Махди - очакване или религиозно кредо

Салман ибн Фахд ал-Ауда

Скоро един приятел ме попита за Махди и за оценката ми за това, че днес в Интернет се разпространяват материали за появяването му, за признаците му, които хората ще видят. Той също така ме помоли да разуча подробно този въпрос.

В отговора си към него заявих, че съобщенията, които се разпространяват за Махди, в повечето случаи са необосновани и изобщо не се основават на реалността. Всички те са нищо повече от слухове и мечти, на които вярват тези, които са изпаднали в отчаяние.

Обещах на приятеля си да се заема с темата, тъй като тя е изпитание, смут, който се надига в момента сред мюсюлманската умма. За да изследвам по-добре въпроса за очакването на Махди, първоначално предприех изследване за използуването в Корана на думата “чакам“.

По мое убеждение, обръщането към Корана е разумния подход, т.к. Корана е Книгата, която е ръководство и учител по всички въпроси, когато възникнат. Изучих всяка ая от Корана, съдържаща думата “чакам“ или който и да било неин синоним, и открих, че всички тези аят могат да се разпределят в рамките на три категории.

Първа категория: аят, които са в заплаха към неверниците, за това, което могат да очакват като наказание в живота. Пророка (с.а.с.) предлагал на неверниците да чакат, докато не ги застигне наказанието, както е споменато в следните аят от Корана:

"И казват: "Кога ще бъде това отсъждане, ако говорите истината?"
 Кажи: "За неверниците в Деня на отсъждането не ще е от полза, ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка."
 Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.“

сура Поклонът (Ас Саджда) 32:28 – 30

“Деня на отсъждането“ е – и Аллах знае най-добре – Деня на Възкресението, както е описан като дена, в който “на неверниците няма да им се помогне и няма да бъдат отсрочени“. На Пророка (с.а.с.) е предписано да чака. Той трябва да очаква – крайния резултат и изпълнението на обещаното възкресение, съда и въздаянието, които неверниците така очакват.

Сходна ая:

“...В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Господ, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Кажи: "Чакайте! И ние чакаме."

сура Добитъкът ( Ал Анам) 6:158

Трябва правилно да се разбере, че знамението, което е споменато тук, това е Слънцето, изгряващо от запад, а в този ден вярата няма да донесе полза на човек, който не е повярвал на това.

Така също би било вярно да кажем, че тук се подразбират определени знамения от Аллах и по тази причина в аята е указано „...някои от знаменията на твоя Господ...“. Има и други знамения от Аллах, например мъглата на смъртта, това, че Аллах приема покаянието на човека преди да го застигне мъглата, но не и след това.

По такъв начин те очакват Великия Час. След това, като се появи това знамение – Слънцето, изгряващо от запад, човек не ще има полза да приеме вярата. Така също могат да очакват малкия Час, който е смъртта, когато човек умира, часът му е настъпил. Знаменията за този ден – смъртните мъки и виждането на ангелите, които са дошли да му вземат душата. В този миг за човека също ще е безполезно приемането на вярата.

Затова дадената ая призовава към вяра, действия и промяна преди да настъпи края – независимо от това какъв ще бъде той. Когато Аллах казва: „не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра...“ Той подчертава важността на времето и поощрява хората да вършат праведни дела в съответствие с вярата и активно да действат преди да е станало късно.

Смисъла на очакването тук не се състои в това да се подпреш и да чакаш нещо си, което трябва да се случи. Смисъла е в това, че е необходимо да се прояви усърдие и да се опитват да се доближат към това, което чакат.

Втората категория: аят, в които се заплашват неверниците, като им се казва да очакват наказанието в този свят.

Понякога неверниците отхвърлят призива, предлагат да им се ускори мъчението, изразявайки своя скептицизъм и неверието си в него, и пълно отсъствие на безпокойство за това. Това може да се проследи в историите за пророка Худ и народа му:

„Каза: "Вече заслужихте наказание и гняв от вашия Господ. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им е низпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас."
 С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.“

сура Стената (ал Араф) 7:70 – 71

Тези хора, присмивайки се, молели да им бъде ускорено мъчението в този свят, а им било предложено да чакат. Същата ситуация е представена в аят за народа на Юнус (Йона, а.с.):

„Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: "Чакайте! И аз чакам с вас."

сура Юнус 10: 102

Така също и сходния текст:

„И кажи на онези, които не вярват: "Работете както можете! И ние ще работим.
 И чакайте! И ние чакаме."

Отбележете, че очакването и действието са взети заедно. На неверниците е отговорено по следния начин: „Работете по своя път и ние ще работим по нашия път и ще чакаме това, което Аллах е предопределил между нас“. На друго място Аллах казва:

„И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрият съдник."

сура Стената (ал Араф) 7: 87

„Кажи: "Чакайте! И аз чакам с вас."

сура Планината (ат Тур) 52: 31

Това е очакването на наказанието на Аллах, което ще е над всички неверници в света.

Третата категория: аят, които се отнасят до очакване на знамение от Аллах.

Неверниците често настоявали пред Пророка (с.а.с.) да им покаже знамение от Аллах. Те искали планината Сафа да им бъде превърната в злато или да пред тях да падне къс от небето. Посланика на Аллах (с.а.с.) им отговарял, че Аллах му е заповядал да каже: „Тайнството принадлежи само на Аллах“. Това е споменато и в Корана:

„И казват: "Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?" Кажи [о, Мухаммад]: "Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас."

