Фрази и бида’т при Суфиите

   

В частта ви за „Нововъведения” вие казвате, че е бид’а едно нещо да се казва по 100 пъти, очаквайки награда. След като прочетох Суфи-книгата на  Хаким Моинуддин Чишти, наречена „Суфи изцеление" разбрах, че оправдават казването на формули и че тези неща са вдъхновени от Аллах посредством сънища и др. На определени мюсюлмани, които са много близки до Аллах. Може ли това да стане част от Шари’а? Как можем да сме сигурни, че е вярно? Приемливо ли е всичко това в Исляма?

Слава на Аллах.


1. Аллах описва Своите приближени (аулия) като хора, притежаващи две характеристики:  Иман (вяра) и Такуа (благочестие, богобоязливост). Аллах казва (превод на значението):

Да, за приближените на Аллах (аулийа, т.е. тези, които вярват в Аллах Единствения и се страхуват от най-много Него и Го обичат най-много) не ще има страх и не ще скърбят.

Които вярват (в Аллах Единсвения) и са богобоязливи “ [Юнус, 10:62-63]


2. Истинските аулия на Аллах няма никога да извършат нещо срещу онова, което Пророкът с.а.с. е донесъл. Пророкът с.а.с. ни е предупредил за нововъведенията в религията, защото Аллах е усъвършенствал Своята религия и е изпълнил Своята милост към рабите Си. Аллах казва (превод на значението):


“Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.” [al-Maa’idah 5:3].

Пророкът с.а.с. е казал: „Ако някой въведе в това наше дело (т.е. в Исляма) нещо ново, което не е част⁴ от него, ще бъде отхвърлено⁵“.

3. Следователно може да се направи ясно разграничение между уали (близък другар) на Аллах и уали на Шейтан, като се разглежда характера на човека, неговото поведение и религиозната му ангажираност – моли ли се редовно с джама’ат в джамията например? Дали не върви срещу Исляма прибавяйки или отнемайки нещо? И други…


4. На мюсюлманина е забранено да обновява който и да било Зикр, да го рецитира по някаква схема или да казва на другите да го правят, като например awraad/wird, ma’thooraat или дуи. Азкар, които са предадени в сахих Сунната,  са съвсем достатъчни, в противен случай човека е иноватор или такъв, който призовава към бида.  Пророкът с.а.с. е казал: „Ако някой въведе в това наше дело (т.е. в Исляма) нещо ново, което не е част⁴ от него, ще бъде отхвърлено⁵“. (Предаден от ал-Бухари, 2550; Муслим, 1718). Според предание от Муслим: “Който извърши нещо, което не е според това наше дело (т.е. Ислям), ще бъде отхвърлено.”


Ибн Раджаб ал-Ханбали (Аллах да се смили над него) е казал:
“Хадиса представя много важен принцип в Исляма. Това е като скала за измерване на външните влияния и дела, точно както хадисът: „Делата са според намеренията” е скала за измерване на истинските намерения за делата. Просто ако едно нещо не е извършено заради Аллах, няма да донесе награда на извършилия го, така всяко дело, което не е според пътя на Аллах и Неговия пратеник, ще бъде отхвърлено и върнато при извършилия го. Всеки, който въвежда нови неща в религията и прави неща, за които нито Аллах, нито Неговия Пратеник с.а.с. са дали позволение, не е част от нашата религия.” (Jaami’ al-‘Uloom wa’l-Hukam, 1/180).


Ал-Науауи (Аллах да се смили над него) е казал:
“Хадисът е един от основните принципи в Исляма и един от най-конкретните и всеобхватни думи на Пророка с.а.с. Той ясно посочва, че нововъведенията и новите неща ще бъдат отхвърлени. Второто предание добавя идеята, че някои от онези, които следват нововъведенията, може да стане инатлив и когато им представят първия хадис като доказателство срещу нововъведенията: “Който въведе нещо ново…” те могат да кажат, “Аз не въвеждам нищо ново”. Но ако се каже второто предание, я което се казва: Който извърши нещо...” Това ясно показва, че всяко ново дело ще бъде отхвърлено, независимо  дали извършващия сам го е въвел или следва някого…Този хадис трябва да се научи и да се опознае чрез сърцето и да се използува да се победи злото, да се разпространява като доказателство, което всички хора да използуват.” (Sharh Muslim, 12/16).


