Не е много готино да си гей - част 3

Въпрос:

Уважаеми Onislam, благодаря ви за отговорите на предишните ми въпроси. Ако сравня мислеенето си  преди и сега, виждам много промени. Много съжалявам да кажа, че засега не мога да създам такава връзка с Бога, каквато трябва да бъде, но някак си Бог винаги е в ума и мислите ми. Без значение колко съм депресиран, всичките проблеми водят до сексуалността ми. След вашата помощ имам по-добро разбиране за проблемите си и осъзнах смисъла на много неща. Все още не ходя на джамия и объркването ми по отношение на  религията е все още налице. Единствената положителна стран,а е моето разбиране за нещата. Вече не се ядосвам или депресирам.

Осъзнах, че съм бил сексуално малтретиран и че съм имал лоша връзка с баща си, като всичко това ме е довело до хомосексуализма. Отношенията с баща ми МашаАллах се промениха  и сега се разбираме добре. През последните няколко месеца изненадващо се включих в гей събития, тъй като те са широко достъпни и приемливи на запад. Създадох много приятелства с гейове, повечето от които са мюсюлмани. Прекарах добре с тях, но не ми трябваше много време, за да осъзная че те са [душевно] празни хора и търсят фалшиво щастие. Бях критикуван от повечето от тях затова, че не се радвам на живота и че съм твърде негативен относно неща, за които знам дълбоко в сърцето си,  че не са негативни. Това е моята борба - да приема/осъзная, че не съм гей, а ако съм, то не би трябвало да бъда такъв.

Многократно чувах твърдения, че никога няма да мога да се променя, че да си гей – това е реалност - и  трябва да си намеря някое добро момче, с което да се разбираме, за да открия щастието, което все още не мога да приема, и така стигнах до раздвоение. Моите приятели ме обвиняваха, че съм депресиран през цялото време, че не излизам да се забавлявам и да си намеря подходящия човек. Мисля, че съм уморен и не мога да продължавам така. Трябва да реша дали да продължа да се възприемам като гей. Ако се върна към отговора, който ми дадохте преди, ще трябва да се оженя,  въпреки че не съм имал лични, сексуални и романтични чувства към момичета. Но е истина също така, че харесвам и момичета, но не се чувствам достатъчно "мъж" за тях и мисълта да легна с тях почти ме плаши. Ислямът на талибаните също много ме плаши и не мога да разбера кой е прав и кой - не. Мюсюлманите около мен влияят върху начина ми на мислене по отношение на  исляма. Благодаря на Бог, че ми помогна да разбера исляма правилно и правя всичко възможно да го следвам, въпреки че се провалих, тъй като концепцията за Бог не ми е много ясна.

Но другата истина е, че силно обичам исляма и полагам много усилия, за да изградя връзка с Бога. 

Проблемите и объркванията ме карат да гледам порно и след това да мастурбирам - най-лошия ми навик - но в същото време не се чувствам много зле от това. Знам, че ще се откажа и всеки път, когато го правя, се покайвам, вземам душ, решавам да бъда силен и отново моля Бог за помощ. Може би Бог не се вслушва в молбите ми, защото вярата ми не е достатъчно силна и се базира на колебания. Съжалявам, че това писмо е много объркано, без конкретна посока, но за съжаление се чувствам така. Да, не излизам и не се събирам с моите гей приятели така лесно, но все още не се чувствам добър за една жена и моята сексуалност все още се върти около хомосексуални желания. Най-лошото са порното и мастурбацията, и това, че нямам ясна насока в религията, но отново - не се чувствам толкова зле от тези неща, защото разбирам ситуацията, въпреки че през целия си живот съм бил гей. Аз съм в края на 20-те си години и все още имам неяснота около идеята за Бога, исляма и моята сексуалност. Чувствам се съвсем сам - психически, физически и духовно. Чудя се дали все още има изход. Предишният ми въпрос беше озаглавен „Не е толкова готино да си гей”. Благодаря ви много.

Отговор на Hwaa Irfan :

Ассаляму алейкум, скъпи братко.

Първо благодарим, че ни информирате за вашия напредък и се молим да ви се изясни пътя, ин шаа Аллах.

Скъпи братко, съвсем нормално е да се чувствате така - с противоречиви емоции, предизвикателства и известно объркване. Както казахте, предствата ви за исляма е повлияна от мюсюлманите около вас и въпреки че се нуждаем, а и Коранът ни съветва да бъдем около братя мюсюлмани, той също ни съветва:

- да покровителстваме един друг (сура ал-Бараат(9):71) 

- да бъдем справдиви (сура ал-Бараат(9):119)

- да учим ида предаваме наученото (сура ал-Бараат(9):122)

- да не се отчайваме и да не прекаляваме с радостта (сура ал-Хадид(57):23)

Независимо дали си гей или не - трудно е човек да намери баланс сред хора, които не са искрени в думите и делата си и сред такива, които наблягат на самозащитата си от всичко, което ги кара да си задават въпроси, поради което те са по-заинтересовани да бъдете като тях, отколкото да бъдат с вас там, където се намирате в даден момент.  Вашите приятели мюсюлмани гейове се събират, за да си подсилят един-друг, убежденията,  а "фалшивото щастие", което посочвате, е голям показател за това. Те са "щастливи" когато са заедно, но само Аллах сут знае как наистина се чувстват, когато са сами. Истината е, че ​​Вие искате повече от това до такава степен, че сте се изправяли лице в лице със страховете си, с миналото си и дори сте се опитали да подобрите отношенията си с баща Ви – а това е много!

Ако все още се борите със сексуалността си, това е защото имате много въпроси без отговор. Един от тях стои далеч от хомосексуалността, но има връзка със сексуалната ориентация и наложеното сред хетеросексуалните погрешно разбиране за мъжество.  Казвате, че не се чувствате достатъчно "мъж", за да бъде около една жена, но какво означава това? От ислямска гледна точка изобщо не трябва "да бъдете около една жена" и начинът, по който много мъже "са около жените", е предпоставка да практикуват своите погрешни схващания за това какво е да бъдеш мъж! Освен това някои от начините, по които жените показват своята женственост, са достатъчна причина за някои мъже да загубят своя баланс! Така че, „не обувайте обувките, преди да знаете размера си”.