сура Юнус, 10: 20

От тези аят, от третата категория, можем да извлечем множество уроци:

1. Въпроса за тайнството да оставим на Аллах. Той казва: „ Тайнството принадлежи само на Аллах”. Как ще връхлети гнева на Аллах  и Деня на Възкресението – са въпроси на тайнството, които Аллах не разкрива на никого. Аллах казва:

„Часът ­ скривам го докрай ­ непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.“

сура Та Ха, 20: 15

Скритото – това е владение на Аллах. Той не го разкрива на никого, „освен на онзи пратеник, когото е избрал“. (сура Джиновете, 72: 27). А има въпроси на тайнството, които Той не открива дори на приближените ангели и посланици. Аллах ги пази в себе си. На никого не е позволено да се рови в тези въпроси по никакъв повод. Човек може да усети понякога в себе си някоя мисъл, която го вдъхновява, или усещане, и да се помисли за нещо по-особено, но той никога не трябва убедено да вярва в това. Може да има видения за нещо хубаво за мюсюлманите или нещо ужасно за неверниците, но не повече от това – да си остане само предположение.

Виждаме в историите за пророка Юсуф (Йосиф, а.с.). Аллах казва: „...за когото смяташе, че ще бъде спасен...“ . Бъдещия пророк, получаващ откровения от Аллах, не говорел с увереност за своите тълкувания на сънищата, а само предполагал.

Подобно на това, когато при пророка Мухаммед (с.а.с.) дошъл човек и разказал за сън, който бил сънувал, Абу Бакр го разтълкувал и след това попитал: „О, Посланико на Аллах, кълна се в Аллах, ти си като баща за мен. Правилно ли разтълкувах съня или не?“ Посланика на Аллах (с.а.с.) отговорил: „ Беше прав в една част, а в друга – не“. Абу Бакр казал: „Кълна в Аллах, кажи ми за това, за което не бях прав“. Посланика на Аллах му отвърнал: „Не се заклевайте“. (Сахих Ал-Бухари, 7046, и Сахих Муслим, 2269)

Очакванията, прогнозите, предположенията и надеждите имат широко приложение, но понякога дават увереност на човек по някои въпроси, които засягат тайното. Аллах казва: “Тайнството принадлежи само на Аллах“, затова очакват нещо, което ще дойде само в бъдещето.

2. Аллах не е дал на никого, даже на пророците, някакво участие в наказанието, което очаква Неговите раби. По тази причина Аллах се обръща към своя посланик Мухаммед (с.а.с.) по следния начин:

„От теб нищо не зависи ­ Той или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители“.

сура Ал Имран, 3: 128

„И да ти покажем част от онова [наказание], което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат“.

сура Юнус, 10: 46

Тези аят показват, че има неща, които засягат само Аллах. Хората са длъжни както да получат и изпълняват волята на Аллах, така също и преписаното от Него. А не трябва да се занимават с въпросите, които не ги засягат.

3. Поощрени сме да действаме и да постановяваме средния път на делата и да побързаме с усилията си преди да ни застигне края, независимо този край дали е смъртта или Деня на Възкресението. Ние не трябва просто да чакаме. Предполага се, че активността ни ще бъде плодотворна и достойна. Нашата действеност трябва да се основава както на въпросите, утвърдени от ислямските учени, а също и на естествените причини, които е постановил самия Аллах.

В Корана и сунната не намираме текст от Посланика на Аллах (с.а.с.), който да ни заставя да чакаме и да бездействаме, даже по време на настъпването на самия Час. Всеки вярващ трябва да вярва в Часа и да знае, че той ще настъпи. Въпреки това ние не трябва да бездействаме, в очакването му.

Проблема, който разглеждаме – това е усърдната и сериозна действеност. Ценността на работата – това е една от най-важните ценности, на които се опира ислямът.

Има случай, описан в хадис, който има пряко отношение към темата, която обсъждаме. Йасир ибн Джабир предава (Сахих Муслим, 2899), че на Ал-Куфа задухал червен вятър. Един човек  не намерил нищо по-добро, освен да каже: „О, Абдуллах ибн Масуд, Часът настъпва!“ Абдуллах ибн Масуд дълго седял съсредоточено, станал. Това може би е бил признак за  неговата обезпокоеност, или признак за гняв и неодобрение. Той казал: „ Часът няма да настъпи, докато не се прекрати това – разделането и получаването на военни трофеи да бъде причина за щастие“. След това вдигнал ръка по посока на Сирия и напомнил някои от големите признаци, които трябва да настъпят преди Часа да дойде. Ибн Масуд осъдил прибързаните заключения на човека и неправилната оценка на събитието. Тъй като Ибн Масуд бил ерудит, притежавал проницателност, придобил знанието си непосредтвено от Пратеника на Аллах (с.а.с.). Той пояснил, че Часа няма да настъпи, докато не преминат признаците, за които ни е съобщил Пророка (с.а.с.).

За Махди има много хадиси, възможно е да са повече от сто. Някои от тях – измислени, други – слаби, а трети – добри. Има даже някои, които могат да се оценят като достоверни, но те са много малко.

Има един хадис – от Али ибн Абу Талиб, в който Пророка (с.а.с.) е казал: „Махди е един от нас, от нашето семейство. Аллах ще го изпрати някоя нощ“. (Ахмад,645 и Ибн Маджа,4085). Някои учени са го оценили като добър (хасан), но свода му от разказвачи е слаб, т.к. в него влиза  Йиасин ибн Шайбан Али Иджили. Ал Бухари го е обявил като съмнителен, а такава оценка от самия Ал Бухари, се приема като неодобрение. Абу Зура и Ибн Маин смятат, че всичко с хадиса е наред.

Има три хадиса за Махди, разказани с думите на Абу Саид Ал Худри. Всички те са предадени от Ал Хаким. Някои от тях също са предадени от Абу Дауд, Ат-Тирмиди, Ибн Маджа, Ахмад и др.

Един от тях: „Махди ще произлиза от последните поколения на моята умма“ (Ал-Хаким, 8716). Ал- Хаким е обявил хадиса за достоверен, Аз-Захаби се е съгласил. Има някои малки разногласия по отношение на свода от преводачи.

