Хадж 2014 на живо

Започна стоенето (укууф)  на 'Арафа.
Хутбата е с английски субтитри и можете да гледате

След Рамадан - хутба на шейх Ас-Судейс, имам на Масжид ал-Харам

Бъдете признателни на Всевишния Аллах, задето даде възможност да говеем и да извършваме ибада през месец Рамадан. Сбогуваме се с велик месец. Преизпълнените с вяра сърца изживяват тъга по раздялата с него. Докато вчера го посрещнахме и си честитяхме настъпването му, днес той е вече минало. Молим се на Всевишния Аллах отново да ни срещне с него. Отиде си най-скъпия и стойностен период от време, месец Рамадан. 

Някои от хората през него се възползваха и усърдно вършиха добрини, а други пропиляха времето си и/или вършеха злини. Месец Рамадан ще бъде свидетел в полза на едни и в ущърб на други. Свидетел в полза на тези, които са говяли и извършвали ибадет и в ущърб на тези, които са му обърнали гръб и са пропуснали прекрасна възможност.

Неизвестно е за нас дали отново ще срещнем месец Рамадан или помежду нас и него ще влезне смъртта, която прекъсва сладостта и разделя хората. Той беше възможност за надпреварващите се в доброто, възможност за дуа в смирение и проливане на сълзи. Естествени и оправдани са сълзите през този период на изобилна милост, опрощение и избавление от Огъня.

Месец Рамадан дойде и си отидва като видение. Отива си с доброто и изобилието. В края му нека всеки отвори страница, за да си направи равносметка: 
Какво е извършил през месец Рамадан? 
Какво е пропуснал през него? 
Какво е било въздействието върху душата му? 
Какви плодове е оставил в ежедневието му? 
Как е въздействал върху поведението и характера му?

Въпросите, които настойчиво трябва днес да се задават са: 
Взехме ли категорично решение да се придържаме към факторите – праведните дела, които влияят за приемането на ибадета? 
Или пък положението на много от хората е точно обратно? 
Взехме ли пример от праведните предци (Салаф ас-салих), на които след месец Рамадан им тръпнели сърцата, а душите им били обзети от тъга заради това делата им дали ще бъдат приети. Те усърдно извършвали ибадета си, а след това настоятелно се молели на Аллах да им го приеме, обзети от страх да не би да им бъде отхвърлен. За един от тях се знае, че е правил 6месеца молитвата истихара, да приеме Аллах поста му.

Айша, съпругата на Пратеника (сас), Аллах да е доволен от нея, го попитала за споменатите в следния айет: „… и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат…“ (23:60), дали са прелюбодейците, крадците, употребяващите алкохол?

Пратеникът(сас)отговорил: “Не, о, дъще на Сиддик. Напротив, това са тези, които извършват намаз, които говеят и дават садака и се страхуват за делата си дали ще им бъдат приети.”

Али б. Аби Талиб, Аллах да е доволен от него, е казал: “Проявявайте още по-голямо усърдие делата ви да бъдат приети, отколкото за самите дела. Не чухте ли словата на Аллах: …“Аллах приема само от богобоязливите. (5:27)

Предава се, че Фадала б. Убайд е казал: “Ако знаех, че Аллах е приел мое дело равняващо се на тежестта на едно синапено зърно, за мен то ще е по-любимо отколкото целия свят, защото Всевишния Аллах е повелил: …“Аллах приема само от богобоязливите. (5:27) 
Малик б. Динар е казал: “Да се страхуваш дали делата ти ще бъдат приети е по-тежко отколкото извършването на самите дела.”

Какво да правим след месец Рамадан? 
Как е въздействало говеенето върху душите ни? 
Нека направим преглед на нашето състояние, да помислим и за състоянието на обществото и уммата. 
Да съпоставим състоянието си преди и след месец Рамадан. Изпълни ли боязън сърцата ни? 
Подобри ли се характера ни? 
Поправиха ли се взаимоотношенията ни? 
Праведни ли са делата ни? 
Сплотиха ли се редиците ни? 
Има ли все още ненавист и вражда в душите ни? 
Изчезнаха ли забраненото (харама) от семейството и обществото ни?