Братко, намирате се в преход и може да ви изглежда, че ви отнема много време, но се запитайте колко години ви отне, за да достигнете сегашното си положение? Най-важно е, че се научавате да бъдете търпелив със себе си и да признавате, че, като повечето хора, имате слабости и правите грешки. В допълнение, вашата сексуалност се е зародила в много ранна възраст и във формата на предателство. След като тялото ви се е събудило по този начин, то остава будно и насочването ви към порно и/или мастурбация е част от този процес. Тези зависимости са форми на бягство - бягство, което ви успокоява, защото умът ви е известил вашето тяло, че всичко е наред.

Обаче тялото ви е това, което търпи последствията, както негативните, така и тези, произтичащи от всяка бъдеща здравословна халал връзка, която бихте могли да имате. Търпение, скъпи братко, търпение и още повече търпение, наред със самоопрощение, като по време на този процес е важно да се се заемете със здравословни дейности, които могат да ви помогнат да държите ума и тялото си далеч от дисбаланса, в резултат на минали действия. Вашият преходен период означава, че имате нужда от нови полета, нови хоризонти, които могат да ви помогнат да научите повече за себе си. Ако не успеете да откриете тези нови хоризонти, ще стагнирате.

Вместо да търсите друг да намери отговорите за вас, първо започнете да четете Корана. Връзката е между вас и Аллах сут, не между вас и другите. Просто вземете Корана без очаквания и го отворете, където ви попадне, и прочете откъс от там. Кога последно сте правили нещо, което наистина да ви е било интересно и да ви е вдъхновило. Такива занимания ще ви помогнат да се самоопознаете, тъй като са свързани с откриването на вътрешния ви мир и вашите таланти. По този начин ще почнете да полагате основите за нови модели на взаимоотношения между вас и другите - не забравяйте, че започнахте да го правите с баща си, но това не бива да спира дотук. Ако контактите с хората около вас вече не ви задоволяват, това обикновено е знак, че сте готови за нови преживявания и предизвикателства.

Никога не казвайте никога, защото мога да ви кажа, че промяната е възможна, ако сме готови да оставим това, което вече по никакъв начинне ни е от полза - аз съм виждал това да се случва с гей мъже, които, намирайки се около балансирани хетеросексуални, наистина се промениха - не чрез обсъждане на сексуалността, а намирайки се в присъствието на мъжки и женски модели за подражание - и да, те в крайна сметка се женят и са щастиви.

Никога не казвайте никога ... !

Част 1 - ТУК.
Част 2 - ТУК.

Не е много готино да си гей - част 2

Toзи материал е част 2 на Не е много готино да си гей - част 1.
-------------------------------

Питащ: Ассаляму алейкум, 

photo source faithofmuslims.wordpress.com

Първо искам да благодаря за отговора - помогнахте за проблемите ми. Попитах ви за злоупотребата с деца и за хомосексуализма и получих подробна информация за това как човек става хомосексуалист и т.н. Осъзнавам, че започнах да работя върху себе си, но е трудно да се справя чувства, възникнали още в детството ми. Реших да отида на психолог, защото не искам да се отказвам. Когато виждам момчета на моята възраст как се радват на живота, включително гейовете, се чувствам много зле. Мисля си, че може би животът е просто за наслада и да игнорираме чувствата, които искат промяна, когато човек е гей.

Но сърцето ми казва друго - да продължавам, да правя всичко по силите си, за да се боря с тези чувства, а това е толкова трудно - но всичко е наред. Трудя се усилено и това, което чувствам в момента е, че не мога да се справя, докато не постигна мир на ума и духовно удовлетворение. Искам да се променя заради Аллах, но чувствата ми за Бог и религията са толкова объркани. Има моменти, когато чувствам, че напълно губя посоката си.

Беше много лесно в юношеските ми години. Ходех в джамията без да зная нищо за това, което правя и защо съм мюсюлманин - само сляпа вяра, като на другите. Задоволяваме религиозната част от себе си като отиваме в джамията, а след молитвата се връщаме към нашата рутина, забравяйки, че Бог съществува и извън джамията.

Имах проблеми в живота и не открих Бог никъде, а с течение на времето това ме накара да загубя вяра. Всяко малко нещо, което правя, се оказва странно и се провалям или съм пред провал...Виждам хора, които страдат, умират от недохранване, бедност, природни бедствия - не мога да игнорирам всичко това и се питам: „Наистина ли Си там? Ако съм гей и Ти знаеш, че искам да се променя, защо не направиш някоя магия, та да се променя? Дали Той може да направи всичко? Съмнявах се в съществуването на Бог, не исках да следвам сляпо Исляма подобно на много други около мен, включително и на семейството ми. Игнориран от собствените си братя и сестри само заради малко недоразумение. Не на това учи исляма. Какво ще кажете за гей приятел, който се моли, но не може да престане да бъде гей, и е много щастлив. Понякога си мисля защо полагам всички тези усилия? Ами ако няма Бог, нито Рай, нито Ад? Просто убивам себе си и създавам проблеми, които не носят щастие.

Другата част от мен обаче не го приема. Има само един Бог, Аллах! Ислямът е велика религия и тази част от мен се чувства чудесно заради това, че е част от тази религия. Но все още не правя молитви, не ходя на джамия, въпреки че искам. Чувствам се на кръстопът.

Реших да отида в библиотеката и започнах да чета за другите религии –хиндуизъм, християнство, юдаизъм, будизъм и ислям. Разбира се това, което ме развълнува най-много, беше ислямът. Въпреки че съм гей, гледайки хората как страдат и говорейки с приятели атеисти усещам, че съм на правия път. Или не съм? Не позволявам такива чувства да превземат ума и сърцето ми напълно, все още искам да ходя в джамията, дори и само за петъчните молитви. Но нещо не ме пуска.