Друг: „Махди е от потомците ми. Той ще има издадено чело и крив нос. Ще изпълни света с безпристрастност и справедливост, както ще бъде напълнен (до тогава) с тирания и притеснения. Той ще работи в продължение на седем години“ (Сунан Абу Дауд, 4285).

След това има хадис, предаден с думите на Таубан,  в които се приписват думите на Пророка (с.а.с.): „Ако видите черни знамена, идващи от страна на Хорасан, то отидете при тях, даже ако ви се налага да  пълзите, защото сред тях ще бъде халифа на Аллах – Махди“ (Ал-Хаким,8572 и Ахмад,22387). Целия свод от разказвачи на този хадис е слаб и недостоверен, въпреки че някои хора са били немалко снизходителни към това и са го обявили за добър въз основа на голямото количество разказвачи.

Някои хора използуват този хадис, за да поддържат твърденията си за това, че Махди ще произхожда от семейството на Ал-Аббас и,че Махди ще се яви като член на династията на Аббасидите. В историята намираме аббасидските халифи, сред които е имало и такива с името Ал-Махди.  По тази причина виждаме, че Ибн Хазм, който бил в дома на техните съперници Умайадите, е написал следните стихове:

Когато се появиха черните знамена стана ясно

За хората, на които е дадено напътствието, че не ще могат по друг начин  да достигнат успех.

Знамената на Аббасидите са били черни. Лесно се вижда, как този слаб хадис е можело да бъде така предаден, че да поддържа делата на Аббасидите.

От Умм Салама се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Махди ще бъде от моите потомци по линия на Фатима“ ( Сунан Абу Дауд, 4086). Този хадис има слаб свод от разказвачи, в който е Али ибн Нуфал, който Ал-Укайли е обявил за слаб  предавач. Ал-Укайли е казал: „Нито един от хадисите, които е предал за Махди не трябва да се приема. Той е единствено известен с това, че ги е предал и всички тези повествования са били предадени от него на Зийад ибн Байан“. Ал-Бухари споменава този хадис, а след това казва: „Сводът му от разказвачи е съмнителен“. На това основание Ал-Мунзири казва, че, в действителност, това са думи на Саид ибн Ал-Мусайб.

Има много хадиси, които предават общия смисъл, взети заедно, въпреки че повечето от тях  не достигат степента на достоверен хадис, ако се вземе отделно. Възможно е да има случай, когато само един хадис от всичките може д е достоверен. Хадисите, които могат да се оценят като добри, не са толкова много, а болшинството от тях, са слаби.

Много учени са писали по темата за Махди. Един от тях бил Наим ибн Хамад, който е писал по темата в книгата си Ал-Фитан. Въпреки че Хамад бил от водещите учени по Сунна, в работата си е допуснал множество грешки. Ад-Даракутни, Аз-Захаби и Ибн Хаджар са писали поправки към този труд. Маслама ибн Ал-Касим отишъл по-далеч и казал: „Той предава много хадиси за сраженията, които трябва да се отхвърлят. Той е единствения, който ги е предал“.

Била побликувана книга на Абу Ал-Исфахани по дадения въпрос, с името 'Акл ад-дурур. По темата са писали Ибн Катир, Ас-Суйути, Ас-Сахауи, Ас-Сан'ани и Аш-Шаукани, сред многото ранни автори, като не говорим за множеството от съвременни. Ибн Халдун в своята работа Мухаддима пише: „Сред мюсюлманите възгледът, че Махди е реален, е широко разпространен. Няма съмнение, че представата е правилна, а и болшинството от водещи учени и хора на знанието признават хадисите за Махди в цялост, даже въпреки това, че малко от хадисите за него са безспорни. Има даже и учени, които са обявили хадисите за него, достигащи степента мутауатир^1,  особено такива – сред по-късните учени. Но има и други, които направо отричат хадисите, отнасящи се до Махди“.

Такова отричане се приписва на Муджахид, а така също и изявлението, че Махди няма да е друг, но Месията, сина на Мариам. Той цитира хадиса: „Махди не е друг, ами Месията, сина на Мариам“. (Сунан Ибн Маджа, 4039 и Ал-Хаким, 8412. Слаб хадис). Такова мнение се приписва и на Ал-Хасан ал-Басри. Ибн Халдун е един от тези, които са отхвърлили това мнение, така също и Мухаммед Рашид Рида, шейх Абдуллах ибн Зайд Ал-Махдмуд, Мухаммед Мухий-д-Дин ‘Абду-л-Хамид и много други в последно време.

Можем да кажем, че в Сунната за Махди има много хадиси, които се различават по качество, слаби и добри. Оценените като достоверни хадиси не са много. Въпреки това вярата в появата на Махди е установен въпрос, при който всички свидетелства се взимат общо.

Махди в традициите на ахли ас-сунна

Ахли ас-суна вярват, че в края на времето, в семейството на Пророка (с.а.с.), ще се появи човек, роден като всеки друг, с най-обикновен вид. Той ще живее така, както живеят другите. По същия начин ще допуска грешки и ще има нужда хора, които да го поправят, точно, както други. След това Аллах е предопределил, че от неговите ръце мюсюлманите ще получат обилна благодат, заедно с благочестието, справедливостта и достойнството. Аллах ще обедини мюсюлманите около него. И нищо повече от това. Това е, което може да се открие в хадисите.

Няма никакво текстово доказателство, което да свидетелства, че очакването на неговото идване, трябва да е обект на поклонение. Нито един мюсюлманин не може да приеме такова утвърждение въз основа на хипотези или предположения. Такова заявление трябва да бъде потвърдено от достатъчно доказателства. Хората, които правят такива заявления са много. Подобно на това е имало в самото начало на ислямската история и по-натаък ще се опитам да покажа това. Основаваме се на това, че всеки мюсюлманин в началото изследва въпроса, проверява го и навлиза в същността му с повишено внимание. Мюсюлманинът не трябва да бърза и да действа на основата на лични пристрастия и мечти.