Вие, които откликнахте на призива на Аллах през месец Рамадан!.. Откликнете Му и през другото време: И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! (“Неизбежното” е смъртта.) (15:99) 
Не дойде ли време сърцата ни да се преклонят пред споменаването на Аллах? Не настъпи ли времето пътищата ни да се обединят в Правия път?

Разпоредбите на шериа' относно ибадета са той да се извършва по всяко време и винаги да следваме Правия път. Ибадета и следването на Правия път не се ограничават само за определено време или място. Хасан ал-Басри, Аллах да е доволен от него, е казал: “За делата на вярващия няма свършек, освен със смъртта.” И изрекъл словата на Аллах: И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!)(15:99) 

Попитали Бишр ал-Хафи за хората, които проявявали усърдие към добри дела през месец Рамадан и ги прекъсвали след изтичането му, а той отвърнал: “Колко лоши са хората, които познават Аллах само през месец Рамадан?”

След като мюсюлманите са се насочили към добрите дела и ибадета през месец Рамадан, нищо не им дава право да ги изоставят след ката са се сбогували с месец Рамадан. Напротив, въздействието на говеенето е необходимо да се прояви след месец Рамадан в живота на индивида и общността. Въздействието на говеенето е необходимо да намери израз сред мюсюлманите във вид на търпение, отдаденост, следване повелите на Аллах, милосърдие, любов и единство.

Едни от мюсюлманите грешно са разбрали религията, като отделят малко време за подчинение и много време за престъпване. Това означава, че доброто и милосърдието не са изпълнили своята роля в сърцата на някои хора, не са повлияли върху тяхното поведение и характер. Те не са успели да се възползват от милостта на Аллах за решаване на проблемите си.

Израз на благодарността ни към Всевишния Аллах е, че ни е облагодетелствал с говеенето и тарауих намаз е да продължим ибадета си към Него. Аллах, за Когото извършваме ибадета си през месец Рамадан, е неизменен за всяко време. Признак за приемането на добро дело е последването на това дело с друго добро дело. А признак за непризнателността и неприемането на дадено дело е завръщането към греха след като е извършван ибадет. 
Кааб е казал: “Неприето е говеенето на този, който по време на месец Рамадан си казва, че след изтичането на месеца, пак ще продължи да прегрешава спрямо Аллах, за него е затворена вратата на сполуката.”

Потресаваща гледка се разкрива, когато човек наблюдава живота на някои мюсюлмани след месец Рамадан; изоставят джамиите и намаза с джамаат, нехайно се отнасят към намаза; изоставят четенето на Корана, споменаването на Аллах, отправянето на дуа, раздаването на садака, добротворството и потъват в разни прегрешения. Това произтича от грешното разбиране на на ибадета в исляма, от слабата религиозна прозорливост. Изоставянето на намаза, увличането по страстите, потъването в развлечения и гуляи, занимаването по цели нощи с разни греховни неща, ходенето по плажове и места за развлечения преизпълнени с греховни картини, гледането на сапунени сериали и телевизионни канали с извращения, всичко това са доказателства за слабостта на вярата у човека.

Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него. Не рушете праведните дела, които извършихте през месец Рамадан. О, вие, които сте възнамерили след месец Рамадан да се върнете към греха! Бойте се от Аллах! Той е Господаря на всички месеци и ви наблюдава. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава. (4:1) Знайте, че смъртта ще дойде внезапно. Отминаването на годините, редуването на дните и нощите напомня за изчерпването на живота и за завръщането към Аллах.

Нима забравихте, че Аллах е разпоредил ибадета да се извършва през всяко време? Тези, които след като се сбогуват с месец Рамадан се сбогуват и с ибадета не схващат ли, че това Аллах го ненавижда и нима са спокойни, че смъртта не ще ги сграбчи в състояние от което няма да имат никаква полза, а голяма загуба? И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела…(16:92)

Не дойде ли времето да разбереш, че слабостта и безпомощността, които са ни сполетяли са продиктувани от състоянието на душите ни, от невъзползването и пропиляването на тези откъслеци от време за вършене на добро и благодетелност? Ако тези периоди от време не въздействат върху сърцата ни и не съживят общността след нейната смърт и не бъдат изход за наслаганите проблеми, то това е доказателство за липсата на здрав разум и за грешното разбиране на религията.

