Дуа за прошка на мушрикийн

photo: thefinalbrick.blogspot.com

 Молбата за прошка на мушрикийн без съмнение е харам, както ни подсказва Коран и Сунната.

Аллах казва (превод на значението):

Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада. Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.

 [al-Tawbah 9:113-114] 

Ас-Сади, Аллах да се смили над него, е казал:

Значението е, че не е подходящо или добро за Пророка и тези, които му вярват да „молят прошка за съдружаващите”, т.е. да молят за тези, които не му вярват в Аллах и служат на други, освен на Него.

Въпреки че най-близкия приятел на Всемилостивия, Ибрахим, мир нему, се е молил за опрощение за баща си, това е било обещание, което Ибрахим (Авраам) е бил дал на своя баща, когато е казал: „Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.” [Maryam 19:47 – превод на значението], това е било преди да знае за вярата на баща си.

Когато на Ибрахим се изяснило, че баща му е враг на Аллах, който е умрял като неверник и молитвите и призива му не са дали резултат, той се отрекъл от него, спазвайки заповедта на своя Бог.

И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе ...пророк (Awwah) означава, че той е всички свои дела той е извършвал заради Аллах, правил е много зикр, дуа и е търсил опрощение.

И спомени в Книгата Ибрахим. "Той бе всеправдив...“ означава, че е бил състрадателен към хората, толерантен към грешките им; не се е впечатлявал от отношението на невежите, не се е разправял с тези, които го обиждали. Баща му казал: "Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”, на което Ибрахим отговорил: "Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.” [Maryam 19:47 – превод на значението].

Ал-Бухари (3884) предава, че Пророкът с.а.с. е призовал към Ислямбрата на баща си – Абу Талиб на смъртния му одър, казал му: „Ще моля за прошка към теб, докато не ми бъде забранено!” Тогава било низпослано следното знамение (превод на значението):

Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада. 

[al-Tawbah 9:113] 

Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените.

[al-Qasas 28:56] 

Ал-Хафиз е казал: 

„...докато не ми бъде забранено” означава, че ще се моли, докато не му бъде забранено да се моли за прошка.

Муслим (976) предава, че Абу Хурайра е казал: „Пратеникът на Аллах с.а.с. каза: „Помолих моя Бог за позволение да се моля за прошка за майка ми, но Той не ми позволи. Помолих Го за позволение да посетя гроба й, но Той не ми позволи”.

Ан-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал:

Това показва, че не е позволено да се моли за прошка за куффар.

От двата ахадиса става ясно, че има забрана за молитва за прошка за неверниците, същото важи и за молба за тяхното пребиваване в Рая или спасение от наказание.

Причината за забраната е следната:

 “Искането на прошка в този случай (когато е ясно, че човека е от обитателите на Огъня) е грешка и не е от полза, така че не подобава на Пророка с.а.с. и вярващите да вършат това, защото те (мушрикийн) са умрели в ширк и след това наказанието им е изпълнено, те вечно ще пребивават в Огъня, а застъпничеството с молитва за опрощение, няма да бъде валидна за онзи, който я прави.

Още повече, че Пророкът с.а.с. и тези, който го следват, са задължени да обичат това, което обича техния Господ и да мразят това, което Го гневи, не трябва да имат приятели от тези, които са врагове на Аллах, така че молитвата за опрощаване на онези, за които е ясно, че са обитатели на Огъня противоречи на казаното”

.

~ Шейх ас-Сади, Аллах да се смили над него. 

Но извършването на молитва за това неверника да бъде напътен не се включва в горната забрана за молитва за опрощение към тях.

Доказано е, че Пророкът с.а.с. се е молил за напътване на някои неверници.

Ал-Бухари (Аллах да се смили над него) пише в ас-Сахих: “Частта за правенето на дуа за мушрикийн да бъдат напътени и техните сърца да се пречистят.” После споменал хадиса от Абу Хурайра (Аллах да се смили над него) който казва: “Ал-Туфайл ибн ‘Амр дошъл при Пророкът с.а.с. и казал: „[Племето] Даус  се бунтуват и отхвърлят [Ислям]. Помоли се на Аллах срещу тях.’ Той с.а.с. отговорил, ‘О Аллах, напъти Даус и го доведи тук.’” Разказан от Ал-Бухари, 2937; Муслим, 2524). 

Ал-Тирмиди предава (2739), че Абу Муса ал-Аш’ари е казал: „Юдеите обикновено кихаха в присъствието на Пророкът с.а.с. с надеждата той да им каже „Йерхамукум Аллах” (Аллах да се смили над вас). Но той обикновено им казваше: „Йахдикум Аллах уа йуслиху баалакум” (Аллах да ви напъти и да направлява)”. Класифициран като Сахих от Албани в Сахих ал-Тирмиди.

Ал-Хафъз казва:

Хадиса от Абу Муса показва, че те (куффар) са включени в общата повеля да правим молитва (дуа) за този, който киха, но ето че има специална дуа за тях в случая, която е те да бъдат напътени и водени, в което няма нищо лошо. Има разлика от молитвата, която се казва за мюсюлманина, който киха и те са онези, които могат да се молят за милост, а не неверниците.

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A/ 1148