5. Шейх ал-Ислам [Ибн Тайимийа] (Аллах да се смили над него) е казал:
“Няма съмнение, че азкар и дуа са сред най-добрите начини на служене, а служенето не е мястото за лични мнения – там трябва да следваме онова, което Пророкът с.а.с. ни е казал и ние научил, а не нашите собствени желания или нововъведения. Дуата и азкар на Пророка с.а.с.са най-доброто, което имаме. Този, който следва този път, ще бъде в безопасност, а ползите и положителните резултати, които ще спечели, са наизброими. Всяка друга дуа и азкар могат да са харам или най-малкото макрух; могат да доведат до ширк, независимо дали го осъзнават извършващите – подробното обяснение на това изисква повече време.


Никой няма правото да учи хората на разни дуа или азкар различни от споменатите в Сунната, или да ги прави нормална част от служенето, която да очаква, че хората ще извършват така, както правят петте си дневни молитви – това е нововъведение в религията, което Аллах не е позволил...Колкото за възприемането на свързано резитиране на зикр, това не е предписано в Шари’а, това е едно от непозволените неща. Дуата и азкар, предписани от Шари’а са най-доброто, което може да се намери и никой не трябва да ги пренебрегва заради някакви новоизнамерени азкар, освен този, който е заблуден, незнаещ или престъпващият”. (Majmoo’ al-Fataawa, 22/510-511).


А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A -  6745
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид

Кой е бил Имам Газали?

   

Ще ме осветлите ли по въпроса за ал-Газали – кой е бил той? -> Отговора на въпроса е от знаещия именит учен, наш съвременник, Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджжид, публикуван в неговия сайт, банка за фатуи IslamQA

Слава на Аллах!

Ал-Газали е Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Тууси, познат като ал-Газали, роден в Туус през 450 хиджри. Баща му обработвал вълна и я продавал в магазина си в Туус.  

Живота на ал-Газали е преминал през много етапи и по тази причина трябва по-дълга дискусия:


- Той се отдал на философията, после я изоставил и захвърлил. 


- След това се отдал на това, което се нарича ‘илм ал-калаам (Ислямска философия) и придобил много ясни схващания за основните й принципи, а после отхвърлил това, което е станало ясно за него като фалшиво и пълно с противоречия. 


- Съсредоточил върху ‘илм ал-калаам по времето, когато отричал философията и по време, когато му е дадена титлата Худжжат ал-Ислам. После отхвърлил ‘илм ал-калаам и тръгнал в друга посока. 


- Последвал пътя на Баатинийа (езотеризъм), изучил науката, но след това я отхвърлил и показал фалшивостта на науката на Баатинийа, показвайки начините, по които те променят текстовете и правилата. След това поел по пътя на Суфизма.

И това били четирите етапа, през които преминал ал-Газали.

Шейх Абу ‘Умар ибн ал-Салаах (Аллах да се смили над него), го описва много добре с думите: 
„Много е казано за Абу Хамид и много неща са предадени за него. Колкото до тези книги – има предвид книги на ал-Газали, противоречащи на истината – не трябва да им се отдава внимание. Колкото до човека, ние трябва да запазим мълчание за него и да оставим случая му на Аллах.” 

Виж Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf от ‘Aбд ал-Рахмаан Димашкийа.

Няма честен и здравомислещ човек, който да отрече рядкото ниво на интелигентност, находчивост и талант, които притежавал Абу Хамид ал-Газали. 


За него ал-Захаби е казал: „Ал-Газали, имам и шейх, велик учен, Худжжат ал-Ислам, чудо на времето си, Зайн ал-Дийм Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Tууси ал-Шафа’и ал-Газали, автор на много книги... Учил фъкх в родния си град, после заминал в Нишарпур, заедно с група ученици. Останал с Имам ал-Харамайн и добил за кратко време дълбоки познания по фъкх. Достигнал много добро ниво на познание във ‘илм ал-калаам и разискванията, докато не станал и най-добрия сред дебатиращите…” (Siyar A’laam al-Nubala’, част 9, стр. 323) 

И въпреки, че Абу Хамид ал-Газали имал много високо ниво на знание във фъкх, суфизъм, ‘илм ал-калаам, усул ал-фъкх и др., като самия той бил аскет и предан поклоник с добри намерения и обширни познания в Ислямски науки, все още имал наклонности към философията. Неговата философия била под формата на Суфизъм и проявявала чисто ислямски идеи. И оттук дори и много близкия му приятел Абу Бакр ибн ал-‘Араби отхвърля идеите му: 
"Нашия  шейх Абу Хамид затъна дълбоко във философията и ще му е много трудно да излезе оттам. Има предадени негови мнения, които звучат по начина на Баатини и това може да се докаже, като се видят книгите на  ал-Газали." 