Ако уммата поддържа ибадета си подобаващо и не руши това, което е изградила през тези сезони на изобилие, ако не се поддава на подстрекателствата на шейтана и неговите помощници, ако не погубва делата, които извършва през месец Рамадан, с позволението на Аллах, ще се е захванала за въжето, което да я отведе към мир и сигурност.

Докато ние живеем в спокойствие и празнуваме Байрам, нека помислим за братята по вяра по света, как те празнуват? Как празнуват в Палестина, в Ирак, в Афганистан (бел. пр. - хутбата е направена преди няколко години, когато в Сирия нямаше война, както и в Египет, Бирма и др.) – сред бомби и смърт, по бежански лагери и преселения? Не забравяйте че те се нуждаят от вашата дуа и подкрепа.

Обръщам се със състрадание и жалост към онези, които след месец Рамадан са готови да се завърнат към греха: Бойте се от Всевишния Аллах! Животът е кратък, срокът е ограничен, диханията са изброени. Престанете с мисълта, че ще излъжете Аллах (Опазил ни Той от подобни помисли!). Стига сте се поддавали на шейтана, не си играйте с ибадета! До кога ще продължи нехайството ви и извръщането ви от Аллах?

Искрено се покайте пред Аллах повече да не се връщате към греховете и прегрешенията. Кълна се в Аллах, признателност към Него така не се изразява.

Отправям наставление и към младежите да се боят от Аллах с истинска боязън, да се насочат към Аллах, да си ценят и пазят времето след месец Рамадан, да го използват за ибадет пред Него. Не се подвеждайте по хората унесли се в прегрешения пред Аллах. Пазете се от всяко нещо, което вреди на религията и нейните светини, което отслабва вярата в душите ви и погубва нравите ви.

 И мюсюлманката да се бои с истинска боязън пред Аллах, да продължи покорството си пред Него и след месец Рамадан, спазвайки повелите за облеклото и честта й. Да се пази от хора, чийто призив е към заблуда и разруха. Отговарните за семействата също да се боят от Аллах с истинска боязън относно отговорностите, които носят. Нека не изменят на поверената им отговорност да наблюдават и възпитават семейството и да се грижат за него както гласи словото на Всевишния Аллах: О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня…(66:6)

Молим се на Всевишния Аллах, умоляваме го с прекрасните Му имена и със съвършените Му качества, да отреди да бъдем заедно по Правия път и да ни утвърди в религията. Умоляваме Го да ни отреди праведни дела и след месец Рамадан и да ни облагодетелства с приемане на делата ни и успех! Той е най-благодетелния и най-щедрия на Когото разчитаме.

Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него! Чувствайте Аллах и при явните и при скритите си дела. Бъдете Му признателни задето ви е напътил в исляма и ви е дарил благодат, каквато са говеенето, тарауих намаз, байрама. Знайте, че щастието е не да се радваш на дреха нова и богата гощавка. Истински щастлив е този, на който боязън за Съдния ден е изпълнила сърцето му и се е спасил от наказание.

Пратеникът (сас) ни наставлява да говеем шест дена през месец Шаууал т.е. след месец Рамадан. В достоверен хадис на имам Муслим, сведен от Абу Айюб, Аллах да е доволен от него, се казва, че Пратеника (сас) е казал: “Онзи, който говее през месец Рамадан и добави шест дена от месец Шаууал, все едно е говял цяла година.”

Не пропускайте тази голяма възможност, защото не се знае дали отново ще срещнем месец Рамадан. Всички се нуждаем от допълнително говеене, което да допълни недостатъците, допуснати в говеенето през месец Рамадан Шестте дена през месец Шаууал могат да бъдат говяни както последователно, така и по единично. Тези, които имат да наваксват пропуснати дни от месец Рамадан, първо да наваксат пропуснатото и след това да говеят споменатите шест дена.

Направете си равносметка след месец Рамадан. Проверете какво сте извършили през този месец. Продължете праведните дела и след месец Рамадан и ги увеличавайте. Доближавайте се към Аллах с ралични видове ибадет. Това е печелившото за всеки от нас: О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!..(4733)

ПРОЩАЛНАТА ХУТБА НА МУХАММЕД (с.а.с.)

