ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

от Хусейн Ходжа

Поклонението хадж в шериата е извършване на определени дела при посещаване на Възбранения Дом (ал-Бейтуль-харам). 

Други посочват, че хаджа е посещаване на ал-Бейтуль-харам в определено време с възнамерение за обявяване на менасик, като тауаф сай, престой на Арафа и др.

Поклонението хадж е една от основите на исляма, от неговите велики стълбове, фарз от фарзовете. Това го доказва Свещения Коран, Суннета и Иджма. Хаджа е фара ал-айн, задължителен за всеки мюсюлманин, който е заможен и е пълнолетен.

1. От доказателствата, че хаджа е фарз от Корана, са словата на Всевишния:
“И дългът на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде, а който откаже - Аллах не се нуждае от световете.” (Али Имран: 97)

Това знамение ясно доказва, че хадж е фарз, както е записано:
“И дългът на хората към Аллах”, а думичката “и дългът” означава фарз.
Един от ислямските учени, след това знамение, казва:
“Нашите учени казваха: “Това е от най-потвърждаваните думи за фарз при арабите. Когато един арабин каже на някой “за мен е дълг това”, той се е самозадължил строго и трябва да го изпълни.”
Учените казват: Аллах е споменал хадж с най-съдържателните слова за фарза, потвърждаващи неговата истина, възвеличавайки неговата свещенност и доказвайки силата на неговия фарз.

2. От доказателствата, че хаджа е фарз, е хадиса, предаден от Муслим в сборника му.
Абу Хурейра,(Р.А.) е казал:
“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни изнесе проповед и рече: “О, хора, Аллах ви е задължил с поклонението хадж, за това правете хадж. А един човек рече: “О, пратенико на Аллах, всяка година ли?” Той замълча, докато този човек повтори това 3 пъти. Тогава Пратеникът на Аллах (С.А.С.) рече: Ако кажех "да" щеше да ви е фард, а няма да имате възможност, и после рече: "Приемете каквото съм ви оставил, защото тези преди вас бяха погубени заради многото им въпроси, и че имаха разногласие с техните пророци. Когато ви задължа с нещо, изпълнете го според вашите възможности и когато ви забраня нещо, оставете го.”

3. В хадис, предаден от Абу Хурейра (Р.А.) се предава, че Джебраил (А.С.) е дошъл да научи хората на тяхната религия. Той рекъл:
“О, Пратенико на Аллах, Какво е Ислям?
А той казал: “Ислям е да служиш на Аллах и с нищо да не му съдружаваш, да отслужваш предписаните молитви, да даваш задължителния зекят, да говееш рамадан, и да посетиш хадж Дома, ако имаш възможност.
”Според Иджма, ислямската общност е на едно становище, че хаджа е фарз един път в живота, за всеки пълнолетен мюсюлманин, имащ възможност. Поклонението хадж е преселването към Всевишния Аллах, отзовавайки се на Неговия повик.
Хажд е един повтарящ се обред, в който мюсюлманите се срещат всяка година с най-чистите възнамерения и взаимоотношения, за да свидетелстват в тяхна полза на най-свещената земя, избрана от Аллах. Хадж има велики прелести и съществени отличителни черти, най-важните от които са:
· Признаване единството на Всевишния Аллах, искреност в служенето на Единствения – с речите, делата и убежденията. Затова първото нещо, с което се започва при хадж, е: “Леббейке Аллаххумме леббейк…”, тоест: “Отзовавам Ти се, О, мой Господарю, отзовавам Ти се! Ти нямаш съдружник, отзовавам Ти се! Наистина, словата благодатите и владението са на теб! Ти нямаш съдружник!”