Виж Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 66. 

Въпреки че ал-Газали бил много напред в нивото на знание, което притежава, имал много малко познание по хадиси и науката за тях – дори не правел разлика между силни и слаби хадиси. 
Шейх ал-Ислам Ибн Тайимийа (Аллах да се смили над него), е казал: 
„Ако предположим, че някой предава нещо за гледната точка на салаф, но разказа му е много далеч от истината за същността им, като има и много малко познания за гледната им точка, както Абу’л-Ма’али, Абу Хамид ал-Газали, Ибн ал-Хатиб и пр, които нямат достатъчно знание, за да класифицират хадиси, като добрите учени хадисолози, дори не говоря като видни учени в областта. Така че никой от тези хора няма знание за ал-Бухари и Муслим за техните хадиси, освен това, което са чули, подобно на обикновените мюсюлмани,  които не могат да различат сахих и мутауатир хадиси, както и измислени и фалшиви хадиси. Книгите им са свидетелство, защото съдържат някои странни неща, а повечето от тези учени на ‘илм ал-калаам и Суфизма, са се отдалечили от пътя, който салаф позволяват... Известни са много подобни истории. Този Абу Хамид ал-Газали, независимо от брилянтността, отдадеността пред Аллах, знанието за калаам и философията, аскетизма и духовните практики, суфизма му, е изпаднал в състояние на объркване и смут, прибягнал е до тези, които твърдят, че могат да стигат до същността на нещата чрез сънища и духовни техники. 
Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 71 

Също така е казал: И оттук, въпреки че Абу Хамид отрича философите и ги класифицира като кяфири, отдава дълбока почит на Пророчеството [като противоположност на философията] и пр., независимо от това, което е казал, че е добро и лошо, въпреки голямата полза в част от съчиненията му, някои негови писания съдържат философски материали и въпроси, в които той следва опорочени философски принципи, целящи да опровергаят Пророчеството и здравия разум. Оттам и групата учени от Хорасан, Ирак и Магреб го критикуват, като например неговия приятел Абу Исхак ал-Маргинаани, Абу’л-Уафа’ ибн ‘Акил, ал-Кушайри, ал-Тартуши, Ибн Рушд, ал-Маазири и група от по-ранните учени. Споменато е дори от Шейх Абу ‘Амр ибн ал-Салаах в книгата Tabaqaat Ashaab al-Shaafa’i, подкрепена от Шейх Абу Закарийа ал-Науауи, който казва: 
„Частта за обяснение на някои важни неща, които Имам ал-Газали отрича в книгата си, но не са приемливи за учените от неговия мезхеб, както и други (учени), например негово странно становище, изречено в Muqaddimat al-Mantiq в началото на ал-Мустасфа: „Това е въведение към цялото знание и който не го научи, знанието му няма да бъде истинско.” 

Шейх Абу ‘Амр е казал: „Чух Шейх ал-‘Имаад ибн Юнус да предава от Юсуф ал-Димашки, учителя на ал-Низамиййа в Багдад, един от най-известните декани на училището, че обикновено казвал „Абу Бакр и ‘Умар и еди-кой си и еди-кой си”, т.е. имал предвид, че тези известни водачи имали голяма вяра и сигурност, незвисимо, че не са знаели за тази Мукаддима и нейните идеи”. (al-‘Aqeedah al-Isfahaaniyyah, част 1, стр. 169). 