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният! 


“Ей хора, слушайте ме внимателно, тъй като след отминаването на тази година не знам дали ще бъда сред вас. Затова чуйте добре какво ще ви кажа и предайте това послание на тези, които не могат да присъстват днес.” 


“Ей хора, както смятате този месец, този ден и този град за свещени, по същия начин смятайте също живота и благата на всеки мюсюлманин като нещо свещено. 
Връщайте поверените ви имущества на законните им притежатели. 
Не накърнявайте никого, за да не може никой да ви накърни. 
Помнете, че ще се срещнете с вашия Господар и Той ще ви поиска сметка за вашите деяния. 
Аллах ви забрани да се занимавате с лихварството, затова отсега нататък тази практика трябва да бъде отстранена.” 


“Ей хора, пазете се от шейтана, за да спасите вярата си! Той е изгубил всякаква надежда в борбата си да успее да ви потикне към извършването на големи грехове. Затова пазете се и не го следвайте в извършването на малките грехове.” 


“Ей хора, истина е, че вие имате права към вашите съпруги, но те също имат права към вас. 
Ако те ви се подчинят, това означава, че те имат правото да бъдат издържани и подходящо облечени. 
Отнасяйте се с добро към вашите съпруги и бъдете любезни с тях, тъй като те са ваши партньори. 
И ваше право е да не избират своите приятели без вашето одобрение. Така те няма да изпаднат никога в изкушение.” 


“Ей хора, слушайте ме добре! 
Почитайте Аллах, извършвайте всекидневния петкратен намаз, говейте месец Рамазан и давайте зекята си. 
Отидете на хадж в Мекка, ако имате възможност. 
Вие знаете, че всички мюсюлмани са братя. Вие всички сте равни. 
Никой човек не превъзхожда друг човек по нищо, освен по верско подчинение и добри дела. 
Спомнете си, че един ден ще се явите пред Аллах и ще отговаряте за постъпките си. Така, че внимавайте да не се отклоните от Правия път след смъртта ми.” 


“Ей хора, никакъв пратеник или апостол не ще дойде след мен и никаква вяра не ще възникне. 
Ей хора, тогава обмисляйте добре и вниквайте в думите ми, които ви предавам! 


След мен оставям две неща: Свещения Коран и Благородната Сунна, ако ги следвате никога няма да се заблудите. 
Нека всички тези, които ме слушат сега, да предадат това послание на останалите, те на други и последните да ме разберат по-добре от тези, които ме слушат в момента.” 


“О, Аллах, бъди свидетел, че предадох посланието на тези, които вярват в Теб!”

Молитвата - ползи и свещени прелести, лекция на Хусейн Ходжа

Молитвата съдържа огромни ползи и свещени прелести, най-отличителните и най-важните от които са:

1. Молитвата пречиства сърцето на човека, разкрасява душата му и го извисява над греховете и порицаваното. 
Всевишният Аллах казва:
“Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.”
(ал-Анкабут: 45)

2. Молитвата свързва раба с неговият Господар, затова в молитвата си благодари на Аллах, прославя Го, възхвалява Го, чете Неговите знамения, подчинява се на Аллах и Го споменава – изправен, на поклон и на седжде. Моли се за нуждите си, моли за прошка за греховете си, отдава се с цялата си душа на Аллах. Цялото това подчинение и страхопочитание го свързва с Всемогъщия Аллах пет пъти в денонощието. Така душата му намира покой и се приближава към Аллах, и се извисява неговата степен при Аллах. Всичко това не може да се осъществи по друг начин, освен чрез молитвата.

3. Чрез молитвата се показва набожността на човека в най-ясните й форми и най-точните й значения. Стоенето на раба прав, неговото руку и седжде, четенето на Коран, моленето и прославянето на Аллах, всичко това оформя в душата на раба правилното служене на Аллах. Молитвата е от най-великите прелести, която подготвя раба за великата чест - служене на Всемогъщия Аллах по начин, който Пречистия Аллах обича.