Съмненията и страховете ми ме спират. Чета Коран, чета за ислямски учени, за Неговите пратеници и не мога да спра да плача. Дори не разбирам защо плача, когато чета Коран или нещо за исляма и Бог. В момента водя непрекъсната битка със себе си. Не искам да загубя исляма, не искам противоречивите чувства да ме победят.

Силно вярвам, че единственото голямо нещо, което мога да направя, за да си помогна с гей проблемите, е Ислямът. Но бидейки в такава борба, това ми изглежда трудно. Аз съм много лош човек, признавам си, но не мога да приема, че Бог не съществува, или че Той не се вслушва в мен, или че не ме обича, не искам да се откажа. Всичко това, които ви обясних, съществува в мен и създава проблеми. Моля ви, помогнете ми.

Отговор от консултант Hwaa Irfan:

Асселяму алейкум уа рахметуллахи уа баракатух. 

Тъй като наближава благословения месец Рамадан се надявам, че чувствате някакъв вътрешен мир, ин шаАллах. 

Скъпи синко, имате много въпроси, защото се намирате в преход. Всички важни житейски въпроси чукат на вратата на вашето подсъзнание и молят за внимание и облекчение. Не сте само вие - много млади хора преминават през тежък период на съмнения, вероятно подтиснати от многото проблеми, широко разпространени в днешния свят.

Вместо да се сравнявате с гейове и хетеросексуални около вас, отдалечете се от настоящата мисъл, че "Вие сте гей". Истинските въпроси, чиито отговор не знете,  не са ли "Кой съм и какъв съм аз?" Състоянието на колебание, в което се намирате, е некомфортно и желанието зарът да падне на една или друга страна е силно, но това е най-лошото, което бихте могли да сторите. 

"Защо Бог не улеснява нещата за всички нас и не направи някоя магия, за да подреди всичко?" "Защо не ви направи хетеросексуален, не сложи край на бедността, не предотврати природните бедствия, не нахрани гладните?"

Не трябва ли въпросът да е защо човечеството е толкова егоистично и защо виждаме себе си като богове? 

"Защо да не забравим всичко това и да се отдадем на нашите лични удоволствия - в края на краищата животът не е ли, за да му се наслаждаваме?"

Ако Той иска да му бъдем раби, ние ще бъдем. Ние можеше да бъдем раби без избор, без мисли, без чувства, без право на контрол върху нашия или живота на другите. Вместо това ние сме роби на нашите прищевки и затова се обръщаме и искаме помощ от Аллах субханаху уа Та'ала да ни пази от самите нас. Не трябва да страдаме от последствията на нашите прищевки, егоизма и от робството на низките желания.

"Използвайте ума си да разбере онова, което чуете - разумът, който изследва, а не ума, който повтаря чутото. Защото има много хора, които само повтарят чутото, а малцина са онези, които го изследват" - Али ибн Абу Талиб.  

Прав сте, че Ислямът не ни учи на всичко казано по-горе - той ни учи да поемаме отговорност, а това изисква усилие от наша страна. Тъй като низките ни желания водят битка да се откъснат от Създателя, против висшите ни желания за връзка с Него знайте, че Аллах субханаху уа Та'ала е с вас, наистина ви обича, и ви чува, защото ако Той не го правеше, нямаше да има битка между низкото и висшето "аз", а низкото ви "аз" щеше да спечели убедително!

Вместо да се страхувате и избягате от тази битка разберате, че тази микробитка е ехото на макробитката, пред която сме изправени днес. Запитайте се защо минаваме през колективен тест, в какво се провалихме като човечество? Погледнете различните части от себе си: тези, които ви правят силен, онези, които ви правят слаб, кой сте, вашия потенциал - това, което сте възприели като истина е истина само, ако всичките ви части са в синхрон с тази истина. Джихада, който водите с нефса си, има причина. Въпросът е ще си дадете ли време, за да си вземете нужната поука от живота? Защо така ние, хората, на които е даден разум и право на избор, все не можем да ги използваме? Вашият вътрешен смут, подсилен от тези около вас, които следват исляма сляпо, се дължи на тяхната, както и на вашата неспособност да използвате силата на интелекта си, силата на разума и силата на избора.

"Има хора, които се покланят на Аллах от желание за награда - това е поклонението на търговците. И има хора, които се покланят на Аллах от страх от наказание - това е поклонението на робите. И има хора, които се покланят на Аллах от благодарност - а това е поклонението на свободните" - Али ибн Абу Талиб

"Истинското щастие идва със знанието, непълното щастие идва с въздържанието. Поклонението без знание и без въздържание само изтощава тялото" - "Али ибн Абу Талиб

Нека допуснем,  че сте хомосексуалист - чуствате ли се добре като такъв? И ако да, защо? Като забравите за другите хора, съвкупността от отговорите на въпроса "защо" дали дава представа за това, което искате да правите с живота си? Можете ли да постигнете всичко, което искате в живота си с лекота ? Дали това ви дава  моментно удоволствие или такъв вид удоволствие, което всъщност е причина за страх и несигурност. Когато нещо е в хармония с вас, тогава то работи в синхрон с вашата естествена нагласа, но един от многото въпроси, на които трябва да отговорите, е каква е вашата естествена нагласа? Ако не бяхте малтретиран като дете, борбата ви с вашата сексуалност в момента щеше ли да бъде естествената  ви нагласа?

 "И им отредихме приятели, които им разкрасяваха всичко пред тях и всичко зад тях. ..." (Коран, сура Фуссилат, 25)  

Защо Аллах субханаху уа Та'ала би искал да направи това? Защото понякога, когато нещото, което ни привлича, достигне големи размери, едва тогава проумяване кое е правилно и кое грешно.

