ИМАМ АХМАД БИН МУХАММAД БИН ХАНБАЛ (р.а)

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал (р.а) е роден в Маруа на 20-ти раби-ул-аууал през 164г.от хижра. Баща му бил известен воин (муджахид), живеел в Басра, Ирак. Разказват, че имам Ахмад се е родил, когато баща му заминал като гази в Маруа. Съвсем малък бил заведен в Багдад, където баща му починал. Така цялата отговорност за възпитанието му паднала върху майка му - Сафийя бинт Маймуне бинт Малик аш-Шайбани.

Ранния период на живота му

Tой бил любознателно и умно дете със силно проявен интерес към образование. 16-годишен започнал да изучава литературата на хадисите. Разказват, че станал толкова велик познавач на хадиси, че знаел наизуст един милион от тях. Той обосновавал юридическите си заключения основно чрез хадиси. Прочул се е във времето, в което живеел и за вечни времена

А Аллах знае най-добре!

Учители на Имам Ахмад (р.а)

Негови учители са били следните учени:

Имам Мухаммед ал-Шафии ( р.а)

Бишр бин ал-Муфаддал (р.а)

Исмаил бин Улайа (р.а)

Джарир бин Абдул Хамид (р.а)

Йахя бин Саид бин Каттан Абу Дауд (р.а)

Абдаллах бин Намир (р.а)

Уаки бин ал-Джаррах (р.а)

Някои от неговите учители са преразказвали хадис по думите на известния им ученик. Такива са:

Абу Дауд (р.а)

Имам ал-Шафии (р.а)

Йахя бин Адам (р.а)

Имам Бухари (р.а)

Имам Муслим;(р.а)

Йазид бин Харун (р.а)

По-известни негови ученици са следните

Абу Бакр ал-Алхрам (р.а)

Ханбал бин Исхак (р.а)

Абу-л-Касим ал-Бакуи (р.а) и много други.

Отношения между Имам Ахмад и Имам Шафии (р.а)

Известният учен Абу Бакр ал-Байхаки определя Шафии като учител с най-голямо значение за Имам Ахмад. Действително Имам Ахмад е бил особено привързан към Имам Шафии, което е видно в много от разказите му в известната му книга Муснад Ахмад, взаимствани от Имам Шафии.

Имам Шафии също дълбоко е уважавал Имам Ахмад за искреността му и изключителната му начетеност. Веднъж, срещайки се в Багдад през 199г.от хажра, той го помолил да му разкаже хадис от Хиджаз, Сирия или Ирак, който бил проследил и признал за точен, тъй като искал да го научи добре и да го разказва на другите.

Той разяснил, че е на различно мнение от теолозите на Хиджаз, които не признавали хадиси, разпространени в други части от мюсюлманския свят, обявявайки ги за лъжливи или казвали:”Ние не ги считаме нито за истински, нито за лъжливи.” Неговото мнение било, че признава за истински хадис, без значение от мястото на узнаване. Имам Шафии, въпреки славата си на най-ученият човек на своето време, се обръщал винаги към Имам Ахмад, когато срещал трудности с хадис. Имам Шафии е определял Имам Ахмад, като “притежаващ най-дълбоките познания относно хадис”.

Такуа (богобояздливостта) на Имам Ахмад (р.а)

Изключително богоязлив, Имам Ахмад е посветил целия си живот в служба на хадис и фъкх. Веднъж аббасидският халиф Харун ал-Рашид казал на Имам Шафии, че му е нужен кади, който да изпрати в Йемен. Имам Шафии се обърнал към Имам Ахмад, който се обучавал при него и вече бил на 30 години, но последния категорично му отказал с думите: ”Дошъл съм при теб в стремеж към знания, а не за да ме поставяш в затруднено положение, като ми предлагаш да заема длъжността на кади.” Имам Шафии нищо не отговорил.

Имам Ахмад бил толкова благочестив, че не обичал дори да се моли зад своите син и чичо, не приемал храна в домовете им, защото и двамата приели от халифа да заемат държавни длъжности. Разказват, че веднъж гладувал 3 дни, защото в дома му нямало дори какво да се яде. Съпругата му взела назаем от съседката малко брашно, за да изпече хляб. За да стане по-бързо тя изтичала да изпече хляба в дома на сина си. Имам Ахмад не одобрил това и поискал, в същия ден, вратата към дома на сина му да бъде зазидана. Постъпвал така защото сина му бил на служба при халифа.

Веднъж халиф Мамун ал-Рашид раздавал злато, в качеството на садака, на учени по хадис. Всички традиционалисти приели, само Имам Ахмад отказал.

Докато пребивавал в Йемен бил изключително зле материално. Учителят му, шейх Абдур Разак (р.а), известен мухаддис и автор на Мусаннаф, разбрал за това, и поднесъл купчинка динари на Имам Ахмад. Последният му отвърнал: ”От това не се нуждая”. А положението му било такова, че дрехата му била износена напълно, а друга нямал. Опитал се да се скрие в дома си и да затвори вратата.