4. Молитвата е радост за очите и мир за сърцето. Тя е лика на Исляма, знака на вярата. Чрез нея мюсюлманина се различава от неверника, както е посочено в следния хадис:
“Разликата между нас и тях е молитвата, и който я изостави, то той е невярващ.”

Когато нещо натъжеше Пратеника на Аллах (С.А.С.), той ставаше за молитва и казваше на Билял (Р.А.):
“Направи икамет за молитва, да се успокоим с нея.” 

Въпреки голямото търпение на Пратеника (С.А.С.), неговата сила и твърдост, той не намира мир и спокойствие, освен в молитвата, като казва:
“Най-голямата радост за очите ми е отредена в молитвата.”

5. Молитвата най-явно показва благодарността на човек към Всемогъщия Аллах за многобройните благодати, които му е дал и които е невъзможно да се изброят, нито да се обхванат. Затова Пратеника (С.А.С.) отслужваше молитва, докато се напукат петите на краката му. И когато му направеха забележка, казваше:
“Не мога ли и аз да бъда един благодарен раб!?” 

Затова, всеки, който отслужва молитвата, показва своята благодарност към Всемогъщия Аллах, а който не я отслужва, е неблагодарен на Аллах за Неговите благодати, дарове и добрини.
Най-лошото и отвратително нещо за човека е това, че вместо да вярва, да благодари на Всемогъщия Аллах, да го приема денонощно, той се съпротивлява и се отдалечава от Него. 

6. Молитвата е светлина за раба, който я отслужва. Светлина, която проблясва в сърцето му, отразява се на лицето му, и след това се предава на частите на тялото му. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Чистотата е половината от вярата; хвала на Аллах (аль-хамду лиллях) изпълва везната; слава на Аллах (субханАллах) и хвала на Аллах (аль-хамду лиллях) изпълват всичко между небесата и земята. Молитвата е светлина, милостинята е бурхан, търпението е сияние, Коранът е довод за тебе или против тебе. Всички хора си отиват, и който си продаде душата, или ще я освободи или ще я погребе.” 

7. Молитвата премахва греховете и увеличава наградите. Всевишният казва:
“И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се.”
(Худ: 114)
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Петте молитви, и петъка до петъка премахват каквото е между тях, стига да не се докосват големите грехове.” 

8. Молитвата е доказателство за великата почит и милост на Аллах към рабите Си, Който я отреди пет пъти в денонощието и я разпредели през деня. Тук се виждат великите прелести за раба, който се свързва с Всемогъщия Аллах в различни времена от денонощието. С това се отдалечава от лошото, премахва греховете си и се издига при Аллах на степени.

9. Чрез молитвата раба натрупва многобройни и велики награди при Аллах. Ако живее 50 години, и отслужва всеки ден петте молитви, ще спечели следната награда: 50 години х 360 дни = 18 000 дни х 5 молитви = 90 000 молитви. Каква ще бъде неговата радост и щастие на Съдния ден с този голям брой молитви, като всяка добрина се удвоява до 700 пъти и повече? От тук човека узнава, че молитвата е от великите прелести на религията, тя е милост от Аллах към рабите, Който ги улесни за Неговото благоволение и Дженнет.

10. Молитвата обхваща петте основи на Исляма, защото съдържа двете свидетелства при първото и последно сядане. Молитвата пречиства всекидневно. Отслужващия молитвата отделя от времето си, за да я отслужи, и както зекята пречиства богатството, така молитвата пречиства времето и човека от греховете му. Пратеника (С.А.С.) е казал:
“Какво мислите, ако пред вратата на някой от вас има река, и се къпе в нея всеки ден пет пъти, ще остане ли по него мръсотия?” Рекоха: Няма да остане от мръсотията му нищо. Рече: ”Така са и петте молитви, с тях Аллах премахва греховете.” 

Оттук се разбира мъдростта от свързването на молитвата със зекята. Повелята за зекята идва след повелята за молитвата. Всевишния казва:

“И отслужвайте молитвата и давайте зекята.”
(ал-Хадж: 78)

По време на молитвата отслужващия се обръща към Месджиди Харам (Кяаба). Всевишният Аллах казва:

“Виждаме да се обръща твоето лице (о,Мухаммед) към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитва, от която ще си доволен. Тъй че, обърни лице към Свещената джамия! И където и да бъдете, обръщайте лице към нея!”
(ал-Бакара: 144)

В изпълнение на молитвата, вярващия се обръща към Кяаба и извършва другата основа на Исляма – поклонението хадж.