"... И така се сбъдна и спрямо тях словото [за мъчението], както и за предишни общности от джинове и хора. Несъмнено те са губещи."  (Коран, сура Фуссилат, 25)

От това, което сте ни писали за тийнейджърските си години, когато сте бил относително свободен, имахте ли някой доверен човек? Имало ли е някога уважаван възрастен мъж, към когото бихте могли да се обърнете при нужда?

Независимо от общоприетото схващане, тийнейджърските години са време, през което човек изпитва нужда от напътствие, защото се сблъсква с неща от живота, които не са били налице преди тези години. Това е напътствието, което може да ви помогне да стъпите на краката си. Ето защо трябва да проявите търпение, докато преминете през този преходен период. Сега се движите в тъмница и трябва да бъдете търпелив, докато прогледате отново. Подобно на тяло, кото се намира в лоша форма при липса на физическа активност, така и способността ви за мислене има нужда от това да бъде упражнявана, докато ви помогне да овладеете съдбата си, вместо да се оставяте да бъдете неин роб. По същия начин, ако исляма се практикува правилно, той ни помага да влияем на съдбата си, а когато го приемем за даденост, се превръщаме в роби на тази съдба. Кое от двете предпочитате? Ако решите, че няма Бог, тогава и всички ние можем да се откажем веднага, защото човечеството е продукт на глобалния смут, който всички създаваме, и няма по-безспорна реалност от тази .  

Хубаво е, че търсите психолог, но търсете някой, който да е мюсюлманин, а също така и психотерапевт, не толкова психолог. Това би било по-добре за вас, но не отстъпвайте на някой друг способността си да мислите. Проявете търпение към себе си и се старайте да проучите исляма по-добре, защото отговорите, които търсите, са там.

Забранен секс

Въпрос до ОnIslam, свързан с аналния секс. 
Отговора е даден въз основа на проучвания на Ислямски Шариа текстове:

Всемогъщия Аллах казва в Корана (превод на значението): 

...И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се. (“... стойте далеч” ­ това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл). Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, когато и както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете [в Отвъдното]!

(Aл-Бакара: 223)

В горната ая, думата Харс (преведено като нива) показва, че единствено вагиналния секс е позволен, защото е на мястото, където жената забременява и се раждат децата. Семенната течност, попаднала в утробата, е сравнена със семената, посадени в земята, за да дадат потомство. 

Абсолютно всички Ислямски прависти са съгласни, че аналния секс е харам (забранен), основавайки се на хадиса на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам: "Не правете анален секс с жените си" (Предаден от Ахмад, Ат-Тирмизи, ан-Ниса'и, ибн Маджа)

Хузайма ибн Табит, Аллах да е доволен от него, също предава, че Пратеникът на АЛлах (салАллаху алейхи уа саллам) е казал: "Аллах не се свени да ви казва истината: "Не превете анален секс със съпругите си." (Предаден от Ахмад, 5/213)

От Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него: "Пратеникът на АЛлах (салАллаху алейхи уа саллам) е казал: "Аллах няма да погледне мъж, правил анален секс със съпругата си." (Предаден от Ибн Аби Шайбан, 3/529, ат-Тирмиди го е класифицирал като автентичен хадис, 1165)

Също така се предава, че Пророкът (салАллаху алейхи уа саллам) е причислил този акт към содомията, нарекъл го е "малката содомия". (Предаден от Ахмад и ан-Ниса'и)

Въпреки това, позволено е галенето в аналната област, но без да се допуска сношение там. Предава се, че 'Умар ибн ал-Хатаб, АЛлах да е доволен от него, дошъл един ден при Пророка и казал: "О, Пратенико на АЛлах, съсипан съм!" "Но какво се случи?", попитал Пророкът. 'Умар отговорил: "Снощи обърнах жена си", имайки предвид, че имал вагинално сношение с нея гърбом. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, не отговорил, докато не била низпослана горната ая. После казал на 'Умар: "[Прави любов с жена си] гърбом или фронтално, но изключи ануса и сношението по време на менструация." (Предадено от Ахмад и ат-Тирмиди)

Ако някой извърши анален секс със съпругата си, той прави голям грях, за който се изисква огромно покаяние. Човек трябва да съжалява и да се чувства съкрушен, ако е извършил подобен грях! Всемогъщия Аллах е унощожил цяла нация за вършенето на подобни актове.

Но няма доказателства за това, че жената трябва да се чувства разведена. Въпреки това учените твърдят, че ако мъжът прави и/ или настоява да прави анален секс със съпругата си, тя има право да поиска развод, защото е подтиквана да върши грях, а и целта на брака не включва подобно изискване. 

Съпругата трябва да се противопоставя и да отказва искане на съпруга си на такъв вид секс. Трябва да му напомня за Аллах, за наказанието за такова действие и за онези, престъпващи Неговите граници. 

А Aллaх Всемогъщия знае най-добре.

