Абу Хурайра, Аллах да се смили над него

Името му е Абдуррахман бин Сахр, сподвижник на Пророк Мухаммад с.а.с.

Абу Хурайра е достигнал до голяма част от познанието директно от Пророк Мухаммад с.а.с. С голямо старание хиляди хадиси и думи на Пророка с.а.с. са предадени на следващитя поколения. Той е най-известния сред предавачите н ахадиси. Веднага след него се нареждат сподвижниците Абдуллах ибн Умар, Анас бин Малик, Умм ал-Му’минин Аиша, Джабир ибн Абдуллах и Абу Саид ал Худри – всички те предали хиляди хадиси и думи на Пророка с.а.с.

Ат-Туфайл ибн Амр – главатаря на племето Доус, е спомогнал Абу Хурайра да стане мюсюлманин. Племето Доус, към което принадлежал Абу Хурайра, е живяло в региона на Тихама, по дължина на брега на Червено море в южна Арабия. Когато Ат-Туфайл се върнал в селото си след среща с Пророка с.а.с, на която приел исляма, Абу Хурайра бил от първите, откликнали на неговия призив и засвидетелствали единобожието. Когато ат-Туфайл отново посетил Мекка, Абу Хурайра го придружавал. Тогава имал честта да срещне Пратеника на Аллах с.ас.

Пророка с.а.с. го попитал:

- Как се казваш?

- Абду Шамс – раб на Слънцето. – отговорил Абу Хурайра.

- Наистина, нека да бъде Абдур-Рахман – раб на Всемилостивия Бог. – казал Пророка с.а.с.

Но бил известен като Абу Хурайра, „бащата на котето“, защото бил много привързан към котките и от детството си още си играел с тях.

Абу Хурайра останал в Тихама, а към седмата година след Хижра пристигнал в Медина с други от племето си. Пророка с.а.с. по това време бил в похода Хайбар. Тъй като бил много беден, Абу Хурайра заел място в Масжида. Бил сам – нямал жена или деца. Имал само майка, която била все още атеистка. Той копнеел и много се молел за нея да стане мюсюлманка, но тя упорито отказвала. Един ден той отново я убеждавал във вярата в Аллах и да приеме исляма, но тя изказала някакви думи за Пророка с.а.с., които много наранили сина й. Със сълзи в очите, той отишъл при Пророка с.а.с., който го попитал:

- Защо плачеш, о, Абу Хурайра?

- Все приканвам майка си да приеме исляма, но тя ме отхвърля. Днес отново я приканвах и чух думи от нея, които не искам да чуя. Помоли Аллах Всемогъщия да отвори сърцето на майката на Абу Хурайра за исляма“.

В отговор на молбата на Абу Хурайра, Пророка с.а.с. се помолил за майка му. Абу Хурайра разказва:

„Прибрах се у дома и намерих вратата затворена. Чух да шуми вода и когато опитах да вляза, майка ми ми каза: „Остани там, където си, о, Абу Хурайра“. След като се облякла, тя казала: „Влез!“ Аз влязох и тя каза: „Аз свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Негов раб и пратеник“.

Върнах се при Пророка с.а.с., плачещ от щастие само час, след като бях плакал от мъка и казах: „Имам добри новини, Пратенико на Аллах. Аллах откликна на молбата ти и напъти майката на Абу Хурайра към исляма“.

Абу Хурайра р.а. е изпитвал голяма любов и уважение към Пратеника на Аллах с.а.с., който бил много благосклонен към него. Никога не се уморявал да гледа лицето на Пророка с.а.с., което било като слънцето за него и никога не се уморявал да слуша думите му. Често благодарял на Аллах за това, че е станал мюсюлманин и за шанса да бъде близо до Пророка с.а.с., като казвал: „Слава на Аллах, Който напъти Абу Хурайра към исляма. Слава на Аллах, Който научи Абу Хурайра на Коран. Слава на Аллах, който дари Абу Хурайра с другарството на Мухаммад с.а.с.“

Абу Хурайра бил един от най-решителните сред търсещите знанието. Зайд ибн Табит, един от най-видните асахаба на Пророка с.а.с., разказва:

„Когато Абу Хурайра, аз и други наши приятели бяхме в джамията за молитва и правихме зикр, пристигна Пратеника на Аллах с.а.с. Приближи се към нас и седна. Станахме тихи и той каза: „Продължавайте да правите това, което правите“.

Така приятелите ми и аз молихме Аллах преди Абу Хурайра и Пророка с.а.с. да кажат „Амин” в дуата си. Тогава Абу Хурайра, молейки се, каза: „О, Господи, моля те това, което двамта мои другари молеха и те моля за знание, което никога да не забравя“. Пророка с.а.с. каза: „Амин“. Ние казахме: „Ние също молим Аллах за знание, което да не забравим“, а Пророка с.ас.отговори: „Този доуси помоли за това преди вас“.

С удивителната си памет Абу Хурайра е запаметил за четирите години, прекарани с Пророка с.а.с., скъпоценната мъдрост, излязла от устата му. Той казва, че това е голям подарък и той го е използувал напълно в служба на исляма.

Подобно на много Муджахидин (преселници от Мекка в Медина), той не прекарал времето си в строежи, купуване и продаване. Той не е имал земя, която да обработва, да прибира реколта. Прекарвал времето си в Медина да седи около Пророка с.а.с, пътувал с него.