11. Молитвата поддържа душата в подчинение и служене на Създателя. Отслужващия молитвата признава величието на Всевишния Аллах, в сърцето му има богобоязливост, обич и надежда, цялостно уповаване на Аллах.

12. Молитвата е ясен признак за братското единство и свързаност между мюсюлманите. Когато всички отслужващи молитвата, на цялото земно кълбо, се обърнат към Кибле, всеки мюсюлманин чувства единство и взаимна обич, и отхвърля разединението. 

Всички мюсюлмани са раби на Аллах. Техния Господар е един, тяхното Кибле е едно, тяхната религия е една – няма разлика между беден и богат, крале и роби, всички са обърнати към Кибла. Така, всеки се учи на справедливост и мъдрост във всички дела в живота си, чувства болките на своите братя мюсюлмани и така става достойна личност в обществото и сред близките си. Молитвата го учи да бъде точен в обещанията си, да се възползва от времето си, да програмира свободното си време, като така привиква на ред във всички свои дела. Когато следва имама, се поучава на подчинение и въздържане.

Не на ергенството ... Да на женитбата!

В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния


Ассаляму Алейкум уа Рахматуллах уа Баракатух


Не на Ергенството ... Да на Женитбата!


Автор: Абдул Рахман Ас-Судейс


Превод от английски: Нур Абдуллах


Силните социални връзки формират основата на щастие, стабилност и изграждането на обществата, те са главен фактор зад могъществото и силата, на които нацията се радва. Обратното, социалните проблеми са опасност за истинското съществуване на обществата, защото те са една пукнатина, която накрая ще доведе до разрушаването на обществата.


О, Мюсюлмани! Нека да хвърлим светлина на един от най-важните социални рожби на нашето време – брака. Едно изключително опасно явление, което оказва влияние върху индивидите, обществата и Мюсюлманската нация като цяло, е явлението на доживотното ергенство.


Проучвания, проведени върху тази изумителна тенденция показват, че само в тази страна има един милион и половина жени, чакайки мъжа на техните мечти. Това ще се увеличи в следващите пет години, за да достигне пет милиона, ако тенденцията се запсзи.


Това може да има много лоши последствия, особено през нашата ера, когато начините на корупция са станали лесно достижими и начините на незаконно удовлетворение на страстите са лесно достъпни.


За съжаление е факта, че много млади мъже и жени достигат възраст 30 без да са оженени. На някои може би никога не е минавала мисълта да направят това. Тази корупция започна едва тогава, когато започнаха да се слагат пречки пред тези, които искат да се оженят. Още повече, че станаха широко разпространени неморалността, проституцията, пътуването в чужбина към покварени места и незаконните сексуални връзки.


Голяма част от причините за това е или заради традициите, предавани на поколенията или заради идеологичните атаки, които среща нашата общност.


Те трябваше предполагаемо да дадат на нашите млади надежди и мечти. Но всъщност са илюзии от Шейтана. Някои млади се извиняват, че искат да завършат обучението си и че брака ще им попречи да направят това. Но бил ли е някога брака пречка? Опита показва, че успешния брак помага в освобождаването на ума и успокояването на душата.


Трябва да бъдем много ясни в нашите цели. Ако университетските степени означават, че някой ще остане неженен до стари години, особено за една жена, тогава какво хубаво има в тях? Тя дори може да изпусне влака на брака напълно. Какво добро има в това, ако тя никога не изпита радостта да има съпруг или деца, които да украсяват живота ѝ? Тя може никога да няма източник на добрини след смъртта си. Много жени отлагат брака и в последствие го изпускат. Тяхната красота увяхва и те желаят да разкъсат дипломите си в замяна да чуят едно дете да ги нарече “Мамо”. Но това обикновено се случва когато е прекалено късно. Печално го чуваме прекалено често от онези, които са преминали през това ужасно преживяване.


