Подробно описание качествата на личността на мюсюлманина, каквито трябва да се възпитават в съответствиес Корана и Сунната
УВОД
Децата са радост в живота на човека, те го правят приятен...проявява се милосърдие, наградата се увеличава. Но това е свързано пряко с доброто възпитание на децата и формирането на благочестиво поколение от тях, за да станат те елемент на доброто, фактор на благочестието и източник на щастието. Ако човека възпита всичко това у децата си, те ще станат истинска украса на живота, както е казал Всемогъщия и Превелик Аллах:
„Имотите и децата са украсата на земния живот...“
(сура Пещерата, 18-46).
Ето защо Пророка (с.а.с) е молил Аллах за увеличаване на богатството и децата за тези, които е обичал. Анас, Аллах да е доволен от него, предал, че веднъж отишъл при Пророка (с.а.с), заедно с майка си и баща си, Пророка (с.а.с) отслужил молитвата заедно с тях, после се помолил на Аллах да им даде всякакви блага. Майката на Анас казала: „О, Пратенико на Аллах, помоли се на Аллах за твоя малък слуга[1]!“ И той му пожелал всякакви блага, а в заключение казал: „О, Аллах, умножи богатството му, дай му много деца и го благослови!“(Ал-Бухари и Муслим).
Ако родителите не отделят необходимото внимание на възпитанието на децата и тяхната ориентация в необходимата посока, те се превръщат в бедствие, нещастие, мъка и постоянна грижа, която лишава от сън и не дава покой през деня.
ТОЙ СЪЗНАВА ГОЛЯМАТА СИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЦАТА
Истинския и съзнателен мюсюлманин разбира, че той носи най-голямата отговорност за децата, които е родил, т.к. винаги ще слуша Корана, който му казава:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели“
(сура Тахрим, 66-6)
Слуша гласа на достойния посланик (с.а.с), който му напомня за неговата отговорност, която носи:
„Всеки от вас е пастир. Всеки един е отговорен за стадото си. И емирът е пастир. И мъжът е пастир за семейството си. И жената е пастирка за дома на съпруга си и децата си. Всеки един от вас е пастир. Всички сте отговорни за своето стадо“ (Ал-Бухари и Муслим).
Наистина тази отговорност е голяма и исляма я възлага на всеки без изключение. Съобразно това е направил родителите отговорни за възпитание на децата си, което съответства на духа на исляма, основаващо се на достойно държане, за което Пророка (с.а.с) е казал, че е изпратен – да го доведе до съвършенство и да го разпространи сред хората...
И така, всяко семейство, в което знаят това, но не заставят децата си да се молят при достигане на седем годишна възраст и не са ги понаплясквали за това след навършване на десет години, прави пропуск и извършва грешка, а такива родители извършват грях и ще са отговорни пред Аллах за тези пропуски и грешки.
Работата се състои в това, че семейството е гнездото, в което израстват перата на птичетата, първата им житейска среда и тяхно обкръжение, в която се формират наклонностите им, характера и личността. По такъв начин е ясно, че родителите имат огромна роля в грижата за тях, израстването им, обезпечаването на полезно препитание, необходима ориентация, коато позволява хармонично развитие на тялото, разума и духа.
ТОЙ ИЗПОЛЗУВА НАЙ-ДОБРИТЕ МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ВЪЗПИТАНИЕ
Благоразумните родители-мюсюлмани знаят психологичните особености на децата си и умеят по най-добрия начин да подходят към тях и да въздействат на техните чисти и невинни души. По различни пътища достигат до любовта им, стараят се да се сближат с тях, взимайки под внимание тяхното ниво на развитие и възраст, играят и се шегуват с тях, хвалят ги и им говорят думи на любов, от което душите на децата са във възторг и също започват да обичат родителите си. В резултат на това те с радост слушат наставленията им, доверяват им се. Защото готовността и послушанието изхождат от сърцето, а между подчинението на основата на любов и уважение, висока оценка и доверие, и подчинението, че основата на което лежи суровостта, принуждението, всякакви забрани, има много голяма разлика. В първия случай става дума за постоянно и неизменно подчинение, а във втория – за временно и непостоянно, което изчезва, когато временно или напълно отпаднат проявите на строгост и забраните.
