Християнство: Протестанство

Протестантството се заражда през ХVI век в условията на Реформацията и като част от Реформацията. Названието "протестантство" идва от документ, наречен протестация (открита декларация), внесен от група привърженици на реформационните идеи, по-специално на идеите на Мартин Лутер и адресиран към католиците в сейма на гр. Шпайер (Германия). Въпреки тази декларация решението на сейма е да не се допуска разпространението на новите радикални по отношение на Римокатолическата църква религиозни идеи и това довежда до обособяване на новата християнска деноминация.

Реформационни идеи

Реформацията е мощно историческо и духовно явление в историята на Западна Европа. Религиозно-идейните й послания са мотивирани от желанието за свобода и автономност на личната вяра и на съвестта на вярващия. Прицелът на тези послания е възприемания като авторитарен клир на Римокатолическата църква. Опозицията спрямо обсебващата мощ на Римокатолическата църква се превръщат в реформационните тежнения в отричане изобщо на мястото на традицията, на Преданието. Но конкретните причини за тази съпротива се коренят в начина на осъществяването на църковната власт, в клерикализирането в самата католическа църква, в експлоатирането на някои верови принципи и практики с цел материално облагодетелстване (най-често поводът за радикална критика на тази църква става покупко-продажбата на индулгенции).
Твърде съществена е за духа на Реформацията идеята за национално самосъзнание. В този аспект реформационните движения носят и религиозно-политически характер, доколкото обвързват себе си и с доктрини на националните държави. Но по-съществен за нас е културният аспект на тези движения – категоричните позиции за национално-специфичен религиозен култ. Това се отнася преди всичко до проблема за езика – богослужението да се извършва на национални езици. И още – богослужебната музика и обреди да бъдат съобразени с различните национални традициии.
На различните слоеве изразители на реформационните идеи – на по-елитарно и на по-популярно равнище – поради различни основания строго канонизираното католическо богословие и схоластичната интерпретация на догматичните принципи започват да изглеждат ограничаващи и сковаващи човешкия разум. Собствено казано, разбирането за автономен и свободен разум се свежда по принцип изключително до индивидуалния човешки разум. С решителната съпротива срещу познатата от Римокатолическата църква мисловна традиция протестантството от времето на Реформацията до днес отстранява от себе си каквото и да било разбиране за църковен, съборен разум. Образованието в парадигмата на католическата църковност също изглежда на реформистките дейци обременено от авторитарността на клира и на догмата.
В обобщен вид религиозно-идейният заряд на Реформацията се изразява в:

• отстояване на лична вяра и свободна съвест на вярващия;
• остояване на свобода на индивидуалния човешки разум;
• отстояване на принципи на религиозен живот, близък до апостолските времена като опозиция на католическата форма на църковен живот;
• отстояване на идеята за национално самосъзнание.

Бащите на Реформацията

Общи принципи на протестанстството

Протестантството, обозначавано като една християнска деноминация, е изначално плуралистично – с термина „протестантство“ се обозначават множество общности, всяка от които изповядва свои идейни принципи и изгражда собствени църковни общности. По принцип протестантите не приемат като необходима и за себе си не регламентират единна църковна организация. Затова и протестантските общности непрекъснато се „роят“ една от друга и понастоящем могат да бъдат описвани само като многообразна картина, която има множество нюанси, понякога трудно уловими от външе поглед. Независимо от различията между протестантски движения и оформилите се за твърде кратък исторически период протестантски църкви и по-малки религиозни общини, могат да бъдат откроени няколко основни принципа, валидни за всички протестанти и заложени в самата същност на протестантството.

• Върховен авторитет има Свещеното Писание (Sola Scriptura, т. е. „само Писанието“), авторитетът на Свещеното Предание се отрича. Придобиват различна модификация представите за църковна институция, но така или иначе функцията й като носител на традицията се променя радикално. Преобладава разбирането, че всеки може да тълкува словото на Свещеното Писание без посредници. Като много важна се приема евангелизаторската мисия.
• Спасението на човека е възможно единствено чрез вярата (Sola fide), за разлика от католическото разбиране за особената роля на добрите дела за спасението на вярващия.
• Спасението е възможно само поради милостта на Бога (Sola Gratia).
• Вярващите са равни пред Бога. Духовните лица нямат придаден специална свещена власт и авторитет. В класическите форми на протестантство се отстоява възгледът, че "всички християни са свещеници". Невъзможно е според протестантите да се приеме схващането за "първи сред равните" (както се определяне статуса на свещените санове в Римокатолическата църква).
• Признават се само две тайнства: кръщение и причастие. Отричат се всички останали, приемани в Православната и Римокатолическата църква. А и тези две тайнства, както се счита, са ни дадени само като знаци; действеността им се определя от личната вяра. Тайнствата, както и изобщо религиозният култ, постепенно биват доведени до пределна лишеност от символния им аспект.

Богослужението в протестантските църкви постепенно се опростява до предел. Не се приема смисъла на иконите и основанията на иконопочитанието, в църковните сгради няма иконостаси и олтари. Не се почитат светци, смисълът на тяхното посредничество в богообщението се отрича заедно с отричането на Свещеното Предание на католическата църква.Богослуженията се извършват на националните езици. Не се приемат основанията за целибат на духовенството. Смята се, че монашеството не изразява смисъла на християнския живот и следователно не е необходимо. Структурата на църквата се демократизира.


--------------
от Религия и философия на Религията