Всевишният Аллах казва:
“И посочихме на Ибрахим мястото за дома (Кааба): ”Не съдружавай нищо с мен и почисти моя дом за онези, които обикалят и стоят в преклонение и се кланят и свеждат челата в суджуд". (ал-Хадж: 26)

· Осъществяване споменаването на Аллах, изпълване на сърцето и душата и всички чувства с него. Всевишният казва:
“За да придобият облаги за себе си и в определени дни да споменават името на Аллах” (ал-Хадж: 28)
“И когато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при свещената планина! И го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това заблудени!” (ал-Бакара: 198)

“И споменавайте Аллах в преброени дни!” (ал-Бакара: 203)

“И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах!" (ал-Бакара: 200)

Тези и другизнамения, доказват, че споменаването на Аллах е целенасочено в отреждането на хаджа. Това е доказано и в хадисите много ясно, както е в хадиса, предаден от на Айше (р.а.):
"Тауафа около Дома и сайя между Сафа и Меруа, и замерването на джимар, са отредени за осъществяване споменаването на Аллах."

· Осъществяване на продължителност в подчинение, избягване на сладострастията и предпочитане на задоволството на Всевишния Аллах над желанията и страстите. Също така, осъществяване на страхопочитание в душите и богобоязливост, и пречистване на душите от тръните на съмненията и нечистотиите на страстите. Всевишният казва:
“Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвкупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!” (ал-Бакара: 197)

В следния хадис се казва:
“Който извърши поклонението хадж при този Дом, и не е направил съвкупление, нито безпътство, връща се (без грехове) както в деня, в който го е родила майка му.”

· Поклонението хадж осъществява ислямското братство и единство и заздравява верската връзка, отстранява различията и разтапя преградите.
Всевишният казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде.” (Али Имран: 97)

Споменаването на думата “хората” намеква за единството, и тази дума се повтаря:
“И зови хората за поклонението Хадж". (ал-Хадж: 27)
Това е така, защото този ибадет, въпреки че трябва да е предшестван от вяра, обхваща основата на Исляма, а тя е единобожие (таеухид) и който осъществи тази основа, той осъществява религията. За това хората се призовават към него.

“И от Свещената джамия, която ние отредихме за хората все едно обитатели или пришълци, - и искащи там безбожие чрез гнет – тези ние ще накараме да вкусят болезнено мъчение.” (ал-Хадж: 25)

Ако разгледаме внимателно тази основа от основите на Исляма, ще открием, че тя е основно заглавие на ислямското единство, негово ясно доказателство. Дрехите са еднакви, речта е една, делото е едно, времето е едно, мястото е едно, посоката е една и целта е една.

· От този ибадет – хаджа – вярващия се учи на търпение, отдаване и признаване.
Този ибадет е сбор между богатството и тялото - имаш нужда от пътуване, раздяла със семейството и родината, отдалечаване от дома си и от обичайните неща. Този ибадет пречиства душата от скъперничество и я подтиква към равномерност и понасяне на трудностите, чрез живеене и сприятеляване с хората, помага за приемане на хубавите нрави и черти от тях.

· Поклонението хадж е добър шанс за ползотворни търговски размени - вярващите си разменят търговски опит. Без съмнение, това велико събиране е шанс за посочване на слабостите при някои ислямски страни, за да им се помогне от другите държави. Това са ползите, които Аллах ни е повелил да свидетелстваме в хаджа. Ибн Аббас (Р.А) посочва това значение в тълкуване словата на Всевишния Аллах:
“За да придобият облаги за себе си.” (ал-Хадж: 28)

Облагите на земния живот и ахирета. Облагите за отвъдния живот са задоволството на Всевишния Аллах, а облагите за земния живот са облагите за тялото и търговията.

· Поклонението хадж е годишна среща, която се повтаря година след година. Мюсюлманите се срещат едни с други, научават едни за други, обединяват се върху едно мнение, невежия се възползва от учения, богатия се смилява над бедния. Размяната на науки, опит, методи, съвети, търговия и ползотворни мнения, са от многото прелести на хаджа, които хаджията чувства и усеща в този момент. След като това се осъществява с позволението на Всевишния Аллах, надеждата е сигурна, благодатите на Аллах и неговата почит са огромни за осъществяване и увеличаване на тези цели и добрини за ислямската общност.