Не е много готино да си гей - част 1

Източник: http://www.onislam.net/  

flickrhivemind.net 

Консултант Dr. ‘Abd. Lateef Krauss Abdullah

Въпрос: 
Селям... На първо място ви благодаря много за това, че помагате. Нека Аллах да ви възнагради за това. 
Аз съм момче в средата на двадесетте. Историята ми е малко сложна, но се надявам да има полза след като я споделя. Бях депресиран и стресиран дълги години и не намерих никакъв изход. 
От детството си бях подложен на сексуален тормоз от един съсед, който остави много дълбока следа върху моята личност. Не мога да си спомня какво точно се случи с мен, но започнах да се срамувам от мъжете. 
В училище не можех да се справя с натиска на връстниците, тъй като не играех с момчета на моята възраст, а с момичетата, и слушах всичките подигравки, които можеха да се чуят от връстниците ми. И накрая, още в юношество, встъпих в сексуална връзка с момче от училище. Беше доста дългосрочна връзка. Пристрастих се към секса, а заради някои лоши преживявания загубих сексуално самочувствие...
Имах проблеми с преждевременната еякулация. В сравнение с моя партньор се оказах доста слаб в представянето. Този проблем ме направи пасивен. Отвреме-навреме имах и други сексуални връзки и така разбрах, че съм гей, тъй като не харесвах момичета изобщо. За да си доставям удоволствие, мастурбирах много още от юношество. Все още не мога да отвикна от този навик. Времето минаваше ...
Замислих се: Кой съм аз? Къде отивам? Какво искам? Установих най-важното - че съм загубил вярата си - и тогава се запитах какво означава да имам вяра. Мюсюлманин ли съм? Винаги съм имал съмнения, че не искам да съм мюсюлманин. Виждах много мюсюлмани, които малтретират деца. А исках да бъда добър мюсюлманин.
Дефиницията за Бог ме объркаше, бидейки възпитаван като мюсюлманин. Все още доста се страхувам от Джехеннем и от гнева на Аллах. 
Започнах да чета много за Исляма. И мисля, че се влюбих в тази религия. Всеки път, когато чета нещо за Аллах, за Неговия пратеник или за Коранa, не мога да спра сълзите си. Обичам да мисля за пратениците и техните истории. Знам, че не мога да видя Аллах, но все пак нещо в мен ме пита: "О, ти все още имаш съмнения ? Като невярващ ли ще умреш ?” 
Все още не ходя на джамия - нещо ме спира. Понякога си мисля, че там няма място за мен, тъй като съм гей и Ислямът е твърде строг към гейовете. На тази възраст започнах отново да обмислям изборите си и причините защо и как станах такъв. 
Четох за хомосексуализма много от вашия сайт. 
Имах ужасни отношения с баща ми от самото начало и бях много по-близък с майка ми. Бях също пристрастен към гледане на порно и мастурбирах често. 
Сега искам да се опомня, да си кажа - бъди Мюсюлманн, ожени се, имай деца и т.н., но всичко това ми изглежда невъзможно. Чувствам се инертен и може би не съм готов, тъй като имам преждевременна еякулация. Имам чувството, че няма да удовлетворя нуждите на жена си и тя ще ме напусне. Това съсипва самочувствието ми. 
Дори се опитвам с нови сили да се върна към образованието си, тъй като винаги съм имал най-ниски оценки, опитвам се да се изправя на крака. А това изобщо не е лесно. 
Не проумявам колко много трябва да се променя - имам религиозни проблеми, гей проблеми, проблеми с мастурбация, порното, преждевременната еякулация, инертност. Какво друго остава? 
Аз съм в столицата и не искам да ида при психолог, който ще ми каже, че съм добре и че трябва да съм щастлив и да се забавлявам. Много от моите приятели мюсюлмани наричат себе си мюсюлмани, въпреки че и те са гейове, но изглеждат доста щастливи. Тогава защо аз не съм? Никога ли няма да бъде щастлив? Или аз не искам да бъда щастлив? Или изобщо не трябва да мисля за всички тези проблеми и не трябва да се променям? 
Моля, моля, моля помогнете. Вие сте последната ми надежда. Вече съм се уморен. 
Аллах да ви възнагради. 

Отговор: 
В името на Аллах, Всемилоствия, Милосърдния! 
Мир и благослов на пратеника Му Мухаммед, неговото семейство, сподвижници и всички, които го следват. 

Асселяму алейкум, Скъпи братко, възхищавам се на честността и истинската ви загриженост за себе си. Това е голям дар, че напредвате и търсите помощ за това, което се случва в живота ви. Тази искреност винаги е първата и най-важна стъпка във всеки оздравителен процес. За съжаление ситуацията не е проста и изисква в еднаква степен да разберете себе си и живота си, така и да намерите решение на "проблема" си. Но трябва да бъдете честен пред себе си. Разбирането на това, което преживявате, не е толкова необичайно, тъй като е част от процеса на себеосъзнаване, на хармония между различните аспекти на личността. 

Както сте споменали, много млади хора, които са жертва на сексуално насилие в ранна възраст и са имали студени и слаби отношения с родителите си, страдат от едни и същи проблеми, през които преминавате и вие. За съжаление много от тях се срамуват или се страхуват да се изправят пред тях открито и страдат в мълчание цял живот.

Алхамдулиллях, вие сте решили да потърсите помощ. Направили сте тази първа стъпка, но аз ви призовавам да продължите с вашия въпрос тук, като направите всичко възможно да доразвиете темата. Не можем да направим много за вас тук, защото това, от което имате нужда, не е просто съвет или консултация, а трябва редовна, продължителна помощ, за да намерите корените на проблема чрез разбиране и знание и да позволите милостта и помощта на Аллах да излекуват сърцето ви. Това ще изисква време, усилия и жертви, най-вероятно с професионален терапевт и/или религиозен/духовен лечител, който вижда Аллах, субханаху уа Та’ала, като истински лечител, а не себе си. 

От това, което разбрах за вашата ситуация, както сте я описали, вашите хомосексуални наклонности са най-вероятно резултат от редица фактори, на първо място опитът за сексуално насилие, който сте претърпяли като младеж. При младите хора, които имат трудности с различаването на здравословното от нездравословното поведение, сексуални връзки с други мъже в много ранна възраст могат да доведат до нарушаване на нормалното развитие. Тъй като децата научават за света с невинност и откритост, отношенията, които изграждаме с другите - особено с нашите родители - формират основата на останалата част от живота ни. За някои хора, не за всички разбира се, но за много хора, които са преживели сексуално насилие и други подобни, тези травматични преживявания подсъзнателно се превръщат в основа за това, което се счита за нормално или желано, и те предизвикват объркване в личността. 

