ИМАМ АБУ ХАНИФА

Първата основана школа по фъкх (ислямско право) е ханафитската школа в Куфа (Ирак).

Истинското име на имам Абу Ханифa е Нуаман бин Сабит, известен със своята куния имам Aбу Ханифa (поч.150г.от хиджра.). През периода, в които живял, гр. Куфа е бил един от  известните центрове на знанието. Наследството от наука на Абдаллах бин Масуд р.а (поч.32г. от хиджра.) – асахаба и велик познавач на Корана и Сунната, се развивало в Куфа, където е преподавал от времето, когато е бил изпратен там за кадия и учител от страна на халифа Умар бин Хаттаб (р.а).

Имам Нуаман бин Сабит (Абу Ханифа) е свързан с благочестивата епоха на табиин, приемниците на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с). Известният историк Хатиб ал-Багдади разказва, че Абу Ханифа се е родил през 80 г по худжра. Баща му, Сабит, поканил халифа Али ( р.а) да се помоли за него и неговото семейство. Хатиб продължава и казва: „Считам, че неговата молитва е дала плодове за науката на Абу Ханифа“.  Абу Ханифа е бил от табиин, тъй като е имал щастието по време на младостта си, да е свидетел на период, в който някои от асахаба са били още живи. Известни са имената на Анас бин Малик (поч.93г от хиджра), личният слуга на пророк Мухаммед (с.а.с), Сахл бин Са'ад (поч.91г от хиджра). А когато Абу Ханифа бил на 12 години, 100г.от хиджра, е починал Абу Туфайл Абин бин Басилах р.а. Айни, коментатор на книгата Хидайа, твърди, че Абу Ханифа слушал хадиси от устата на асахаба.

Абу Ханифа трябвало да стане търговец, като своите прадеди, но той проявил дълбок интерес към науката. В този период ислямското учение се е разпространявало от известни учени - табиин и имами, такива като Аузаи в Сирия, Хаммад в Басра, Суфян ал-Саури в Куфа, Малик бин Анас в Медина и Леис бин Саад в Египет (Аллах с.т да бъде доволен от всички тях).

Образованието му

Веднъж, когато Абу Ханифа минавал покрай дома на известния учен в Куфа, Имам Шааби (р.а), Шааби, взимайки го за студент, го запитал: „Къде отиваш, млади човече?“ Абу Ханифа изказал името на търговеца, към когото се бил отправил. Шааби (р.а)  казал: „Аз имах предвид при кого се занимаваш?“.„При никого, господине.“ казал той. Шааби (р.а)  казал: „Виждам в теб признаци на ум, млади момко. Ти трябва да общуваш с учени хора“. В сърцето на Абу Ханифа сякаш пламнала светлина, захванал се с учение и станал един от великите имами в областта на хадисите и фъкх.

В началото започнал с посещение на лекциите на Хаммад (р.а) по фъкх, а след това продължил с изучаването на хадис. Абу Мухсин (р.а)  съставил списък на табиините, учителите на Абу Ханифа по хадис, от който 93-ма били в Куфа. Нека изброим част от имената на тези учени в Куфа – Имам  Шааби, Саламах бин Кухайл, Манариб бин Динар, Абу Исхак, Аун бин Абдаллах Амр бин Муррах, Ибн Сабит ал-Ансари, Самак бин Харб и много други (нека Аллах с.т да бъде доволен от всички тях).

В Басра той е учил при Катадех и Шуабех (р.а), известни учени-табиин, изучавали хадисите под ръководството на асахаба на Пророка (с.а.с). Суфян ал-Саури нарича Шуабех „Амир ал-муминин фил хадис“- предводител на вярващите в хадисите. Шуабех е имал толкова добро мнение за Абу Ханифа и е бил така привързан към него, че е казал веднъж: „Така, както знам, че слънцето свети ярко, така знам, че учението и Абу Ханифа са близнаци“. Шуабех е разрешил на имам Абу Ханифа да преподава хадиси и разкази. Някой запитал Йах`я бин Муаин, един от учителите на имам ал-Бухари, за Абу Ханифа. Той отговорил: „За мен е достатъчно да знам, че Шуабех му е разрешил да преподава хадиси и разкази...“.