Някои хора може да помослят, че опростяването на общуването и връзката между него и децата му, ще нанесат ущърб на авторитета му в очите на децата му и ще унизят възпитанието, но това мнение е напълно погрешно. На практика проявата на подобни достойни качества по отношение на децата е мъдър и успешен метод на възпитание и съвремената педагогика призовава към използуването му. Що се отнася до Пророка (с.а.с), той е призовавал към това с думи и дела още преди петнайсет века. Предава се, че Пророка (с.а.с.) строил в редица синовете на Ал-Аббас – Абдуллах, Убайдул и Кусаййир, Аллах да е доволен от тях, след това им казал: „Който дойде най-бързо при мен, ще му дам нещо!“ След което децата се втурнали да се надбягват до него и се хвърлили на земята по гръб и по лице, а той ги целунал[4]“ (Ахмад).
Ал-Бухари в Ал-адаб ал-муфрад и Ат-Табарани привеждат с думите на Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, хадис, в който се казва, че веднъж Пророка (с.а.с.) взел Ал-Хасан (или Ал-Хусаин) за ръка, сложил го на краката си и му казал: „Катери се“. В най-голяма степен духа на посланика (с.а.с) като възпитател, е изявил добротата и нежността по отношение на Ал-Хасан (или Ал-Хусаин) в този случай, когато детето се е катерило по него, което е станало пример за бащите и дядовците на всички времена, като им сочи необходимостта от проявата на великодушие по отношение на малките и неукрепнали фиданки, независимо от това, колко високи постове заемат тези бащи и дядовци и какво уважение получават от другите. За това говори един хадис, предаден от Ахмад и Ан-Наса'и с думите на Шаддад, Аллах да е доволен от него, който казал: „Веднъж Пророка (с.ас.) излезе от къщи с Ал-Хасан (или Ал-Хусаин) на ръце. Отиде напред, остави го на земята и каза: „Аллах е най-велик!“ – започна молитвата, наведе се в суджуд. Вдигайки глава, видя, че момчето се качва на гърба му и отново се наведе в суджуд, а когато свърши молитвата хората му казаха: „О, пратенико на Аллах, ти наистина забави тази работа!“ Той отговори: „Момчето ми ме яхна и не исках да го притеснявам, докато не направи това, което му се иска!“
Това е начина, по който трябва да се сържи мюсюлманина с децата си, да общува с тях, да проявява добрина и нежност къ тях, да не забравя да се пошегува с тях, да им достави щастие и радост при наличие на свободно време.
ТОЙ ИМ ПОКАЗВА, ЧЕ ГИ ОБИЧА И ИМ СЪЧУВСТВА
Едно от основните задължения на родителите, е да накара децата си да почустват, че ги обича, съжалява ги и им съчувства, като целта на това е създаването на добра психологическа атмосфера, сърцата им да се изпълнят с доверие, а душите – със спокойствие и те да гледат с оптимизъм на бъдещето.
Милосърдието, като неотменно качество на исляма, спада към най-характерните нравствени достойнства на посланика (с.а.с), за което свидетелства съдържанието на хадиса, предаден с думите на Анас, Аллах да е доволен от него: „Не съм срещал друг, по-милосърден към децата от посланика на Аллах (с.а.с). Намериха кърмачка за Ибрахим[5] в Ал-Ауали[6]. Пророка ходеше често с нас там, взимаше го на ръце, целуваше го, после се връщаше обратно“ (Муслим).
Милосърдието на достойния посланик се е разпростирало над децата дори когато те си играели, той проявявал нежност към тях. За това съобщава Анас, Аллах да е доволен от него, по думите на който Пророка (с.а.с) се усмихвал на децата и ги приветствал всеки път, когато минавал покрай тях. (Ал-Бухари и Муслим).
В числото на указанията от Пророка (с.а.с), имащи отношение към възпитанието, се отнасят думите: „Не е от нас този, който не е милосърден към младите от нас и не признава правото на възрастните!“ (Ахмад и Ал-Хаким).