Ал-Захаби предава в книгата си Siyar A’laam al-Nubala’, че Мухаммад ибн ал-Уалид ал-Тартуши, е споменал в писмото си до Ибн Музафар: „Колкото до споменатото от вас за Абу Хамид, аз го видях и говорих с него и мисля, че е човек с огромни познания, интелигентен и талантлив, учил през целия си живот, отдал почти цялото си време на учението. Но се е отделил от пътя на учените и влязъл в тълпата от служещи, изоставил знанието и неговите хората, станал Суфи и с вдъхновение тръгнал по пътя на суфизма, следвайки желанията на сърцето си и нашепванията на шейтана. После смесил това с гледните точки на философите и символиката на ал-Халладж и започнал да критикува фукаха и учените на ‘илм ал-калаам. Като цяло излязъл от религията. Когато писал ал-Ихийа’ (т.е. Ихийа’ ‘Улум ал-Дийн), започнал да говори за вдъхновението и символичните думи на Суфиите, въпреки че не бил достатъчно компетентен и нямал дълбоко знание по материятa. Затова и не успял, а книгата му е изпълнена с измислени предания.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Колкото до ал-Ихийа, тя съдържа много измислени ахадиси, както и много добри. Бих искал да не съдържа етикети, ритуали и аскетизъм, които са в съответствие с пътя на философите и заблудените Суфии. Молим Аллах за полезно знание. Знаете ли какво е полезно знание? Това е, с което Аллах е низпослал Корана, обяснено от Пророка (салАллаху алайхи уа саллам) с думи и дела, вид знание, незабранено за придобиване. Пророкът (салАллаху алайхи уа саллам) е казал: “Който се отвърне от моята Сунна, не принадлежи към нас.” Така че, братко мой, ти трябва да размишляваш върху думите на Аллах и да изучаваш ал-Сахихан, Сунан ал-Ниса’и, Рийад ал-Науауи и ал-Азкар на ал-Науауи, така ще постигнеш целта си и ще преуспееш. 

Пазете се от мненията на философите, от различните духовни упражнения, глада на монасите, от безсмислените думи на прекаралите дълго време в техните манастири. Всичко с добро качество може да бъде намерено, ако следвате чистия път на ханифите. И търсете помощ от Аллах. О Аллах, напътвай ни по Правия път!

Ал-Маазири възхвалява Абу Хамид по отношение на фъкх и казва, че той имал по-големи познания по фъкх, отколкото за усул ал-фъкх (основи на правото). Що се отнася до ‘илм ал-калаам, който е усул ал-дийн, писал е книги в тази област, но не е имал дълбоки познания. Разбрах, че му липсва опит в тази област, защото е изучавал разни области от философията преди да  учи усул ал-фикх, по този начин философията го потиква да критикува идеи и да атакува факти, защото философията върви напред успоредно с мисълта на човек, без никакви шари’ насоки.

Аз бях казал, че Абу Хаййан е написал огромна книга за тези Суфистки идеи и ал-Ихийа съдържа много необосновани идеи...после той е казал: В ал-Ихийа има идеи, които нямат база, като например да започваме да си режем ноктите от показалеца, защото е най-старши от пръстите – това е пръста, използуван при тасбих; после преминаваме към средния пръст, защото е отдясно на показалеца и завършваме с палеца на дясната ръка. Дава и хадис, свързан с това.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Това е измислен хадис. Абу’л-Фарадж ал-Джаузи е казал: Абу Хамид написал ал-Ихийа и я запълнил с измислени хадиси, за които той не знае, че са измислени. Говори за вдъхновение и се отклонява от рамките на фъкх. Казва, че звездите, луната и слънцето, които Ибрахим видял, са граници светлина, които пазят човека от Аллах, а не добре познати неща. Това приличат на думите на Баатиниййа.

(Siyar A’laam al-Nubala’, част 19, стр. 340). 

В края на живота си ал-Газали, Аллах да се смили над него, се завръща към вярата на Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а. Фокусира се върху Корана и Сунната, отхвърля ‘илм ал-калаам и свързаните с него неща. Съветва уммата да се завърне към Книгата на Аллах и към Сунната на Неговия Пратеник (салАллаху алайхи уа саллам), да живее в съответствие с тях, какъвто е бил пътя на ас-Сахаба, Аллах да се смили над всички тях и онези, които следват техния път до Съдния ден. Шейх ал-Ислям, Аллах да се смили над него, е казал: Тогава той се връща към пътя на учените по хадис и пише Илжаам ал-‘Аууаам’ан Илм ал-Калаам (Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘Ilm al-Kalaam).