Хората започнали да го търсят и разбрали причината, поради която се укривал в дома си. Опитвали се да му предложат пари, но имамът приел само един динар, като се изплати за него с работа - да напише нещо или да препише книга.

За Имам Ахмад известният мухаддис Абу Дауд (р.а) е казвал, че да седиш в обществото му това означава да заслужиш велика награда в отвъдния свят (ал-ахира). През целия си живот той не се бил скарал с нито един човек. Байхаки разказва за имама, че когато някой го помолел да даде определение за мутауаккил иляллях (този, който се уповава на Аллах), той отвърнал: ”Това е онзи, който не възлага надежди на никой друг, освен на Аллах”.

Страданията му по пътя на Аллах (с.т)

В късните години на живота си Имам Ахмад спорел с халифа и оспорвал религиозния му авторитет. В резултат, за дълъг срок, той бил затворен в тъмница и управниците се отнасяли с него много грубо. Но съвестта му никога не му позволявала да се съгласява с неправилно мнение на авторитети.

Много са свидетелствата за неговите страдания, които

започнали от момента, в който Имам Ахмад влязъл в конфликт с мутазил и тяхната философска идеология.

Мутазил били свободомислещи, но техни покровители, за съжаление, станали халифите Мамун ал-Рашид, Мутасим Биллах и Ал-Уасик. Те възприели тяхната гледна точка, обявили идеологията им за официална и задължили всички мюсюлмани да я следват. Имам Ахмад и другите традиционалисти категорично отрекли мутазилитската доктрина и осъдили вредоносния тезис за създаването на Корана, поддържан от управляващите аббасидски халифи. По тази причина, окован в тежки вериги, имамът бил отведен на съд от Багдад в Тарс. Неговите страдания са били най-големи по времето на управлението на халифа Мутасим Биллах, когато търпеливо понесъл телесно наказание и тъмничен затвор.

Халифът, признаващ учеността и благочестието на Имам Ахмад, го посещавал от време на време, и му предлагал да приеме кредото на мутазил. В този случай, той обещавал сам да свали оковите му, да стане негов последовател, а имамът да бъде пръв сред придворните. Имам Ахмад отказвал да признае погрешната мутазилитска идеология. В гнева си халиф Мутасим заповядвал на слугите си да го газят с краката си. В резултат на тази жестокост много от ставите му били изкълчени. Държали го окован в тежки вериги. Бил хвърлен в тъмницата в Багдад, където прекарал почти 30 месеца. В килията му не прониквала дневна светлина. Не му давали лампа. Имамът продължавал да отстоява традиционната вяра и не се съгласявал с мутазилитската доктрина на Абдал-Рахман ал-Мутазили и Исхак бин Ибрахим ал-Мутазили. Голяма група палачи била доведена в затвора. Вързали му ръцете, били го до загубване на съзнание. Но въпреки тази жестокост, пролятата му кръв, Имам Ахмад продължавал да твърди, че Коранът не е създаден, той е слово на Аллах (келямуллах).

Този, който твърди, че слово на Аллах е сътворено, той извършва грях - неверие (куфр). Халифът Мутасим се изплашил за бъдещето си на този и в отвъдния свят, и на 25-ти рамадан 221г.от хажра, заповядал наказанието да бъде прекратено, а веригите - свалени.

Раните започнали да зарастват. Мутасим, разкаял се за постъпката си,заповядал на своите хора да посещават имама и да следят за здравето му.

Имам Ахмад простил на всички, с изключение на тези, които извършили голям грях против Книгата на Аллах. Имам Бухари (р.а) разказва, че когато вестите за страданията на имама пристигнали в Басра, Абдул Уалид Тийалси казал: ”Ако Имам Ахмад се беше родил сред израелитите, то той би бил Пророк на Аллах”.

Трудовете му

Имам Ахмад е написал много книги. Най-значителните са:

Китаб- ул Амал

Китаб-ут Тафсир

Китаб-ун Насих уал Мансух

Китаб-уз Зухд

Китаб-ул Масаил

Китаб-ул Фадаил

Китаб-ул Манасик

Китаб-ул-Имаан.

Най-известната книга на Имам Ахмад е Ал-Муснад, в която е преразказал повече от 50 700 събрани от него хадиси. Имам Ахмад е починал през 241г.от хажра. Жителите на Багдад изпълнили погребалните обреяди.

В края на деветото столетие A.D. четирите сунитски школи се обединяват чрез общата теория, а именно, че основните източници на ислямското право, са Коран, Сунна, Иджма (единодушно мнение на юристите на Исляма) и Кийас (съждение по аналогия).

Това е и все пак Аллах (с.т) знае най-добре .

Слава на Аллах Господа на световете !

За повече информация :

1) Ал-Табари, Зайл ал-Музайл,стр.107.

2) Ал-Багдади, Хатиб. Тарикул Багдад, Кайро, 1931г,т.2, стр.59

3)Ал-Рази, Манакиб, ред. Мухаммед Захид ал-Каусари, Кайро, 1953г