Хасан ал-Басри бил един от видните учени на своето време. Той често мислел за смъртта и за наказанието в Огъня. Веднъж, както се разхождал, видял един младеж, който се смеел високо. Попитал го:
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?
Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...
Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа, сме забравили Отвъдния живот...Ас-сахаба цял ден вършели добри дела, а нощем плачели. Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...
От поста на една сестричка
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).