(Majmoo Fataawa, част 4, стр. 72) 

Само поглеd върху Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘ilm al-kalaam ще потвърди голямата промява в много неща:

1 – В тази книга той поддържа вярата на салаф и набляга върху това, че пътя на салаф е истинния и който върви срещу тях, е или човек, който следва нововъведения или сам е новатор (в религията).

2 – Категорично отхвърля та’уиил (интерпретации на атрибутите на Аллах по начин, който променя тяхното основно значение).

3 – Твърдо осъжда учените на ‘илм ал-калаам и описва всички техни принципи и стандарти като „укорително нововъведения”, навредили на много хора, предизвикали неприятности на мюсюлманите. Той казва: „Вредата, причинена на много хора е нещо, което съм видял, чул и изпитал. Злината, която е резултат ‘илм ал-калаам е налице, защото това учение, въпреки забраната от ас-Сахаба, е широко разпространено.  Също виждаме ясно, че Пратеника на Аллах (салАллаху алайхи уа саллам) и ас-Сахаба не са следвали пътя на учените от ‘илм ал-калаам, когато представяли някакви анализи или аргументи. Това е било така не защото не са могли, а защото ako  е имало нещо добро, те са го извършвали по този начин, щели са да проучат въпроса, дори и да е бил труден...”

Също така е казал: „Ас-Сахаба, Аллах да е доволен от всички тях, е трябвало да доказват пророчеството на Мухаммад (салАллаху алайхи уа саллам) на Юдеи и Християни, но не са добавили нищо към Корана, не са прибягнали към някакви спорове или философски принципи. Това е било така, защото са знаели, че могат да предизвикат нещастие и обърквания. Който не е убеден в доказателствата на Корана, няма да се убеди от нищо друго, защото няма доказателство след доказаното от Аллах.”

 Вижте Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf.

Това са няколко коментара на надеждни учени, направени за ал-Газали, Аллах да се смили над него. Може би това е достатъчно за тези, които искат да бъдат напътени.

А Аллах е Онзи, който ни води по Правия път.  

Islam Q&A - 13473

Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid

Джама’ат ал-Таблииг – плюсове и минуси

Какво мислите за 40-те дни и 4 месеца, в които някои братя по различни части на света, ходят да призовават към Исляма?

Слава на Аллах.  

„Джама’ат ал-Таблииг” е една от групите, които работят за Исляма. Усилията им в призоваването по пътя на Аллах (дауа), не могат да се отрекат. Но както и други групи, те правят и много грешки и трябва да споменем някои от тях.  Някои от грешките им, са следните: 

1 – Неприемане на ‘акидата на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а. Това е очевидно и ясно се вижда от различните учения и ‘акида на неговите членове и дори лидери. 

2 – Несъобразяване с изискванията на шари’а. 

3 – Неправилно тълкуване на някои Коранични строфи по начин, непредписан от Аллах. За пример можем да дадем тълкуването им на строфи за Джихада, като „излизане за дауа”. Строфите, в които се споменава думата  khurooj (излизане) напр., се интерпретират, като се дава смисъла за излизане за дауа.. 

4 – Тяхната система за изизане за дауа е акт на служене. Така те са започнали да цитират неправилно Корана за потвърждение на своята система, която определя конкретни дни и месеци. Системата им е широко разпространена сред тях и то във всички среди и държави.

5 – Извършват неща, които са твърдо против шари’а, като например определя се един даправи дуа за останалите, докато са излязли за дауа и си мислят, че успеха или неуспеха им ще зависи от това дали този човек (който прави дуа), ще я прави искрено и дали тя ще бъде приета.  

6 – Да’иф (слаб) и мауду’ (измислени) ахадиси – такива се разпространяват сред тях, а това не подобава на онези, които разпространяват Словото на Аллах.

7 – Не говорят за мункараат (злото, порицаваното), тъй като смятат, че е достатъчно да се прави онова, което е добро. Виждаме, че не говорят за злините, разпространени сред хората, въпреки че техния слоган за уммата, е нещо, което често повтарят, а именно:

“И нека сред вас има общност, която зове към благото (Ал-Маруф) и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното (Мункар)! Тези са сполучилите.”

 [Аал Имран, 3:104 – превод на значението] 

Успели са тези, които вършат доброто и забраняват злото, не е достатъчно да се прави само едно от двете.

