В отговор на предаването на Мартин Карбовски от 20.11.2010

До уважаемия г-н Мартин Карбовски,

Водещ на предаването „Директно Карбовски“,

Излъчвано по Нова телевизия

Уважаеми г-н Карбовски,

Неправителствената организация Форум за арабска култура е инициатива на студенти, които се интересуват от арабския свят, политика, история, култура. Форумът е създаден с единствената цел да покажат онази част от картината на арабската култура, която остава встрани от вниманието на медиите и публичните личности у нас.

Като изхождаме оттук, позволяваме си да изложим пред Вас някои свои идеи, съображения, бележки и опасения, предизвикани от последното издание „Епизод 3” на Вашето предаване „Директно”, излъчено по „Нова” на 20 ноември т.г. Визираме в частност разговора Ви с последните Ви трима събеседници, анонсиран със заглавието „Хиджаб или сбогом, моя красавице.”

Още началните кадри в тази част на предаването Ви будят усещането за предубеденост, за предпоставеност на тезата – надписите върху екрана: „Модните тенденции в геополитиката” и „опасностите, които ни заплашват”, съчетани с темата хиджаб, едва ли оставят място за съмнение, че във фокус отново е т.нар. ислямска заплаха, т.е. представянето на тенденциозни генерализации за чисти истини относно една от най-влиятелните религии в съвременния свят. При това изобщо не е трудно да се предположи, че разговорът ще върви тъкмо в такава посока при избора на тъкмо този събеседник, чиито идеи са широко известни. И той не закъснява да огласи основната си теза: „в България в момента ескалира ислямският фундаментализъм”. А и Вие демонстрирате убеденост: „Във Франция има такъв проблем, в Германия има такъв проблем, и при нас вече идва.”

Позволяваме си да вметнем, че у нас, в България, ислямът не е донесен от гастарбайтери, а е резултат от отдавна сложили се исторически обстоятелства – така, че може да се каже, че той има своите корени на българска почва и е елемент от картината на българското общество, цвят от неговото многообразие и оттам – духовно богатство. Т.е. за „ислямизация” в България едва ли е оправдано да се говори само на базата на механично пренасяне на факти и изводи от съвременността на западноевропейските общества. Значително по-опасно според нас би могло да се окаже изкуственото присаждане на българска почва на привнесени по този начин, чужди за българската социална действителност конфликти.

От друга страна генерализации и крайности от типа „гримирани като уличници”, „носенето на хиджаб е едно лицемерие, което е безумно”, , „всички жени в арабския свят биха отговорили, че не искат да носят” хиджаб, „ако някой ден й се наложи да си вземе децата от някоя арабска страна, Господ да й е на помощ”, „обикновено смесените бракове между такива…” вземат на прицел, при това в много голяма степен неоснователно, тъкмо арабския свят, познанията за който, изглежда, не са най-силната страна на събеседниците. За да се стигне до смехотворното „74-та година три милиона мюсюлмани излизат на погребението на Насър, нито една жена не носи забрадка, нито една, а сега в Египет всички носят бурки…” (Да вметнем ли, че всъщност Насър е починал и погребан през 1970?) В чий интерес би било поддържането на медийно напрежение между България и арабските й партньори, не се наемаме да гадаем – защото сам по себе си дори риторичният въпрос би означавал, че е налице преднамереност и цел. Във всеки случай такава неуслужлива роля на медиите едва ли би могла да убеди някого в целесъобразността си.

Но направо стъписваща е поантата на разговора, изразена в сентенцията на събеседника Волен Сидеров: „Няма доброволно приемане на исляма – винаги е било по принуда, насилствено.” „Ислямът е религия, съставена като агресия срещу християнството.” На цитираната от г-н Сидеров сура 2, стих 191 от Корана Милена/Иршад прави опит да възрази, че неговият пример е изваден от контекста, но не й е дадена възможност да развие мисълта си. Всъщност г-н Сидеров „леко видоизменя” текста на Корана и натъртено цитира „убивайте неверниците”, всъщност е продължение на сура 2:190, където е посочено недвусмислено: „И се сражавайте с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте!” Тук, като занимаващи се с арабски език, бихме добавили, че използваният глагол, преведен на български като „не престъпвайте”, има и друго значение – „не нападайте, не извършвайте агресия, не предприемайте насилие”! (вж. напр. Баранов, Арабско-русский словарь, М. 2001, с.504) И текстът на 2:190 завършва: „Аллах не обича престъпващите (или нападащите)”. След което следва непосредствено стих 191: „И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха.” Виждате ли някъде текст за „неверници”, г-н Карбовски?

Дори да оставим настрана всичко останало, г-н Волен Сидеров не е частно лице. А председател на парламентарната Комисия за контрол на ДАНС и заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана. При това положение каква стойност има, или какво точно означава Вашата реплика, че „този спор тлее в нашето общество и затова го проведохме на това ниво…”, изправяйки срещу него Милена/Иршад и ограничавайки възможността й да изрече точно най-същественото, което би искала да каже?

Имайки предвид, че отношенията между България и арабските страни започнаха да се затоплят след повече от две десетилетия на липсващи контакти, смятаме, че изказвания като лансираните от г-н Волен Сидеров директно в ефир, адресирани пряко към българската общественост, могат да повлияят негативно. Силно се надяваме, че именно потребността от защита на правата на всеки български гражданин ще бъде залог за спирането на езика на омразата, който има популистката цел да осигури някому спечелване на политически позиции чрез уронване името на една религия и на над 400 млн. души в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Подобни ксенофобски прояви, които следват линията на настройване на обществото към взаимна омраза, биха хвърлили сянка и върху България – страната, която винаги е била сигурно място, страната, където етносите не са преживявали ужасите на междуетническите и религиозните сблъсъци. Интересите на родината, в чиято сигурност се кълне г-н Волен Сидеров, биват накърнени именно от всевъзможните, дори нескопосани опити за разбиване на толерантността.

С уважение,
Руслан Трад, Председател на УС на Форум за арабска култура
София, 22.11.2010