Подобно на него, нито един аспект от ислямския Закон не зависи от появяването на Махди. Заявления, че такива ислямски постановки, като петъчната молитва, колективните молитви, джихад, изпълнение на предписаните наказания или прилагане на ислямските закони, зависят от появяването на Махди, са необосновани. Живота на мюсюлманите трябва да тече в нормален ритъм. Те трябва да извършват поклоническите ритуали, да изпълняват задълженията си, да участват в джихад, да преустройват обществото си, да изучават религията си и да се учат един другиму. Когато действително се появи този благочестив човек и се идентифицира еднозначно и безспорно, тогава трябва да го последваме. Такова е било отношението на сподвижниците и на техните последователи. Учените от всички времена са се придържали към това отношение. Идеята за това, че трябва да се очаква Махди и акцента, който се поставя върху неговто появяване, e възникнал доста по-късно.

Махди в традициите на шиитите

Вярата в Махди е с фундаментално значение във вярата на шиитите. Системата на вярванията им се основава на него. Различните шиитски секти са в разногласие по много въпроси, но всички са единодушни в идеята за „Скрития Имам“ Те подразбират имам Ал-Махди, независимо от разногласията си по идентификацията му.

Това е цяла концепция, от която идват идеите за това, че Пророкът (с.а.с.) не е умрял и трябва да се върне. Първия човек, който повдигнал идеята, бил евреинът Абдуллах ибн Саба’. Той казал: „Колко странни са хората, които казват, че Иса (Исус) мир нему, ще се върне, а отхвърлят, че ще се върне Мухаммед(с.а.с.), а той много повече заслужава второ пришествие, отколкото Иса!“

Тази причудлива идея е имала като основа злонамерена умисъл. Човека, който я е предложил, желаел да провали основен принцип в исляма – вяра в края на пророчеството. Тази вяра се състои в това, че Аллах е направил Мохаммед (с.а.с.) последен от порорците. Аллах с.т. казва:

“Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо“

сура Ал-Ахзаб (Съюзените племена),33:40

Пророкът ( с.а.с.) е казал: „Аз съм печата на пророците. След мен няма да има пророци“. (Сунат Ат-Тирмиди,2219 и Сунат Абу Дауд,4451).

Това е безспорен принцип в исляма. По тази причина мюсюлманите – прости хора, или знаещи – единодушно приемат като неверник всеки човек, който утвърждава, че някой може да бъде пророк след Мухаммед ( с.а.с.). Затова ислямския съд е обявил за сектанти кадианитите и бахаите – произлизащи от исляма, а техните привържници – за неверници. Те утвърдили, че някои от лидерите им са били пророци след Мухаммед, например Мирза Гулам Ахмад (в случая с кадианитите, ахмадийа). Тези хора попадат в неверие, защото нарушават безспорен принцип в исламското вероучение.

Абдуллах ибн Саба’ се опитал да прокара тази идея в исляма злонамерено утвърждавайки, че Пророкът ще възкръсне. Той не казвал, че ще се появи друг пророк, но това било само началото. Когато хората, или в краен случай група от тях, се присъединяла към идеята, и започвали да очакват с надежда връщането на Посланика, тогава по-нататъшното развитие на процеса било само въпрос на време. След това всеки самозванец получил възможност да се покаже и да потвърди, че е Пророка, който е възкръснал или да подкрепят някой, който претендира за пророчество. В това е опасността на идеята.Подобни претенции за пророчество нарушават принципите на вярата на всеки мюсюлманин. Те нарушават ислямския Закон. Противоречат на схващането на сподвижниците, последователите и ранните учени. Човек, койтоправи такова заявление, попада ведна от двете категории:

1. Човек може би е безумен. Тогава трябва да му се окаже психиатрична помощ.

           2. Човекът е разумен.

Тогава следва да се предприемат всички възможни начини, за да бъде този човек заставен да разбере и да бъде убеден в истината. Ако той упорства в заявлението си, то неговия случай трябва да бъде предаден в съда. Именно по такъв начин кадианите от Пакистан и други подобни групи били обявени от съда за неверници и то така,че дори и простите хора да нямат никакво съмнение по дадения въпрос.

Абдуллах ибн Саба’ също заявявал, че Али ибн Абу Талиб е бил Махди. Той казал: „Дори да ми донесете мозъка му на седемдесет части, пак няма да повярвам, че е мъртъв“. Той свидетелствал, че Али ще се върне и ще възцари справедливостта на Земята така, както е била пълна с несправедливост. По-късно такова изказване е било направено за Мухаммед ибн Ал-Ханафи, който бил син на Али ибн Абу Талиб. Един от хората, които потвърждавали, че Мухаммед ибн Ал-Ханафи е Махди, бил иранец, на име Ал-Мухтар ибн Абу Убайд, като твърдял, че бил посетен от ангели. Когато на сподвижника на Пророка (с.а.с.) – Ибн Умар съобщили за твърденията на Ал-Мухтар ибн Абу Убайд, че бил получил откровение, той казал: “Той е казал истината, защото Аллах казва: “...сатаните внушават на своите ближни...“ ( Ал-Анам, 6: 121). Ибн Умар не казал нищо мило по адрес на лъжеца, независисмо, че бил женен за Сафийа бинт Абу Убайд, сестра на Ал-Мухтар. Сектата, която проповядвала, че Мухаммед ибн Ал-Ханийфа бил Махди, била известна с името касанийа. Един от нейните членове бил известния поет Касир А’ззах, който написал:

Няма имам, освен от Курайш,

Вождове на истината, четирима от тях – равнодостойни,

Али и трима от семейството му.