Във вашия случай вродената потребност от мъжка близост е била сексуализирана в ранна възраст, а сега подсъзнателно копнеете за нея, макар не секса да е това, което желаете, а по-скоро близостта в една здрава връзка между баща и син. Сексуализация на нормалната нужда от мъжка близост, когато тя [нуждата] се смесва с различни външни фактори, като например гледането на порнография, социалното наказание, вярата, че си роден гей и т.н., карат мнозина да вярват, че желанията, които имат, са нормални и определят кои са те. Желанието за близост с мъж е напълно нормален инстинк и нужда, и обикновено се задоволява чрез развитие на близки отношения първо и най-вече с бащата, последвано от братя, чичовци, приятели мъже и други подобни. Все пак ако едно момче преживее сексуално насилие в много ранна възраст или сексуална връзка с друг мъж, естественото желание за мъжка близост се сексуализира. Това е опит за близост, макар и извратен, което, така да се каже, причинява "оплитане на конците”. Като момче обаче, когато това се случи, вие разбира се не знаете, че има нещо нередно. Едва по-късно в живота го осъзнавате, но тогава вече има нанесени щети. Ако естественият копнеж за мъжка интимност не е задоволен по един нормален (чрез бащата), несексуален път, един от начините, който ще се търси по-късно, е чрез интимност от сексуален род. Другата крайна реакция е да се развият и засилят мъжки негативни стереотипи, и да се търсят насилствени начини за утвърждаване на този фалшив образ. Често от значение е не само фактът, че копнежът за интимност е бил извратен и сексуализиран, но и това, че обикновено индивидът е нямал интимна, грижовна връзка с баща си (или друга значима мъжка фигура); така че естествено той копнее за тази интимност другаде. По този начин, естественият копнеж се е извратил в известен смисъл, поради ранните сексуални преживявания и невинността на детството. Особено при навлизане в пубертета сексуалните пориви, които могат да бъдат насочени към всеки обект, особено при мъжете - излизат на повърхността и се комбинират с нарастналата вече нужда от мъжка близост и топлина. Тогава започват да се развиват хомосексуалните влечения и пр. 

Тази ситуация може да се стане напечена, ако лицето не е в състояние да формира близки отношения с важни в живота му пълнолетни мъже, като баща, чичовци или по-възрастни братя. Липсата на мъжка близост с тези хора може допълнително да допринесе за "копнежа" към хомосексуални отношения с други мъже. 

„Тъй като той съзрява (особено в нашата култура, където ранните, извънбрачни сексуални преживявания са одобряват и дори се насърчават), младежът, вече тийнейджър, започва да експериментира с хомосексуализма. Или пък някой по-възрастен – момче или мъж, злоупотребява с нуждата му от близост със същия пол и го превръща в сексуална жертва още като дете. (Спомнете си проучванията, които показват високата честота на сексуално насилие в детството при хомосексуални мъже.) Или обратното, той може да избегне такива дейности от страх и срам, въпреки влечението си към тях. Във всеки случай неговият вече сексуализиран копнеж не може просто да се отрече, независимо колко се бори с него." (How Might Homosexuality Develop? Putting the Pieces Together, the National Association for Research and Therapy for Homosexuality) 

 Така, сега сте се отдали на вашите желания и сте прекрачили линията, встъпвайки в сексуални отношения с други мъже. Естествено, вие търсите начин да се освободите от напиращите желания. Просто искате да "се отървете" от тях и си мислите, че като им се отдадете, това ще ви осигури известно облекчение. Проблемът обаче е, че задоволяването на тези желания само ги засилва. Причината е, че това, което възприемате като желание за секс с мъж, не е действителното желание. То е като да си пригладнял и да ядеш погрешната храна, за да компенсираш нуждата си от хранителен баланс.. Вашият нефс, низкото ви „аз” ви казва, че това именно е, което търсите. В действителност, вие просто търсите мъжка близост и любов, но вашите естествени желания са сексуализирани, заради преживяванията ви на по-ранна възраст, заради убеждението ви, че сте гей, и заради начина ви на живот. Отдаването на желанията в този момент -най-вероятно ще ги засили и преди да го осъзнаете, нефса ви вече ще ви е убедил, че сте хомосексуалист и че това е истината за това, което сте. 

 "В един момент той се отдава на дълбокия си копнеж за любов и започва да има доброволни хомосексуални контакти. Установява,че този стар, дълбок, болезнен копнеж поне е временен и за първи път му олеква. Въпреки, че по тази причина той може да почувства голям конфликт, не може да не признае, че облекчението му е огромно. Това временно усещане за комфорт е толкова дълбоко - много отвъд простото сексуално удоволствие, което всеки, който се намира в една по-малко плашеща ситуация - че силата на изживяното се увеличава. Колкото и да се бори със себс си, той усеща мощен натиск да повтори действието. И колкото повече го прави, желанието толкова повече се засилва и толкова по-вероятно е той да го повтори, макар и често с намалена сила " (От: How Might Homosexuality Develop? Putting the Pieces Together, the National Association for Research and Therapy for Homosexuality ) 

 Това е същността на нашия нефс. Той ни подмамва да мислим, че чрез отдаване на нашите първични желания, влечението ще изчезне и ще настъпи спокойствие. Обаче единственият начин, по който може да се премахне желанието, е посредством пречистване на нефса чрез споменаването на Аллах, и с осъзнаване на истината, т.е. достигане до същината на проблема, осветяването му от Истината, казано иначе – да „адресираме проблема“. Това важи за всички желания. Колкото повече се стремим да удовлетворим желанията си, отдавайки се на тях, толкова по-силни стават те и толкова по-трудно ни е да се справим с тях. 

Само когато осъзнаем истинската същност на желанието като копнеж на душата за близост със своя Господ /Аллах, ще бъдем в състояние наистина да се справим с проблема. От гледна точка на развитието, копнежът на младия човек за Аллах започва с възрастни мъже, обикновено бащата. Чрез нормална, функционална близост с възрастни мъже, често бащата, ще можем да прехвърлим това желание за близост към Аллах, когато сме зрели духовно. 

