Приемане на името на съпруга: непозволено според Шари’а

Бисмилла Уалхамдуллила Уас Салату Уас Салаам ‘ала Расулиллах

В страстното си желание да копираме Запада, много от нас, Мюсюлманките, приемат практики, които нямат основи в Ислямските Закони (Шарии’а).
Между тях е сменянето на фамилията на жената с тази на съпруга си, след като се омъжи.
Факт е, че Исляма не изисква сменяне на името след брак и няма нищо в Сунна-та, което да сочи, че жената трябва приеме фамилията на съпруга си, след като се омъжи.
Всъщност Улама (ислямските учени) заявяват, че това е нововъведена практика, която не е позволена в Исляма.

Някои хора ще кажат: "Хайде сега...Голяма работа, защо е толкова важно!?’’

Прочетете следващите редове и ще разберете.
Съпругите на Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам), са майките на Вярващите и Пророкът (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) е най-благородния сред хората и най-добрия пример. Ако погледнем техния приемер, ще видим, че когато Пророкът (салелаху алейхи уасалам) се жени НИТО ЕДНА от съпругите му не взема неговото име.

Напротив: всяка една от тях запазва името на баща си, дори и нейният баща да е бил каафир (неверник). Подобно на тях съпругите на Сахаба и тези които са след тях, не са сменяли имената си.

Питате ли се защо не са направили това?

Ако беше нещо добро, със сигурност жените на Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) биха го направили и самият Пророк (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) би им наредил и насърчил да го направят.

Това не става, защото Аллах заповядва да се запази бащиното име като показател за произход.

,,Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах..’’ (сура Ал Азхаб 33:5)

А Пророкът  (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) казва:

,,Който се назовава с друго име, различно от бащиното си, ще бъде проклет от Аллах, ангелите и хората.’’ (Ибн Мааджа-Сахих от Ал-Албаани)

И той (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) казва още:

,,Който съзнателно твърди,че принадлежи на друг,освен на своя баща, Рая няма да го приеме.’’ (Ахмад,Ал-Букхари,Муслим)

Някои могат да започнат да спорят: ,,Но жената не твърди, че баща й е някой друг. Тя просто оказва чест на съпруга си и няма лоши намерения. Тя иска да приеме името на съпруга си от любов към него.’’

На тези хора трябва да се зададе въпроса:
Ако беше въпрос на чест да сложиш името на съпруга си до бащиното, нямаше ли Уммахаат да направят това??

Не е ли това най-голямата чест на СВЕТА да имаш името на Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) до своето?? Въпреки това съпругите на Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) не са направили това.

Питате ли се защо?

Ако това беше начин на изразяване на любов към съпруга, няма други взаимоотношения между съпруг и съпруга на лицето на земята, които да са били по-добри от тези между Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) и жените му. Въпреки това никоя от Майките на Вярващите не е изразила своята любов към Пророка (Сал Аллаху Алайхи уа Саллам) чрез смяна на името си.

Няма логика

Последното име е показател за бащата и лицето и представя родословието на жената.
Шейх Бакр Абу Зайед казва: ,,Това е една от красотите на Шарии’а, защото обръщението към човек с бащиното му име, е по-приемливо от гледна точка на това да знаеш кой кой е и да ги отличаваш...’’ (Тасмият ал-Маулуд 30,31)
По произход жената е ,,дъщерята на този и този’’ не ,,жената на този и този’’. След като няма кръвна връзка между съпругата и съпруга, как тогава тя може да приеме неговото име все едно е част от същото родословие?

Със сигурност тя не твърди, че той е нейния баща!

Също какво става ако тя се разведе или съпруга умре и тя се омъжи за друг? Трябва ли да си сменя името всеки път когато се омъжва за друг мъж?
Освен това има правила, които вървят с това жената да се нарича с бащиното си име, които имат връзка с наследството, издръжката, кои са нейните махрам-и и т.н. Взимането името на съпруга пренебрегва всичко това.
Също ако се замислим, съпругът е наименуван на собствения си баща и какво общо има тя с родствените връзки на бащата на съпруга си? Това е нелогично спрямо фактите.
Още повече, че нищо не прави съпруга по-добър от бащата на жена му. Тогава защо тя трабва да се отказва от бащиното си име и да взема последното име на съпруга??

И защо мъжете оставят с името на баща си, а жените не?!

Просто няма никакъв смисъл.

Не само в този живот, но и в следващия ние също ще бъдем наричани с името на родния си баща.




Пророка (Сал Аллаху Аллаху Алайхи уа Саллам) казва:

,,В Деня на Страшния Съд, всеки предател ще има табло до себе си и то ще казва: това е предателя на Този и Този, рожбата на Този и Този. (Бухари и Муслим)

Така че всички вие, неомъжени сестри - не бързайте да сменяте моминското си име след сватбата. А за тези, които вече са сторили това, не е късно да се поправите. Върнете си моминското име и идентичността. Това е част от Шарии’а.

От Разина Бинт Хабиб

из Автентична Ислямска База