Правила за Удийа (курбан)

Слава на Аллах, мир и благослов за Пратеника на Аллах Мухаммад, семейството му и сподвижниците!

Удийа един от най-великите ритуали в исляма, който напомня Единосъщието на Аллах, неговия благослов над нас и покорството на нашия отец Ибрахим към неговия Бог –  в този акт на Удийа има много добро и благодат. Мюсюлманите трябва да отделят голямо внимание на това важно събитие. 

Това е акт на поклонение чрез жертвоприношението на животно – камила, крава или овца, като се извършва във времето след молитвата Еид на деня на Нахр (Аид ал-Адха) до края на дните Ташрик – 13 Зу’л-Хиджжа, с намерение за правене на жервоприношение. Аллах е казал:

„Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли!“

(Ал-Каутар:2)

„Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.“

(Ал-Ан'ам, 162)

„И за всяка общност отредихме жертвоприношение, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка, който Той им е дал. Вашият Бог е единственият Бог. Затова единствено на Него се отдайте!“

(Ал-Хадж, 34)

Удийа е Сунна муакадда според мнението на повечето учени (някой смятат, че е уажиб или фард). Основния принцип е, че това се изисква в определено време от човек, който е жив, непритеснен, както и членовете на неговото домакинство, а той може да включи във възнагражението когото си поиска, жив или умрял. 
Що се отнася до Удийа от името на умрял, ако е завещал повече от една трета от състоянието си за тази цел или е включил тази цел вакъф (дарение) в такъв случай това желание трябва да бъде спазено. 
Ако човек желае да направи жертвоприношението от името на някой, който е умрял, това е добро дело и се счита за садака от името на умрял. 
Сунната е мъжа да включи домакинството си – живи или умрели, в неговата Удийа. А когато коли, да каже: „Аллаахумма хаадха ‘анни уа ‘ан аали байти“ (О, Аллах, това е от името на мен и семейството ми) – той не трябва да прави отделни курбани от името на всеки починал.

Учените за съгласни, че коленето на животно и даването като милостиня на месото е по-добро, отколкото равностойността му в пари за милостиня. Това е мнението на Абу Ханиифа, ал-Шафа’и и Ахмад.

Добродетелите на Удийа и най-доброто за Удийа

Овца е добра за Удийа за един мъж и за неговото семейство и деца, защото в хадис от Абу Аийюб се казва: „По времето на Пророка с.а.с. мъж принесе овца за себе си и за семейството си, ядоха от него и дадоха на други“. (Предаден от Ибн Маджа и ат-Тирмиди, който го е класифицирал като сахих).

Видовете животни за колене, са камили, говеда и овце. Някои учени ги подреждат точно в този ред, а после казват женски камили и крави. Защото Пророка с.а.с е казал: „Който тръгне за (Петъчна молитва) рано, това е все едно е принесъл в жертва камила“. Това е мнението на тримата имаами – Абу Ханиифа, ал-Шафа’и и Ахмад. На тази основа овцата е по-добра от една-седма от камила или крава. Малик казва, че най-добре е млада овца, после крава и после – камила, защото Пророка с.а.с е заклал в жертвоприношение два овена. В отговор на това, че той с.а.с винаги е избирал това, което е най-подходящо за неговата умма защото следват неговия пример и не е искал да прави нещо, което да ги затруднява. (Фатауа ал-Шейх ‘Абд ал-Азиз Ибн Бааз).

Камила или крава е достатъчна за седем човека, защото в хадис от Джабир р.а. се казва: „При Худайбия правихме курбан с Пророка с.а.с. – камила за седем и крава за седем“. Според друго предание: „Пратеника на Аллах с.а.с разпореди да делим камила и крава за седем човека всяко животно“. Според друга версия: „Крава може да се прави курбан от името на седем човека и ние я разделяхме“. (от Муслим)

Правила на Удийа

Удийа е ритуал в исляма. Това е споменато в Джауахир ал-Иклиил Шарх Мухтасар Халил, че хората в градовете или из провинцията пренебрегват Удийа, противопоставят се на този ритуал в Исляма. (Рисаала’ил Фикхкиа от Шейх Ибн ‘Утаймин, стр.46). Има две мнения на учените за Удийа:

          

   1. Това е уажиб (задължително) – мнението е на ал-Уузаа’и, ал-Лайт, Абу Ханиифа, както и е едно от двете мнения на Имам Ахмад. Това също  мнението на Шейх ал-Ислам Ибн Таиймийа, едното от двете мнения в мадхаб на Малик.  Доказателствата за споделящите това мнения, са:

         а/ аята: „Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли!“ (Ал-Каутар, 108:2). Това е нареждане, а нареждането е за нещо, което е задължително.

б/ Хадиса от Джундуб, р.а., предаден в Сахихан и другаде: „Пратеника на Аллах с.а.с. каза: „Който е направил жертвоприношение преди молитвата, да го направи отново във времето му, а който който не е колил, да го направи в името на Аллах.“ (Муслим, 3621). 

         в/ Хадиса: „Който можеда направи курбан, но не го извърши, нека не доближава нашите места за молитва“. (Предаден от Ибн Маджа и Ахмад, класифициран като сахих от ал-Хаким от хадис на Абу Хурайра р.а., във Фатх ал-Бари че този човек е тикат.