Обаче ако първоначалните ни взаимоотношения с мъжете са извратени или сексуализирани, това може да предизвика огромен конфликт и стрес, каквито преживявате сега, и без съмнение ще се отрази на способността ни да имаме нормални отношения с мъже по-късно, и също ще повлияе върху нашата способността да се развиваме духовно. Сигурен съм, че има безброй млади мъже във вашата социална среда, които са объркани, колкото и вие, но поради културните табута и силен страх да се справят с миналото и чувствата си, избират да не правят нищо и страдат. Те не са в състояние да изградят нормални взаимоотношения, чувстват се лоши или болни и всъщност живеят в ад. Непрекъснато се налага да се борят с тези сексуални пориви, без да осъзнават защо се чувстват по този начин. 

Запомнете обаче, че сте наред, няма ви нищо. Преживели сте определени неща в детството, които са ви объркали, а сега сте на етап, когато се опитвате да разберете какво се случва с вас и как да излекувате минали рани. Предвид ранните ви изживявания и други фактори, това, което чувствате, не е необичайно. Важното е да не се предавате и да не си внушавате, че няма надежда, а направете всичко възможно да проявите себеразбиране и да търсите информация, така че да намерите точното си място и да откриете истинската си същност. Да бъдете честен със себе си и искрен в духа на истината, е възможно най-добрия старт, за да се справите с проблема. Затова бъдете благодарен за това и тръгнете от там. Аллах ви е довел до тази кръстопът с много важна цел, която - както при всички неща в живота - е да Го опознаете и да се завърнете към Него. 

Независимо от всичко вие имате възможност за избор, дори да не я забелязвате в момента. Аллах винаги осигурява начин за тези, които изпитват богобоязън към Него (сура ат-Талак (65:2-3). Така че първата стъпка, е да осъзнаете това, да се отдадете на Него и да достигнете до истината за проблема. С позволението на Аллах, ако искрено се отдадете на първо място и най-вече на Аллах, Той ще отвори врати за вас, които никога не сте си подозирали, че съществуват. 

Когато изкушението надделява над разума, Знам, че нещастието е на път да победи. Падни в суджуд и почни да се молиш С течащи сълзи умолявай Господ да те изведе от вихъра на съмнението.  Руми „Маснави“ 

 Аллах е Всемолстив и колкото по-рано осъзнаем, че всичко в творението е проява на тази милост и любов, толкова по-скоро ще започнем да виждаме събитията в живота ни като манифест на тази милост, въпреки че може да изглежда другояче. Това изисква увереност, разбиране и доверие, върху които трябва да се съсредоточим да развием. Когато започнем да живеем в тази реалност, ще започнем да виждаме нашия живот и това, което се случва в него от нова перспектива. Това обаче изисква напътствие от някой, който знае и сам е извървял този път. Сред нашите учени се казва, че когато ученикът е готов, ще се появи учителят. Това означава, че първо трябва да се фокусираме върху пречистване на нашите намерения, тогава Аллах ще изпрати напътствие, за да ни помогне, в най- подходящото време и място. 

Във вашия случай най-важно е себеразбирането, самоосъзнаването, упованието и вярата в Аллах и в посоката, в която Той ви носочва. Направете Аллах своя цел и работете за Неговото задоволство, и Го молете да ви даде разбиране, вътрешен мир и изцеление, от което се нуждаете, за да промените живота си. Освен тези редове, може да потърсите професионална подкрепа, която да ви помогне да разберете по-добре миналото си и причините, които са ви довели до състоянието, в което се намирате в момента. Очевидно приемате до известна степен с миналото си и би било чудесно, ако успеете да постигнете по-голяма яснота по отношение на себе си. Един добър ресурс в тази насока е сайтът на NARTH, Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността, която предлага както научни изследвания, така и консултации от професионалисти, специализирани в тази област. 

Получаваме все повече и повече въпроси в този форум за хомосексуалността. От това, което обективните научни, психологически изследвания ни казват за нея е, че въпреки че е сложна като явление, често има много общо с родителството и ранните неуспехи при изграждането на здрави, подходящи и необходими форми на близост. Докато продължаваме да сме свидетели на провали в отношенията на обич и грижа между родители и деца, явлението хомосексуалност ще продължи да расте.

Призовавам ви да прегледате горните сайтове и да научите повече за този много важен въпрос.

Причини за поява на влечение към същия пол - Джули Хамилтън

Доктор по философия, Джули Хамилтън, е бивш председател на NARTH (http://www.narth.com), лицензиран брачен и семеен терапевт с частна практика в Южна Флорида, бивш президент на Асоциацията по брачна и семейна терапия в Палм Бийч, лектор, автор и рецензент.

Младите мюсюлманки не искат секс, част 2

Автор Umm Zakiyyah

Писател на свободна практика - САЩ
Източник OnIslam.net
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

‘И тогава тя ме зашлеви!’

“Спомням си, когато бях дете и видях по телевизията сцена от сватба,” разказваше една приятелка, “а аз посочих екрана и възкликнах: "Виж, мамо! Те ще се оженят!" и тогава тя ме зашлеви!”

В културата на моята приятелка сексът е забранена тема, табу, даже само споменаването на брака, особено сред момичетата, се гледа с недобро око. 

"Дори е немислимо да кажете, че искате да се ожените", поясни тя с голяма доза ирония в гласа си, "В моята страна добрите момичета никога не искат това".

Приятелката ми, дъщеря на Мюсюлмански имигранти в Америка, поклати глава, явно смутена от една култура, с която е кръвно свързана, но неприемаща я със сърцето и ума си, тя трудно я съчетаваше в себе си: "Тъжно е, наистина е доста тъжно", добави.

“Добрите” асексуални Мюсюлмани

Много мюсюлмани определят културата на моята приятелка като "назадничава" или "неислямска" по отношение на жените и брака, а и не мога да не се съглася с тях. Но какво да кажем за нашите лични възгледи за брака и интимната сфера, когато стане дума за собствените ни деца и други млади Мюсюлмани? 