Много асахаба били удивени от множеството хадиси, които той запомнил и често го питали, защото помнел хадиса и обстоятелствата, при които бил казан.

Веднъж Маруан ибн ал-Хакам искал да подложи Абу Хурайра на малък тест да види какава здрава памет има. Седнал с него в една стая, а зад завеса седял писар, за който Абу Хурайра не знаел, и който трябвало да записва думите му. Година по-късно Маруан повикал Абу Хурайра и го попитал за същите хадиси, които писаря бил записал. Бил удивен, когато чул, че той не бил забравил и една думичка дори. Абу Хурайра отдал живота си да учи и предава хадисите, които бил запаметил и за знанието в исляма.

Предава се, че един ден той минавал край някакви хора, твърде заети с покупко-продажба. „Колко сте глупави, о, хора от Медина!“ казал Абу Хурайра.

„Каква глупост виждаш у нас, Абу Хурайра?“ – попитали те.

„Наследството на Пратеника на Аллах с.а.с. се раздава, а вие стоите тук! Защо не отидете и да вземете част от него?“

„Къде е това, Абу Хурайра?“

„В Месжида.“ – отговорил.

Те тръгнали набързо и Абу Хурайра изчакал, докато се върнат. Когато го видяли, казали: „О, Абу Хурайра, отидохме в Масжида, влязохме, но не видяхме нещо да се раздава“. „Нищо ли не видяхте в Масжида?“ – попитал. „Да, видяхме хора да се молят, други четяха Коран, а други говореха какво е харам и халал“. „Тежко и горко ви,“ казал Абу Хурайра, „това е наследството на Пратеника на Аллах с.а.с.“.

Абу Хурайра минал през много страдания и трудности, заради своето старание да придобие знание. Той вечно бил гладен и бедстващ. Той казва за себе си:

„Когато се измъчвах от голям глад, отивах при сподвижник на Пророка с.ас. и го питах за аят от Корана и стоях при него, докато я науча, а той ме взимаше в дома си и ми даваше храна“.

Абу Хурайра е прекарал много време в служба на Аллах. Предано стоял на нощна молитва – това била постоянна практика на неговото семейство – жена му и дъщеря му (след като се оженил и имали дъщеря след време). Третина от нощта той стоял на нощна молитва, следващата третина стояла жена му, а последната – дъщеря му. По този начин в дома на Абу Хурайра нямало час, в който някой да не прави молитва, така нощта минавала в служене на Аллах.

През халифата на Умар, Умар поканил Абу Хурайра да стане управител на Бахрейн. Умар бил много внимателен при подбора на хора за управители. Държал управителя да води скромен и въздържан живот, да не ламти за богатство, въпреки че се смята, че поста е богат.

В Бахрейн Абу Хурайра придобил малко богатство. Умар чул за това и го повикал обратно в Мекка. Умар мислел, че Абу Хурайра е придобил богатство по незаконен път и го попитал за това как и къде го е застигнал такъв късмет. Абу Хурайра отговорил: „От развъждане на коне и от подаръците, които получих“.

„Дай това в съкровищницата на мюсюлманите“, заповядал Умар.

Абу Хурайра направил така, както му било заповядано и казал: „О, Господи, прости на повелителя на вярващите“.

Умар отново го поканил да стане управител, но той отказал. Запитан за причината Абу Хурайра отговорил: „За да не е опетнена честта ми, богатството – върнато и гърба ми – натупан“. После добавил: „И се боя да съдя без знание и да говоря без мъдрост“.

През живота си Абу Хурайра бил много мил и внимателен към майка си. Винаги, когато излизал от дома си, той заставал на вратата на нейната стая и казвал: „Ассаламу алейкум, майко, уа рахматуллахи уа баракатух, мир над теб, майко, милост и благослов от Аллах“. Майка му отговаряла: „Уа алейка-с-салаам, синко, уа рахматуллахи уа баракатуху“. Често добавял: „Аллах да се смили над теб, както ти се грижеше за мен, когато бях малък“, а тя отговаряла: „Аллах да се смили над теб, както ти ме предпази от грешки, когато бях възрастна“.

Абу Хурайра винаги съветвал хората да бъдат мили и търпеливи с родителите си.

Абу Хурайра винаги бил край Пророка с.а.с, където и да отидел. Абу Анас Малик бин Аби А’амир казал:

„Веднъж дойде един мъж при Талха бин Убайдиллах и каза: „О, Ибн Мухаммад! Познаваш ли този Ямани - Абу Хурайра? Той по-знаещ в хадисите ли е от теб? Защото чух нещо от него, което не съм чувал от теб. Или той предава нещо, което Пророка не е казал?“ Ибн Убайдиллах отговорил: „Може Абу Хурайра да е чул от Пророка с.а.с., а ние да не сме чули. Нека ти кажа за него…Ходехме...да видим Пророка с.а.с., а Абу Хурайра беше там. Той беше много беден и бе гост в дома на Пророка с.а.с., нямаше нищо в ръцете си. Нямаше съмнение у нас, че е чул неща от Пророка с.а.с., които ние не сме, а ти никога няма да видиш толкова добър човек, който не може да каже нещо от себе си, което да Пророка с.а.с. да не е казал“.