Те са  внуци, без съмнение.

Един от тях е внук на вярата и справедливостта.

Друг бил убит в Кербала.

А последния няма да усети смъртта, докато

не застане начело на конница , носейки знамена.

Той е скрит и невидим днес,

В Радуа се наслаждава на мед и вода.

В друга поема пише:

Не, моята душа е цялата за теб.

Не си чакал дълго в планината.

Ти спечели хора, преданиа на теб,

Които те наричат халифа и имама.

В твоето име хората по земята се обединиха.

Ти се отдели от тях за шейсет години.

Ибн Хауля не е вкусил смъртта,

Не е завещал костите си на земята.

Храни се той с насъщния всеки ден,

И пие вода.

Когато Мухаммед ибн Абдуллах ибн Хасан въстанал срещу Абу Джафар Ал-Мансур, той приел името Махди, надявайки се на това, което е предсказано в хадисите. По-късно армията му била разбита, а самия той – убит, през 145г.х. Отрязали му главата и я показвали от Медина до Ирак. Независимо от това, неговите последователи се разделили на три. Едните били тези, които признали, че той е умрял и отхвърлили идеята, че това е бил Махди. Вторите заявявали, че той ще се върне, а всичко, което се е случило, е направено нарочно, за да се види, че е загинал. Третата група решили, че Махди е някой друг.

Удивително. Такава ситуация се е повтаряла в течение на историята. По време на скорошните събития² в Ал-Харам в Мекка, някои от взелите участие заявявали, че техния лидер е Махди. Толкова си вярвали, че след като той бил убит, те твърдяли, че не е умрял, ами избягал и се скрил. Често човек отказва да вярва в това, което е очевидно, като не може да застави себе си да прианае, че се е лъгал или е сбъркал, въпреки че идеята, която е смятал за толкова ценна, се е оказала в същност лъжа.

При шиитите различни хора са ставали Махди през различните епохи, когато този, на когото възлагали надеждите си, не ги оправдавал. След Мухаммед ибн Ал-Ханафи някои обърнали поглед към Джафар Ас-Садик. След смъртта на Джафар ас-Садик, обърнали се към Исмаил ибн джафар. Тези хора, известни като исмаилити, са батинитска секта. След като той умрял, без да остави син след себе си, те започнали да очакват Мухаммед ибн Исмаил. Те принадлежат към друга батинитска секта, с името карамити (кармати). Най-известната шиистка секта, е исна’ашарийа. Те признават дванайсет безгрешни Имама, последния от които, е Мухаммед ибн Ал-Хасан Ал-Аскари, е Махди. За тях, той е непогрешимият Имам, който излязъл от скривалището си – подземна пещера – преди повече от 1200 години. Истината е, че неговия предполагаем баща, Мухаммед Ал-Аскари е умрял, без да има деца. По тази причина са били написани следните строфи:

Никога не се е случвало човек да се роди в пещера!

На кого в невежеството си казваш: „Няма такова нещо!“

Имате разум сами да прецените. Към грифона и гоблина се добави трети!

Що се касае до аббасидския Махди, са го наричали Мухаммед, по името на баща му, халифа Абу Джафар Ал-Мансур. След това той взел името Махди, защото постоянно се борел с проблема за предполагаемите Махди от ахл ал-бейт. На своите лични сбирки той казвал: „Кълна се в Аллах, ни Махди е ахл ал-бейт, нито сина ми в действителност е Махди. Ние само се борим с тях по същия начин, по който те ни нападат“. По такъв начин сина на Абу Джафар Ал-Мансур бил обявен за Махди – за съперничество с други претенденти. Бил известен като „Чистото сърце”.

Историята познава много „Махди“. Махди е бил ибн Тумарт в Мароко, който е установил халифата на Ал-Мухадите (ал-муахидун). След това имало Махди в Судан, Мухаммед, или Ахмад, ибн Абдуллах, който застанал начело на махдисткото движение, все още съществуващо като политическа партия в страната. Той казвал, че произлиза от семейството на Пророка (с.а.с.) – ахл ал-бейт – и казвал, че имал откровение. Така също заявявал, че с него лично е говорил самия пророк Мухаммед (с.а.с.) и му казал, че той е Махди. Около него се обединили много хора. По общо признание неговото движение имало отделни положителни черти, поне доколкото е играло важна роля за освобождението на Судан от колониална окупация.

Имало е и много други „Махди“, които така и не се изявили до значимо ниво. Ибн Таймия пише: „Зная повече от един шейх в наше време, известен с благочестието, аскетизма и набожността си, всеки от които си мисли, че е Махди. За някои от тях тази идея може да е внушена по време на бодърстването, но са чули за нея от шейтаните“.

В книгата си, в която са събрани биографиите на известни хора на 8-ми век от хиджра, Ибн Хаджар Ал-Аскани споменава за един от тях: „Умственото му съсътояние се влошило и той започнал да прави непремерени изказвания – че видял Аллах, че се е възнасял в небесата и разговарял с Аллах, който му съобщил, че той е Махди“.

Вече представихме някои хадиси, в които се говори за Махди. Също така обсъдихме исторически събития, непосредствено свързани с този проблем. Сега, в заключение, ще предложим наши наблюдения по въпроса.

1-во наблюдение

Лесно може да се забележи, че давещите се отчаяно търсят спасение. Даже ако решение съществува само във въображението и не им дава повече, отколкото да се захванат за нещо, и да се съсредоточат пред лицето на големите неуспехи и разбитите надежди. Това е причината да виждаме махдизма основно разпространен сред шиитите. Те винаги са били малцинство и голямата част от политическат власт е била в ръцете на ахли ас-сунна. Шиитите са се чъвствали отчуждени и отстранени от активно участие в живота. Лидерите им са били далеч от центъра на влияние и взимането на решения, което ни обяснява положението, в което те предоставяли последователи на концепция, която да им поддържа настроението и укрепява решимостта им. Възможно е в това има просто психологическа съставка, въпреки при някои да има злонамерена уловка, при други, по-лошо, приемали радушно идеите, действително вярвали в тях и затова ги разпространявали сред други с искрено убеждение. Други хора след тях били готови да приемат тези идеи с очевидна убежденост, честност и искреност. Те дори се заразявали с техния ентусиазъм.