Подобни проблеми са породени от неясно разбиране, слаба вяра и погрешни схващания относно целите на Исляма. Хората имат неоправдани страхове относно бъдещето, прекалено разчитане на позиции в работата, материалистичност в живота и прекалено желание да се вземат дипломи. Всичко това отслабва доверието, уповаването на Аллах и приемането на Неговото отсъждане.


Младите мъже и жени трябва се оженят колкото се може по-скоро, и те не трябва да се лишават от тяхното желание за щастие и успех заради лъжливото извинение първо да построят тяхното бъдеще, защото Аллах казва:


“И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е Прещедър, Всезнаещ.”
(Свещения Коран 24: 32)


Абдуллах Бин Мас'ууд (Аллах да е доволен от него) е казал: “ Ако ми оставаха само 10 дни живот и аз знаех, че ще умра след това, и ако можех да се оженя, то тогава аз щях да продължа да правя това, за да не излагам себе си на развала.”


Имам Ахмед (Аллах да се смили над него) е казал: “Оставането сам не е от Исляма и всеки, който представи идеята да се остава сам, то той представя нещо друго, но не Ислям.”


Една от главните причини за разпространението на това явление е, че някои родители потиснически спират техните дъщери от женитба за подходящи млади мъже, въпреки че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако дойде (при вас- б.пр.) един мъж, чиято религия и маниери вие одобрявате (искайки вашата дъщеря), тогава дайте я да се омъжи за него, иначе ще има смут и огромна поквара по земята.” (Ат-Тирмизи и Ибн Маджа)


Някои бащи скъсват доверието към Аллах, което те са носели относно техните дъщери, като ги спират от женитба. Към тях може би идва млад мъж да иска дъщеря им и те отлагат или го отхвърлят без причина, цитирайки безоснователни извинения. В действителност някои бащи виждат дъщерите си като парче стока, което трябва да се продаде на търг.


Такива бащи не осъзнават, че това всъщност е угнетяване и предателство. Някои бащи дори отлагат брака на техните дъщери за да могат да се възползват от техните заплати. Къде е тяхната милост? Нима не обмислят последствията от техните действия? Как може някой, който знае природата на жената да я затвори до живот?
Ако тези хора използваха разума си, тогава те щяха да търсят подходящи съпрузи за техните дъщери. Точно както Омар (Аллах да е доволен от него) предложил дъщеря си да се омъжи за Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) и после за Осман (Аллах да е доволен от него). Са'иид Бин Ал-Мусаиииб дал дъщеря си да се омъжи за негов ученик. Затрудняването на женитбата унищожава домове, убива целомъдрието, разрушава моралността и разпространява злото.


О бащи! Страхувайте се от Аллах за тези, за които сте отговорни и бягайте да ги ожените за тези, които ви предлагат. Отхвърлянето на подходящи мъже и отлагането на жените от брак рискува и излага на опасност мъжете, жените и без съмнение общността като цяло. Подходящи мъже са онези, чиято практика на Исляма е стабилна, чиито маниери са добри и които са мили, искрени и от добри семейства. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Женете с този, който има религия (т.е. практикува я) и с който ще се радвате.”


Традицията на прекомерни разходи за сватби и махр (платата, която се дава от мъжа на жената- б.пр.), които се налагат на жениха само допълва проблема.
Братя и сестри, които страдате от този проблем! Запазете се, останете твърди и целомъдрени и се задоволявайте с отсъждането на Аллах, защото това, което Той има за вас е по-добро!


Бащи и настойници! Ние имаме високи очаквания за вас; ние сме много оптимистични, че вие ще си отворите сърцата и положително ще отговорите за това, което е по-добро за вас, вашите деца и вашата общност!


Лечението на ергенството в Мюсюлманската общност лежи върху засилване на основите на вярата и отглеждането на идващото поколение върху правилно убеждение, като в същото време се набляга на моралността и принципите в нашето Мюсюлманско общество. Ние трябва да подпомагаме женитбите, да намалиме махровете и да омъжваме дъщерите си за подходящи млади мъже, всичко това основано на правилни Ислямски критерии за избиране на съпруг. Медията трябва да образова хората и да ги насочва към добро. Ние трябва да напътстваме хората към млади подходящи мъже и богатите трябва да подкрепят онези, които искат да се оженят.


-Из хутба, изнесена през 2005 година.