8 – Някои от тях изпадат в състояние на самовлюбеност – възхищават се от себе си, гледат на другите с неуважение, изказват се дори обидно за учените, наричайки ги мързеливи или спящи. Изпадат в прилично на фукливост състояние – как са тръгнали да правят дауа, пътували, видяли това и онова, което пък дало някакви неблагоприятни резултати и пр.

9 – Те смятат, че най-добрия и несравним с другите актове на служене, като Джихад, търсене на знание, е излизането за дауа, въпреки че считат и другите служения като задължителни или поне за някои хора, но не за всички.

10 – Някои от тях дръзко издават фатуи и дискутират по тафсир и хадиси. Това е така, защото сред тях е позволено за всеки човек да проповядва на другите и да им обяснява. Това води до безочливо обсъждане на шариа’. Така неминуемо се стига до дискусии за правила, хадиси и строфи (аят), след като дори не са чели нищо по този въпрос, не са запознати с мнения на учени и пр. А някои от тях са съвсем нови мюсюлмани или наскоро завърнали се към Исляма.

11- Някой от тях пренебрегват правата на съпругите и децата си. По този проблем дискутирахме във отговора на въпрос 3043 (Баща прнебрегва семейството си и излиза с Джама’ат ал-Таблииг)

Ето защо учените не позволяват да се излиза с тях, освен на онзи, който е тръгнал, за да поправя грешките им.

Не следва да  караме хората да не ги доближават, тъй като е необходимо да поправяме грепките им и да ги съветваме, да ги подкрепяме в усилията им да следват Корана и Сунната. 

Ето и някои фатауи на известни учени, за Джама’ат ал-Таблииг: 

1 – Шейх Абд ал-‘Азиз ибн Бааз е казал: 

Джама’ат ал-Таблииг нямат правилно разбиране за въпросите на ‘акида и не е позволено да се ходи с тях, освен за онзи, който има знание и разбиране и правилна ‘акида на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а, така че може да ги напътва и съветва, защото те са много активни, но имат нужда от много знание за Таухиид и за Сунната. Аллах да ни благослови с правилно разбиране на Исляма и да ни направи твърди в следването и придържането към него. Majmoo’ Fataawa al-Shaykh Ibn Baaz, 8/331                      

2 – Шейх Салих ал-Фаузан е казал: 

Излизането в името на Аллах не прилича на нито едно излизане, каквото виждаме днес. Излизането в името на Аллах означава излизане за борба. Това, което правят днес, е бид’а (нововъведение), за което няма никакви предания от Сунната.
Излизането за призоваване на хората към Аллах не може да бъде ограничавано в конкретни дати, защото човек трябва да призовава хората по пътя на Аллах според възможностите си, без да се ограничава до определени групи или 40 дни, повече или по-малко.
Така също и даа’иа (извършващия дауа) трябва да има знание. Не е позволено за човек да призовава, ако е необразован. Аллах казва (превод на значението): 

“Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”

[Юсуф, 12:108] 

т.е. със знание, защото призоваващия трябва да знае към какво призовава, какво е задължително, мустахаб, харам, макрух. Трябва да знае какво е ширк, грях, куфр, неморалност, неподчинение; трябва да познава степените на злото и как се поправят.
Онова излизане, което отвлича вниманието и попречва на търсенето на знание, е лошо, защото търсенето на знание е задължение и може да се постигне само чрез учение, а не чрез някакво вдъхновение. Това е един Суфистки мит, който е заблуда, защото действията без знание, са заблуда, както и надеждата за постигане на знание без учение, е илюзия.

От Thalaath Mihaadaraat fi’l-‘Ilm wa’l-Da’wah. 

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 8647

Аз съм Салафия

   

Познавам човек, който следва Салафи дауа и съм чел книга за това движение. Вярвам, че Салафи дауата е правилна, но имам няколко въпроса. Колко е коректно за мюсюлманина да казва, че е Салафи?
Ако човек каже, че е Салафи – така възхвалява ли се? Това означава ли разделяне на уммата?

Ако кажем на Суфиите, че техния мезхеб е погрешен и извършват неща, които нито Пророкът с.а.с., нито неговите сподвижници са ги научили и те отговорят, че нито Пророкът с.а.с., нито сподвижниците, са използували думата Салафи – какво трябва да им се отговори?