След като приключил образованието си в Куфа и Басра, имам Абу Ханифа се отправил към Мекка и Медина, към първоизточниците на религиозното учение, и се записал като ученик на известния учен Ата бин Аби Рабах (р.а). Абдуллах ибн Умар, син на халифа Умар (р.а), признавайки заслугите на Ата бин Аби Рабах, е казал: „Защо хората идват при мен, когато тук те могат да отидат при Ата бин Аби Рабах?“ В периода на хадж правителството обикновено обявявало, че на всички, с изключение на Ата бин Аби Рабах, се забранява да дават фатуа  (юридическо заключение). Възпитаници на неговата школа са видни учени, като Аузаи, Зухри и Умар бин Динар. Когато Ата бин Аби Рабах записвал Абу Ханифа в своя клас, задал въпрос за личните му убеждения. Абу Ханифа отговорил: „Господине, не говоря лошо за асулф (хората от предишните поколения), не наричам грешниците кафир и вярвам в када'а и кадар (предопределение и свободна воля)“. Ата бин Аби Рабах останал доволен, когато чул това, и му позволил да стане негов ученик. До смъртта на Ата (115г.от хиджра) всеки път, когато посещавал Мекка, Абу Ханифа посещавал своя учител и изразявал почитта си към него, сядайки сред учениците му. В Мекка той посещавал и заниманията при Укрима (р.а), ученик на известния учен и сахаби' Абдаллах бин Аббас (р.а). Украма е имал щастието да изучава хадисите и фъкх под ръководството и на Али ибн Аби Талиб, Абу Хурайра, Абдуллах ибн Умар, Сафуан, Джабир и Абу Катада (Нека Аллах с.т да бъде доволен от всички тях).

За Укрима (р.а) казват, че е обучил най-малко 70 табиин. Веднъж запитали Саид бин Зубайр (р.а) дали познава сред своите съвременници, някой по-образован от него самия. Той отвърнал: „Да, това е Укрима“.

Укрима е обучавал Абу Ханифа, отделяйки му особено внимание и полагайки много грижи. Така Абу Ханифа станал толкова опитен, че приживе Укрима (р.а) му разрешил да произнася лични съждения и постановления.

 Славата на имам Абу Ханифа като велик учен, интелектуално надарен и оригинален, се разнесла надалеч. Но заедно със славата се разпространявали и враждебни забележки на повърхностни наблюдатели, които го упреквали, че е кийас (т.е. че прави изводи по аналогия). При второто си посещение в Медина той се срещнал с имам Бакр (р.а). Когато го представили пред него, той му задал въпроса : „Значи ти противоречиш на преданията от моя дядо (Пророка с.а.с), основавайки се на кийас така ли?“ Абу Ханифа отвърнал: „Да ме пази Аллах от подобно нещо. Кой би се осмелил да противоречи на хадисите? Ако вие седнете, господине, аз ще ви обясня своята гледна точка“. Разговорът между двамата, представен по-долу, показва твърдата позиция на Имам Абу Ханифа за придържане към основните принципи на Исляма.
Абу Ханифа: Кой е по-слаб, мъжа или жената?
Имам Бакр: Жената.
Абу Ханифа: Кой от тях има право на по-голяма част в наследство?
Имам Бакир: Мъжът.
Абу Ханифа: И така, ако направя извод по аналогия би трябвало да кажа, че жената трябва да получи по-голяма част в наследство, тъй като на пръв поглед, по-слабият има право на по-голямо внимание. Но аз не съм казал такова нещо. Да поговорим за друго. Кое от двете задължения е по-висше  молитва (салат) или пост (саум)?
Имам Бакр : Молитва (салат).
Абу Ханиф: В такъв случай на жената, по време на хайд (менстурация), трябва да се разреши отлагане на молитвата, а не на поста (който е по-ниско от молитвата). Но аз се произнасям, че тя трябва да отложи поста, а не молитвата  за следване по стъпките на Пратеника на Аллах (с.а.с).,

    Този диалог, твърдостта, вярата на имам Абу Ханифа и любовта му към Пророка (с.а.с), толкова силно впечатлили имам Бакр, че той станал и целунал по челото имам Абу Ханифа.
   