Махдизма дал изход на шиитите, които не са имали възможност да вземат политическат власт. Подстрекавали са множество въстания, но всичките са се проваляли. Обзор на тези въстания може да се намери в книгата на Ал-Асфахани с името Макатил ат-талибин.

По същия начин някои от ахл ал-сунна, когато обстоятелствата ги довеждали до отчаяние, приемали тези идеи като средство за спасение. Когато испанците изгонили мюсюлманите от Испания, някои мюсюлмани се вкопчили в идеята, че Махди ще се появи. Те го чакали с голяма надежда, за да дойде и да застане начело на победното шествие против испанците.

Същото може да се каже за някои мюсюлмани от Кавказ, които вярвали, че шейх Мансур, оглавяващ едно от освободителните движения за кратко преди шейх Шамил, отново ще се върне и ще възвести джихад.

Кюрдите са народ, който без съмнение е изпитал страдания в много страни в хода на историята си, с изключение на периода Салах ад-Дина Ал-Аийуби и потомците му. Като следствие от това, много кюрди вярвали в това, че един от водачите им, Хасан ибн Али, ще възкръсне.

Може да се появи чувство за малоценност след неуспехи в някое важно начинание и разбиване на надеждите, свързани с него. Това може да бъдат военни действия или други движения, с които хората свързват надеждите си и гледат на тях като на изход за лошото си положение. Когато усилията им претърпят неуспех, а надеждите се разрушат, хората се деморализират и изпадат в отчаяние. И тогава могат да търсят спясение в очакването на някого.

За мюсюлманската общност е най-добре от всичко да не свързват надеждите си с някакви начинания. Ако някои наши усилия се провалят, то други се увенчават с успех. По такъв начин сърцата на хората могат да останат свободни от изморително растройство и отчаяние. Поражението, неспехът и растройството обезпечават идеална среда за разпространение на махдистките идеи, особено сред тези, които нямат позитивна насоченост, която да им дава сили и да направлява енергията им.

Често отчаянието кара човека да гледа на всичко като на лишено от смисъл и, че решението на проблема, с който той се е сблъскал, е в човешките възможности. Те не виждат друг изход, освен пряката божествена помощ, вмешателство под формата на Махди, който ще им помогне да разгромят враговете. Махди ще обедини мюсюлманите и ще разпръсне раздорите между тях.

Когато ни обхванат такива идеи, извиняваме собственото си неучастие в сериозни и плодотворни дейности. Ние се удовлетворяваме от самия факт на очакването на Махди и изоставяе отговорността, която ни е предписал Аллах в Корана:

„...Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете“.

сура Ал Бакара 2:251

Такива чувства по мое мнение, възникват при комбинирането на две бедствия:

Първото – пораженческото отношение, което могат да засегнат група хора или дори цяла нация, когато надеждите им са се изпарили. Именно затова, всеки път, когато “Махди“ умре, хората преместват надеждите си към другиго или заявяват, че той не е умрял, а дори и да е умрял, ще се върне.

Второто бедствие – придържане към радикално и пълно изменение, и неудовлетвореност. Това е провал в разбирането на божествения ред на Твореца. Това е също провал в приемането на ценностите. Такива хора мечтаят всяка несправедливост, която съществува в света, да се премахне мигновено. Да, ние сме длъжни да вярваме, че Аллах има силата да промени всичко, което е направил.

Но Аллах е установил естествен ред в изменението и реформите, на чиято основа Той ни е предписал да действаме.

„...Аллах не променя хората, докато те не променят себе си...“

сура Гърмът (Ар-Раад), 13: 11

Има такива, които мечтаят за окончателно решение да разреши трудности им. Проблемът им е в това, че те желаят всичко това да се случи в техния живот. Те дори не очакват плодовете на своя труд, ами нещо, което не изисква никакви усилия от тяхна страна, освен очакване и мечти.

Може да се забележи, че хора, които участват в производствена работа, такива, които подпомагат други в образованието им,  хората, прозоваващи към ислама и осъществяването му, хора, които имат идеи, цели и деятелност, която съсредоточава на себе си вниманието, енергията и надеждите им, – не са обхванати от махдистки идеи. Такива идеи не им влияят, дори ако са прости хора. Защото производството, в което участват, изпълва живота им и ги удовлетворява. Те нямат нужда от измислена опора, която да ги крепи. Но ако някога при тях дойде човек с такава идея, те с готовност се присъединяват към него, вмести към другиго. Не зависят обаче от случая и при това не преустановяват работата си в очакване на събитието.

Що се касае до тези, които сързват надеждите си с отделна, недостижима цел, в същото време без да предприемат никакво усилие, за да я постигнат, а само седят и чакат, то такива се присмиват на усилията на другите. Те питат: „Какво мислите, че можете да направите? Можете да спрете бушуващ ураган или наводнение с вашите слаби безсилни ръце?“ Такива хора не виждат друго решение, освен радикална и пълна промяна, а такава промяна може да дойде единствено от Очаквания.

Именно затова повечето махдистки движение в историята са възникнали в атмосфера на напрежение и криза, и във време на социални и политически поражения. Всички подобни махдистки движения са възникнали във време, когато хората, особено младите, са се чуствали отхвърлени, когато не са можели да видят светлина в края на тунела. Те не са открили друг изход, освен да прегърнат тази идея.

