му облик на шейх Абд ал-Хамид Махмуд Тахмаз ал-Хамауи ал-Макки:

“Указание за узаконяването на това как следва да се извършват пропуснатите молитви (на када), служат съответните действия на Пророка салаллаху алейхи уа саллам, както и неговите слова.

От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам, е казал:

“Ако някой забрави за молитвата, нека да я извърши, когато си спомни за нея. Няма друго изкупление, освен това (и Всевишният Аллах е казал): „Наистина, Аз съм Аллах! Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен се покланяй и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш! (20:14)

Този хадис е сведен от ал-Бухари.

Съобщава се, че веднъж Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам и неговите сподвижници се намирали на път и проспали сутрешната молитва. Абу Катада радияллаху анху казал:

“Когато слънцето вече беше изгряло, пръв се събуди Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам, а след него със страх станахме и ние. Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам повели:

„Качете се на ездитните си животни", след което ние се качихме и тръгнахме на път. Когато слънцето вече се издигна над хоризонта, Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам, бързайки, ми повели да му подам моя съд за умиване, в който имаше немного вода. После той извърши по-кратко в сравнение с обичайното си обмиване (абдест, уду), след това Билял извика езан и Пратеникът на Аллах салаллаху алейхи уа саллам извърши два рекята доброволна (сунна) молитва и задължителната (фард) фаджр, постъпвайки така, както той е постъпвал ежедневно."

Този хадис е сведен от Муслим.

Джабир радияллаху анху е разказал:

Омар Ибн ал-Хаттаб дойде по време на битката Хандек (Рова) след залеза на слънцето и започна да ругае неверниците от корейшите, а после каза: “О, Пратенико на Аллах, едва успях да завърша молитвата ‘аср (икинди) и слънцето започна да слиза от хоризонта!” А Пророкът салаллаху алейхи уа саллам, казал: “Кълна се в Аллах, а пък аз (все още) не съм я извършил!” След това Пророка салаллаху алейхи уа саллам, и ние взехме абдест и извършихме следобедната (аср) молитва, когато слънцето вече беше залязло,и след това изпълнихме и вечерния намаз (магриб)”.

Този хадис е сведен от ал-Бухари 598, и Муслим 209.

Извършването на пропуснат намаз на када е като неговото изпълнение едаен.

Пропуснатите молитви намаз се изпълняват по реда на тяхната последователност.

Хушейм от Абу аз-Зубайр от Нафи’а ибн Джубайр, от Абу Убайда Ибн Абдуллах ,с думи от неговия баща:

“Многобожниците задържали (т.е. забавили го) Пророка салаллаху алейхи уа саллам, за извършването на четири намаза по време на битката Хандeк, докато не преминала една част от нощта по волята на Аллах. И той Пророкът салаллаху алейхи уа саллам, повелил на Билял да извести езан и икама и след това извършил обедния (зухр) намаз. После повелил да повтори икама и извършил следобедния (аср) намаз. След това повелил да повтори икама и извършил вечерния (магриб) намаз и след това повелил да повтори икама и изпълнил нощния (‘иша) намаз.”

Този хадис е сведен от ат-Тирмизи

Извършването на када на пропуснатите задължителни фард намази, както и Уитр, е необходимо да стане по реда на тяхната последователност ако за това има достатъчно време и броя на пропуснатите намази не е голямо. Ако времето е малко, то подредбата по тяхната последователност не е задължителна, тъй като не трябва да се отлага извършването на предписаната фард молитва, заради изпълнението на пропусната молитва. Това задължение се снема и в случая, когато човек забрави за пропуснатите намази, защото това го лишава от възможността да ги изпълни на када, но Всевишният Аллах възлага на човека само онова, което е по силите му. Това задължение се снема и тогава, когато пропуснатите намази са много, например ако са пропуснати шест задължителни фард намаза, без да се брои Уитр. Това е така, защото при подобни обстоятелства е необходимо да се повтарят едни и същи пропуснати намази, и спазването на тяхната последователност ще стане много затруднително. (Виж ал-Хадийа ал-Аля'ийа, стр. 93.)

Край на откъса. 