Скромността му

По-късно имам Абу Ханифа известно време се учил при имам Бакр р.а  и имам Джафар ал-Саддик р.а. Той изключително почитал знанието и никога не считал под достойнството си да се учи при когото и да е. Имам Малик р.а бил по-млад от него с 13 години, но той често посещавал лекциите му и изучавал от него хадиси. Обикновено Имам Малик го приемал с голямо уважение и го слагал редом със себе си. Имам Абу Ханифа е особено известен с безбройните си учители. Абу Хафс казва, че Абу Ханифа е изучавал хадис най-малко при 4 000 учени. Основната причина за връзките на Абу Ханифа с толкова много учители и посещения на множество школи се изразява в това, че той е искал да се запознае с различните разпространени принципи и методи, а след това, на основата на сравнението помежду им, да създаде своя собствена система. Макар достойнствата му да били признати от учителя му Хаммад р.а и въпреки че станал муджтахид, той от искрено уважение към учителя, се въздържал да създаде своя школа, макар че вече бил на 40 години. Докато Хаммад бил жив, той от уважение към него, никога не проявил претенции за мястото му. Когато Хаммад починал, през 120 г от хиджра, на Абу Ханифа му предложили длъжността и той я приел, макар и неохотно. По това време му се присънил сън, че разкопава гроба на Пророка (с.а.с). Бил силно уплашен и искал да се откаже от поста. Ибн Сирин (р.а ) го успокоил и изтълкувал съня му като знак, че той трябва да отсече мъртвите клони на ислямското учение. И Абу Ханифа започнал да преподава. Славата му се носела така, че където и да отидел, около него се събирали хора да го разпитват, да разсъждават и да спорят с него. От целия мюсюлмански свят към него се стичали ученици. При него идвали толкова много хора с желание да чуят религиозните му беседи, че започнали да го подозират в съучастие във всеки безпорядък, случващ се в страната. 

Отказ на имам Абу Ханифа от длъжност на съдия

През 132 г.от хиджра умайядската династия била свалена от Аббасидите. Първия аббасидски халиф починал след четири годишно царстване и бил наследен от брат си Мансур. Изгонвайки Умайядите Мансур започнал да излива своята ненавист и на ахли-л-байт. През 145г. от хиджра против Мансур възстанали последователите на Мухаммед Нафс Закийа, който загинал, сражавайки се срещу войските на Мансур. След смъртта му неговият брат Ибрахим продължил борбата. Имам Абу Ханифа поддържал Ибрахим, тъй като делото му било правдиво. По-късно, когато през 146 г. от хиджра Ибрахим бил победен, халифът започнал да арестува всички негови поддържници, един от които бил Абу Ханифа. Но когато го довели в двора, придворните го познали и с почит го представили на халифа, казвайки: „Този човек е най-великият алим /учен/ от живеещите сега“. Когато Мансур изслушал имама и разбрал величието на знанията му, той му предложил да стане кади /съдия/. Имам Абу Ханифа отклонил това предложение като казал:„Аз не подхождам за тази длъжност“. Мансур се разсърдил и се развикал:„Ти си лъжец“. Но той възразил: „ Ако аз съм лъжец, то моето заявление, че не подхождам за длъжността, е истинно, тъй като лъжец не може да бъде назначен за съдия“. В своя гняв Мансур се заклел, че ще застави Абу Ханифа да приеме тази длъжност, но имамът също така смело се заклел, че няма да я приеме. Халифът заповядал да го заточат в тъмница. Но репутацията му на учен и преподавател принудила халифа да му разреши да преподава дори в тъмницата. Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на имам Абу Ханифа, се е обучавал в тъмницата. Когато все повече и повече хора посещавали тъмницата, за да послушат имама, Мансур видял в това нова опасност за своята власт и решил да отрови имама.

Смъртта му

През месец раджаб 150 г. от хиджра, отровен, произнасяйки молитви, великият имам починал. Шест пъти бил изпълнен салат-ал-джаназа и всеки път в молитвите приемали участие 50 000 човека. През 459 г от хиджра селджукският управител Али Ардасан издигнал  близо до гроба му голямо мадраса (училище ) в негова почит.

Ученици на Абу Ханифа

 Имам Абу Ханифа оставил след себе си много ученици. Абул Мухсин аш-Шафи' е установил имената на около  980 негови ученици. Сред тях най-известни са:

    Абу Юсуф (р.а):  Той се е родил през 113г. от хиджра като син на беден работник. Имам Абу Ханифа му помагал с пари. След смъртта на имам Абу Ханифа през 166г. от хиджра халиф Махди го назначил за кади, а Харун ал-Рашид го назначил за кади ал-кудат (върховен съдия). Той бил учен с разностранни познания, много добър познавач на фъкх и на хадисите. Много от  книгите на имам Абу Ханифа са написани от  Абу Юсуф, които Ибн ал-Надим цитира в известната си книга Китаб ал-Фихрист. Най-известната от тези книги е Китаб ал-Харадж, в която са събрани юридически съждения по въпроси като харадж (дължимо), данък джизя, класификация на земите по признак “плодородност” и др. В книгата си той смело критикува халифа. Починал е през 182г. от хиджра..

    Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани (р.а): Имам Мухаммед се е родил през 135г. от хиджра в близост до Дамаск. Учил се е в Куфа. Учил при Абу Ханифа, когато той бил в тъмницата. След смъртта му  завършил образованието си под ръководството на имам Абу Юсуф. След това в Медина учил хадиси при имам Малик (р.а). Най-добрият му ученик – имам Шафи' е казвал: „Сякаш ангел на откровение озаряваше имам Мухаммед всеки път, когато обясняваше част от който и да е закон“. Според известният мухаддис ал-Науауи (р.а), веднъж имам Шафи' е казал: „От имам Мухаммед получих знания повече от най-големия товар, който може да се натовари на камила“.  Когато запитали имам Ахмад бин Ханбал от къде е узнал толкова много тънкости в правото, той отвърнал: „От книгите на Мухаммед бин ал-Хасан“. Най-известният му труд Масбут е негова преработка и редакция на материали, написани от Абу Юсуф. Други известни негови книги, са Джами ал-Сагир, Джами ал-Кабир, Зийадат, Китаб ал-Худжадж и Сийар Сагир уа Кабир.

 Починал е през 189г. от хиджра.
 

      Имам Зуфар: Имам Зуфар се е родил през 110 г.от хиджра. Той е бил известен познавач на хадиси и е прилагал много добре къйас. Абу Ханифа го определял като най-добрия си ученик в областта на съжденията по аналогия (къйас). Починал е през 158г. от хиджра.

   Последователите на ханафитската школа днес са по целия свят, особено ризпространена е в Източна Европа, Азия и Близкия Изток.

За повече информация:

1)    Абдул Касим бин Каис, Манакиб ал-Нуaман, често цитиран ал-Димашки в неговия Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуaман.

2)    Мухаммед Камил /кади на Багдад/. Манакиб ал-Имам ал-Азам.1136г.А.Н./на турски език/

3)    Ал-Димашки, Мухаммед бин Йусуф бин Али Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуаман, цит.съч. глава 10

4)    Шибли Нумани Сират ал-Нуаман /на урду/, превод на английски език Хади Хусаин Лахор,1977г., стр.25

 Ас-Самани Китаб ал-Аснаб уа-т-Табакат-ул Фукаха.