Длъжни сме да отбележим, че в историята махдизмът е бил почти неизменно свързан с шиитите, а днес виждаме потресаващи изменеия в тази тенденция. Шиитите, цялата история на които неизменно е свързана с очакването, те самите, които са дали на света множество „Махди“, и утвърждавали, че петъчната молитва, джихад и други актове, са недействителни до пришествието на Махди, сега са извлекли урок и са развили свои идеи за очакването на Махди. Те не са отхвърлили самата идея. Огромно болшинство от тях все още вярва в Очаквания Махди, но те са намерили алтернатива на бездейственото очакване. Те са започнали да работят, планират и да получават резултати. Сформирали са политически партии и организации. Активността им в медиите и действеността им днес, са безпрецедентни. В това време ахл ал-сунна започнали да се обръщат към идеята за Махди и за това как трябва да бъде чакан, спекулирайки на темата кой е той.

Това е доста странен поврат в мисленето. Младежта на ахл ас-сунна трябва да спре и да осъзнае, че се поставят в сложна и трудна ситуация. Те попадат в същото положение, от което другите са излезли. За тази тенденция не може да се каже нищо хубаво, особено след това, че историята не е показала колко е опасна и болезнена.

2-ро наблюдение

Има два типа хора, които твърдят, че са Махди. Първия тип – човек, който знае, че лъже. Той заблуждава хората, прави ги в свои последователи, експлоатира ги. Ако погледнем държавата на Фатимидите, ще забележим, че е била установена на основата на такова лъжливо заявление. Същото може да се каже за династията Ал-Мухада (ал-муахидун), основана от “Махди“ ибн Тумарт. Тези хора вдигнали знамето на махдизма с политически и материални цели, и достигнали това, към което се стремили.

Други кандидати за “махди“, които са си поставили същите цели, не ги постигнали.

Втория тип хора, които правят подобни заявления, са заблудени или въобразяващи си, че наистина са Махди. Такив хора са с умствено растройство, както казва Ибн Хаджар: “...влошено умствено състояние“. Това състояние е добре изучено от съвремената психиатрия. Има също така хора, които страдат от раздвоение на личността. Някои заявяват, че са Иисус или Махди, или пък някой, който е повече от самите тях

3-то наблюдение

Големия акцент върху даден проблем е форма на отклонение, дори ако имаме работа с узаконени от шериата въпроси. В качеството си на актуален пример, можем да разгледаме назначаването на имам, оглавяващ мюаюлманите. Няма спорове по този въпрос, с изключение на необичайното мнение, което Ал-Асамм поддържа. Що се отнася до останалата част от мюсюлманите и всички ахл ал-сунна, без изключение, назначаването на имам се разглежда като религиозна необходимост.

Но шиитите излизат извън всяка граница по този въпрос, като го правят разграничителна линия между тях и всички останали. На основата на този въпрос са изградили внушителна идеология. Когато четете книгите им или изучавате техните принципи и вярвания, ще ви се стори, че едва ли не цялата земя и вселена е била създадена само за работата на имамите, по специално за Имам Али ибн Абу Талиб и потомците му. Внушават, че тези имами поддържат цялото битие, че живота има иманация, произлизаща от тях и за тях. Те са представени като единствените истински лидери за хората и единствения източник на реформи за човечеството. Защитата на вярата е единствено чрез тях. Има и други причинни отношения, които те свързват със своите имами, които споменахме, а всичките утвърждавания са направени без каквото и да е доказателство, което да ги поддържа.

Ахл ас-сунна трябва да осъзнае факта, че прекаленото акцентиране върху даден проблем може да стане форма на отклонение. Да, ние трябва да вярваме в нещата, които са узаконени, но трябва да придаваме на въпроса узаконеното му значение, а не да го възвеличаваме и да не го пренебрегваме. Този принцип се отнася и по въпроса за Махди. Някои хора отиват доста далеч, като изобщо отричат хадисите за Махди. Често го правят зардади огромното множество начини, посредством които хората през историята са злоупотребявали с идеята за Махди, като че ли отрицанието на неговото съществуване закрива проблема. Понякога, не по-малко, причината за това отрицание е от недостатъчно познаване на сунната. Това е едната крайност. А има и такива, които приемат махдистката идея с такава сила и настървение, че тя ги поглъща. Те пребивават в такава заблуда, в каквато и тези, които отхвърлят Махди като цяло.

Същото може да се каже за всяка друга тема, даже по въпросите за поклонението. Ако някой е отишъл в крайност в страха си пред Аллах, той може да изпадне в грешките на хариджитите³ . От друга страна, безмерното уповаване на милостта на Аллах може дадоведе човека до заблужденията на мурджи'итите.⁴ Прекалената любов може да доведе до грешките на суфиите. Принципът е верен за всеки узаконен исламски въпрос. Ние трябва да вярваме в тях, като им придаваме истинското значение, без да преувеличаваме тяхната важност, но не и да ги пренебрегваме. Тази концепция е много важна. Частта за “златната среда“, за която специално се споменава в Корана:

„И така ви сторихме общност по средата...“

сура Ал Бакара 2:143

Този е справедливия баланс, без залитане в крайностите по тези въпроси и без отричането им. Когато разглеждаме проблемите, по които мюсюлманите са в разногласие – независимо дали става въпрос за мюсюлманите изобщо или за исламските активисти и организации в частност – често ще видим, че причината за разногласията е в привързаността им към една или друга крайна позиция. Една група изпаднала в крайност по въпросите на исламското право така, че обвинява мюсюлманските правителства в неверие, заедно с учените и простите хора, които са удовлетворени от работата на тези правителства.

Но има и други, които пренебрегват този проблем, омаловажават го, заявявайки без каквото и да е доказателство от Аллах, че хората са способни да управляват своя законова и политическа система, която те самите са счели за целесъобразна. Тези хора съвсем пренебрегват проблемите, както други отиват прекалено навътре в тях.