        

   2. Това е Сунна му’аккада (силна сунна). Мението е на повечето учени, на мадхаб на аш-Шафа’и и по-известното мнение на Малик и Ахмад. Но повечето, които споделят това мнение смятат, че е макрух (непрепоръчително) за този, който има възможност, а не направи жертвоприношение. Базират мнението си на следното:

         а/ Хадиса от Джабир р.а. в Сунан Аби Дауд, където се казва: „Правех молитвата на Аид ал-Адха с Пратеника на Аллах с.а.с, и когато свърши (молитвата), той доведе два овена и ги заколи курбан. Каза: „В името на Аллах Всевишния. Това е от мое име и за всеки от моята умма, който не може да коли“. (Сунан Аби Дауд би Шарх Мухаммад Шамс ал-Нак Абаади, 7/486).

         б/ Хадис, предаден от всички известни мухаддиси, в частност от ал-Бухари: „Който иска да прави курбан, нека не маха (не реже) нито от косите и ноктите си“. Шейх ‘Утаймин, Аллах да го закриля, е казал по повод на дискусията за това дали е фард или сунна: „Този случай е валиден и за двете гледни точки, но са си от вярната страна, всеки, който има възможност, нека не пренебрегва този акт на даване на курбан, защото показва уважение към Аллах, напомняне за Него,  дава сигурност в това, че никой друг не е достоен за поклонение“.

Условия за Удийа:

1.    Животното трябва да е достигнало определена възраст, която е 6 месеца за агне, 1 година за коза, 2 години за крава и 5 години за камила.

2.    Животното трябва да бъде здраво и без никакви дефекти, защото Пророка с.а.с. е казал: „Четири (вида) не трябва да бъдат заколвани (за курбан): еднооко животно с очевиден дефект, болно животно с яна болест, куцо и измършавяло животно, което е само кости“. (Сахих, Сахих ал-Джами’, № 886). Има малки дефекти, които не правят животното негодно, но е макрух за курбан всяко животно, което е с липсващ рог (рога) или ухо (уши), или с рзцепени уши напр. Удхийа е акт на служене към Аллах, Аллах е Богът и приема само най-доброто! Който уважава правата на Аллах, той ще достигне богобоязлияостта (такуа) в сърцето си.

3.    Забранено е да се продава. Ако животното е било определено за курбан, не е позволено да се продава или да се дава, освен да се замени за по-добро. Ако животното роди, тогава роденото от него трябва да се заколи заедно с него. Може да се язди при нужда. Доказателство за това е предание от ал-Бухари и Муслим от Абу Хурайра р.а., който е казал, че Пратеника на Аллах видял мъж да води камилата си и му казал: „Язди я!“ Той отговорил: „Тя е за курбан“. Пророка казал: „Язди я!“ за втори и за трети път.

4.    Трябва да се заколи по определено време, което е след молитвата и хутбата на Аид – не когато молитвата и хутбата започват – до преди залеза на слънцето на последния ден от дните Ташрик, който е 13-я ден от Зу’л-Хиджжа. Пророка с.а.с. е казал: „Който заколи преди молитвата, нека повтори“. (ал-Бухари, Муслим). ‘Али р.а. е казал: „Дните за Нахр (курбан) са деня на ал-Адха и са трите дни, които следват“. Това е и мнението на ал-Хасан ал-Басри, ‘Ата’ ибн Аби Рабаан, ал-Уузаа’и, ал-Шафа’и и ибн ал-Мундир, Аллах да се смили над тях.

Какво трябва да се направи с курбана?

1.   Мустахаб е за този, който ще прави курбан да не яде в деня преди да яде от курбана – ако е възможно, защото има хадис: „Нека всеки човек яде от курбана си“. (класифициран като сахих в Сахих ал-Джами’, 5349). Това ядене трябва да е след Аид молитвата и хутбата. Това е мнението на учените, включително на ‘Али, Ибн ‘Аббас, Малик, ал-Шафа’и и други. Доказателство за това е и хадиса от Бурайда р.а „Пророка с.а.с. не излизаше в деня Фитр преди да е ял и не ядеше в деня Адха преди да е заколил (своето жертвоприношение)“. (ал-Албани е казал: иснада е сахих, Ал-Мишкат, 1/452).

2.   По-добре за човек е да  заколи сам курбана си, но ако не може, мустахаб е да присъства, когато се коли.

3.   Мустахаб е да се раздели месото на три: една трета да се изяде (в момента), една трета да се даде като дар и една трета да се раздаде за садака. Това е мнението на Ибн Масууд и Ибн ‘Умар р.а. Учените са съгласни, че не е позволено да се продава от месото, мазнината или кожата. В сахих хадис Пророка с.а.с. е казал: „Който продаде кожата от своята удийа, тогава няма удийа за него (т.е. неговата удийа не се приема)“. (Класифициран като хасан в Сахих ал-Джами’, 6118). Касапина (т.е. този, който е заклал) не трябва да взима нищо от курбана за заплащане или награда, защото ‘Али р.а. е казал: „Пратеника на Аллах с.а.с. ми заповяда да се погрижа за закланото, да раздам месото, кожата и дрехата (т.е. покривката, която е за предпазване) за милостиня, и да не давам нищо на касапина за награда. Той каза: „Ще му дадем нещо от това, което имаме“. (съгласуван). Казано е, че е позволено да се даде подарък на касапина, както е позволено да се даде от това и на кяфир, ако е беден, роднина или съсед, или за да се стопли сърцето му към Исляма. (Фатауа ал-Шейх ‘Абд’л-‘Азиз ибн Бааз).