по материали от Noorbg

Ислямският поздрав

 
Всевишният Аллах е казал: 
И щом ви приветстват с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка./4:86/

Под приветствие се разбират думите, които хората произнасят при среща, за да изразят един на друг своето почитание или да се помолят един за друг с дуа, а така също и усмивка и радушие, които съпровождат тези думи.
Най-добрата форма на приветствие се явява приветствието с мир Ас-Саляму алейкум, прието в мюсюлманския шариат и с което трябва да се посрещат хората и да се отговаря на подобни приветствия.
Всевишният Аллах е повелил на правоверните да отговарят на всяко приветствие, с което ги приветстват с още по-прекрасни думи и още по-топла усмивка, или пък да се ограничат със същото приветствие.
От това следва, че на мюсюлманите е забранено изобщо да не отговарят на приветствие, или пък да отговарят с приветствие, което отстъпва на първото.
Този прекрасен айет също така призовава мюсюлманите първи да приветстват хората при среща. В полза на такъв извод свидетелстват две обстоятелства.
1->  Всевишният Аллах е заповядал да се отговаря на приветствието с по-добро или със същото, от което следва, че приветствието се явява изискване на мюсюлманския шариат.
2->  В това откровение е споменато прилагателното име в сравнителна степен ахсан (букв. по-добро), от което следва, че приветствието и отговора на него трябва да се прекрасни.

Именно от такъв принцип следва да се ръководим при тълкуването на подобни откровения. Изключение от общия смисъл се явяват само няколко случая, когато на мюсюлманина не е повелено да отговори на приветствието, например, когато той чете Свещения Коран, слуша проповед хутба или извършва молитва. В тези и други подобни случаи от него не се изисква да отговаря на приветствието.
Още едно изключение се явява отговор на приветствието към този, за когото Законотворецът е повелил да се избягва и да не се приветства. Това се отнася за грешниците, които не желаят да се покаят и които е заповядано да бъдат избягвани, за да бъдат спрени от непокорството към Всевишния Аллах. Мюсюлманите не трябва да ги приветстват първи и дори не бива да отговарят на техните приветствия, защото такова поведение способства за постигането на по-важна цел.
Предписанието да се отговаря на приветствието се отнася за всички приветствия, които хората обичайно използват ако те, разбира се, не противоречат на мюсюлманския шариат. Хората са длъжни да отговарят на такива приветствия с още по-добри, или пък със същите приветствия. След това Всевишният Аллах е обещал да възнагради рабите за добрите постъпки и да ги накаже за греховете, напомняйки им: Аллах за всяко нещо държи сметка, и запазва за Своите раби техните добри и лоши, големи и малки деяния, за да получат въздеяние, съответстващо на Неговата божествена милост, справедливост и мъдрост. (Тафсир на Ибн ас-Саади)

От Абу Хурайра радияллаху анху се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
“Задълженията на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин са пет: да отвръща на неговия салям; да го посещава, когато е болен; до присъства на неговото дженазе (погребение); да се отзове на поканата му; и когато кихне и каже „алхамдулиЛлях”, да му каже „йархамукАллах”. (Муслим)

Ползата от саляма 

От Абу Хурейра радияллаху анху се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
"Не ще влезете в Дженнета, докато не повярвате. Не ще бъдете (истински) вярващи, докато не се обичате един друг. Да ви посоча ли нещо, което ако извършите, ще се заобичате? Разпространявайте сред вас саляма." (Муслим)




От ал-Бара радияллаху анху се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
“Когато двама мюсюлмани се срещнат и си стиснат ръце, Аллах им опрощава греховете преди още да са се разделили”.  (Този хадис е сведен от Абу Дауд)

Шариа’ становище за даването на салям

Даването на салям е Сунна (желателно), а отговорът – според айета представен по-горе – е уаджиб (задължителен). Но когато човек е в тоалетна или спи не е желателно да дава салям или да отговаря.
Общи правила при даването на салям
 1. Движещият се поздравява седналия.
2.  Влизащият поздравява тези, които са вътре.
3.  Малките дават салям на големите.
4.  Не се дава салям на извършващите големи грехове и непокорните, освен ако се цели тяхното напътствие.

Хадис 32: Основите на юриспруденцията в Исляма

«لو يعطى الناس بدعـواهم لادّعى رجال أموال قوم ودماءهم، لكن البيّـنة على المدّعي واليميـن على من أنكر» — حديث حسن، رواه البيهـقي وغيره هـكـذا، وبعضه في الصحيحين.

От Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако на хората се въздаваше според предявения им иск, някои хора щяха да претендират за имуществото и кръвта на други. Само че доказателството е за ищеца, а клетвата, за ответника”. — Добър хадис, предаден от Бейхаки и други в тази форма. Част от него се среща и в двата достоверни сборника на Бухāри и Муслим.

Бейхаки го разказва с тези думи.

Бухāри го разказва в тълкуването на сура Āли ‘Имрāн, раздел: “Словата на Всевишния: «Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах ...» [Āли ‘Имрāн: 77], номер 4219.

Муслим го разказва в глава “Съдопроизводствата” (ал-Акдийа), раздел: “Клетвата е за обвиняемия” (ал-йамийну ‘аля-л-мудда‘ā), номер 1711. При Муслим той е със следните думи: “Ако на хората се въздаваше според предявения им иск, някои хора щяха да претендират за кръвта и имуществото на други. Само че клетвата е за обвиняемия”.

Думите на Бухāри са: “Кръвта на едни хора и имуществата им щяха да си заминат”.

А в друг ривает при Бухāри и Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е отсъдил с клетва за обвиняемия.

Хадисът се разказва и в Сунаните. Абу Дāуд го разказва под номер 3619. Несā’и го разказва в том 8, стр. 248. При Тирмизи 1343. Ибн Мāджа и други също го разказват с малки разлики в някои думи.

Значимостта на хадиса:

Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) казва: “Този хадис е един голям принцип сред принципите на религиозните предписания”. Шейху-л-ислям Ибн Дакик ал-‘Ид казва: “Този хадис е принцип от принципите на предписанията и най-значимият източник при споровете и препирните”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Ако на хората се въздаваше” — онова, за което твърдят, че е тяхно право и го изискват.

“Според предявения им иск” — само заради това, че са го казали и поискали, без да има нещо, което доказва, че то е тяхно. В юридическата терминология искът е молба до съд за разрешаване на спор или за защита на гражданско право.

“Някои хора щяха да претендират” — щяха да си позволят да убият други хора и да изземат Богатствата им без да имат право за това.

“Доказателството” — това са свидетелите или признанията на обвиняемия.

“За ищеца” — това се изисква от ищеца. Ищецът е физическото или юридическото лице, което предявява иск на друго лице — ответник.

“Клетвата” — че отрича онова, в което се обвинява.

“За ответника” — това е обвиняемият, от когото се изисква да даде клетва, че отрича предявения иск.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Величието на ислямското законодателство.

Ислямът е една завършена цялостна система за живота. Той обхваща в себе си прозрачната вяра, искрените ‘ибāдат, благородните морални ценности и възвишеното законодателство, което гарантира правото на всеки и защитава живота, Богатствата и честта на всеки член на обществото. А тъй като правосъдието е източникът и основата в разрешаването на споровете и прекратяването на препирните и решаващото слово при предявяването на правата и гарантирането им, ислямът е поставил принципи и правила, които забраняват на онези, които имат болни амбиции да посягат на чуждото право и да го заграбват. Тези принципи и правила предпазват общността от нарушаването на общественото спокойствие и тиранията. Най-добрият пример в тази връзка е разглежданият хадис. Той обуславя привеждането на доказателства за истинността на обвиненията и валидността им. Той установява какво се счита за подходящ довод за всеки от ищеца и ответника, който се зачита от съдията за определянето на истината и издаването на съдебно решение, съгласно нея.

Хадис 31: Отричането на вредата в Исляма

«لا ضرر ولا ضرار» — حديث حسن رواه ابن ماجه والدارقطني وغيرهما مسندا. ورواه مالك مرسلا.

От Абу Са‘ид Са‘д ибн Синāн ал-Худри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не трябва да се върши зло и не трябва да се отвръща със зло”.

Това е добър хадис, който е предаден от Ибн Мāджа, от Дāркутни и от други без прекъсване на веригата разказвачи (муснад). Мāлик го разказва в своята Мууатта’ с верига разказвачи: ‘Амр ибн Яхя — баща му — Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), като при него има прекъсване на веригата между бащата на ‘Амр и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), където не се споменава разказвача от сахāба (мурсал), който е Абу Са‘ид. Хадисът има и други пътища, по които достига до нас, които взаимно се подсилват.

Хадисът се разказва от Ибн Мāджа в глава “Предписанията” (ал-Ахкāм), номер 2340 и 2341, с първоизточници ‘Ибāда ибн ас-Сāмит и Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от тях).

Мāлик го разказва в Мууатта’, глава “Съдопроизводствата” (ал-Акдия), номер 31.

Хадисът на Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) е предаден от Хāким и Бейхаки. Хāким казва за него: “това е хадис с достоверен иснад по условието на Муслим”.

Ибн Раджаб казва: “Имāм Ахмад използва този хадис като аргумент в своята правна практика”. Казва също: “Абу ‘Амр ибн ас-Салāх казва: ‘Дāркутни е предал този хадис с непрекъснати иснади от различни лица, взети заедно те подсилват хадиса и го повдигат до ниво добър хадис. Болшинството от учените го приемат с одобрение и си служат с него като аргумент’.” Казва също: “Мнението на Абу Дāуд, че това е един от хадисите, на които се основава мюсюлманското право, дава усещането че той не е слаб. Аллах знае най-добре”.