Но въпреки това има умереност, която придава на всеки проблем законово значение и им отделя необходимото внимание, настрани от всяка крайност. Аллах е казал:

„...Аллах направи мярка за всяко нещо“.

сура Разводът (Ат-Таляк) 65:3

Няма как да се пренебрегне факта, че прекаленото акцентиране върху даден въпрос винаги води до пренебрегване на други, равнозначни, ако не и по- важни.

4-то наблюдение

Ислама предоставя мощно алтернативно очакване, но тези, които са обсебени от въпроса за Махди и неговото очакваното появяне, може да се окажат в състояние да не го забележат.

Тази алтернатива, е принципът на обновлението, който се съдържа в хадиса, предаден от Абу Харайра: “Аллах изпраща на тази умма в началото на всеки век тези, които обновяват религията“ (Сунан Абу Дауд, 4291). Това е достоверен хадис, широко разпространен и приет от мюсюлманите. Обновяването е узаконена исламска концепция и на нейната основа са действали водещите учени. Абу Бакр се е занимавал с обновлението след смъртта на Пророка (с.а.с.), като е връщал хората към истината и се е борил с отстъпниците. Умар ибн Абду-л-Азиб се е занимавал с това, когато е работил с Умаядите. Аш-Шафи, Ахмад и др. учени са предприемали това усилие във всички времена. Всеки от тях е извършвал обновление в своята област на действие.

Това е дело, което действително може да промени положението на хората и даже да ги вдъхнови да участват в своето собствено преобразование. Причината е в това, че обновлението не е такова, че да изисква очакване на някого, подобно на Махди, а то е задължение на всеки мюсюлманин. Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: “...тези, които обновяват религията“.  Изказването е общо, без да акцентира върху някоя личност или група. Обхваща множество хора, които работят в различни сфери на живота. Кой може еднолично да обхване всички сфери на ислама, в толкова сфери на живота, както образование, работа, поклонение, икономика и т.н.? Подобно обновление не може да бъде достигнато от отделна личност или даже от група хора. А такова широко обновление изисква участието на огромен брой хора.

Даже в този случай мюсюлманската общност винаги трябва да търси голямо количество реформи и продължаване на обновлението. Именно затова Посланикът на Аллах (с.а.с.) споменал за група, божествено напътена⁵ която ще отстоява повеленото от Аллах и на която няма да навредят нито тези, които ще искат да я погубят, нито тези, които ще им се противопоставят, заедно до предопределеното от Аллах⁶. Задачата на тази група е реформа и обновяване. Някои от тях ще се занимават в сферата на образованието, други е джихад, а трети в икономическата реформа. Някои ще участват в изследвания, други – в исламска деятелност, като в това време – трети – в благотворителност. Ние сме длъжни да известим нацията си, младежта, организациите й, и множеството народи, за отчаянието, в което пребиват. Това е отговорността, която е наша.

Бих искал да завърша статията, като отбележа четири пункта:

1. Трябва да способстваме развитието на диалог по главните проблеми, с които се сблъскват мюсюлманите в днешно време. Длъжни сме при младежите и зрелите ни мъже да развиваме способност да слушат. Това се отнася особено към нашия елит, и интелектуален, и политически. Доколкота хората знаят, че са слушани, това отстранява част от недоволството от сърцата им. Това отваря врати за разбирането, преговори и обмен на мнения. Това съхранява единството на мюсюлманите и енергията на младежите. Това дава насока на тяхната енергия за по-важна задача – противопоставянето на резлните опасности, които ги обграждат.

2. Ние сме длъжни да поощряваме нашите интелектуални институти за участие в исламска деятелност, образование и благотворителност. Благотворителните ни организации трябва да се подкрепят, заедно с другите благотворителни усилия. Трябва да отстраним отчаянието и психическото растройство, от което страдат мюсюлманите, защото отчаянието е непродуктивно. То може да нанесе само вреда, като предизвиква у хората пораженчески начин на мислене.

3. Трябва да обезпечим младите ни мюсюлмани с приличен и достоен живот. Трябва да обезпечим семействата ни и обществото ни като цяло. Бедността и безработицата превръщат хората в гориво за всяка допълнителна идея, отклоняваща се от идеологията.

4. Длъжни сме да съхраним исламската нация от превратностите на заблуждаващите идеи и нравствената деградация. Няма съмнение, че тези фактори имат сила да докарат сериозни негативни последици. Започнахме да срещаме в арабските СМИ и в интернет, сред хората, участващи в чата и форумите такива, които злословят за Аллах и хулят Неговата слава и величието Му. Също клеветят Посланика на Аллах (с.а.с.), като порицават това, което е свещено за мюсюлманите, оскверняват символите на ислама.

Трябва да поощряваме открития диалог, но този диалог трябва да бъде в рамките на позволеното. Не трябва да позволяваме да говорят тези, които са болни или развратени, нравствено деградирали, които е възможно непристойно или вулгарно да хулят ислама, защото това понякога поражда силна екстраординарна реакция.

Наше задължение е да пазим мюсюлманите от отклонилите се и лоши идеи, разпространявани от накои СМИ, посредством телевизията, интернет и други средства в тяхната власт, оскверняващи мюсюлманската ни общност. Трябва да приложим значителни усилия, за да постигнем това.

Моля Аллах да даде сили на исляма и мюсюслманите, да отслаби многобожието и многобожниците. Аллах да помогне на мюсюлманите и да ги защити от злото на нечестивците и заблудените, денем и нощем. Аллах да ни  помогне да говорим справедливо и да вършим праведни дела. Наистина, Той за всяко нещо има сила. Мир и благослов от Аллах над нашия Пророк Мухаммед, семейството му, и сподвижниците!