Дори на Запад много родители-Мюсюлмани се притесняват да разговарят с децата си за интимността и въпросите, свързани със секса, особено с дъщерите си - въпреки че същите тези "деца" живеят сред чувствени реклами, гледат предавания със сексуален характер по телевизията (или във видео/ компютърните игри), слушат музика, която оставя твърде малко на въображението.

Още повече, че повечето от тези млади Мюсюлмани посещават обществени (или немюсюлмански) училища, където темата за секса съвсем не отсъства в социалните взаимоотношения между жени и мъже, самата учебна програма включва въпроси за секса, дори без ограничения само в хетеросексуалността.

За съжаление онова, което остава с главата на младите Мюсюлмани в тази объркваща обстановка е, че в "Мюсюлманската култура" да бъдеш "добър човек", означава да си безполов, асексуален, и то не само в степен да нямаш физически сексуални желания, но и да претендираш и да се преструваш, че нищо от това не ти е близко, дори за родителите с деца. 

По такъв начин бракът за много млади Мюсюлмани се превръща във формално "задължение", което им предстои, "когато порастнат", а сексуалното желание или удоволствие играе твърде малка или изобщо няма роля в този съюз. 

  Двойнствения живот на Мюсюлманските младежи 

“Сега мога да се позабавлявам,” каза една млада Мюсюлманка, в защита на живота си с едно гадже-немюсюлманин. “Но няма да го правя след като се омъжа!”

Когато запитах младежи защо смятат, че след брака няма да им бъде забавно и хубаво, много от тях отговориха, че техните родители не обгрижват половинките си и са омъжени за тях заради обществения им статус или парите, без дори да са привлечени един от друг. 

“Не можеш ли просто да откажеш?” - попитах.

“Не съвсем,” каза млада жена. “Защото ако го направя, е свързано с толкова проблеми в семейството, че не си струва. Вече съм приела, че няма аз да кажа за кого ще се омъжа, така че вече не мисля по този въпрос.”

Дори не е изненадващо, че тази млада жена е избрала "двойнствения живот" - добрата асексуална Мюсюлманка за дома и отвореното момиче навън (като отчитаме и тайния й приятел, за когото се надява родителите й никога да не разберат).

"Вече не се нуждаем от брака" 

"Днес не мислим за това дали вдовиците или разведените ще се омъжат", сподели една жена. "Имат си работа, възможности и социален живот, система за социално подпомагане, която да се грижи за тях". 

Жената, която каза това, е омъжена за човек, когото обича повече от 20 години и живее спокойно като домакиня. "Полигамията е в миналото, когато за самотните жени не е имало възможности", продължи тя. "Сега няма нужда от нея".

Когато чуя подобно становище (което често се случва), се чудя какво ще си помисли тази жена, ако нейния съпруг й каже, че няма да прекарва повече време с нея (интимно или емоционално) и ще се грижи само за сметките в дома. 

"Днес няма нужда да се грижим за щастието на съпругите си", може да каже той. "Имат си телевизия и интернет. Съпружеските интимности са в миналото, когато омъжените жени  не са имали други възможности" - може да се аргументира той. "Сега няма нужда от това".

Нуждите ни са по-малко от тези на животните?

За мен е поразително да чуя доводите за това защо младите и разведените жени трябва да преследват някакви други цели извън брака - сякаш удовлетворяването на светските постижения изключва удоволствието от семейните отношения. И ироночно тези аргументи винаги идват от семейни мъже и жени. Това подвига въпроса какво изобщо се случва?!

Наистина ли си представят, че създавайки една безполова домашна атмосфера за дъщерите си и другите младежи, техните нормални природни желания и нужди ще изчезнат и тогава ще могат да се фокусират върху "по-важни неща"?!

Наистина ли си представят, че подсигуряването на храна, дрехи и подслон за вдовиците и разведените, задоволява нуждите им в живота и те могат да живеят, заключили желанието си за брачна връзка с партньора си - и това завинаги?!

Невероятно, но дори активистите за правата на животните заклеймяват подобно мислене по отношение на кучетата, котките и други животни. Как може едно човешко същество, да не говорим за Мюсюлманин, да предлага такъв начин на живот за друго човешко същество - особено когато този начин на живот не е приемлив за тях самите?

Мюсюлманските момичета не искат секс?

“Момчетата имат своите нужди”, често казват родителите, а основния извод, който можем да направим от тези думи е, че е добре да обърнем глава встрани и да си затворим очите за това, което правят младежите, дори да не са женени. Може би този начин на мислене от някои религиозни кръгове, е като спешна мярка разведените мъже да изберат по-бързо и да се оженят, докато младите момичета, влезли във възрастта за женитба и разведените жени само да бъдат "разсейвани".

Не е изненадващо, че идеята Мюсюлманските момичета да нямат (или не трябва да имат) собствени сексуални нужди, е най-широко разпространена в женомразките общества (родове), където на жената не се гледа като на цялостно човешко същество с лични нужди и желания. Ная нея по-скоро се гледа като на стока, която може да бъде дадена или разменена, когато човек се нуждае от нещо. Ако добра партия за женене няма нужда от жената, тя и няма защо изобщо да бъде омъжвана. 

Както съветвам и говоря с млади Мюсюлмани и разведени жени, да се борят срещу тези предразсъдъци, сърцето ме боли и се чудя защо нещо толкова красиво, като интимността между съпрузи, е сведена до немислима и нежелателна? Как дори само споменаването на връзката може да коства шамар за момичето - и то от жената, която е заченала и я е родила в резултат на съпружеска интимност?!

В следващата част на “Добрите мюсюлмани не мислят за секс”, Umm Zakiyyah ще се опита да предложи решения и съвети за Мюсюлманите как да позволят свободна, но достойна Ислямска среда за обсъждане на интиността в домовете или в Мюсюлманска социална общност, в границите на Сунната и божественото напътствие на свещения Коран. 

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, тя пише юношески истории.