Ще ме осветлите ли по въпроса за ал-Газали – кой е бил той? -> Отговора на въпроса е от знаещия именит учен, наш съвременник, Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджжид, публикуван в неговия сайт, банка за фатуи IslamQA
Слава на Аллах!
Ал-Газали е Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Тууси, познат като ал-Газали, роден в Туус през 450 хиджри. Баща му обработвал вълна и я продавал в магазина си в Туус.
Живота на ал-Газали е преминал през много етапи и по тази причина трябва по-дълга дискусия:
- Той се отдал на философията, после я изоставил и захвърлил.
- След това се отдал на това, което се нарича ‘илм ал-калаам (Ислямска философия) и придобил много ясни схващания за основните й принципи, а после отхвърлил това, което е станало ясно за него като фалшиво и пълно с противоречия.
- Съсредоточил върху ‘илм ал-калаам по времето, когато отричал философията и по време, когато му е дадена титлата Худжжат ал-Ислам. После отхвърлил ‘илм ал-калаам и тръгнал в друга посока.
- Последвал пътя на Баатинийа (езотеризъм), изучил науката, но след това я отхвърлил и показал фалшивостта на науката на Баатинийа, показвайки начините, по които те променят текстовете и правилата. След това поел по пътя на Суфизма.
И това били четирите етапа, през които преминал ал-Газали.
Шейх Абу ‘Умар ибн ал-Салаах (Аллах да се смили над него), го описва много добре с думите:
„Много е казано за Абу Хамид и много неща са предадени за него. Колкото до тези книги – има предвид книги на ал-Газали, противоречащи на истината – не трябва да им се отдава внимание. Колкото до човека, ние трябва да запазим мълчание за него и да оставим случая му на Аллах.”
Виж Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf от ‘Aбд ал-Рахмаан Димашкийа.
Няма честен и здравомислещ човек, който да отрече рядкото ниво на интелигентност, находчивост и талант, които притежавал Абу Хамид ал-Газали.
За него ал-Захаби е казал: „Ал-Газали, имам и шейх, велик учен, Худжжат ал-Ислам, чудо на времето си, Зайн ал-Дийм Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Tууси ал-Шафа’и ал-Газали, автор на много книги... Учил фъкх в родния си град, после заминал в Нишарпур, заедно с група ученици. Останал с Имам ал-Харамайн и добил за кратко време дълбоки познания по фъкх. Достигнал много добро ниво на познание във ‘илм ал-калаам и разискванията, докато не станал и най-добрия сред дебатиращите…” (Siyar A’laam al-Nubala’, част 9, стр. 323)
И въпреки, че Абу Хамид ал-Газали имал много високо ниво на знание във фъкх, суфизъм, ‘илм ал-калаам, усул ал-фъкх и др., като самия той бил аскет и предан поклоник с добри намерения и обширни познания в Ислямски науки, все още имал наклонности към философията. Неговата философия била под формата на Суфизъм и проявявала чисто ислямски идеи. И оттук дори и много близкия му приятел Абу Бакр ибн ал-‘Араби отхвърля идеите му:
"Нашия шейх Абу Хамид затъна дълбоко във философията и ще му е много трудно да излезе оттам. Има предадени негови мнения, които звучат по начина на Баатини и това може да се докаже, като се видят книгите на ал-Газали."
Виж Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 66.
Въпреки че ал-Газали бил много напред в нивото на знание, което притежава, имал много малко познание по хадиси и науката за тях – дори не правел разлика между силни и слаби хадиси.
Шейх ал-Ислам Ибн Тайимийа (Аллах да се смили над него), е казал:
„Ако предположим, че някой предава нещо за гледната точка на салаф, но разказа му е много далеч от истината за същността им, като има и много малко познания за гледната им точка, както Абу’л-Ма’али, Абу Хамид ал-Газали, Ибн ал-Хатиб и пр, които нямат достатъчно знание, за да класифицират хадиси, като добрите учени хадисолози, дори не говоря като видни учени в областта. Така че никой от тези хора няма знание за ал-Бухари и Муслим за техните хадиси, освен това, което са чули, подобно на обикновените мюсюлмани, които не могат да различат сахих и мутауатир хадиси, както и измислени и фалшиви хадиси. Книгите им са свидетелство, защото съдържат някои странни неща, а повечето от тези учени на ‘илм ал-калаам и Суфизма, са се отдалечили от пътя, който салаф позволяват... Известни са много подобни истории. Този Абу Хамид ал-Газали, независимо от брилянтността, отдадеността пред Аллах, знанието за калаам и философията, аскетизма и духовните практики, суфизма му, е изпаднал в състояние на объркване и смут, прибягнал е до тези, които твърдят, че могат да стигат до същността на нещата чрез сънища и духовни техники.
Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 71
Също така е казал: И оттук, въпреки че Абу Хамид отрича философите и ги класифицира като кяфири, отдава дълбока почит на Пророчеството [като противоположност на философията] и пр., независимо от това, което е казал, че е добро и лошо, въпреки голямата полза в част от съчиненията му, някои негови писания съдържат философски материали и въпроси, в които той следва опорочени философски принципи, целящи да опровергаят Пророчеството и здравия разум. Оттам и групата учени от Хорасан, Ирак и Магреб го критикуват, като например неговия приятел Абу Исхак ал-Маргинаани, Абу’л-Уафа’ ибн ‘Акил, ал-Кушайри, ал-Тартуши, Ибн Рушд, ал-Маазири и група от по-ранните учени. Споменато е дори от Шейх Абу ‘Амр ибн ал-Салаах в книгата Tabaqaat Ashaab al-Shaafa’i, подкрепена от Шейх Абу Закарийа ал-Науауи, който казва:
„Частта за обяснение на някои важни неща, които Имам ал-Газали отрича в книгата си, но не са приемливи за учените от неговия мезхеб, както и други (учени), например негово странно становище, изречено в Muqaddimat al-Mantiq в началото на ал-Мустасфа: „Това е въведение към цялото знание и който не го научи, знанието му няма да бъде истинско.”
Шейх Абу ‘Амр е казал: „Чух Шейх ал-‘Имаад ибн Юнус да предава от Юсуф ал-Димашки, учителя на ал-Низамиййа в Багдад, един от най-известните декани на училището, че обикновено казвал „Абу Бакр и ‘Умар и еди-кой си и еди-кой си”, т.е. имал предвид, че тези известни водачи имали голяма вяра и сигурност, незвисимо, че не са знаели за тази Мукаддима и нейните идеи”. (al-‘Aqeedah al-Isfahaaniyyah, част 1, стр. 169).
Ал-Захаби предава в книгата си Siyar A’laam al-Nubala’, че Мухаммад ибн ал-Уалид ал-Тартуши, е споменал в писмото си до Ибн Музафар: „Колкото до споменатото от вас за Абу Хамид, аз го видях и говорих с него и мисля, че е човек с огромни познания, интелигентен и талантлив, учил през целия си живот, отдал почти цялото си време на учението. Но се е отделил от пътя на учените и влязъл в тълпата от служещи, изоставил знанието и неговите хората, станал Суфи и с вдъхновение тръгнал по пътя на суфизма, следвайки желанията на сърцето си и нашепванията на шейтана. После смесил това с гледните точки на философите и символиката на ал-Халладж и започнал да критикува фукаха и учените на ‘илм ал-калаам. Като цяло излязъл от религията. Когато писал ал-Ихийа’ (т.е. Ихийа’ ‘Улум ал-Дийн), започнал да говори за вдъхновението и символичните думи на Суфиите, въпреки че не бил достатъчно компетентен и нямал дълбоко знание по материятa. Затова и не успял, а книгата му е изпълнена с измислени предания.
Аз (ал-Захаби) казвам:
Колкото до ал-Ихийа, тя съдържа много измислени ахадиси, както и много добри. Бих искал да не съдържа етикети, ритуали и аскетизъм, които са в съответствие с пътя на философите и заблудените Суфии. Молим Аллах за полезно знание. Знаете ли какво е полезно знание? Това е, с което Аллах е низпослал Корана, обяснено от Пророка (салАллаху алайхи уа саллам) с думи и дела, вид знание, незабранено за придобиване. Пророкът (салАллаху алайхи уа саллам) е казал: “Който се отвърне от моята Сунна, не принадлежи към нас.” Така че, братко мой, ти трябва да размишляваш върху думите на Аллах и да изучаваш ал-Сахихан, Сунан ал-Ниса’и, Рийад ал-Науауи и ал-Азкар на ал-Науауи, така ще постигнеш целта си и ще преуспееш.
Пазете се от мненията на философите, от различните духовни упражнения, глада на монасите, от безсмислените думи на прекаралите дълго време в техните манастири. Всичко с добро качество може да бъде намерено, ако следвате чистия път на ханифите. И търсете помощ от Аллах. О Аллах, напътвай ни по Правия път!