Слава на Аллах!


Можем да отговорим на въпросите ви по следния начин:


Всеки човек е длъжен да следва напътствието на Пратеника на Аллах с.а.с. и неговите сподвижници. Това е пътя на Ахл-ас-Сунна уа’л-Джама’а и на последователите на праведните на предшественици (ас-Салаф ас-Салих). Аллах казва (превод на значението):


Кажи [О Мухаммад,]: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите [т.е. политеисти – всички, коит служат не на Аллах, а и на други].” [Yoosuf 12:108]

А който противоречи на Пратеника [Мухаммад], след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!”  [al-Nisa’ 4:115]

Който следва пътя на Пратеника на Аллах с.а.с., принадлежи на Салаф ас-Салих, дори хората да го наричат по друг начин – същото е за онзи, който е отклонен от Сунната и е новатор (в религията) да твърди, че е Салафия.

Ако човек нарича себе си Салафия, за да покаже своята благодарност, че е напътен по този път или ясно да разграничи себе си от нововъведения, тогава е ОК и е позволено в Исляма. Но ако казва това само да се възхвали, тогава не е позволено...По същия начин не е позволено да се говори по секуларистичен или племенен начин, защото това е забранено и лесно може да се разбере със следната случка:

Джабир ибн ‘Абд-Аллах е казал: 

Мъж от Мухаджирийн избута назад един мъж от Ансарите и всички около тях започнаха да викат: „О Мухаджирийн (елате и помогнете)!” или „О Ансар (елате и помогнете)!” Новината за това достигна до Пророка с.а.с.: „Престанете с това! Отвратително е!” После добавил: „Какви са тези разговори на хората от Джахилийа? Какви са тези разговори на хората от Джахилийа?” (Разказан от Имам Ахмад, 14105; хадисът може да се открие и в Сахихан). 

Пророкът с.а.с. нарекъл този разговор на хората от Джахилийа и го описал като отвратителен, независимо, че думите Ансар или Мухаджир са ислямски – първата се отнася до последователите на Аллах и Неговия Пророк, а втората се отнся до тези, които са изоставили кяфирските земи и са мигрирали при Пророка на Аллах с.а.с (направилите Хиджра). Защо той описал случилото се по такъв начин? Защото думите не били използувани по допустимия начин; използувани били по сектантски и политически начин и можело да се стигне до сблъсък на две групи. Същото важи за Салафи.

Ако Ахл-Ас-Сунна и Салафи поставят линия между себе си и новаторите, това не се счита за разделяне на уммата, както казва онзи, който порицава използуването на тази дума, но това дистанциране трябва да бъде според степента на бид’а – дали е малка или голяма – и трябва да се спазват общите интереси на Ислямската дауа.

Суфиите твърдят, че посоченото във въпроса не е действително и това не е само заради наименованието „Суфи”, която е обща дума и може да се използува както за неща, одобрени в Исляма, като аскетизъм (зухд) и страх от Аллах, така и може да се приложи за нововъведения, като монашество и екстремизъм. Отричането е по-скоро затова, защото различните видове ширк – малък и голям, са свързани със Суфизма и неговите тарикати. Думата Тасаууф (Суфизъм) в днешно време се отнася до Суфистките тарикати и нововъведенията им. Суфизмът – както става ясно от книгите им и от това, което показват, че са – включва идеи на куфр, като например хулуул (превъплъщение или убеждението, че Създателят може да се въплъти в Свое творение – Пречист е Аллах и е над онова, което говорят), иттихаад (съюз) и уахдат ал-ууджууд (пантеизъм или единство на съществуването, че Творецът и Неговото Творение са едно и също и това всичко е съществуване на Аллах – Възвишен е Аллах и е над онова, което говорят) и достигат до крайности в учението си за аулийа, в допълнение към техните нововъведения при актовете на служене и аураад (дуа).  

Този, който търси спасение, трябва да работи усилено, за да спечели полезно знание и да върши праведни дела, да избягва празни спорове и безплодни дискусии, в които няма награда.


Молим Аллах да помага на вас и на нас да следваме истината и да живеем според нея. Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад с.а.с.

Islam Q&A - 1087
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид