Относно: предването „Директно с Карбовски" и участието на сем. Сидерови в него искаме да изразим своето възмущение от очевдидно невярната информация, касаеща темата за забулването в исляма.
Имаме следните забележки:
- Въпреки уважението ни към г-н Карбовски, който е един сериозен журналист и се опитва да се държи обективно и дистанцирано, смятаме, че трябваше да се отдели цяло предаване на тази тема, а не тя да бъде прегледана набързо и повърхностно, особено че г-н Сидеров насочи публиката непряко от хижаба към любимата му част ислямския тероризъм. Самият г-н Карбовски не беше добре подготвен за тази част от предаването, за разлика от първата.
- Така и не беше направено ясно разграничение на различните видове покривало, за които по принцип и в самия ислямски свят текат бурни дебати, кой вид е изискване на религията и кой е свързан повече с традицията.
- Ислямският стил облекло е много повече от бурка и чадор. Това умело не беше показано.
- Очакваше се г-н Сидеров да повтори старите познати клишета за ислямския фундаментализъм в България и да използва термини, които той и повечето хора не познават с цел да всее страх у зрителите и да спечели привърженици. Съветваме г-н Сидеров ако наистина разполага с данни за ислямски радикалисти да предаде тези данни на властите. Защото и ние като г-н Сидеров сме български граждани и нас ни е грижа сигурността на страната. Омразата към Исляма остава почти единствената теза, която обединява феновете на г-н Сидеров.
- Г-н Сидеров не отчита фактите на стотиците конвертирали се доброволно в Исляма хора. Също така не са споменати историческите доказателства за насилствено приемане на християнството по света.
- Не се отчита и факта, че в света има много видове тероризъм, не само ислямски. Тоест Ислямът сам по себе си е несериозно да се смята за единствен и основен генератор за тероризъм, тъй като явлението се наблюдава и в други култури.
- Не се отчит фактът, че жертви на тероризъм стават и мюсюлмани, факт, умело подминаван от противниците на Исляма.
- Относно изказванията на г-жа Сидерова, която личи, че не е запозната нито с Исляма, нито с ислямския свят, нито с положението на мюсюлманката и в частност на арабката и използва същите прийоми да употребява стари клишета с много слаб речников запас, неподходящ за положението на съпруга на политик следните възражения:
1. Отъждествяването на всички религизони мюсюлманки като лицемерки. Ислямското общество е като всяко друго общество, в него има и примерни граждани и престъпници, по-силно вярващи и по-невярващи, но въпреки това за обикновения човек не е трудно да живее морален живот ако иска, докато на други места разврата е така всепоглъщащ, че обхваща вече и децата.
2. Твърдението, че носенето на хижаб е насилствен акт за всички. В ислямския и в частност в арабския свят има жени, които носят хижаб и такива, които не.
3. Че приемането на Исляма е винаги насилствено, макар в религията изрично да се забранява насилственото приемане.
4. Относно грима на мюсюлманките – има такива, които се гримират и такива, които не. Тезата с грима винаги води до една неудовлетвореност от Исляма – ако е гримирана защо е гримирана, ако не е – защо не е.
5. Според г-жа Сидерова всички жени в ислямския свят веднага биха свалили хижаба, въпреки че тя дори не можа да назове по име този елемент от обеклото. Тук не се отчитат дори факторите на слагането му по собствено желание, тък като за сведение на дамата в арабските страни има жени, които не носят хижаб, но много от тях след това сами избират да го сложат. Интересно как г-жа Сидерова стигна до този извод.
6. Етикирането на мюсюлманките като миришещи на пот. Задължително ли е щом една жена е мюсюлманка тя да мирише на пот? И ако не е мюсюлманка никога да не мирише?
7. Не сме съгласни и с тезата, че всички мюсюлманки трябва да носят чадор и под него Шанел вместо да носят елегантни, но не вулгарни дрехи (и от Шанел и без чадор) тъй като в много арабски и ислямски страни има красиво облекло и носенето на чадор не е повсеместна практика.
8. Алармирането, че ако една жена е омъжена за арабин, то тя няма никога да види детето си. Такива случаи има, но те не важат само за жените майки, но и за бащите. Както и за браковете с други чужденци. Освен това не се отчитат стотиците семейства от смесени бракове, които не са „по-така” и в които жените живеят живота си без да има нужда да се оправдават за избора си. И защо трябва да го правят?
Откъсът от предаването, засягащ забулването, тероризма, арабските жени и мюсюлманките въобще, можете да видите в две части тук.
Имаме следните забележки:
- Въпреки уважението ни към г-н Карбовски, който е един сериозен журналист и се опитва да се държи обективно и дистанцирано, смятаме, че трябваше да се отдели цяло предаване на тази тема, а не тя да бъде прегледана набързо и повърхностно, особено че г-н Сидеров насочи публиката непряко от хижаба към любимата му част ислямския тероризъм. Самият г-н Карбовски не беше добре подготвен за тази част от предаването, за разлика от първата.
- Така и не беше направено ясно разграничение на различните видове покривало, за които по принцип и в самия ислямски свят текат бурни дебати, кой вид е изискване на религията и кой е свързан повече с традицията.
- Ислямският стил облекло е много повече от бурка и чадор. Това умело не беше показано.
- Очакваше се г-н Сидеров да повтори старите познати клишета за ислямския фундаментализъм в България и да използва термини, които той и повечето хора не познават с цел да всее страх у зрителите и да спечели привърженици. Съветваме г-н Сидеров ако наистина разполага с данни за ислямски радикалисти да предаде тези данни на властите. Защото и ние като г-н Сидеров сме български граждани и нас ни е грижа сигурността на страната. Омразата към Исляма остава почти единствената теза, която обединява феновете на г-н Сидеров.
- Г-н Сидеров не отчита фактите на стотиците конвертирали се доброволно в Исляма хора. Също така не са споменати историческите доказателства за насилствено приемане на християнството по света.
- Не се отчита и факта, че в света има много видове тероризъм, не само ислямски. Тоест Ислямът сам по себе си е несериозно да се смята за единствен и основен генератор за тероризъм, тъй като явлението се наблюдава и в други култури.
- Не се отчит фактът, че жертви на тероризъм стават и мюсюлмани, факт, умело подминаван от противниците на Исляма.
- Относно изказванията на г-жа Сидерова, която личи, че не е запозната нито с Исляма, нито с ислямския свят, нито с положението на мюсюлманката и в частност на арабката и използва същите прийоми да употребява стари клишета с много слаб речников запас, неподходящ за положението на съпруга на политик следните възражения:
1. Отъждествяването на всички религизони мюсюлманки като лицемерки. Ислямското общество е като всяко друго общество, в него има и примерни граждани и престъпници, по-силно вярващи и по-невярващи, но въпреки това за обикновения човек не е трудно да живее морален живот ако иска, докато на други места разврата е така всепоглъщащ, че обхваща вече и децата.
2. Твърдението, че носенето на хижаб е насилствен акт за всички. В ислямския и в частност в арабския свят има жени, които носят хижаб и такива, които не.
3. Че приемането на Исляма е винаги насилствено, макар в религията изрично да се забранява насилственото приемане.
4. Относно грима на мюсюлманките – има такива, които се гримират и такива, които не. Тезата с грима винаги води до една неудовлетвореност от Исляма – ако е гримирана защо е гримирана, ако не е – защо не е.
5. Според г-жа Сидерова всички жени в ислямския свят веднага биха свалили хижаба, въпреки че тя дори не можа да назове по име този елемент от обеклото. Тук не се отчитат дори факторите на слагането му по собствено желание, тък като за сведение на дамата в арабските страни има жени, които не носят хижаб, но много от тях след това сами избират да го сложат. Интересно как г-жа Сидерова стигна до този извод.
6. Етикирането на мюсюлманките като миришещи на пот. Задължително ли е щом една жена е мюсюлманка тя да мирише на пот? И ако не е мюсюлманка никога да не мирише?
7. Не сме съгласни и с тезата, че всички мюсюлманки трябва да носят чадор и под него Шанел вместо да носят елегантни, но не вулгарни дрехи (и от Шанел и без чадор) тъй като в много арабски и ислямски страни има красиво облекло и носенето на чадор не е повсеместна практика.
8. Алармирането, че ако една жена е омъжена за арабин, то тя няма никога да види детето си. Такива случаи има, но те не важат само за жените майки, но и за бащите. Както и за браковете с други чужденци. Освен това не се отчитат стотиците семейства от смесени бракове, които не са „по-така” и в които жените живеят живота си без да има нужда да се оправдават за избора си. И защо трябва да го правят?
Откъсът от предаването, засягащ забулването, тероризма, арабските жени и мюсюлманките въобще, можете да видите в две части тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).