Ал-Маазири възхвалява Абу Хамид по отношение на фъкх и казва, че той имал по-големи познания по фъкх, отколкото за усул ал-фъкх (основи на правото). Що се отнася до ‘илм ал-калаам, който е усул ал-дийн, писал е книги в тази област, но не е имал дълбоки познания. Разбрах, че му липсва опит в тази област, защото е изучавал разни области от философията преди да учи усул ал-фикх, по този начин философията го потиква да критикува идеи и да атакува факти, защото философията върви напред успоредно с мисълта на човек, без никакви шари’ насоки.
Аз бях казал, че Абу Хаййан е написал огромна книга за тези Суфистки идеи и ал-Ихийа съдържа много необосновани идеи...после той е казал: В ал-Ихийа има идеи, които нямат база, като например да започваме да си режем ноктите от показалеца, защото е най-старши от пръстите – това е пръста, използуван при тасбих; после преминаваме към средния пръст, защото е отдясно на показалеца и завършваме с палеца на дясната ръка. Дава и хадис, свързан с това.
Аз (ал-Захаби) казвам:
Това е измислен хадис. Абу’л-Фарадж ал-Джаузи е казал: Абу Хамид написал ал-Ихийа и я запълнил с измислени хадиси, за които той не знае, че са измислени. Говори за вдъхновение и се отклонява от рамките на фъкх. Казва, че звездите, луната и слънцето, които Ибрахим видял, са граници светлина, които пазят човека от Аллах, а не добре познати неща. Това приличат на думите на Баатиниййа.
(Siyar A’laam al-Nubala’, част 19, стр. 340).
В края на живота си ал-Газали, Аллах да се смили над него, се завръща към вярата на Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а. Фокусира се върху Корана и Сунната, отхвърля ‘илм ал-калаам и свързаните с него неща. Съветва уммата да се завърне към Книгата на Аллах и към Сунната на Неговия Пратеник (салАллаху алайхи уа саллам), да живее в съответствие с тях, какъвто е бил пътя на ас-Сахаба, Аллах да се смили над всички тях и онези, които следват техния път до Съдния ден. Шейх ал-Ислям, Аллах да се смили над него, е казал: Тогава той се връща към пътя на учените по хадис и пише Илжаам ал-‘Аууаам’ан Илм ал-Калаам (Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘Ilm al-Kalaam).
(Majmoo Fataawa, част 4, стр. 72)
Само поглеd върху Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘ilm al-kalaam ще потвърди голямата промява в много неща:
1 – В тази книга той поддържа вярата на салаф и набляга върху това, че пътя на салаф е истинния и който върви срещу тях, е или човек, който следва нововъведения или сам е новатор (в религията).
2 – Категорично отхвърля та’уиил (интерпретации на атрибутите на Аллах по начин, който променя тяхното основно значение).
3 – Твърдо осъжда учените на ‘илм ал-калаам и описва всички техни принципи и стандарти като „укорително нововъведения”, навредили на много хора, предизвикали неприятности на мюсюлманите. Той казва: „Вредата, причинена на много хора е нещо, което съм видял, чул и изпитал. Злината, която е резултат ‘илм ал-калаам е налице, защото това учение, въпреки забраната от ас-Сахаба, е широко разпространено. Също виждаме ясно, че Пратеника на Аллах (салАллаху алайхи уа саллам) и ас-Сахаба не са следвали пътя на учените от ‘илм ал-калаам, когато представяли някакви анализи или аргументи. Това е било така не защото не са могли, а защото ako е имало нещо добро, те са го извършвали по този начин, щели са да проучат въпроса, дори и да е бил труден...”
Също така е казал: „Ас-Сахаба, Аллах да е доволен от всички тях, е трябвало да доказват пророчеството на Мухаммад (салАллаху алайхи уа саллам) на Юдеи и Християни, но не са добавили нищо към Корана, не са прибягнали към някакви спорове или философски принципи. Това е било така, защото са знаели, че могат да предизвикат нещастие и обърквания. Който не е убеден в доказателствата на Корана, няма да се убеди от нищо друго, защото няма доказателство след доказаното от Аллах.”
Вижте Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf.
Това са няколко коментара на надеждни учени, направени за ал-Газали, Аллах да се смили над него. Може би това е достатъчно за тези, които искат да бъдат напътени.
А Аллах е Онзи, който ни води по Правия път.
Islam Q&A - 13473
Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid