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, съобщил, че Пророка(с.а.с) ал-Хасан, сина наАли, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъстваше ал-Акра ибн Хабис, който каза: „Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях“. Пратеника на Аллах (с.а.с) погледна към него и каза: „ Който не съчувства и на него не съчувстват“ (Ал-Бухари и Муслим).
Посланика (с.а.с) е бил голям възпитател, постоянно действащ за формирането на човешките души по такъв начин, че милосърдието да стигне до дълбините им, да придобият най-хуманните качества, като любов и състрадание.
От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „При Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойдоха хора от бедуините и попитаха: „Целувате ли децата си?“ Той отговори: „Да“. Казаха: „Ала, кълнем се в Аллах, ние не целуваме“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Какво е по силите ми да направя, ако Аллах е лишил сърцата ви от съчувствие?“ (Ал-Бухари).
Също от майката на вярващите Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Когато Фатима идваше при Пророка (с.а.с.) той винаги ставаше да я посрещне, приветстваше я, целуваше и я слагаше да седне на неговото място. А когато той отиваше при нея, тя ставаше да го посрещне, хващаше ги за ръка, приветстваше, целуваше ги и го слагяше да седне на нейното място. Когато тя дойде при него на смъртния му одър, той я поздрави и я целуна“ (Муслим).
Когато знае за тези наставления на Пророка (с.ас.) искрения мюсюлманин вече не може да посрещне намръщено децата си, да проявява сухота във взаимоотношенията с тях, да им говори грубо, дори ако по природа човека е суров и по характер се отличава със сухост. Работата е в това, че ръководейки се по религията, сърцето става меко, от него блика състрадание, пламти любов, що се отнася до децата – те, както е казал поета, са чстица от сърцата ни...
По такъв начин родителите винаги са изпълнени с любов, жалост и внимание, винаги готови на саможертва.
ТОЙ ХАРЧИ ЩЕДРО ЗА ДЕЦАТА СИ и ТОВА МУ ДОСТАВЯ РАДОСТ
Исляма не се ограничава само до указания за естествената любов на родителите по отношение на децата си. В живота може да се случи нещо, което да раздели детето от родителите, да накара двамата или единия от тях да престане да жертва заради него житейски блага. Може да се случи така, че живота да стане труден, в резултат на което двамата или единия от родителите да започне да роптае от тежестта на подобно бреме и непосилните разходи. Отчитайки това, исляма поддържа естествената любов на родителите, като говори за голямата награда, приготвена за тях и, че в сравнение с тази награда всяка жертва, мъка, горест и лишение, е незначителна.
От Умм Салама, Аллах да е доволен от нея: „Веднъж попитах: „О, Посланико на Аллах „Пратенико на Аллах, ще има ли за мен възнаграждение за децата на Абу Салама, ако изразходвам средства за тях? Аз не мога да ги оставя [да се скитат] насам-натам7. Та те са мои деца“. Отговорил: „Да, на теб ти се полага отплата за средствата, изразходени за тях“ (Ал-Бухари и Муслим).
Абу Мас’уд Ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, предал, че Пророка (с.а.с) е казал: „Няма разход, който да направиш в стремеж към Лика на Аллах, без да получиш въздаяние за него, дори когато храниш жена си[8]“ (Ал-Бухари и Муслим).
Исляма обявява разходите за семейството и децата за най-добрия начин за похарчване на парите, за което наградата е голяма. Потвърждава се от хадиса, предаден от Муслим с думите на Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него: „Посланика на Аллах (с.а.с) каза: „От динар, похарчен по пътя на Аллах, динар, похарчен заради роб (за освобождаването му), динар, даден като милостиня за клетник, и динар, похарчен за твоето семейство, най-велико е въздаянието за онова, което си похарчил за семейство си“.
В друга версия на хадиса, предаден също от Муслим, се казва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Най-добрият динар е онзи, който мъжът похарчва за своето семейство, и динарът, който похарчва за добичето си по пътя на Аллах, и динарът, който похарчва за другарите си по пътя на Аллах“.
Затова душата на истинския и искрен мюсюлманин ще бъде доволна и щастлива от това да дава средства за децата си, защото знае, че всичко похарчено за децата или някой друг, които прави мюсюлманина със стремеж за приближаване към Аллах, Аллах задължително ще му даде голямата награда, която се полага на мъжете дори за залъка, който слагат в устата на жена си, проявявайки своята любов към нея.
В потвърждение за това служи хадиса, предаден с думите на Са’д ибн Абу Уакас, Аллах да е доволен от него, че Пророка му казал: „Няма разход, който да направиш в стремеж към Лика на Аллах, без да получиш въздаяние за него, дори когато храниш жена си“ (Ал-Бухари и Муслим).
Искрения мюсюлманин не може да изостави децата си и да ги обрече на нужда и гибел, като чува гласа на достойния посланик, предупреждаващ мъжете, които не изпълняват своите задължения към семейството за сериозните последствия от това, че подобни постъпки спадат към най-тежките грехове и довеждат до сурово наказание:
„Достатъчен грях за един човек е да погуби онзи, когото той издържа“ (Муслим, Абу Дауд и други мухаддиси).
ПРОЯВЯВАЙКИ НЕЖНОСТ И ИЗРАЗХОДВАЙКИ СРЕДСТВАТА СИ, ТОЙ НЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ СИНОВЕТЕ И ДЪЩЕРИТЕ СИ
Има хора, които не искат да имат дъщеря, а желаят Аллах да им дари само синове, защото не знаят за голямата награда, проготвена от Аллах за родителя, на който Той е дал дъщери, който проявява търпение към тях, възпитава ги и се отнася с нежност към тях. Ако знаеха за тази награда, която очаква праведния, грижовен и милосърден баща, тези хора сигурно щяха да му завидят и да пожелаят същото за себе си.
Посланика на Аллах (с.а.с) казал: „Който има три дъщери, проявява търпение към тях, дава им вода и храна, облича ги от своето препитание, в Деня на възкресението те ще му бъдат защита от Огъня[11]“ (Ахмад).
В друг вариант на този хадис се предава, че веднъж Посланика на Аллах (с.ас.) казал: „Този, който има три дъщери, дава им подстлон, обезпечава ги и проявява милосърдие към тях, ще влезе в Рая“. Един от присъстващите попитал: „А ако са две?“ Пророка (с.а.с) отговорил: „Дори ако са две“.
При такова положение кой баща няма да възпитава с радост дъщерите си, да дава пари за тях, като знае каква награда и какво блаженство е приготвил Аллах за него?
Исляма, като житейска религия, която е свързана с реалното положение на хората, проблемите им на всяко място и време, не забравя това, че дъщерята може да получи развод и да се върне в дома на баща си, бащата може да се притесни, поради скромните си доходи или много деца...Но в подобни случаи исляма е лечителя за неговите рани, избавя го от безпокойството, тежест и мъка, защото тази религия дава обяснението на бащата, с грижа за семейството, че разходите за дъщеря му, която се е върнала, са един от най-важните видове милостиня и най-доброто средтсво за приближаване към Аллах.
Предава се, че веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал на Сурака ибн Джушум, Аллах да е доволен от него: „Да ти кажа ли кое е най-добрата милостиня? Отговорил: „Разбира се, пратенико на Аллах“. Тогава му казал: „Това е дъщеря ти, която ти върнаха[12] и за която няма да се грижи друг, а ти“ (Ал-Бухари в Ал-адаб ал-муфрад).
Нима може да се сравни топлата и задушевна атмосфера, която обйръжава децата в света на исляма, със сухия материален живот, с който се сблъскват децата в немюсюлманските страни. Където юнощите и девойките, едва навършили деветнайсет години, трябва да напуснат родителското гнездо и да застанат лице в лице с жестокия материален свят, мислейки как да обезпечат дните си. А в същото време те още не са укрепнали, нуждаят се от съчувствие, което могат да получат само в семейстовото!
Наистина голямата разлика между законите на Аллах, обезпечаващи щатието на човека и несъвършените закони, установени от самите хора, носещи им единствено страдание! Не е учудващо това, че в следствие на подобни материалистични закони в немюсюлманските страни, могат да се срещнат толкова много разпуснати и заблудени юноши, тълпи от неомъжени майки и пропаднали девойки, като броя им непрекъснато нараства с времето.
ТОЙ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ВСИЧКО, КОЕТО ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ НА ТЯХНОТО ФОРМИРАНЕ И ОРИЕНТАЦИЯ
Съзнателния родител мюсюлманин ясно вижда това, коет остава с децата му. Знае какво четат и шат, какво ги влече и какво те привличат към себе си, какво им въздейства така, че и те самите не забелязват. Той познава приятелите им, с които прекарват голяма част от времето си, знае къде са в свободното си време, когато децата не знаят, че той ги наблюдава. И ако не забележи някакви отклонения в това, което четат и пишат, или срещи с лоши приятели и посещения на съмнителни места, вредни навици, като тютюнопушене, увлечение по нежелателни или забранени игри, водещи до напразна загуба на време и сили...И, ако родителя забележи подобни неща у децата си, меко и умно, но решително, трябва да ги върне на пътя наистината, ъактично и настойчиво да ги напъти в необходимата посока.
Човека се ражда в естественото си състояние и родителите правят от него юдейм християнин, поклоник на огъня, за което се говори в дотоверен хадис, приведен от Ал-Бухари. имайки пред вид това, става ясно каква отговорност носят родителите за формирането разума на детето, за личността му и неговото възпитание, ако се вземат под внимание и гореспоменатите фактори, оказващи въздействие на него.
От това следва, че книгите, които децата четат, трябва да развиват разума им, да възпитават високи нравствени качества, да съдържат досойни примери за подражание, а не да погубват умствените способности, това, което е присъщо на децата изначално, да не гасят искрите на доброто в душите им. Това, което ги привлича трябва да развива доброто в душите им, а не грозното, да разпалва светлината на истината, не на лъжата...
Приятеля трябва да води детето в рая, а не в ада, да го направлява към истината, не към лъжата, да му показва правия път, кък успеха и благочестието, а не към заблудата, падението, неудачите и неподчинението. Въпреки че има толкова хора, които водят близките си към лощото, слото и порока, когато техните родители не обръщат внимание на това...
Ето защо съзнателния мюсюлманин, възпитаваш децата си, не пропуска книгите, списанията, приятелите, увлеченията, училището, преподавателите, клубовете, средствата за масова информация, други фактори, оказващи влияние върху формирането на личността, разума, душата и гледната точка на децата. В случай на необходимост той се намесва и забранява или одобрява нещо, за да избегне трудностите в процеса на по-нататъшното възпитание, за да не се сблъсква с всевъзможни отклонения и извращения.
Имайки предвид горекааното, можем да обясним защо едни семейства са постигнали успех при възпитанието на децата си, а други претърпяват пълен провал. В първия случай семействата са усетили отговорността си пред децата си и им отделят внимание, в резултат на което правят добро на себе си, на обществото и на другите. Що сеотнася до другите семейства, при тях подобна отговорност липсва и пренебрегват децата си, което ги превръща в постоянно зло за тях, за обществото и за хората.
ТОЙ СЕ ОТНАСЯ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН КЪМ ДЕЦАТА СИ
Един от най-мъдрите начини на възпитание е това, родителят да се отнася еднакво към всяко свое дете и никога да не показва предпочитание на едно пред друго. Детето, което се чувства пред равни израства психически здраво и освободно от комплекс за непълноценност, не изпитва ненавист към братята си, в сърцето му няма място за ревност и завист, напротив – в душата му има доброжелателност, снизхождение, уважение, любов към другите неща, към които исляма ни води и което повелява на родителите да подбуждат децата си.
Ал-Бухари и Муслим привеждат хадис, предаден с думите на Ан-Нуман ибн Башит, Аллах да е доволен и от двамата, който предал, че веднъж баща му довел пророка (с.а.с.) при него и казал: „Подарих на сина ми роб, който ми принадлежеше“. Посланика на Аллах (с.а.с) попита: „Направи ли същия подарък и на другите си деца?“ Той отговори: „Не“. Тогава Пратеника (с.а.с) каза: „Тогава го вземи обратно!“
В друга версия на хадиса се съобщава: „Посланика на Аллах (с.а.с) попита: „Направи ли същото за всяко от децата си?“ Той отговори: „Не“. Тогава той каза; „Бойте се от Аллах и бъдете справедливи към децата си!“ – след което баща ми взе подаръка си обратно.
В трета версия на този хадис се казва: „Посланика на Аллах (с.ас.) попита: „О,Бишр, имаш ли други деца?“ Отговори: „Да“. Отново попита: „На всяко ли направи такъв подарък?“ Отговори : „Не“. Пророка каза: „Тогава не ме прави свидетел на това, защото не искам да свидетелствам за несправедливост!“ И попита: „Ще се радваш ли, ако всички те започнат да се отнасят еднакво почтително към теб?“ той отговори: „Разбира се“. Тогава Пратеника (с.ас.) каза: „Тогава не постъпвай така!“ (Ал-Бухари и Муслим).
Ето защо благочестивия мюсю;манин се отнася еднакво справедливо кем децата си и не отдава предпочитания на едно пред другите, що се отнася до подаръци, средства и взаимоотношения, защото всички те се обръщат с молба към Аллах за него, сърцата им изпитват любов към него, душите им са изпълнени с почит и уважение.
ТОЙ ИМ ДАВА ВИСОКИ НРАВСТВЕНИ КАЧЕСТВА
Ако работи с такива души – пълни с радост, доброжелателност, удовлетворение и почтителност, родителят може да ги възпита в придобиването на най-добрите човешки достойнства и да им придаде такива нравствени качества, като любов към другите хора, оказване на помощ на слабитем поддържане на родствените връзки, уважение към по-възрастните, милосърдие към по-малките, усещане за радост от извършването на добрини, стремеж към справедливост по отношение на хората и пр. Това обяснява това, че доброто идва само от тези души, които вече са пропити с него, а лишения от нещо не може да го даде на другите и прав е бил този, който е казал: „Праведността е от Аллах, а възпитанието – от родителите[13]“.
Благоразумния родител мюсюлманин знае как да намери подход към душите на децата си и да ги научи на мъдрост и нравственост. За постигане на това, използува разумни методи за възпитание, като добър личен пример, доброта, простота в общуването, проява на грижовност, милосърдие, приветливост, любов, внимание, поощрение, справедливост, сърдечност, ръководство и старание да достигне пътя на истината с мекота, различна от слабостта и строгостта, която той не смесва със суровостта. Благодарение на това децата растат в атмосфера на любов, внимание и нежност, която неизбежно води до това, че от тях израстват благочестиви, истинни, праведни, хармонично развити, трезвомислещи, щедри и отговорни хора. Всичко това се явява само по себе си разбираемо за всяко семейство, възпитано в духа на исляма и даденостите на Корана. Истината е казал Аллах:
„Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра? Само на Него служим“
Ал-Бакара, 138
[1] Дълго време Анас е служил при Пророка (с.а.с).
[2] приведен от Ал-Бухари в Ал-адаб ал-муфрад, имам Малик в Ал-Мууатта и имам Ахмад в Ал-Муснад.
[4] Ал-Хафиз в Ат-тахзиб потвърдил, че иснад на хадиса е добър.
[5] Сина на Пророка (с.а.с), починал в ранна възраст.
[6] Название на район до Медина.
[7] Умм Салама била жена на Абу Салама, която след смърта му се омъжила за посланника на Аллах (с.а.с), а децата, за които става дума, са били и нейни деца.
[8] Това значи, че той ще получи такава награда за това, както и за милостиня да даде на беден.
[9] Средствата, похарчени за ездитното животно при водене на Свещена борба. В днешно време тези думи се свързват и с транспортно средство.
[11] Този хадис е с достоверен иснад, приведен от Ахмад в Муснад.
[12] Има се предвид, че тя е била разведена.
[13] Вж.: Ал-адаб ал-муфрад Ал-Бухари.
Благодаря за проявената Божия любов ☼
ОтговорИзтриване